RSS
Facebook
Twitter

неделя, 31 януари 2016 г.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) разпространи анализ, който разглежда разпределението на доходите в българското общество, като се фокусира върху различни разрези на бедността и неравенството.

Резултатите от него предизвикаха негативни обществени реакции, като сред най-острите отговори беше този на Александър Симов в личния му блог.

В ответ Стоян Панчев от ЕКИП написа нов текст в духа на Симов, като по този начин с всеки следващ отговор темата оставаше все по-далеч от фокуса на вниманието за сметка на личните противоборсва между левите и десните коментатори.


Критичната точка в това изследване е твърдението, че средната класа "започва" от там, откъдето индивидът има разполагаем доход от 286 лв. (значително под минималната работна заплата от 420 лв.). Левите казват, че това е абсурд, а десните - че такава е методологията на изследването и тя няма отношение към абсолютните стойности, а към статистическия ред.

Изложих моето мнение под статията на Панчев, налично е под статията в ЕКИП.

Между другото един от подаръците за рождения ми ден беше книгата "Цената на неравенството" на професора от Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц. Носителят на Нобелова награда за икономика е най-изтъкнатият съвременен ляв мислител, а моите виждания в последно време направиха сероизен завой наляво. Тази книга само ще затвърди тенденцията.


събота, 30 януари 2016 г.

Радко на 30

Ето, чукнах и аз тридесетака. Как само звучи... :)

Въобще не осъзнавам, че може би повече една трета от живота си е отишъл и че не може би, а със сигурност младините са зад гърба ми.

Получи се хубав празник в София - първо с роднините, после с приятелите. Спомени, разкази, усмивки... Както подобава. Много ми беше важно да получа обратна връзка, че не съм се променил. Плаша се, че ако се променя, може да загубя част от приятелите ми, които са страхотни. Историята ще покаже дали ще успеем да запазим това, което имаме.

Междувременно събрах и цял куп чудесни подаръци. Видях се и със старите колеги от Спортни, и с тях се повеселихме.

А когато се върнах в Англия и в първия работен понеделник след екскурзията до България, Джон - моят най-добър приятел сред колегите, ме изненада с кашонче бира. Отличен старт на седмицата :)


МТел и Уникредит Булбанк - типични мошеници в България

Краткото ми завръщане в България бе свързано с доста нерви, свързани с популярни фирми и техните практики. Общуването ми с водещ български телеком и водеща българска банка затвърдиха аргументите ми да избера Терминал 1.

Да започнем с Уникредит Булбанк. През юни 2014 г. изтеглих 12 000 лева потребителски кредит, който възнамерявах да използвам за започването на собствен бизнес. Погасителният план предвиждаше 60 вноски в следващите пет години. Лихвата, по-точно ГПР-то (годишният процент на разходите), бе двуцифрено число. По стечение на обстоятелствата бизнесът не се случи и погасих почти цялата главница през септември. Платих си полагаемата лихва за въпросните месеци и продължих да си внасям ежемесечно вноските за остатъка от около 2000 лева. Вноските бяха пренебрежими, а парите използвах в два основни стълба - да финансирам следдипломната си квалификация и да поддържам буферни спестявания ("бели пари за черни дни"), които в последствие използвах за заминаването си за Англия. Но това не е толкова важно.

Важното е, че  въпреки че почти погасих кредита си с цели три години предсрочно, така се случи, че забавих последната пълна вноска и изравнителната сума в края. Сума от рода на 150 лева - основно главница и стотинки за лихва. За тази сума, която е в просрочие от началото на декември 2014 г. Уникредит Булбанк предприе телефонен тормоз към моя поръчител, тъй като аз на моя досегашен телефон (и за него ще поговорим) не отговарям. Под телефонен тормоз се разбира обаждания от служители на банката през няколко дни.

След като разбрах какво се случва, проведох вежлива, но и достатъчно категорична имейл комуникация с кредитния отдел на Уникредит Булбанк, където ясно обясних ситуацията и декларирах, че остатъка ще бъде погасен и този заем не бива да бъде нито поставян под наблюдение, нито в графа лоши кредити, нито да бъде отписван. Обясних и че ще се разплатя, когато се прибера в средата на януари.

Въпреки това на домашния ми адрес получих заплашително писмо, което майка ми отвори и което предизвика смут в семейството ми. Едва ли не за просрочие от 20-30 дни за 150 лева ще дойде съдия-изпълнител и ще събере имуществото ни. Какво може да си помисли човек в такава ситуация за Уникредит Булбанк? Може само да събере цялата си интелектуална мощ, за да сътвори най-чудовищната псувня, адресирана до банкова институция в последните няколко века.

В София потърсих лично сметка от служители на банката. Една госпожа с усмивка на уста ми заяви - "Е, да, писмата са ни малко заплашителни. Добре е да платите сега, защото на 31 януари кредитът от графа "Наблюдение" ще влезе в графа "Лоши" и ще Ви развали кредитния рейтинг".

Скандално! За 1,25% остатък по кредита (!), който отдавна е внесен под формата на лихва; при погашение с три години по-рано (!) и при положение, че се начисляват допълнителни наказателни лихви (!), тази нахална банка има наглостта да ме плаши с промяна в кредитния ми рейтинг.

Преведох им £50 след завръщането ми в Англия. Да се радват. Ще им преведа още £10-20 през февруари и при следващото ми идване ще прекратя всякакви взаимоотношения с некоректната Уникредит Булбанк. За превода са ми взели 13,69 лв. Някоя друга банка ще ги взима за следващите ми преводи към България.

Тезата ми накратко: Преди края на срока на кредита, банката няма право насилствено да ми изисква вноските. Няма право да използва институциите (съдии-изпълнители, кредитен регистър) за да събира вземания, които не ѝ се полагат.

При МТел се получи още по-грозна ситуация. Имах договор, който предвиждаше 25 лева месечна такса. Договпрът не беще обвързан с лизинг на устройство, тоест нямах задължения в бъдещето. Опитах се да дам нещо като предизвестие за прекратяването му още преди да замина в началото на август. В магазините ударих греда. Във втората фаза се свързах с централата и тамошния отдел "Обслужване на клиенти". И от там ми казват: "Ще си плащаш като поп до края, нищо, че не си в България и не ползваш услугата". Скандално! В третата фаза се обърнах към мои познати в центрата (един вид "връзки") и отново ударих на камък. Така дойде 15 август и аз просто заминах. Оттогава извадих картата на МТел и тя стои в портфейла ми (това е важен детайл за цялата история до края).

Междувременно на мое име фигурира и един номер в мрежата на Луп (Loop), който се ползва от дядо ми. Той си го и плаща. Само че някъде октомври от МТел му го спират, а когато иска да си го плати (по 5-7 лв. месечно обичайно), в магазина му казват, че има да дава 50-60 лева. Опитват се да му набутат и моята сметка. Браво, добри хора. Значи телекомът възпрепятства съвестното плащане на услугата, която реално се използва.

Минават месеци, връшам се в София и питам в МТел магазин колко имам да давам. 50-60 лв. Оставям ги без последствие. Картата така или иначе е спряна и явно не ми начисляват нови такси след втората. Значи Мтел може едностранно да ми прекратява договора, а аз не мога. Хубаво.

Баба ми и дядо ми обаче решават да платят моето задължение, за да може дядо ми да си ползва номера. Взимат им 150 лева (!!!) без изобщо да им обяснят за какво са и с кои фактури са свързани. Те на своя глава решиха да платят и направиха грешка, защото сега боклуците от МТел пак ще пуснат картата ми и ще ми начислят нови две или три сметки. А накрая може и автоматично да ми подновят договора... На въпрос защо е толкова голяма сумата в магазина им отговорили: "Защото внукът ви прави снимки". Бо-клу-ци!

Междувременно когато минах през магазина им, ми отказаха разпечатка. Вече не се издавало, защото законът за личните данни нещо си... Имало всичко в сайт на МТел. Има, ама няма. Ето скрийншотове:




Тук големите въпросителни са няколко:
- Защо и как се формират фактури от 0,98 лв.?
- Защо имам фактури над месечната такса, при положение, че картата е спряна?
- Защо в списъка с договорите ми не фигурира договорът за Луп
- ... и оттам как точно да получа детайлна разпечатка, като в магазините ми я отказват?

Тезата ми накратко: МТел са измамили брутално поредните възрастни хора, като са им взели пари за неизползвана услуга. Освен това са ги излъгали нагло и за причините, формирали големите суми. Телекомът ще начисли още фактури за неизползваната услуга за вбъдеще. Излъгаха и мен, като ми казаха, че не мога да прекратя договора си. При следващото си прибиране прекратявам взаимоотношенията си с МТел. Бях им клиент откакто има джиесеми.

П.П. И ще ползвам роуминг в България. С Гиф-Гаф (Giff-Gaff) разговорите ми ще бъдат по 16 пенса на минута (в роуминг!!!), а с мърлявата Прима - 39 стотинки на минута (тарифата - тук).

Само масова емиграция и отказ от услугите могат да ужилят малко от малко МТел, Уникредит Булбанк и всяка подобна "Алпийска фирма Дъглас" - всички са турци и всички ни лъжат!


Почва второто полувреме

Между 17 и 23 януари бях в България. Първо прибрине откакто съм в Англия. Седмицата беше къса и много интензивна - отпразнувах 30-ата си годишнина, видях се с който можах, имах и някои неприятности, а и времето беше кошмарно студено. Потвърди се нещо, което знаех - липсват ми близките и приятелите, но не и обстановката и държавата.

Надявам се следващите прибирания да бъдат за по-дълъг период и ще работя за това да мога и да посрещам гости.

Това, което ще запомня от пътуването е отношението на българите помежду ни. Например при полета към София две жени, които се познаваха, се засякоха на опашката при качването на самолета. Едната имаше желание да общува, но другата беше толкова студена и незаинтересована, че температурите в салона паднаха поне с градус.

Като споменах градуси, София ме посрещна с -15 °C. С толкова ме и изпрати. Лутън пък ме посрещна с +8 °C.

Важното е, че се видях с най-близките роднини и приятели и че се заредих за нова битка. Усещането при завръщането в Англия беше много по-различно от това при първоначалното пристигане. Макар че Албионската ми история датира от само пет месеца, Островът вече се превърнал в зона на комфорт, където нещата са ми що-годе ясни и няма допълнителен стрес от различната среда.

Другото важно нещо е, че съм зареден с амбиция да израстна тук. Да видим какво ще стане и колко ще трае вдъхновението...



A! Играх и футбол! Това също беше много важно :)

вторник, 12 януари 2016 г.

Лекарска стачка в Англия

Заглавието е неправилно. По-коректно би било да се каже "Здравна стачка в Англия".

Всъщост съм толкова объркан за какво искам да пиша, че най-добре е да няма заглавие. Допреди миг се колебаех между същинските искания на британците относно тяхната здравна система и нагла статия, която квалифицира българските лекари ката касапи. Опитах се да потърся повече информация в търсачките, но няма нищо конкретно, следователно не е била национална кампания, въпреки че видях групи в Саутхямптън и в Пул. Добре че взех флаер от Саутхямпрън, за да видя какви са исканията им.

Исканията им са за щадящи условия на труд за младите лекари, които според стачниците са принудени да работят по 90 часа на седмица. Брошурата е отпечатана от местна неправителствена организация, така че групата в Пул не знам от кого е организирана и дали е демонстрирала за същата кауза.





Наред с тази стачка, която в последствие все пак разбрах, че си е на национално ниво, ми попадна една буквално гнусна статия в "Гардиън" - "Искате ли български касапи да ви оперират?" ("Bugger the Bankers, Do You Want a Bulgarian Butcher to Operate on You?"). Автор е лидерка на Брекзит движение, тоест пропагандира Британия да излезе от Европейския съюз. Информационният повод е нова обща регуалция, според която лекарите в целия ЕС ще получат електронен паспорт и така ще могат да практикуват където поискат в общността. Проблемът на авторката е, че според нея в България и в Румъния няма контрол над издаването на дипломи, съответно можело човек без квалификация да получи такъв паспорт.

Нещо повече, от сега нататък лекарите и медицинските сестри нямало да бъдат тествани за ниво на английския език и така в болниците на Острова щяло да се напълни с неграмотен и неквалифициран персонал. Смехотворно, разбира се. Част от коментарите под статията се присмиват на тезите на госпожата, но друга част възторжено приглася.

Истината е, че с наближаването на референдума за Брекзит противниците на ЕС все по-често ще използват българите като плашила и аргумент защо Кралството трябва да напусне. Разбира се, примерите ще бъдат силно преувеличени или откровено неверни, но към днешна дата поне 50% от населението това иска да чува и чете.

Коментарите под статията:

Двама българи пишат под статията. Единият казва, че в България има много високи изисквания за прием в Медицинския университет, както и сериозна цедка при изпитите. Вторият е по-агресивен и напомня на англичаните, че тяхната "измет почива на българското Черноморие".

Има един друг човек, не знам какъв, който казва така: "Не знам дали Унгария се числи към Източна Европа, но е по-изгодно да си оправиш зъбите там. Там зъболекарите са добри, а цената на услугата плюс самолетните билети излиза по-малко, отколкото с английската система. Освен това и в английската система има некадърни лекари и зъболекари".

Друг пък казва следното: "Румъния и България, редом с Турция, са печално известни (или фамозни, зависи от коя страна на сделката си) с нелегалния бизнес с органи. Бих си преброил бъбреците преди да допусна Българин със скалпел и спринцовка около мен.

Като цяло пробладават анти-ЕС мненията, защото и самата статия е по-скоро с Брекзит насоченост, отколкото за здравни реформи. Но коментарите потвърждават, че българите ще бъдат активно употребявани в предстоящата тежка кампания.

неделя, 10 януари 2016 г.

Къщата на Биг Брадър се тресе

Малко остана на заден план един житейски факт. Точно преди седмица в къщата трещеше страшен скандал.

Оказа се, че някой неща са премълчавани лошо. Предисторията е, че Михаела, дъщеря ѝ Дария и Клаудио планираха местене в Рединг. Аз това го знаех преди Коледа, но официалната теория беше, че ще запазим къщата, тоест договора, и на тяхно място ще пуснем други наематели.

По празниците Богдан замина за Лондон при приятелката си, а Андрей беше в алкохолен делириум. Тоест те двамата не знаеха какво се случва.

А то се случваше точно нищо.

На 3 януари Богдан се върна и по някое време започна мощен румънски скандал. Оказа се, че информацията от декември, че запазваме къщата е била предварителна, тоест хазяйнът е дал устното си съгласие да продъжим договора, но самата хартия не е била подписана. Така имаше реална угроза на следващия ден всички да сме бездомни. Всъщност не всички, защото Михаела и Клаудио вече си бяха уредили стая в Рединг.

В следващите сцени станах свидетел на Теорията на игрите в действие. Книга по въпроса получих за Коледа :)

Първо, в общ интерес на всички беше къщата да остане, независимо кой какви планове има.
Второ, триото отива в Рединг, но дъщерята трябваше да остане една седмица в Пул.
Трето, Богдан има далечни планове да се събере с приятелката си и да живее отделно, но това не може да стане в неделя вечер срещу понеделник.
Андрей също нямаше полезен ход, а аз не бях в играта, защото не съм страна по договора.

Първият ход направи Богдан, но той беше съобразен със ситуацията, а не безусловен. Той обяви, че напуска къщата и няма да участва в евентуално преподписване.

Вторият анонс дойде от Андрей. Той обяви, че при това положение и той няма да се подпише под новия договор, но няма да напусне къщата, докато не дойде полиция да го изведе. Уточнявам, че действието се развиваше в неделя вечер, а той нямаше свободни пари да намери за един ден квартира. Защо нямаше свободни пари, след като е начало на месец и време за наем? Защото Михаела не му връщаше един обемен заем отпреди точно като гарант, че ще успее да плати наем за януари, а няма да си изпие парите.

Третият ход дойде от Михаела. В 12 без 10, както се казва, тя пусна обява в румънската общност за стая, която се отдава под наем. Обадиха се хора и дойдоха на оглед. Тук имаше леко затишие, поне не се крещеше. Хората обаче към 20:00 часа наше време се обадиха, че не харесват къщата и драмата рестартира.

Четвърти ход. Богдан се обади на румънски познати, които му гарантираха, че ще го приемат за седмица. За да усили натиска върху Михаела (която представлява още и Дария и Клаудио), той помоли въпросните познати да ми намерят квартира. Така към 20:30 ми се обади някаква жена от Пул с оферта за стая за £400 паунда. Тук това означаваше, че аз и Богдан излизаме и съответно Дария и Андрей остават на улицата. Хем реална заплаха, хем донякъде и блъф. "Наказанието" за немарливото отношение на Михаела и Андрей към намирането на съквартиранти по-рано щеше да има висока цена за Богдан и за мен.

Пети ход, финален. Михаела и Клаудио решават да преподпишат на свое име договора, а ние в последствие да търсим съквартиранти. След около 6 часа скандали и високо напрежение, къщата на Биг Брадър се успокои и се настрои за първата работна седмица на 2016 г.

Договорът беше подписан в понеделник, 4 януари. Първият нов съквартирант, Овидиу, влезе в сряда. Сега чакаме още един - Антонио. Дария изкара спокойно седмицата в къщата, а днес (неделя, 10 янаури) потегли и тя за Рединг.

В началото на кризата бях много спокоен. Бях абсолютно сигурен, че ще има положителен развой. Просто схватката имаше един верен изход и трябваше време, за да се стигне до него.

С напредването на вечерта обаче и аз почнах да се поизнервам. Излезе ми вената на челото -  стар мой белег за нерви :)  При негативен развой План Бе беше да остана с Андрей 2-3 дена, докато намерим нова квартира. План Це беше да приема офертата за 400 паунда.

Всичко свърши добре, но си бяха ударни емоции.

Първата нормална събота за 2016 година прекарах с господата Андрей и Богдан в кварталния пъб. Не звучи стимулиращо, но всъщност беше едно много добро продължение на зародилата се традиция в края на седмицата да играем билярд. Просто този път решихме да не пътуваме с кола, а да видим какво предлага района на Паркстън. Или Паркстоун, не знам.

Влязохме във "Виктория крос", точно първото изпречило ни се пред очите завдение. Взехме си по биричка и почнахме да играем билиярд.

В пъба музиканти разставяха инструмените си и по-късно послушахме и жива музика. И едно куче имаше в пъба, голяма скица. Само как издържа на шума, не знам.

Иначе след три-четири игри помежду ни, на масата дойде един дядо - и той скица. Понеже видя, че съм по-добър от "колегите" румънци, ми отправи предизивкателство. Бих го два пъти, като във втората игра разчистих масата с едно заставане. Имах брутално точна ръка, а две от общо 8 топки влязоха и с флук (късмет). Но и дядото беше много силен. Би безпроблемно и Андрей, и Богдан. Много точна ръка и много добра техника - не трепва. Пък и танцува, купонясва. Свежарка! Ето малко видео този път:



четвъртък, 7 януари 2016 г.

Първа официална победа в английския шахмат

Първата ми официална победа в английския шахмат дойде с втория мач. След злощастното реми в дебюта, този път спечелих, но уви, удоволствие нямаше.

Мачът беше между две фракции на Пул, които са в една и съща дивизия - Пул Д срещу Пул Е. Пак бях на трета маса, а срещу мен беше един дядо, за който съм споменавал ТУК.

Преди да дойда в клуба се бях навил яко за успех. Имах лек ден в работата, бях спокоен, уверен и енергичен. Съперникът може би чувстваше това, а и вече го бях разочаровал в приятелски партии помежду ни. Сигурен съм, че не се зарадва от това, че точно аз седнах срещу него.

Мачът започна и още от първия ход ми стана ясно, че човекът е разконцентриран. Аз изиграх първия си ход с белите, натиснах часовника и направих съответния запис. Той от своя страна първо направи запис, а след това натисна часовника, но не премести фигура. Това наложи да му подскажа дискретно, че технически не е направил ход. Вероятно в този момент е настъпил първият му психологически срив и със сигурност е загубил концентрация.

И така, как се разви партията?

1. e4 e5 2. Nf3 Nc6 3. Bc4 Nf6 4. Ng5 Qe7 (слабо! обичайното продължение е 4... d5 и аз само около него разработвах варианти).


5. Nxf7 Rg8 6. Ng5 Rh8 7. Bf7+ Kd8 8. Bc4 Ke8 (и на 5-и, и на 8-и ход на черните компютърният анализ отново предлага d5 - ход, от който съперникът настойчиво бяга, неизвестно защо).

9. Nc3 h6 10. Nf3 d6 11. Nd5 (Тук следва шокът. Видях, че в стила на съперника е първо да записва следващия си ход и после да го прави. Листовете са на обозримо разстояние, така че преди следващата фигура да бъде преместена, аз вече знаех какво предстои. Използвах три секунди между записа и хода, за да се помоля на ум (и аз не знам на кого) да не бъде изигран записания ход. Но уви, съперникът премести кон, пренебрегвайки заплахата срещу царицата. Много ми стана мъчно...)

11... Na5 12. Nxe7 1:0

Много се разочарова дядото и побърза да си тръгне. И на мен ми стана тягостно, не ми се услади победата. А той вече имаше една победа над мен в предишни приятелски игри. Имаше и реми. Беше взел реванш от първоначалните си загуби, но днес не му беше ден.

Все пак, когато се прибрах вкъщи и когато момчетата ме попитаха какво е станало, почувствах радостта от успеха. Да, не е най-бляскавият възможнен, но все пак е успех. Играя, за да побеждавам.

Дано и г-н Паркин превъзмогне бързо злощастния си мач и отново да се наслаждава на играта в следващите си партии. А на мен да ми расте ЕЛО-то :)


вторник, 5 януари 2016 г.

Награди

Изглежда не съм записал, че между първия взет изпит и първия ми официален шахматен мач присъствах на т.нар. Коледно парти, организирано от агенцията ми по подбор. По пощите бяха разпратени покани, но се отзовах само аз.

Нормално, като се има предвид колко лошо беше организирано всичко. Няма как бачкаторите да дойдат с мръсните си дрехи, в работно време (!) да пият по едно вино в офиса. Дори и да дойдат, нямат какво да правят. И аз знаех това, но реших да ги уважа, а и в имейла пишеше, че ще има томбола с дребни награди за присъстващите.

Е точно в резултат на тази "томбола" взех първата, втората и третата награди. Червено вино и някакъв сладкиш. Трета награда нямаше. Берекет версин :)

неделя, 3 януари 2016 г.

Коледа и Нова година в Англия

За първи път посрещнах Коледа и Нова година извън България. Нерядко българите отиват на хотел на екзотично място, когато пътуват за празници, но и нерядко празнуват в новите си домове.

Присъствието на Ани ме мотивира, да посрещна Коледа и Нова година както подобава. На самия Бъдни вечер спазихме доколкото можахме българските православни традиции, въпреки че не се втелясвахме в трапезата. Важни бяха питката, меда и виното.



Между самите празници си починах перфектно. Разходки навън, домашни занимания с филмчета и игри, спокойствие и здрава храна. Мисля, че след вълната от критики относно теглото ми, се коригирах и вдигнах някое и друго килце.

На Нова година привлякохме и румънците към партито. По сценарий само Андрей щеше да остане вкъщи, а Михаела и Клаудио щяха да бъдат на смяна. Привечер обаче стана ясно, че и Дария ще остане, а после и Михаела отказа смяната, защото ѝ беше лошо. В крайна сметка с цялата банда седнахме на масата, почерпихме се и цяла вечер играхме бордови игри. В 10:00 часа дойде българската Нова година. Чух се с родителите, после с приятелите и след това с компанията убихме още един час до английската Нова година.

В нашия квартал нямаше много фойерверки. Нормално, защото районът не е гъсто населен, а много от живущите са възрастни. Гледам обаче, че в Лондон е било доста пищно... :)