Още една снимка - трепач

Неделя, 27 септември. Уест Клиф, Борнмът. С филтър, ама нали трябва да се запечата картината като през слънчеви очила. Има и леко, ненатрапчиво продуктово позициониране, което не е спонсорирано :)

Предишната мегаснимка с телефон беше от Пул.

Минималната работна заплата в Англия и в България - стимул за икономиката или прът в колелото

Минималната работна заплата в Англия към днешна дата възлиза на 6.50 паунда на час. От 1 октомври 2015 година ставката за възрастни се повишава на £6.70 съгласно препоръките на Комисията по ниското заплащане (Low Pay Commission). Въпросните препоръки са изложени в доклад на същата от март 2015 година.

Правителството, ръководено от консерватора Дейвид Камерън, приема още през март предложението на Комисията за увеличение на минималната работна заплата за възрастни, като то се явява рекордно в реално изражение от 2007 година насам – 20 пенса.

Правителството обаче отхвърля предложението за корекция на ставката за стажанти и чираци с 2,6% до £2.80 и... взема решение за рекордно ударно увеличение. От 1 октомври младежите без опит ще бъдат възнаграждавани с минимум £3.30 на час, което включва и увеличението с 57 пенса на ставката – най-високото единично покачване за всички времена. Обяснението на правителството е, че така стажантите ще могат да имат съпоставими доходи с другите опции за издръжка пред тях. Въпросните други опции са две. Първата е нискоквалифициран труд, тоест един студент или ученик да предпочете работа в завод, строеж или ресторант, а втората е издръжка на социални помощи.

Целият доклад на Комисията, както и нейните препоръки, са публично достъпни (изтегли доклада).

Увеличение на ставките има във всички категории минимално заплащане, които са общо пет. Има две възрастови групи (16-17-годишни работници и 18-20-годишни работници), както и група на работниците, на които е осигурена квартира (последната не е отразена във фиг. 1 долу). Според правителственото прессъобщение 1,4 милиона британци ще бъдат засегнати от корекцията. Това прави около 2,3% от населението.

Фиг. 1 Ръст на Минималната работна заплата в Англия за последните пет години

Всичко изложено дотук няма за цел да докаже, че Великобритания е социална държава, напротив. След изборите на 7 май тази година Дейвид Камерън състави самостоятелно правителство на Консерваторите, тоест десницата има пълна доминация в изпълнителната власт. Минималната работна заплата (МРЗ) е проинфлационен инструмент, основен стълб в кейнсианската школа, който очевидно има своето приложение и в дясното управление.

Доказателство за ефективността на този инструмент дава официалната статистика. В сравнение с началото на рецесията във Великобритания (първото тримесечие на 2008 г.), сега почти всички макропоказатели са на по-високи стойности. Напълно възстановени и вече отчитащи ръст са вътрешното потребление (101% спрямо Q1 2008), износът (102,5%), вносът (101,7%) и правителствените разходи (107,8%). Единствено инвестициите все още не могат да достигнат нивата си от края на 2007 г., но са много близо до пълното възстановяване (виж. фиг. 2).

Фиг. 2 Статистика за основните икономически двигатели през последните

шест години на база показателите от Q1 2008. Източник: Gov.uk, chapter 6 data tables

Покрай драстичното поевтиняване на петрола обаче голяма част от икономическите стимули губят своя ефект. В момента инфлацията в Обединеното Кралство гравитира около нулата (фиг. 3) – стойност, която не генерира ръст и нови работни места, а само отложено потребление. Британското правителство има план как да се справи със ситуацията, като две от мерките ще бъдат засегнати по-надолу.

Фиг. 3 Инфлацията във Великобритания от Q1 2008 досега. Източник: Office for National Statistics

Кратък полет до България

В България минималната работна заплата изглежда е по-чувствителна тема, отколкото в Обединеното Кралство. Причините са две. Първата е свързана с по-големия относителен дял на хората, които се издържат с минималното възнаграждение (360 000 заети на база 7,2 млн. население на страната или 4,72% от населението), а втората е в бизнеса, който спестява разходи за труд чрез укриване на осигуровки върху реалното възнаграждение.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС или т.нар. Тристранка) няма единомислие по въпроса за МРЗ. Работодателските организации са твърдо против каквито и да било промени в данъчната и осигурителната рамки. Добрата новина е, че правителството не е длъжно да се съобразява с мнението на Тристранния съвет, тъй като той е консултативен орган. В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015 – 2017 г. правителството е записало увеличение на минималната работна заплата до 420 лв., което най-вероятно ще бъде гласувано за догодина.

Според бизнеса подобно шоково увеличение ще задуши ръста на заетостта, ще обрече десетки фирми на фалит и ще изтласка други в сивия сектор. Работодателите твърдят, че заетите вече губят социални придобивки заради поскъпването на тока и че при продължаване на настоящия курс се очертава и поскъпване на потребителските стоки.

Това, което Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на Индустриалния капитал в България (АИКБ) и браншовите организации твърдят, а именно, че с увеличаване на МРЗ се потиска пазара на труда и се стимулира сивата икономика, не се потвърждава от челния британски опит. Напротив, опровергава се.

Обратно в Англия

 

Очевидно дори десни правителства в Европа използват повишаването на минималната работна заплата за коригиране на индексите на потребителските цени и инфлацията. Консерваторът Дейвид Камерън не е под коалиционен натиск и управлява сам със своята партия, но не пренебрегва ни най-малко инструментариума на социалната икономическа доктрина. Какво предстои да се случи в Обединеното Кралство?

Първо, финансовият министър Джордж Озбърн обяви, че от 2016 г. ще бъде въведено ново положение с ново наименование - Национална заплата за живот (National Living Wage). Предвижда се от април 2016 г. минималното възнаграждение в Англия на час за заети над 25-годишна възраст да бъде фиксирано на £7.20. Ако повишението от октомври тази година се струва шоково на някого, то за планираното в бюджета за догодина няма подходящ епитет. BBC обяснява на "човешки език" какво се предвижда и не пропуска и насрещната критична гледна точка. Цитира се Бюрото за бюджетна отговорност (Office for Budget Responsibility), според което поне 60 000 души ще загубят работата си в следствие на реформата. Друга критична теза е, че фирмите ще започнат да наемат само служители под 25-годишна възраст, за да избегнат новите ставки.

Джордж Озбърн отговаря, че 1,1 млн. нови работни места ще бъдат разкрити във връзка с Бюджет 2016 като цяло. Разбира се, в Англия никой не смее да коментира опцията сива икономика и укриване на осигуровки. В полза на бизнеса финансовият министър на Кралството е предвидил намаление на корпоративния данък с 2% от... 20 на 18% до 2020 г. Предвиждат се и някои облекчения в осигурителната тежест, но в никакъв случай не може да се каже, че бизнесът и работодателите доминират в социалния диалог.

Втората изключително популярна и същевременно нестандартна мярка е планът да се създаде онлайн справочник за справедливо възнаграждение. Идеята е лансирана от лидера на либерал-демократите Винс Кейбъл (Vince Cable) през март 2015 г., преди той да загуби поста си на Министър на икономиката, иновациите и квалификациите след изборите през май. Официалното прессъобщение, в което накратко се описва идеята, е озаглавено: "Правителството увеличава прозрачността на заплащането" ("Government to increase pay transparency"). Въпреки, че либерал-демократите са вън от коалицията, идеята на Кейбъл не е захвърлена, и макар че още не е осъществена, показва решимост да бъде ограничена злоупотребата на бизнеса с уязвими социални групи, каквито са например нискоквалифицираните и нископлатените служители.

Според статистиката изнесена в цитираното правителствено съобщение, 25% от заетите на минимална работна заплата не работят в нископлатени сектори. Това, според икономистите на изпълнителната власт, позволява на бизнеса да увеличи възнаграждението без дейността или работното място да бъдат засегнати. Всъщност, това е едно политически коректно обръщение към работодателите, че злоупотребите и спекулативно ниските заплати не се толерират.

В заключение може да се каже следното: Великобритания е избрала път на икономически растеж базиран на проинфлационна политика и стимулиране на вътрешно потребление чрез увеличаване на доходите. България от своя страна залага на привилегии за бизнеса, ниски корпоративни данъци и пазарно определяне цената на труда. Коя от двете политики е по-правилна може да се отсъди чрез бегъл поглед върху макроикономическите показатели. Резултатът е красноречив – разгром в полза на първата.

Един "селски" мач

Пореден мач от ниските дивизии на английския футбол. Събитията се развиват в Уимборн (Wimborne). Проверих в Уикипедия, води се пазарско селище (market town) в близост до Пул. Според данни от последното преброяване, тук живеят 6790 човека. Нещо средно между Тервел (6729) и Генерал Тошево (6835).

С позната бригада съм - Дани Корбин - главен съдия, а Дарън Даунс - първи асистент. Пак в тази формация действахме на мача Парли Спортс - Шерборн Таун, когато оценител беше асистентът от Чемпиъншип Крис Пауъл.

Почти веднага след слизането от колата Дарън сподели, че това е един от най-хубавите и меки терени в региона. И действително аз на по-хубав терен нито съм играл досега, нито съм съдийствал.

Самият мач беше между отборите на Хамуърти Рекриейшън (Hamworthy Recreation) и Болти Спротс (Balti Sports), четвъртият срещу първия в лигата. Шокиращ изход - 5:1 за домакините, които надиграха тотално съперника. Почетният гол за Болти обаче беше убийствен - бомба от пряк свободен удар.

Нищо интересно от съдийско естество от моята страна. От другата колегата зачете спорен гол след меле в наказателното, но до големи пререкания не се стигна.

След мача също ми се случи нещо за първи път. Отборът домакин даде вечеря, на която присъства и част от отбора гост. В клубния ресторант хапнахме наденички с пържени картофи и боб, а Дани Корбин почерпи и по един наливен Карлинг.

Всичко това се случи сред играчи и треньори и на фона на започващия мач по телевизията между Нюкасъл и Челси. Темата на всяка маса беше футбол - дали за изиграния мач, дали за кръга в Премиършип, дали за съдийство...

Да ти е кеф да си съдия!

Радко на влак

Благодарение на футбола за малко повече от месец в Англия съм посетил седем града и села - Пул, Кранборн, Уест Парли, Крайстчърч, Сторпейн, Уул и Дорчестър. Други задачи са ме водили в Борнмът и Саутхямптън, така че на сметката ми са девет териториални единици в Кралството. Десет с Лондон, единадесет с Лутън.

До някои от футболните дестинации стигнах с кола с колегите съдии, но до други трябваше да пътувам с влак. Страхотно!

Винаги съм обичал гарите, влаковете и изобщо всичко свързано с железопътния транспорт. Тази любов е възпитана в България. Не знам защо тези стари наши влакове много ми харесват. Миризмата на машинно масло, ритмичното потракване на път, свирепите жеги през август и трептящия въздух над линиите, тишината или електрическия глас на дикторката... всичко това ми се струва много красиво.

Е, в Англия трудно прехвърля 30 градуса, а влаковете, които ползвам, шумят по-малко и от столичното метро. Гарите са малки, не са натоварени, но за сметка на това гледката през прозореца е също толкова живописна, колкото и в България.

В момента имам уникалната възможност да се наситя на влакове и пътувания с тях. Ползвам услугите на South West Trains, които оперират в каунти Дорсет. В тези влакове винаги работи климатик, светлинно табло и има безплатен уай-фай. Само трябва да се регистрираш, което определено е досадно. Вратите се отварят с бутон, във вагоните е чисто, има  тук-таме масички, на които хората си хапват и пийват чистичко или пък си подлагат четивото. Два пъти ми се случвало да виждам двойки да си пият алкохол - една млада двойка пийваше шампанско в пластмасови чашки, а друга - по-възрастна - розе в отделни бутилчици.

Снимам, защото знам, че иначе няма да запомня :) Първата снимка е от Саутхямптън, втората и третата - от гара Паркстоун, четвъртата е на път за Пул, петата, шестата и седмата са от Уул, осмата е от гара Пул, деветата - от Уеръм.

Пидълхинтън - Тисбъри 1:1

Събота, ранен следобед. Този път съм в Дорчестър, ще свиря мач между Пидълхинтън (Piddlehinton Utd.) и Тисбъри (Tisbury Utd.). Стигам аз в базата според планираното - час и половина преди началния съдийски сигнал, но какво да видя - жива душа няма никъде. Въртя се наляво, надясно - стигам до комплекс с две ръгби игрища. Чувам иззад една сграда признаци на живот и си викам - тук сме. Отивам там - тренировката на ръгби клуб Дорчестър свършила току що. Питам господин треньора къде се предполага да се играе предстоящия футболен мач - той ми вика или тука, по-надолу, или.. на "майната си", съвсем другаде из Дорчестър. Изтръпнах и хукнах да търся друга информация. Спирам голяма друга група и питам първия изпречил се. Оказа се, че това е групата на гостите от Тисбъри. Чудно. Техният треньор намери някакво момче, което да ни упъти до съблекалните. Питам го за съдийска съблекалня, той пробва една-две врати, заключени. Накрая се преобличах в нещо като склад за екипи, но както и да е.

Отборът домакин дойде половин час преди мача и си ми казаха, че е най-добре да си взема сака със себе си навън. ОК.

Мачът почна. Знам, че направих куп дребни грешки, но смятам, че не повлиях на резултата. Гостите откриха през първото полувреме, но тъй като се оказаха без резерви, не издържаха и допуснаха изравняване.

Накрая, така и така сакът ми беше навън, си седнах на тревата и си направих възстановяване - стречинг, почивка малко и след това една обиколка бос в лек крос.

На връщане, докато чаках на гарата в Дорчестър, получих СМС от Тамзин Кормик - секратарката на Пул Боро (Poole Borough FC). Питаше дали бих могъл да свиря мач на техния отбор от неделната лига. Отговорих ѝ, че съм поласкан от оказаното доверие, но няма да мога. Истината е, че бях свободен в неделята, но исках да си почина след трудната серия в последните две седмици. Така и направих, като отидох на плаж. Въпреки всичко се радвам, че ставам разпознаваем в региона и местният футбол вече разчита на мен.

П.П. На снимките долу виждаме хубавата база на Дорчестър Спортс Център. Тук за първи път видях три неща в Англия - баскетболна зала, изкуствен терен за футбол и кабинет по физическо възпитание. Последното определено ме впечатли. В рамките на комплекса има още плувен басейн и трите споменати терена само за ръгби. Футболните игрища бяха общо четири, в това число и изкуственото. Имат базички за спорт, така да се каже, но мистериозно в събота не ги натоварват така, както очаквам.

На плаж в Борнмът

Неделя, 20 септември. Доживях и аз почивен ден. Излизам от серия от 13 поредни дни на сериозен физически труд и мачове, която можеше и да не бъде прекъсната, ако бях откликнал на покана от Poole Borough FC да свиря техен мач от неделната лига. С известно неудобство отклоних тази оферта за сметка на наспиване, плаж и книжка.

Осем часа и половина сън, спокойна закуска, довършване на банковия постинг за блога и навън с колелото. Времето - чудесно, градът - спокоен, но все пак жив. Хората си щъкат, хапват си, занимават си се, а аз се закарах по нов маршрут до плажа в Борнмът.

Супер време ме хвана - топличко за сезона и за региона и най-важното - без дъжд и облаци. Температура на въздуха - 18°C; на водата - 16.7°C, относителна влажност на въздуха - 72%; вятър - до 10 mph. Натопих краката до колене, опънах се да се попека и да почета малко книжка и направих няколко селфита, да има.

Не е топло като на Приморско и Слънчака през август, но си има чар и този плаж. Няма концесии, няма чадъри, пясъкът е нереално чист (на снимката долу е възможно най-мръсният участък, който намерих), хората си се забавляват спокойно - кой с топка, кой със селфи стик, по крайбрежната алея се тича яко, яде се, пие се, изобщо - живот се живее :)

Банкова сметка в Англия

Да се открие банкова сметка в Англия може да се окаже доста сериозно предизвикателство. Дори и за чужденци от страни-членки на Европейския съюз това наглед просто упражнение изисква значими количества усилия, време и документи, които се осигуряват трудно или изобщо не могат да бъдат осигурени.

В съгласие с европейските директиви срещу прането на пари и в унисон с местните регулации големите търговски банки отказват на чужденци откриването на сметки заради липсата на доказателство за адрес. Разбира се, откриването на сметка е една от първите задачи, с които имащите намерение да се заселят във Великобритания се захващат.

За валидни доказателства за адрес се приемат:

• Сметки
  Ток, телефон, вода, газ, интернет. Проблемът е, че партидите не се прехвърлят на наемателите и единственият теоретичен шанс остава да се сключи договор с мобилен оператор. Само че никой, който няма сигурна работа в Англия, няма да се втурне да сключва договори за година или две с познатите наказателни такси за предсрочно прекратяване.
• Писма от общината
  Данъчни писма. Няма как човек да се сдобие с такова, след като току-що е кацнал на Острова.
• Договор за наем или ипотека
  Уловката тук е, че трябва жилището да бъде наето чрез посредник - юридическо лице. Споразумения между две физически лица нямат същата юридическа тежест пред банките, а обичайната (и логична) практика е да се избягват посредниците, които оскъпяват излишно сделките. Отделно някои трудови агенции, които работят с чужденци и в частност с българи, осигуряват жилища без договори. Пред банките като доказателство за адрес може да се използва и извлечение по ипотека. Парадоксалното е предположението, че новопристигнал чужденец може да е сключил сделка за ипотечен кредит без дори да има клиентски номер в банка.
• Търговска поща
  Поименни каталози или пратки от куриери. Това е един от по-достъпните варианти за сдобиване с доказателство за адрес, но изисква известно време, а ефектът не е гарантиран.
• Персонална идентификация
  Английска шофьорска книжка, писмо от пенсионен фонд, медицински документ. И тук, както при ипотеката, е странно предположението, че новопристигнал чужденец може да представи която и да било от тези идентификации.
• Застраховки
  МОТ (технически преглед) на автомобил.

(източник: moneyfacts.co.uk)

Важно е да се отчете и фактора "шанс" при откриване на банкова сметка в Англия. Ходенето по мъките може да се избегне, ако служителят в съответната банка е по-небрежен и приеме за доказателство нещо, което не е в горния списък - например договор за наем между физически лица или изпратената по пощата сим-карта за предплатената мобилна услуга Giff-gaff. Тук обаче съществува рискът банката да затвори служебно сметката, като това води до попадане на лицето в черен списък, от който излизане почти няма (за чужденец твърдо няма).

В самото Кралство има негодувание срещу тази практика, която изключва даването на каквито и да било обяснения, както и право на ответна реакция и защита. Медиите от време на време се занимават с този въпрос, като дават примери с погрешни заключения от банковите звена за борба с измами. ThisIsMoney пише за три случая и три банки, които са поставили неправомерно свои клиенти в неофициалния черен списък. Саманта Ларкин, 29, влиза в него след като отваря шест сметки в банка NatWest. Идеята ѝ е да спестява за почивка, за къща и за лични разходи на различни местна, но резултатът е, че попада в полезрението на системите за борба с прането на пари и сметките ѝ са затворени. Студентката Жозефин Долор, 19, влиза в черния списък след като си губи дебитната карта от банка Halifax. Опитите ѝ да си отвори нова сметка в HSBC и Santander удрят на камък. Марк Дъфи, 53, пък попада в черния списък на измамниците след като самият той е станал жертва на измама. Безработният директор по сигурността се регистрира в сайт за намиране на работа, откъдето му изтеглят £600. Банка Santander закрива сметката му и първоначално отказва да се занимава със случая. Историята приключва с компенсация на клиента в размер на... £80. BBC пък разказва историята на 20-годишен студент, който е имал разправии с NatWest и който е бил нарочен за мошеник. Медията цитира Адам Филипс, тогавашен председател на Потребителския панел към Агенцията по финансовите услуги, според когото тези банкови практики са в пълен разрез с естественото право.

Още във връзка с отварянето на банкова сметка в Англия може да се допълни, че вероятността това да стане безпроблемно в по-малка или в чуждестранна банка е по-голям. Разбира се, това бързане и заобикаляне на така или иначе глупавата процедура може да коства пари и нерви в бъдеще.

Петте най-големи банки в Кралството според пазарната им капитализация са HSBC, Lloyds, Royal Bank of Scotland, Barclays и Standart Chartered.

(И в Англия медиите си налагат автоцензура, когато става дума за големи рекламодатели. Справка - примерите за клиенти, попаднали неправомерно в черния списък на измамниците).

В семейството на големите банки се числи и Santander, която е с испанска собственост.  Изчерпателен списък с лицензираните големи, малки, търговски и други банки има в Уикипедия.

Дали да се използва агенция за откриване на сметка в Англия? Съществуват български (а и всякакви други) посредници, които оказват помощ при откриване на банкова сметка. Полезността им е спорна и е въпрос на личен избор. Единствената полза може да дойде от спестяване на време. Големите банки работят с уговорки, което е доста досадна и времеемка за клиента практика. Веднъж се ходи до банката, там се насрочва час за друг ден, обикновено следващата седмица или ако е за събота - след две-три седмици, отива се в уречения час, отказва се откриване и цикълът се затваря с перспективи да се повтори или потрети.

Така накратко изглежда приключението "отваряне на банкова сметка в Англия" за тези, които нямат щастието да успеят от първия път.

Англичаните знаят какъв антифриз да ползват

Прибирам аз колелото в гаража и какво да видя...


И нещо старо на авто-мото тема: Ретро автомоболи в Борнмът

Приятелчета

То не е минало много време, но още ме топли един голям жест, който моите приятели направиха за мен преди да тръгна. В четвъртък, малко повече от 24 часа преди да замина, Веско Мавродиев ми се обади да слизам и да се явявам на игрището до блока. Тъкмо се бях прибрал от последната към този момент вечеря при баба и дядо, а и не ми се струваше много подходящо точно в този момент да ритам, но все пак се дотътрих по чехли до терена, където всички футболни приятели се бяха събрали. Освен Веско, там бяха Любо Спасов, Митко Бараков, Цецо Георгиев и брат му Георги, както и други познати момчета, които бяха от противниковия отбор. Заявено ми беше, че това е бенефис - прощален мач и трябва да играя. Бяха ми взели даже футболни обувки. След кратко колебание ги нахлузих и може би за първи път от 15 години насам ритах на бос крак. Епично!



Много мило ми стана, страхотен спомен! Два гола вкарах, вторият от които с воле след корнер. Играх само половината време, защото наистина ставаше късно, но успях да се сбогувам подобаващо с момчетата.

Това всъщност беше раздяла номер 100 с Любо, като на следващия ден предстояха 101 и 102 :) С него играхме много емоционална виенска в един от дните преди заминаването. Играхме под обичайното си ниво, а след края се скъсахме да ревем. Големи мъже, седят на изкуствената трева, топката между тях и плачат ли, плачат.



Рано е да се каже, че ме е налегнала носталгия. Все пак няма и месец, откакто съм в Англия. С Любо успяваме да се чуем на седмицата веднъж. Със Сашо рядко си пишем. С Велин си разменихме по един дълъг Фейсбук - с него не успяхме да се разделим както трябва на живо. С Веско чат-пат разменяме по някоя дума във Вайбър. Старите колеги от Спортни така и не разбраха, че съм заминал, може би само Надето, защото тя има приложението Swarm. Е, може би вече подозират, след като не се включих с обичайната активност в организацията на редовната ни есенна среща.

Понякога си представям какво би било, ако целият ми свят се пренесе с мен тук. Възможно е, защо не? Ще има промени, нищо няма да е същото, но така или иначе Земята се върти и не можем до безкрайност "да опъваме" виенска в свободните сутрини с Любо или да играем само в АМФЛ. Защо пък да не играем в системата на FA?

Каквото и да става, съм твърдо решен да запазя приятелствата си. Дистанцията може да ги руши, но винаги може да се намери начин те да бъдат поправени и съхранени. Пък дай Боже някой ден наистина може да си направим диаспора. Румънците, с които живея в момента, твърдят, че в района на Борнмът и Пул са над 2000. Защо да не си сглобим и ние един малък Люлин? :)

Тройка мачове с гарнитура (фоторазказ и други глупости)

В още три мача взех участие напоследък, като ще почна в обратен хронологичен ред.

Днес, 13 септември, бях съдия на двубоя от Дорсетската лига на ветераните между Шип Ин и Бер Реджис (Ship Inn - Bere Regis). Мачът се състоя в село Уул (Wool) - Вълна на български. Значи фактически отборът домакин се казва Хотел Кораб (Вълна) - нещо като Локо (Горна Оряховица), ама по-смешно.

Всичко започна с чакането на влак в неделната утрин. Взех аз трена, пуф-паф и след 20 минути съм на гарата в Уул. Питам къде е игрището, упътват ме. Пристигам на гола зелена поляна и започвам да се притеснявам, че не съм изпълнил указанията и съм се загубил. Обаче има очертания някакви бледи. Настигам едно деде с куче и водим следния разговор:

- Добър ден. Извинете, ще ми кажете ли къде се намира футболното игрище?
- Ами, тук.
- А къде са вратите?
- Е-е-е, спокойно, бе, момче. Ето тук са, в тази барака. От колко е мачът?
- От 10:30.
- Много си подранил, рано е за вратите. (Часът е 9:15). Ей там има магазин, иди пийни кафенце, закуси нещо, не бързай толкова.

На втората снимка се вижда точката за дузпа, която в последствие използвах по предназначение. Иначе полека-лека започнаха да се събират чичовци. Изискването за ветеранската лига е да си над 35 г., но имаше и един господин на поне половин век. Полека-лека и игрището започна да добива облик.

Мачът почна, шеги, закачки, домакините ("овчарите") бяха по-силни, "берачите" издишаха, но се бореха. От много борба обаче един чичо - възедричък, се контузи лошо. Той беше нападател, но някак се бе озовал в своето наказателно поле. Направи опит да настигне противник и нещо в крака му изпука много лошо. Разтичаха се всички, и аз включително, да му помогнем. Поливахме го с вода, охлаждахме го със спрей, питахме го как е, къде го боли, изнесохме го извън игрището, а един от футболистите викна линейка.

Успях да я снимам, защото беше останала доста след края на мача. Не знам защо. От съотборниците на пострадалия разбрах, че контузията не е твърде сериозна и човекът скоро пак ще бъде на крака.

Иначе дадох две дузпи - първите ми тук, а и изобщо. Делегираните от двата отбора асистенти бяха интересна гледка. Единият даже по едно време извади електронна цигара да успокои нервите. Мачът имаше и няколко човека публика - този път бе ред на синовете да гледат бащите си как играят :)

Предния ден пък бях в Сторпейн (Stourpaine). Запознах се с много свежа личност на име Оливър Крос - уелсец, който известно време е живял в Германия, а сега работи като учител по английски в Борнмът. Той беше съдия на мача между едноименния домакин и резервите на Портланд от ДФЛ - Dorset football league. Много качествено си поговорихме с него, даже имах огромното удоволствие да побъбря за политика и история с него - нещо, което изобщо не съм очаквал да се случи тук, в Англия. Коментирахме победата на Джереми Корбин в лейбъристката партия, както и историческия комплекс на немците от Втората световна война, заради който сега те приемат толкова много бежанци. В последствие Ани ми каза, че англичаните като цяло доста се интересуват от политика, което ме наведе на мисълта, че съм на правилното място.

Иначе самият мач не бе нещо особено. Важното е, че пак имаше асесор, а на мен ми трябват оценки, за да качвам нивото.

Предната неделя пък бях съдия на мач, в който два нови юношески отбора (U18) дебютираха в лигата. От вкъщи ме взе една енергична майка, която се оказа сред основателките на клуба. Преди мача - пълна анархия. Нито аз знам какво да правя, нито те. Написахме криво-ляво тимови листове, организирах ги да се поздравят играчите, баби, дядовци, майки и бащи покрай терена, пълна лудница. Е, както винаги се случва, футбол имаше. Половината деца доволни, другата не съвсем, но такъв е животът.

За себе си мога да отбележа, че много сбърках като дадох жълт картон на едно от децата. Първо, то направи доста обикновено и безопасно нарушение и второ, в последствие видях много зор да го вкарам (жълтия картон) в онлайн системата на Футболната асоциация. Но по-важното е, че не постъпих никак педагогически. Определено можех да му направя устна забележка, а не да го стряскам така. Те и майките бяха много стреснати след края на мача. Питаха ме дали ще бъде наказан за следващия двубой и дали клубът ще бъде глобен. Успокоих ги, че нищо апокалиптично не следва, но все пак съвестта дълго ме човърка. Важното е, че си взех поука и ще знам занапред какво да правя :)

От юношеския мач няма снимка от терена, но има тоалетно селфи :)

Снимка за National Geografic

Трудно ще направя по-добър кадър с телефон.

Много обичам контражури. Мястото е парк в Пул, който има две имена. Западната част се казва Уайтклиф харбърсайд парк (Whitecliff harbourside park), а източната - Байтър парк (Baiter park). Направил съм и няколко по-несполучливи кадъра. Футболният процес тук никога не спира. Отлично.