RSS
Facebook
Twitter

понеделник, 31 август 2015 г.

Какво е общото между икономическите емигранти и бежанците? А каква е разликата? Да отговори на широката британска аудитория се нагърбва вестник "Индипендънт" (The difference between a migrant and refugee, in one sentence). Отговорът изглежда очевиден, но явно има необходимост от разяснения. Информационен повод е огромния поток от хора, насочил се към развитите европейски страни. На фон са темите за предоговарянето на условията, при които Кралството членува в ЕС, и евентуалния референдум за Брексит (BrExit).

В статията се казват обичайните неща - бежанците бягат по принуда от военни конфликти, докато икономическите мигранти доброволно търсят по-добър живот или в по-лошия случай - опитват злоупотреби със съответните социални системи. Цитира се също така изказване на немския вътрешен министър Томас де Мезиер, според когото е "неприемливо 40% от всички молби за убежище да идват от хора от Балканския полуостров, където няма конфликт". Според него последните трябва да бъдат депортирани за тяхна сметка. Под "Балкански полуостров" Де Мезиер визира страните извън ЕС. "След сирийците, втори и трети по молби са сърбите и албанците", посочва вътрешният министър на Германия.

Настроения срещу имигранти от Румъния и България също има. През 2014 г. същият господин се обявява за ревизиране на правилата за получаване на обезщетения в рамките на Европейския съюз (Germany to revise EU migrant benefits to stop abuses).


В Англия темата за бежанците е широко застъпена в публичното пространство, въпреки че Кралството е на опашката в Европа и като абсолютен брой молби, и като относителен дял на потърсилите убежище към размера на местното население. На практика Англия няма особен имиграционен проблем, а основната тежест на бежанската криза в ЕС понасят Германия, Швеция, Италия, Франция и Унгария. Затова и крайнодесните политици в Кралството, водени от Найджъл Фараж, си служат с българо-румънския аргумент. А той е, че в последната година 53000 души от България и Румъния са пристигнали в Англия в следствие на падането на ограниченията за работа от 1 януари 2014 г. Сериозна част от лявата политическа мисъл също се обявява за промени в договора на Европейския съюз, тъй като имигрантите от Източна и Централна Европа "изяждат" работните места на нискоквалифицираното и декласирано местно население.

Миграционната картина в Европа и в частност в Обединеното кралство в две инфографики:


Тук интересното е, че Великобритания повдига въпроса за предоговаряне на европейските миграционни политики само година и половина след вдигането на работните ограничения за българи и румънци. Германия, Франция и всички останали приемат балканци на трудовия си пазар от влизането на двете държави в рамките на Съюза - от 1 януари 2007 г. И не протестират чак толкова шумно.

Защо обаче българи и румънци напират толкова за Западна Европа и в частност за Великобритания? В САЩ например има определена минимална работна заплата на федерално ниво - 7,25 долара на час. Има два щата, които са въвели по-ниски ставки (Уайоминг и Джорджия - $5,15) и още няколко, които нямат фиксирани минимални заплати. Най-високо е заплащането във Вашингтон - 9,47 долара на час. Разликата между най-ниската и най-високата ставка е 83.9%.

В Русия минималната заплата към днешна дата е 5965 рубли на месец. В Чечения ставката е 5554. В 38 от 83 субекта в рамките на Федерацията е установено централизираното ниво на минимално заплащане.

В България минималната работна заплата е в размер на 194 евро, в Румъния е 236 евро. В Естония минималното възнаграждение е двойно спрямо България - 390 евро. В затъналата в дългове Гърция е тройно - 684 евро, а в Обединеното кралство минималната заплата е с 675% по-голяма от тази между Дунав и Арда. Разлика, каквато няма в нито една сходна федерация, съюз или друго административно формирование.

За 8 години Европа не успя да постигне нищо на Балканите. Бюрократите в Брюксел не успяха нито да наложат реформи в България, нито да упражнят ефективен контрол върху местните правителства. Уеднаквяването на стандартите в държавите-членки се ограничи със законодателни промени, които по същество имаха пренебрежим ефект върху качеството на живота. Единният пазар подкопа допълнително неукрепналата от прехода българска икономика - десетки работни места бяха загубени за сметка на бизнеси в Централна и Западна Европа. Сезонно изгладените данни на Евростат за юни показват 9,6% безработица. Това не е най-лошият статистически показател в ЕС, но в него не се взема предвид демографската картина в отделните страни. А тя показва, че в България населението на възраст над 65 г. е 19,6%. Само южните страни Гърция, Испания и Португалия плюс Германия са пред нас по застаряване на населението. Разбира се, и четирите споменати държави имат по-голям относителен дял на населението от 0 до 14 години от нас. Всичко това следва да покаже, че твърде малко хора трябва да произведат продукт за твърде много - нещо, което отлично знаем. Какъвто и скок в производителността да се отчете, не е възможно по естествен икономически път България да настигне дори предпоследната държава Румъния.




Ключов механизъм за стимулиране развитието на страните от опашката на ЕС са европейските програми. Изпълнението им зависи от капацитета и компетентността на местните администрации - стратегическа грешка, която коства милиони на данъкоплатците от Германия, Англия и т.н. Тези програми също нямат осезаем икономически ефект с изключение за конкретните изпълнители. Градската среда се подобрява, общините получават някакви средства, републиканската инфраструктура се развивиа, но програмите, свързани с конкурентоспособност и развитие на човешките ресурси нямат реално изражение.

Така, след 8 години членство на България в ЕС, нито законодателните промени, нито европейското финансиране дават необходимите резултати. Иронията е, че България не се справя дори да бъде външна граница на Съюза. Сега, когато Европа трябва да отговори на невижданата бежанска криза, София е безучастен наблюдател. И какво да прави София, след като години наред правителствата не могат да покрият изискванията за приемане в Шенген, докато Брюксел извършва пасивен мониторинг?

И в крайна сметка в Европа няма дебат за общото между доброволно търсещите икономическа промяна и тези, които напускат територии с военни конфликти. Медиите говорят за разликите между емигрант и бежанец, неглижирайки напълно проблемите на икономическата миграция. Снимката на сирийския баща с двете си деца обикаля социалните мрежи, но липсва снимката на произволен български дядо, който бърка по кофите за препитание.


Европа, в лицето на Германия, Англия и другите развити държави, трябва да е готова да понесе своята отговорност за престъпната небрежност, с която се отнася към своята периферия. За нехайното отношение към серията правителства от приемането на България в ЕС досега. За излъганите надежди, че европейските механизми, а не корумпираната и безхаберна политическа и олигархическа класа ще направляват процесите в България. За разтварящата се ножица между бедни и богати в Съюза. За явлението "работещ беден" и категоричното челно място на България по този показател. За това, че в българската потребителска кошница няма здравеопазване, няма образование, няма развлечения, а нерядко няма и стоки от първа необходимост.

Тези, които в момента говорят за преразглеждане на европейския договор и за въвеждане на  ограничителни режими върху свободното движение на хора, насочват Съюза към разпад. Ясно е, че социалната система на Германия прегрява, ясно е, че англичаните виждат в икономическите имигранти обществена заплаха, но трябва да е ясно също така, че днес българите и румънците мигрират легално, плащайки данъци в съответните държави и тласкайки съответните икономики нагоре. Утре, когато евентуално вече няма да могат да го правят, ще влизат в същите страни нелегално и ще търсят бежански статути.

неделя, 30 август 2015 г.

2 години

Днес стават две години, откакто сме с Ани. Две интензивни години, в които много неща се случиха, сладки и горчиви сълзи се ляха, възходи и падения се регистрираха, но нищо не ни раздели. С нея се смяхме, сърдихме, играхме, работихме, мечтахме, но най-важното е, че се обичахме.

Точно в този ден с Ани не сме заедно физически. Предстоят ни огромни предизвикателства - аз да се установя в Англия в първите един-два месеца, докато отрасне нашето куче Зара, след което те двете да дойдат при мен. Минахме наистина през какво ли не - тежки ремонти, напускания на работи, съкращения, неумели опити за стартиране на бизнес, безработица, емоции, драми, всичко... Но аз вярвам, че и този път, както и всеки следващ път, ще се справим. Хубаво е, че Ани вече ме познава и продължава да ме търпи. Усмивката ѝ осмисля дните ми, а аз знам как да я предизвиквам. По-добра е в бордовите игри, но аз съм по-упорит. Силна е в танците, добра е в общуването (стига да го иска, че е малко бамбашка понякога :) ), може ги рекламните работи, ядосва ме понякога, тоест - държи ме в кондиция, приятна лигла е и всичко това е чудесно.

Може би беше лудост да замина, преди тя да бъде готова. Може би беше лудост тя да настоява за куче две седмици, преди да замина. Точно защото сме луди, затова ще се справим и сега.

Надявам се за третата ни годишнина да сме в Англия, добре устроени, да изведем Зара, след това да си изберем някакъв готин пъб, а накрая да се приберем на място, което наричаме вкъщи. И винаги да бъдем гладни един за друг.

Честита годишнина, Муцуно! Чакам те :)

събота, 29 август 2015 г.

Първи мач в Англия

Малко по-различно гледам на първия си мач в Англия, след като присъствах и на втория си :) Реферската щуротия се отприщи още на 22 август, точно седмица след пристигането ми. Свързал се бях вече с всички ключови лица в региона, нямах и работа, затова им бях казал да ме експлоатират максимално. Пише ми един чичо на имейл - можеш ли да дойдеш за контролата между Пул Боро и Борнмът Спортс (Poole Borough FC - Bournemouth Sports). Мога. Намирам аз на картата къде е Търлин Мор (Turlin Moor recreation ground)  и се стягам за педалиране.

А ден преди това съм купил за 33 паунда някакво смотано колело от някакви азиатци, което засега, слава Богу, никой не си е познал на улицата. Нямам инструменти, нямам дяволи, а седалката стърчи нагоре и... не може да се седне. Мъж не бива да сяда. Както и да е, отплеснах се.

Един час път с колело, карам прав с една чанта, дето само ми пада. Тя ми беше ръчен багаж в самолета, а сега ми е спортен сак. Обаче много мили. Тогава видях и как се отваря Туин Сейлс Бридж. Криво-ляво, потен, нервен и леко дори изморен пристигам аз на уреченото място. Място където футболният процес тече целогодишно и с голям кеф. Влизам в сградата и питам някакъв байчо къде е съдийската съблекалня. Той ми дава ключа и ми я посочва. Добре, ама никой не идва. Нали трябва да сме трима, нали съм им казал на началниците, че съм специализирал като асистент... Минава се време, остават 20 минути до мача. Питам го байчото ще идва ли някой още, върти той телефони и ми вика - "Не, само ти си". И като ми се изправи косата... Как ще свиря мач сам, бе? В живота си имам точно 240 официални мача, но нито един като ръководещ съдия. Свирил съм всичко на всичко три пъти - на една контрола на Люлин на голям терен, на един мач от зимния турнир в Драгалевци и преди сто години пак на някакъв мач на малки вратички - някакви банкови лиги. Ама колкото, толкова.

Прибирам се аз в стаичката, изприщил съм се, ама се преобличам и ще му мисля после на терена. Тука е моментът да кажа, че и езиковата бариера пречи, не мога сега от първия мач да общувам толкова много. Все пак се разбираме по един човек от двата отбора да бъде асистент.

Свиря начало аз и се втурвам да търча. Топката изпреварвам, играчите изпреварвам, Спиди Гонзалес. Друг е въпросът, че поне три пъти пречех на играта със заставането си. Фаулове давам. Аутове, корнери, тъчове, за диагоналната система мисля, адреналин - 1000. Няма умора, а и в последните дни бях олекнал заради ходенето пеша. Полувремето свършва, 1:1, взимам топката и се прибирам. Леле, крака не бяха останали. Фланелката подгизнала, а то и едно слънце се беше отпрало точно тогава. Викам си, първото добре, сега да видим второто какво ще съчиняваме.

Общо взето същото. Все пак десетина минути преди края прехвръкнаха искри, имаше спречкване, което наложи да вдигна и първия си жълт картон в живота. Перфектно решена ситуация. Голям кеф. В крайна сметка времето си изтече, гостите биха с 3:1. Стресът си замина, поздравления, ръкостискания, чиърс. Като за дебютант в чужда държава представих много достойно емблемата на БФС. А и заработих първи 15 паунда. Прибирането даже вече не го и помня, зверско е било. И малко преди да си взема душа вкъщи регистрирах умопомрачителните 78 кг! А тръгнах 85 :)) Топ диета - 7 кг за 7 дни - питайте ме и ще ви кажа.

Не само забавно и доходоносно, ами и "здравословно". Така започна футболната ми приказка в Англия...




вторник, 25 август 2015 г.

Пристанището в Пул и Туин Сейлс Бридж

Пул е приятен град. Не толкова шарен, колкото Борнмът, но добре организиран и жив. Огражда езерото Ъптън (Upton Lake), на което има  готин док.







Дълго време между центъра и квартал Хемуърти директната връзка е била един тесен подвижен мост. Сега вече той се казва стария мост, а основният автомобилен трафик минава през Туин Сейлс Бридж (Twin Sails Bridge). Може би не е най-голямото инженерно достижение на цивилизацията, но аз за първи виждам асфалтов път да се разцепва на два симетрични триъгълника и да се изправя по този начин. Зрелищно си е.







неделя, 23 август 2015 г.

Еършоу в Борнмът

Ето го и ежегодното еършоу в Борнмът. По програма това чудо трябваше да трае четири дни - от четвъртък до неделя, но според мен в четвъртък и петък са били отменени част от нещата заради лошото време.

Два пъти гледах военните играчки на г-жа кралицата - един път в петък вечерта, когато се сдобих с колело, и един път в неделя следобед.







В неделята видях повече шоу. Първо още докато се придвижвах към плажа, над главата ми летяха "Червените стрели" (Red Arrows). После два изтребителя летяха един срещу друг и се разминаваха по всякакви начини над главите на публиката. После един хеликоптер нещо се кълчеше, вълнички правеше, предница вдигаше, задница вдигаше... А чайките въобще не се смущаваха. Направят чупка в опашката, вирнат клюн и си продължават по своите задачи.

Само малко паника настъпи, когато дойде F16. То и аз разбрах, че е дошъл, когато звукът му дойде иззад мен. Първо идва самолетът, после идва звука :) В този момент чайките вече се респектираха, даже по-плашливите може и да са се изпуснали. Изтребителчето си изигра хореографията, лупинги, вертикално нагоре, вертикално надолу, изобщо каквото можа - даде. Всичко свърши с някакъв скучен стар самолет. И както си беше скучно, пусна пет парашутисти. И петимата се приземиха точно на плажа в точно определена зона, независимо, че имаше лек ветрец и независимо, че бяха петима и трябваше да се изчакват.

Изобщо, стана шоу... :)







събота, 22 август 2015 г.

Ретро автомобили

Тези изчадия могат и трета световна война да надживеят :)

Снимките са от изложението на ретро автомобили в Борнмът, състояло се още в първата ми неделя там. Тоест на втория ми ден в Англия :)












Първата седмица в Англия

Първата седмица тук беше адски интензивна. Изобщо не я усетих как мина. През цялото това време не съм усещал и колко много съм вървял пеша. Не че няма автобуси, просто в един момент те се явяват несъразмерен разход спрямо текущия стандарт на живот. 2,1 мили е от моята къща до центъра на Пул, а 3,4 мили е до центъра на Борнмът. Отиване и връщане с адреналина от новото място се взимат без напрежение, освен в случаите, когато се появи напрежение :

Например адски много ми костваше прибирането от мача във вторник. За първия ми посетен мач в Англия ще отделя специален пост, но първо това, което запомних извън него. До стадиона на Хамуърти (Hamworthy United Football Club) разстоянието е 3,4 мили (по 1,6 = 5,5 км.). Според Гугъл мапс ако ходя, ще ми отнеме час и 5 минути. Обаче аз решавам да тичам. Добре, маратонки, удобни гащи. Стигам там криво-ляво, възстановявам се на самия мач и ще се прибирам. Ама по тъмно. И като се загубих. Ей крака не ми останаха. А то в късните часове няма и кой да попиташ. Направо не знаеш къде се намираш :) Този час и 5 минути на прибиране го отпрах с тичане. Е така не бях спал от месеци след това.

Иначе животът в началото се състои от осигуряване на бит и разкриване на картата като в игрите. Хубави снимки се получиха тук-таме.









Банките малко се заяждат. За да открият сметка дори на ЕУ човек искат доказателство за локален адрес, върху което да има атрибути на юридическо лице. Така в моя случай това остава последната нерешена задача от първата вълна, тъй като моят договор за наем е между двама човеци - мен и хазяйката. И НИН (National Insurance Number) нямам де. Съвсем скоро ми предстои пътешествие до Саутхямптън по този въпрос.

В края на седмицата се сдобих и с колело. Голям зор беше да се намери хем евтино, хем работещо. С колелото пешеходните кризи би трябвало да са пратени в историята (аз една разказах, но имаше поне три подобни :) ). Много е трудно да се обобщи една цяла седмица в няколко реда, но се надявам след 5 години, като си прочета този постинг, да мога да си спомня чувството и емоциите, които съм изпитал при тези първи мои стъпки в Англия.