RSS
Facebook
Twitter

събота, 28 ноември 2015 г.

Блогът временно спира (Блогът пак тръгва)

Компютърът ми се скапа окончателно в сряда, 11 ноември. За известно време кампанията в Англия остава без дневник.

Ъпдейт от 15 ноември, 22:15 часа по Гринуич.

Новината за смъртта на компютъра се оказа силно преувеличена. Имам отново критичните копчета Enter, Backspace и Space, както и буквата "Щ". В последно време нещо се бяха затрили :)
 

Всеки отложен или отменен непланиран разход е едно добро събитие.

Чиърс, както се казва :)


Ъпдейт от 23 ноември. Компютърът все пак загина. Поръчан е нов, на 30 ноември трябва да пристигне и тогава блогът пак ще тръгне. Има доста за отбелязнане...



вторник, 24 ноември 2015 г.

Понеделникът с Дария

Една любопитна история се случи в понеделник, 23 ноември. 

Богдан закъсняваше за работа и се засякохме в кухнята. Часът е да кажем 7:10. Дария по това време обичайно се приготвя за училище и излиза с мен в 7:40. Богдан отбеляза, че тя стои твърде дълго в тоалетната. Аз нямаше да забележа, тъй като вече бях минал...

Стана 7:35 и Богдан излезе. Аз пък тръгнах към моята стая да си взема чантата и какво да видя - Дария се качва по стълбите. И когато ме видя - припадна*. Свестих я, седнах, постоях с нея, поговорихме си, каза, че й е зле, но и че я е страх от реакцията на майка й. Аз знаех и преди да ми каже, че й прилоша от факта, че я видях. Явно е стояла в тоалетната и като е чула вратата да се затваря, е помислила, че съм излязъл и няма да я видя, че не тръгва за училище.

Обадих се на майка й, а и Андрей дойде след около 20 минути. Предупредих ги дискретно да не й се карат много.

Вечерта поговорих и с Михаела. Сега Дария ще минава изследвания, за да се види евентуално от какво й прилошава, но засега сме на мнение, че причините не са физически. Ще видим, случаят е вече в ръцете на майка й. Аз за себе си съм доволен, че реагирах много адекватно и бях там да помогна. Шоколад й дадох да вдигне малко кръвното, хартия да избърше сълзите и най-вече някаква малка форма на сигурност и комфорт.

Иначе, говорейки си с колеги, се натъкнах на човек, англичанин, чийто родители живеят в... Александрово. До Бургас и Слънчев бряг. Самият той често ходи на Слънчака и Несебър. За възрастни англичани България може да бъде рай. Винен район, мек климат, курорти, голям град наблизо... Поздравих го за решението им.

*Уточнение: Причината на Дария да й прилошее, е че я "хванах" в опита й да се скрие и да не отиде на училище. Виждайки я, тя знаеше, че ще кажа на майка й.

П.П. Още не съм си взел компютър, но се надявам скоро да мога много по-лесно да пиша в блога.


четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Обзор на отминалите почти две седмици

Четвъртък, 19 ноември.

На 15 ноември се навършиха точно три месеца от пристигането ми в Англия. Бурни месеци на адаптация, сериозни предизвикателства и промени. Някъде по това време в САЩ беше почнало да ми писва, а сега е точно обратното, въпреки че ми е много по-трудно. Амбициран съм да успея да направя нещо тук, затова започнах курс по счетоводство. Набелязал съм краткосрочни и средносрочни цели, които в дългосрочен план да ми донесат удовлетворение. Започвам от AAT Level 2 (счетоводство), след това трябва да си намеря работа, която да финансира нива 3 и 4. Планирам да изкарам ICIS сертификат (International Certificate of Investments and Securities). Това след нова година.

Последният уикенд почивах напълно заради отложени мачове. Предната неделя обаче изкарах много силен мач. Интересното и новото при него беше, че започна с минута мълчание - нещо, за което клубовете не ме бяха предупредили. Така и не разбрах за какво беше тази минута.

Политика
Говорих си с много нови и различни хора на популярни теми. Джон - дърводелецът, с когото най-добре се разбирам, е консервативно настроен, а за ЕС няма мнение. Козирог, голям симпатяга. Гордън - електротехникът, също голям пич, е твърдо за излизане от ЕС. По стечение на обстоятелствата той и най-вече жена му, която е акушерка, се сблъскват с най-лошите страни на имиграцията - с жени, които раждат заради помощите. Един младок на 21 - Майкъл Хардър, "опита късмета си" на моята позиция и издържа само ден. Каква ирония - Хардър (Harder) означава по-твърд, по-як :) Той е по младежки лейбърист. 

Работа
Във вторник се проведе дългоочакваният разговор с Шах Манан - шефът на агенцията, за която на практика работя. Вече часът ми се заплаща по £7.50, вместо по £6.70, както досега.

Всичко това написах на джиесема за 15 минути в сутрешната ми почивка. Компютърът все пак си е доста зле...


понеделник, 9 ноември 2015 г.

Балканско парти (Изабела е бременна)

Още в петък се почна. Събрахме се по повод рождения ден на Михаела с Андрей и Дария. Отсъстваха Клаудио, Богдан и Раду. Пийнахме по някоя биричка, беше забавно. Играхме на "Идиот", "Мим" (обясняване с жестове) и накрая малко покер.

Научих голяма новина. Изабела, пардон, Михаела е бременна. Много ми стана мило. Чувствам тези хора като нещо като семейство и много се зарадвах за нея. А най-шокиращото беше, че в един момент бях поканен да стана кръстник на бъдещото човече. Приех, разбира се, но и казах, че е редно да се дискутира и с Клаудио.

Получи се много приятен петък.

Дойде и съботата. Събуди ме телефонът с позвъняване от някакъв клуб - мачът за този ден падна. Клаудио и Дария тръгнаха рано да посрещнат родителите на Михаела, а тя, аз, Богдан и Андрей отидохме на пазар. Зверски пазар.


Вечерта не беше толкова силна, но си припомних вкуса на уискито и в крайна сметка не беше толкова зле. Нормално беше на 20 румънци да не им се напряга отново с английски, както всеки ден.

На третата вечер, в неделята, направихме кратък разбор. Пак се събрахме аз, Михаела и Андрей, като този път се присъедини и Клаудио. Потвърди се - канят ме за бъдещ кръстник. Живот и здраве, ще стане работата.

Не знам как стана, но темата на приказките отиде към това, че България няма претенции към Румъния за Северна Добруджа. Темата не е на дневен ред, но им показах България на Симеон I и им разказах, че България е най-старата европейска страна, която е запазила името си. Иначе и те са възстаричък народ, Дачия я е имало и преди 681-а.

После се стигна до нивото на река Дунав в сантиметри - така си обясниха защо произнасям толкова добре Турну Мъгуреле, Турну Северин, Корабия и Тулча. И те имат същия бюлетин, слушахме двата варианта в Интернет. Нашият е по-готин, включва Линц, Будапеща и други градове по поречието, а и като цяло се говори по-бавно.

Ето една стара наша парти снимка, а под нея ще разкажа по нещо за всеки в къщата на "Биг Брадър":


Почваме по ред на честота на споменаване:

Михаела Хурдук - 36 години, има дъщеря от първия си брак, в Англия е от около година. Работи като кеърър (помощник на възрастни хора). От окръга на Букурещ, но не точно от града. Симпатяга, бачка си, понякога изкрейзва, но... жена е, нормално. Покрай рождения ѝ ден се запознах и с родителите ѝ - и те са големи скици - типични баба и дядо. Има желание да учи и тя счетоводство, но ѝ липсва воля.

Андрей Хурдук - братовчедът. На 28. Живял е в област Молдова. На снимката  с пазара е по средата. И той е кеърър, само че нощен - по къщите и само нощно време. Симпатяга, добро момче, но последната седмица нещо е в дупка. Голяма криза му е липсата на спътник в живота. Завършил е финанси, но в момента не проявява интерес към специалността си или поне на мен не ми е обявил.

Клаудио Григоре Чокотишан - Няма го на снимките, идва от Марамуреш. И той работи като кеърър. Интересува се от технологии, компютри, устройства, нещо като гийк е, ама вече на възраст. Може би с най-добрия английски в къщата. Спомням си, че като преговарях да идвам, мислех, че е англичанин.

Дария Томо - дъщерята. На 13 или 14, не мога да запомня. Ходи си на училище и си живее живота. Няма ядове, само нещо се назландисва да яде.

Богдан Бенчея - симпатяга, който няма нищо общо с никой от изброените. На 33. С барабанчето на горната снимка. Живее много здравословно, защото е диабетик. Така на око според мен готви най-добре в къщата. Кара си колелото човекът, работи в завод, поточна линия, мисля, че в Проктър & Гембъл. С най-слабия английски в къщата, но се записа на курс. Гаджето му живее в Лондон и умуват как да се съберат.

Раду - за него почти нямам информация. Понеже съквартирантите изобщо не го харесват, защото им ползвал храните, почти не участва в общите моменти. На мен нищо лошо не ми е направил и нищо не ми изял, така че съм неутрален. Вторият отляво надясно на снимката.

събота, 7 ноември 2015 г.

Първо шофиране в Англия

Почти цяла една седмица мина, а аз още не съм описал последната неделя (1 ноември). Беше интензивна седмица с проблеми, дъждове, работа и така и не остана време да маркирам едно значимо събитие - първото ми шофиране в Англия.

Беше привечер, може би 4:30 или 5. С Андрей Хурдук - един от съквартирантите, отидохме до Сандбанкс. Той ми предложи да покарам неговото Пежо 206 - три врати, сравнително малка кола, с която нямах проблеми.

В първите минути беше много объркващо лявото движение и десния волан. Всеки път, когато трябваше да сменям скоростите, трябваше да поглеждам към лявата ръка. Педалите са в нормален ред като на кола с ляв волан и така горната и долната половина на тялото съвсем се объркват :) Отделно левият завой е по-лесния, а на десния се чака повече. Понеже беше неделя, нямаше много движение. Времето беше хубаво и на отиване имаше естествена светлина, което направи това първо шофиране в Англия доста по-лесно и приятно.

В Сандбанкс, където преди бях и по работа, излязоха няколко хубави снимки, но не шедьоври:




Първата неделя на ноември като цяло беше много хубава. Времето беше чудесно, починах си добре, а следобеда прочетох голяма част от една вдъхновяваща книга на финансова тематика, която си бях купил наскоро. Имах време и да си помисля по основните житейски въпроси, като фон на размислите ми бяха следните гледки:





сряда, 4 ноември 2015 г.

Първият фен на ЮКИП

Срещнах първия привърженик на ЮКИП (UKIP) в Англия. Абревиатурата обозначава ултранационалистическата партия, местната "Атака".

Как разбрах? Пита ме този господинчо (Браян, на 33) мога ли да чета. Гледа, че държа вестника му. Аз му отговорих, че мога и му казах още, че за чужденците даже е по-лесно да четат, отколкото да пишат. Знам, че искаше да ме провокира, защото го гледам, че от два дни подвиква постоянно "Хельо, хельо" на едни испанчета, с иронично произношение. Само мога да предполагам какво щеше да стане, ако се бяха срещнали със Себа Бакула - 100-процентова свинщина.

Понеже бях на спортната страница, питах го от кой отбор е. Ливърпул. Заговорихме се, питах го за новия треньор Юрген Клоп, показах му, че съм много в час с футбола. Изкефи се.

После го питах консервативен, либерал и лейбърист е?
- Аз съм от ЮКИП, отговори ми той.
- Значи не обичаш чужденци, отвърнах му.
- Ми не много. (тук като че ли го хвана и малко срам).
- Що? Мислиш, че ви взимаме работата ли?
- Еми, да...
- Добре, а ти знаеш ли какъв принос имат чужденците тук? Знаеш ли, че от факта, че съм тук и тук работя печели първо собственика на къщата, в която живея, после агенцията, после клиентът на агенцията и чак накрая аз. Знаеш ли, че така допринасям за вашия БВП точно три пъти повече от теб? И освен това работя на минимална заплата.

Гузно мълчание.

- За или против Брекзит?
- За.

В личната ми социология води Против с 2:1, а консерватори, лейбъристи и националисти са 1:1:1.

Върнахме се на тема Ливърпул и всичко си заспа. Несъмнено Брайън вече ме приема значително по-добре и след този разговор си подмятахме закачки до края на работния ден. Смятам, че повлиях положително на анти-емигрантските му настроени, което си е удовлетворяващо. Случката е от днес, 05 ноември.

Картинка пак няма, затова Найджъл Фарадж от ЮКИП, за на заден план плакат от Пул и Дорсет:

Черният понеделник

... е вече в историята. Има дни, в които светът просто се завърта на обратно. Не че са ценни спомени, но един ден може да препрочета този пост и да се усмихна на преживелиците.

И така, всичко започна някъде към 1:20. Има един поляк, за който досега не бях писал и с когото работих в последните една-две седмици. Себастиан Бакула, на 31, от пет години в Англия. Бяхме направили "анкета", питахме колегите на строежа кой е по-млад, би ме с 4:1. Както и да е.

Прее*аха го. В неделя вечерта му се обадили и му казали, че в понеделник няма да има работа за него на обекта. В цитирания час Себа пристигна пиян да търси обяснение от мениджъра. Само че мениджъра го нямаше. Гневът му се насочи към всички останали - започна да псува и провокира всички на строежа без мен, на мен ми имаше уважението. Набеляза си един от майсторите и започна да му говори глупости в лицето. Опитах се да го спра, преди да е станал мармалад и що-годе успях. След 20-30 минути успях да го изтикам да си ходи. Междувременно той ми предложи да взема неговото колело - вика ми: "Ето ти ново, по-хубаво колело". Беше го гепил някъде от Крайстчърч - място отвъд Борнмът в обратна на Пул посока. Казах му да го връща веднага откъдето го е взел, но най-вероятно го е върнал в някоя заложна къща. Негови проблеми, очевидно повече няма да работим заедно.

Наред с всичките му кусури и провинения, докато "нареждаше" останалите, Себа каза и някои верни неща относно трудовите навици на англичаните, уважението и положението на чужденците и т.н. Категорично агенцията не постъпи коректно и с него.

Вторият, по-сериозен проблем, се появи след като се прибрах от работа. Опитах се сам да си почистя вентилатора на лаптопа. Този опит доведе до верижна авария - първо връзката между монитора и дънната платка прекъсна, после изгоря и адаптера, но преди да разбера, че има проблем и там, успях да изгоря два мокета. Изгоря силно казано, но оставих черни петна.

Всичко това означаваше много разходи и загуби на депозита за къщата. Доста неприятно. В понеделник вечерта мислих, че съм "се върнал" на нулата, но в последствие дяволът не се оказа толкова черен. Във вторник един шмекер ми обяви 300 паунда за ремонт на компютъра, включващ подмяна на платка, харддиск и батерия, но в сряда си го оправих за 30 паунда, като 25 от тях отидоха за новия адаптер.

В последствие се оказа, че и другите в къщата са имали проблеми - кой в работата имал ядове с колеги, кой глава го боли, кой в депресия... Значи като цяло е бил ден с магнитни бури.

Това е в общи линии историята на този черен понеделник, 3 ноември. Той е вече в кофата за боклук и както казва Кубрат Пулев - "продължаваме напред".

Снимка логично няма, затова - скеле и къщи:


неделя, 1 ноември 2015 г.

Мач 15: Шведска тройка и лош късмет за Болти

В последния ден на октомври ме отведе в Уеймът за домакинския мач на Болти Спортс срещу Парли Спортс (0:2). И с двата отбора вече имах опит, като в последствие се оказа, че съм нещо като "черна котка" за Болти - от три загуби за сезона до момента, две бяха с мен. А са претенденти за промоция...

Нарядът се състоеше от 27-годшината шведска девойка Линда Линдског, 33-годишният Доминик Грегъри и мен. Шведска тройка, както се казва. Мен и Линда най-вероятно ще ни включат в местната съдийска академия, която иначе е за рефери до 25 години.

Много е забавно да слушаш някой, който е живял в по-добре организирана държава от Англия. Линда постоянно критикуваше я трафика, я храстите край пътя, я друго нещо, на което Доминик със снизходителна усмивка трябваше да отговаря по нещо. Но винаги го "вадех" с примери от милата татковина. Хората могат много да се разглезят.

Самият мач се запали точно в 10-ата секунда след като играч на гостите фаулира грубо съперник, но ситуацията позволи авантаж. Острите единоборства се увеличаваха и като цяло първото полувреме беше трудно. Сексизъм или не, за момичетата и жените е по-трудно да бъдат съдийки.

Иначе силен дебют за новата екипировка. Сефтосах фланелката и гащетата и се радвам, че го направих подобаващо. През второто полувреме регистрирах и първия си отменен гол тук. Както и с първите дузпи, и в този мач имаше не една, а две подобни ситуации. Спасих домакините от разгром, но засади си имаше.

В съблекалнята имаше кантар. Разочаровах се, че е в мерната единица "стоунс". Камъни ли е това, какво е? Установих, че съм 12 камъка цяло и 7 (12,7 камъка :) ) Това в килограми прави 80. Не знам какво ме критикува родата, че съм отслабнал драматично.

За този мач имаше и официална програма. Ето ме на нея: