Първи мач на изкуствено осветление

След два месеца принудителна пауза, на 21 февруари се завърнах на игрището, където приключих на 13 декември - Росмор Колидж Лежър Център. Отново играеха децата на Пул Таун. Няма да се спирам подробно на този мач, само ще отбележа, че беше станало недоразумение и там се бяхме появили двама съдии. И тъй като колегата беше нещо като доайен - едвам кретащ дядо с над 2000 мача (по неговите думи), на мен ми се наложи да бъда асистент за отбора на Пул.

А защо принудитлена пауза? Защото всички мачове, за които бях получил наряд, бяха отменени заради лоши атмосферни условия. Условията не бяха никак лоши през това време, но явно отборите си пазят терените.

Дойде четвъртък и двубоят, който маркира две първи събития - първият мач в Англия на изкуствено осветление и първият мач, на който съдийствам в делничен ден тук. Резервите на Хемуърти Юнайтед победиха Парли Спортс с 3:1 в отложенa среща от Дорсет Премиер Лийг (Hamworthy Utd Reserves - Parley Sports). Забавно беше на изкуствено осветление, някак повече мирише на професионален футбол. Това всъщност ми е втори мач на лампи, но в България бях съдийствал на контрола. Запазих си за спомен програмата за феновете, която се получава при закупуване на билет.

В събота пък стъпих за първи път на "Татнам" - стадион, на който се играят срещи на ниво Конфърънс, понастоящем "Ево-Стик Лийг". Бях асистент на двубоя от Саут-Уест Каунтис У-18 лийг (South West Counties Youth League - U18) между Пул Таун и Бат Сити (Poole Town - Bath City 2:2). Едно равенство, в което всички голове паднаха до 18-ата минута.

Разсаждане на чушки Халапеньо

Засадените на 27, 28 и 30 януари семена на люта чушка Халапеньо покълнаха и дойде време да ги разсадя в по-големи саксии. За разсада подбрах качествен компост за разлика от почвата, в която семената трябваше да пробият, така че очакванията ми са развитието им да продължи безпроблемно и през лятото да има реколта.

Общо три саксии разсадих, като в две от тях има по два стръка, а в една - един. Опитът ми сочи, че и с по два стръка вървят добре, но се презастраховах и с една самотна чушка.

В освободените формички посадих нов сорт люти чушки. На опаковката пише 70000 - 85000 единици по скалата на Сковил (Scoville Heat Unit). За справка българската Уикипедия дава за Халапеньо от 2500 до 8000 SHU. Като се има предвид оскъдицата на пряка слънчева светлина, моята прогноза е, че капсаицинът ще се сгъсти до долните граници и на двата сорта, ако изобщо излязат чушки, разбира се.

Междувременно споделяйки с колеги и за това ми хоби, един ми каза за локален сорт, който бил много лют. Проверка в търсачките извади така наречения "Дорсет Нага" (Dorset Naga). Защо се казва така, още не съм разбрал съвсем. Произходът на растението е от Бангладеш - Нага Морич (Naga Morich). Семена в търговската мрежа досега не съм видял, но ако се сдобия някак, със сигурност ще го отразя в блога.

П.П. Дворът ни е за ремонт, но с Андрей ще го оправим, само да се опави времето ха-ха :D
Не, наистина, плановете за барбекю вече са разписани. Малко му трябва.

Счетоводство. Епизод 1 завърши!

Днес съборих последните два от петте изпита, които бяха необходими, за да придобия диплома за второ ниво счетоводен техник (Level 2 Accountig Technician, на български не звучи добре, а и няма такъв термин). Справих се със задачата малко по-рано от предвиденото, по-точно с месец по-рано, благодарение на факта, че успях в последния момент вместо един да запиша три изпита в рамките на февруари.

Ето, даже днес взех два изпита наведнъж. Така целта бе изпълнена с четири визити до Саутхямптън, вместо с пет. Сега остава да си получа дипломата, което трябва да се случи най-късно до шест седмици.

Радостта и облекчението са големи, но с яденето идва и апетитът. Планът за продължение на образованието би следвало да е съгласуван с евентуална нова работа, но със сигурност
"продължаваме напред", както казва Кубрат Пулев.

Какво показва статистиката? За учене по петте теми отделих 66:20' часа, а първото регистрирано сядане е на 13 ноември. 3 месеца и 9 дни. £819.20 пък е цената на удоволствието без пътни и други разходи в Саутхямптън. Те биха възлезли на около £70 или общо £889.20.

Днес "раздух" малко разходите между двата изпита. Почерпих се едно лате в Коста в "Уест Кей" мол. Не че е нещо твърде специално, просто не си го бях позволявал досега.

Иначе във вестника, който се вижда на снимката, реших 7-8 думи от кръстословицата. И това го считам за известен пробив :)

Стари по темата:
8 декември: Какво и как уча в момента

Референдумът в Англия - на 23 юни

Изведнъж референдумът във Великобритания "За" и "Против" оставането на страната в Европейския съюз, се преближи във времето. Датата, на която ще се проведе допитването, е 23 юни.

Това обяви премиерът Дейвид Камерън след срещата на високо равнище в Брюксел. След това заседание Камерън обяви, че е постигнато съгласие за специалния статут на Великобритания в ЕС и че той самият ще подкрепи оставането на страната в общността.

Това означава, че кампаниите на двата лагера ще започнат моментално. Британският премиер обяви позицията си, но поне 100 депутати от консервативната партия ще бъдат против оставането в ЕС, съобщава БиБиСи. В същото време, част от лейбъристите вероятно ще подкрепят оставането.

Социологическите данни в момента са противоречиви. По-често се срещат публикации, според които "Бримейн" (BRemain - оставане в ЕС) води, но има такива и в противоположна посока.

Моите впечатление от разговорите, които водя, са че хората не искат ЕС. Антиевропейската пропаганда е твърде силна и лесно засяга интересите на англичаните. Разбира се, моите впечатления са крайно ограничени (да речем в рамките на 15-20 човека). Едно е ясно - предстоят интересни времена.

Още по темата:
Консерватори или лейбъристи? В ЕС или Брекзит?
И Бримейн пропагандата се активизира

Една чудесна неделя с леля Ивона

Беше неделя, 14 февруари, но чак сега се наканих да опиша пътуването ми до Дорчестър и преживяването с леля ми Ивона, както тя обича да я наричам :)

Телефонът прозвъня рано във въпросната неделя, за да стане ясно, че пътуването ще бъде възможно. Хванах първия влак и към 11:00 часа се озовах на южната гара в Дорчестър. Между другото този град е административния център на Дорсет, колкото и това да е нелогично при наличието на Борнмът, Пул и Уеймът наоколо.

Напазарувахме си от Lidl като за празник - два вида рибки, картофи за печене, материали за шопска салата, брьошки за сладко предястие (за разваляне на обеда, както се казва), бисквити и шоколадови къпкейкчета. За пиене си поделихме едно розе.

Видях къде живее леля Ивона. Помогнах ѝ да си пренареди в квартирата. Говорихме си с часове - цялото преживяване беше около 7 часа. Емигрантски истории и неволи, какво става в София, какво става във Варна, какво става с нас самите, спомени и други генерални теми - обходихме целия материал, казано по даскалски :)

Успяхме и да увековечим момента в няколко кадъра, а в едно включване по скайп аз видях на бременната Нана корема. Какви времена настанаха? Кога бяхме хлапетии, кога до бебата го докарахме.

Седмица по-късно още си хапвам от бонбонките, които леля ми Ивона ми подари. А тя дали си е свършила кьопоолуто - не знам :)

Първите шест месеца в Англия: Кратка равносметка

Щях да забравя, но ми напомниха. Днес правя шест месеца, откакто стъпих на английска земя. Шест много интензивни месеца, които могат да бъдат обобщени както с няколко думи, така и с кратка новела.

Стартът ми тук не беше летящ. Тръгнах с големи очаквания, които не се оправдаха. За сметка на това пристигнах леко неподготвен за предизвикателсвата, които ме очакваха. След половин година в Англия обаче вече се усмихвам повече, радвам се на доста неща и съм зареден с амбиция да успея.

Първата дълбока криза дойде, когато само след 10 дена в първата ми квартира, трябваше да се преместя. В архива на блога не виждам да съм споменавал където и да било за този факт. Вероятно тогава не съм искал да притеснявам близките ми, не помня... Бях много близо до това да си събера багажа и да се прибера не защото не исках да остана, а защото нямаше къде да отида.

Помня обаче, че този епизод ме беше откъснал от търсенето на работа за почти цяла седмица. Целият ми ресурс беше хвърлен в търсенето на квартира.

Все пак изникна работа - първо за един ден бях хамалин, после се хванах на строежа, който е близо до своя край. Пристигнах на груб строеж, а вече две от три къши са издадени. Първите дни и месеци в строителството бяха кошмарни. Спомням си най-първия ден - как трябваше да копая в жегата, тъй като все още нищо не можех да правя и нищо не знаех. Нямах нито храна, не си използвах и почивките...

Спомням си и втория ден - ръцете ми вече бяха с такива мазоли и рани, че ме беше срам да отида на курса, организиран от футболната асоциация на Англия (FA). Срам, не срам - отидох. И когато се прибирах - разбира се, пеша на 4-5 мили, ме валеше лек дъждец, а очите ми бяха пълни със сълзи. Сълзи от радост... Не знам защо, но курсът., чиято тема беше "Защита на децата във футбола", ме беше вдъхновил ужасно много. Радвах се, че съм в Англия и че вече съм част от местния футбол.

Футболът ми тръгна перфектно. Много бързо изградих репутация, гласува ми се доверие всеки уикенд, всеки кръг. Вече свиря и вътре в терена, а не съм само асистент, както бях в България. Обиколих целия Дорсет, което е страхотен страничен ефект на съдийството. Няма да забравя как се прибирах пеша от Уинфрит Нюбург. Просто в събота след 5:00 часа следобед автобуси няма. И така - по второкласния път, лека - полека и с фучащите коли и трактори покрай мен, се прибрах след има-няма три-четири часа.

Другият прекрасен страничен ефект е, че се возя адски често на влак. И още не ми е писнало.

Като говорим за спортове, с течение на времето започнах да намирам занимания, които да ме радват. Например започнах да играя състезателен шах в отбора на Пул. В трите официални срещи до този момент балансът ми е 1-1-1 - по една победа, реми и загуба. Открих и къде да играя бадминтон и вече направих две тренировки. Навсякъде ме приемат много добре, много приятелски.

Същото мога да кажа и за колегите в работата. Там създадох приятелства. Например с дърводелеца Джон - симпатичен възрастен англичанин с който така се разбираме, че все едно се познаваме от години. Аз много му помагам и го гледам в ръцете, уча разни пинизи. Големи симпатии имаме и с Алекс - един от електричарите, който е по-малък от мен. Другият електричар - Гордън, е от Ливърпул и с него много се закачаме за футбол. За справка, аз подкрепям Арсенал. Шефът Кевин също е голям пич. Истината е, че много ми помогна. В началото беше по-кофти, докато спечеля уважението му. С течение на времето обаче се харесахме и с него. Ето го на снимката:

По-нагоре споменах думата баланс. Аз не съм човек, който лесно ще се предаде, затова реших да се изуча и така да тръгна по стълбичката нагоре. Спрях се на счетоводството, защото езикът на бизнеса е международен подобно на футбола, а и защото принципите ги знам от следдипломната ми квалификация по финансов мениджмънт. И накрая, но не на последно място, защото това може да бъде входната врата за кариера във финансовата индустрия. Вече съм взел три от пет изпита, скоро ще взема и последните два. Кандидатствам здраво по обявите за работа и вярвам, че съвсем скоро ще направя пробив.

Най-добрият ми приятел тук е Андрей Хурдук. Един румънец - един от многото, с които живея, който е най-близо до мен като натюрел. Иначе къщата на Биг Брадър, както обичам да наричам квартирата, към днешна дата ще се пръсне. В момента сме потресаващите 12 човека. Въпреки това нямам никакви битови оплаквания. Всичко необходимо си го имам.

Не споменах драмата с банките. Да се изкара банкова сметка в Англия се оказа голям зор, поне за мен. Заради инвестициите в образование така и не успях да спестя нещичко, а и все още съм на минамална работна заплата, но вярвам, че и този аспект ще се промени.

Погледнати от сегашния момент, предизвикателствата изглеждат преодолими. Те очевидно са били такива. Но какви зверски усилия са коствали, вече дори не мога и да си спомня. Извървял съм стотици мили, пренесъл съм десетки тонове, стискал съм здраво зъби и сега мога да бъда удовлетворен от себе си. Не се предадох, проявих воля, издържах. Не твърдя, че съм направил нещо уникално, но със сигурност твърдя, че съм направил нещо много трудно. И с надежда очаквам да бера плодовете на моите усилия, както и очакваната реколта от чушки Халапеньо :)

Българска общност в Борнмът и Пул

Искаше ми се в Дорсет, и по-конкретно в Пул и Борнмът, да има силна българска общност. След два дни стават шест месеца, откакто съм в Англия, но все още не мога да се похваля с познанства или събития, свързани с наши сънародници.

Спомням си най-първя път, когато чух българска реч в района. Трябва да е било края на септември, когато в един следобед се разминах с една двойка - мъж и жена, прибиращи се след работа. Спрях ги, поздравих ги, но ситуацията бързо премина в неловка и трябваше да си вървя.

Следващата среща беше покрай изборите и референдума. На 25 октомври се явих в организираната секция зареден с големи очаквания, които не се оправдаха ни най-малко. Сънародниците там не проявиха особен интерес към нови запознанства и отговаряха уклончиво на въпросите ми. Стана ми ясно, че и в този случай нищо няма да излезе.

Когато посетих за първи път китайския ресторант в Пул, точно до нашата маса с Ани бяха седнали четирима българи - местно семейство с дете и пристигналата на гости леля. Този път не се натрапих, надявах се те да ни чуят и да имат инициативата. Напразно.

Вечерта преди първото ми завръщане в София, пред един локален магазин до моята квартира, видях автомобил с шуменска регистрация. Търпеливо изчаках отпред пет минути, само за да видя стреснатия (да не кажа шокиран) поглед на едно момче, което отклони моментално опитът ми за контакт с думите, че е "на гости при батко си".

След това дойде полетът, около който видях колко студено един към друг се държат българите помежду си. До този момент за мен беше необяснимо.

Завърнах се отново в Англия, за да ми се случи и случка, която да обясни донякъде горното наблюдение. Бях за третия си изпит по счетоводство в Саутхямптън, когато в регистрационния лист видях българско мъжко име. Вдъхновен се насочих към чакалнята. Пет минути по-късно се чудех къде да се скрия от срам. Нашият младеж - единственият по анцуг, беше толкова невъзпитан, че просто няма накъде. Обиждаше всички - бившите си работодатели, другите чужденци, говореше твърде силно сред хора, които преговаряха за изпити - изобщо, ужас. Разменихме уж някакви контакти, но се радвам, че не ме е потърсил. Тогава разбрах и защо българите гледат един на друг най-меко казано резервирано.

Всички тези преживявания обаче не ме отказват да искам (дори да мечтая) за силна българска общност в Пул и Дорсет. Наблюдавам с интерес проекта на Десислава Дякова и Бойко Боев - Разходки в Лондон, който е прекрасен пример за усилие в изграждането на силна диаспора в английската столица.

На 21 януари стартирах нова Фейсбук група, защото до този момент нямаше точно такава, озаглавена "Bulgarian Community in Bournemouth and Poole (Българи в Борнмът и Пул)". Надявам се след месец-два да се разрасне достатъчно, че да можем да направим нещо подобно на това, което правят българите в Лондон. Колкото и да има "зрънца" сред нас, аз все още вярвам, че да си българин не е по дефиниция недостатък. И докато го вярвам, ще се стремя да го показвам и на тези, които са се разколебали.

Трагична шахматна седмица

Тази седмица играх слабо в мачовете ми по шахмат. Отдавам го на известната натрупана умора и на обичайните спадове във формата.

Във вторник имах гостуване с Пул срещу Уимборн. Уимборн ни разбиха с 3,5 на 0,5; аз загубих на трета маса първи, но ако аз и колегата от втора маса имахме повече концентрация, резултатът щеше да е за нас.

Историята започна с транспорта до Уимброн. Бях се разбрал с едно момче да ме вземе и в уречения час пристигна кола на моята улица. Влизам - вътре освен него беше вероятно и приятелката му, която караше колата.

Шегички, закачки, но на петото-шестото изречение стана ясно, че момичето си е взело шофьорския изпит... същия ден. Никога не се качвам предубеден, че някой не може да кара, принципно сядам спокоен когато карат жени и първоначално така бях настроен и във вторник. Постепенно обаче шегите и закачките преминаха в концентрация върху пътната обстановка.

Едвам се сдържах да не прихна да се смея след първата по-любопитна случка. Друга кола се включва в движението по булевард в своята си крайна лента. Ние се движим привидно спокойно в средата, но когато тази кола се включи, момичето извика "Хиииииии!" сякаш нещо ужасно предстои.

Втората забавна случка - на едно важно кръгово, въпреки че имаше навигация, шофьорката влезе в грешен изход и вместо към Уимборн се насочхме към Гоце Делчев :) Все пак стигнахме навреме, а третата смешна случка не мога да я разкажа, за съжаление не мога и да я покажа. Става дума за паркирането.

Както и да е. Мачът ми протече лошо. Ето записът:

1.e4 e5 2.Nf3 Nc6 3.Bc4 Nd4 4.Bxf7+ Kxf7 5.Nxe5+ Ke8 6.c3 Ne6 7.Qh5+ Ke7 8.Ng6+ hxg6 9.Qxh8 (Тук компютърният анализ показва голямо предмство на черните, но според правилата на Райнфелд аз имам материално преимущество от 1 точка).

9...Nf6 10.e5 Nh5 11.g4? Nhf4 12.Qh4+ g5 13.Qg3 d6 (Знаех, че 14.d4 е по-добре за мен, но не исках да връщам спечеленото темпо.

14.exd6+ Qxd6 15.O-O Ne2+ 0:1

Важно е да се отбележи, че шахматният клуб в Уимборн се помещава в сграда, ползвана и от скаути. Това със скаутите е много интересно. Децата се учат на абсолютно всичко - от това да готвят, до това да оцеляват. Занимават се с всичко от изкуства, до спортове. И печелят баджове. Аз ако бях скаут, щях да съм стимулиран да събера пълния комплект. Ето няколко снимки от клуба:

В четвъртък пък в редовния ден за нашия клуб играх във вътрешния турнир. Жребият ме изправи срещу Андре Рийд - едно момче на около 15 години, който ми напомня на мен. Той е и най-младият играч в отбора. Изобщо не го подценявах, защото знаех как играе.

Играх добре до 20-ия ход, когато допуснах груба грешка и логично загубих. За тази загуба ме беше по-малко яд. Първо, защото този турнир не ми беше важен, той е неофициален и второ, защото изгубих именно от Андре.

Ето и записът на мача:

1. e4 e5 2. Nf3 Nc6 3. Bb5 Nf6 4. O-O Bc5 5. Nxe5 Bxf2+ 6. Rxf2 Nxe5 7. d4 Neg4 8. Rf4 c6 9. e5 cxb5 10. exf6 Nxf6 11. Nc3 b4 12. Ne4 Nxe4 13. Rxe4+ Kf8 14. Qe2 d5 15. Re5 f6 16. Re3 Kf7 17. Bd2 Qd6 18. Re1 Rf8 19. Qh5+ Kg8 20. Re8 f5 21. Rxf8+ Qxf8 22. Re8 g6 23. Rxf8+ Kxf8 24. Qxh7 1:0

Като няма футбол, има бадминтон

"Като няма риба, и ракът е риба".
             приписва се на руското народно творчество
 
"Като няма хляб, яжте пасти".
    Мария-Антоанета

"Като няма футбол, има бадминтон"
             Радко Кръстанов

Изглеждаше, че в неделя най-накрая ще подновя съдийството. Времето беше слънчево сутринта, а аз имах мач с деца от 10:30. Треньорът на домакините трябваше да ми пише имейл, ако мачът ще се отлага, но такъв имейл не дойде и аз се насочих към близкия Росмор Колидж (Rossmore College).

В 10:00 нямаше жива душа на футболните игрища. Повъртях се, повъртях се и реших да попитам на рецепцията в басейна, където имаше известно оживление, дали пък няма някой друг скрит терен. Нямаше, но на рецепцията видях брошури за бадминтон.

Попитах кога се тренира, оказа се в понеделник. Перфектно! Почвам да играя и бадминтон. Заложил съм този пост да излезе точно по времето, когато би трябвало да съм в разгара на тренировката :)

Първо кино в Англия

Дойде моментът с приятелите да разнообразим съботните вечери и да заменим пъбовете и билярда с нещо друго.

Богдан замина за Италия, за да финализира местнот си гражданство, което е заслужил с пребиваването си там преди. Така останахме само с Андрей и с него решихме да отидем да видим какво представлява филмът "Завръщането" ("The Revenant", 2015) с Леонардо ди Каприо.

За мен филмът беше хубав, но не не шедьовър. На мнение съм, че Лео трябваше да вземе Оскари за миналите си филми (например "Вълкът от Уолстрийт") и че определено е най-подцененият съвременен актьор от Филмовата Академия. В "Завръщането" Ди Каприо отново е на страхотно ниво, но сюжетът и посланията са спорни, заедно с присъствието на повечето други актьори. Стискам му палци за Оскар, защото го заслужава.

Впрочем е крайно време на тези Оскари да спре да се гледа като последна инстанция. Много пъти наградите са били скандални, политически и т.н. - изобщо - несъответни. Ето и сега имаше скандал защо нямало номинирани афроамериканци. Ами защо на финалите на 100 метра гладко бягане няма квота за бели?

Както и да е. Иначе самото кино беше готино - меки и удобни столове, пространство за краката, добра климатизация - както си трябва в 21-и век. Посещение в събота в 19:30 с онлайн резервация излиза по около £9.50 на човек. В залата имаше доста свободни места. Обяснявам си го с евентуалното изчерпване на филма и фактът, че киното е в комплекс в покрайнините на Пул.

Безусловният базов доход – спасителният буй на системата

През изминалата седмица отделих 2-3 часа, за да напиша една по-обширна статия по неадресираната покана на сайта Инвестор.бг към читателите да споделят своето мнение по темата "Безусловен базов доход". Изпратих я в четвъртък, а в неделя около обед българско време бе поставена в акцентите на главната страница като "коментар на деня". Към момента на писането на този блог пост статията има 123 коментара от други читатели и се нарежда в Топ 3 на най-четените в сайта през последните няколко дни.

Ако от Инвестор си спазят обещанието и ми изпратят книга чак в Англия, аз ще им отговоря подобаващо с масирана реклама в социалките. Но и да не ми изпратят, пак се радвам, че уважиха труда ми, линк към който има ТУК.

Иначе ето и самото ми мнение за безусловния базов доход:

Повече от 160 години след публикуването на Комунистически манифест марксизмът остава жизнен. Нещо повече – неговите последователи очевидно се умножават. Две от най-авангардните общества в Европа – швейцарското и финландското, дебатират относно въвеждането на безусловен базов доход – сума, с която всеки човек да разполага независимо дали работи или не. Очевидно призракът на комунизма броди из Европа, а и по света.

Идеята за базусловен базов доход (ББД) е по-стара както от съвременните леви икономически школи, така и от трудовете на Карл Маркс. Всъщност далеч по-стара. За нейн баща се счита родения през ХV век във Валенсия Хуан Луис Вивес, който успява да избяга от испанската инквизиция, след това учи в Сорбоната в Париж, а в края на живота си е професор в Лувен – европейският център на хуманизма по това време. Йоханес Лудовикус Вивес, както също е известен той, е първият мислител и автор, изложил концепция за ББД, базирана на теологически и прагматични допускания.

През 1516 г. отново в Лувен се появява книгата „Утопия“, чийто автор е британският хуманист Томас Мор. Той излага възгледите си относно наказанията на крадците. По това време заловените джебчии биват обесвани, но въпреки това престъпността остава голяма. „Този метод е както несправедлив, така и нежелан. Наказанието е твърде сурово, а е неефективно. Дребните джебчии не са толкова лоши, че да заслужават смърт. Освен това няма наказание, което да спре гладния да краде“, обобщава Томас Мор, който е вторият основоположник на идеята за безусловен базов доход.

След тях има и други, но истински скок в концептуалното си развитие безусловният базов доход получава през ХХ век. В края на Първата световна война английският математик, философ и нобелов лауреат Бъртранд Ръсел се обявява за система, комбинираща анархията в политиката и социализма в икономиката. Утопия, която може да събуди само снизходителни усмивки.

Пак на Острова инженерът Клифърд Дъглас вече докосва същината на проблема, породил идеята за безусловен доход. Той отбелязва, че след войната индустрията в Англия бележи свърхпроизводство, но излишъкът не може да бъде реализиран на пазара, тъй като доходите на населението растат с пренебрежим темп. В серия от лекции Дъглас предлага да се въведе социален дивидент. Идеята му не среща особена подкрепа на Острова, но пък е прегърната радушно в Канада, където Партията за социален кредит управлява щата Албърта от 1935 до 1971 г. Въпреки това безусловен доход не е въведен и там.

След това идеята си проправя път и в САЩ. Робърт Теобалд в серия публикации през 60-те години отбелязва, че „автоматизацията прави размяната на труд срещу пари архаична” и че „правителствените помощи са единственото средство, чрез което хората могат да си позволят потреблението на огромната продукция в резултат на автоматизацията“. Второто твърдение на Теобалд би могло да бъде оспорено, но първото – не. По данни на Световната банка числото на заетите в сектора на услугите в глобален план расте от година на година. През 1991 г. в този дял на икономиката са били заети 33,8% от работещите, а прогнозните данни до 2018 г. година предвиждат делът им да достигне 46,7%.

Дори Милтън Фридмън, който е идеологически баща на съвременния пазарен либерализъм, споменава в своята емблематична книга „Капитализъм и свобода“ концепцията за отрицателен данък върху дохода за най-бедните слоеве на обществото.

Нещо подобно се опитва да въведе американският президент – републиканец Ричард Никсън със своята програма за подпомагане на бедните семейства. Бавно, но сигурно идеята за безусловен базов доход достига до всички точки на земното кълбо, в това число и до развитите страни от т.нар. Стара Европа – Франция, Германия и т.н.

Дотук с историята, време е за икономически поглед. След края на Студената война пред света остана един въпрос – какъв модел на капитализъм да избере. Изказването на Чърчил, че капитализмът е лоша система, но другите са по-лоши, вече остаря. Има редица бележити икономисти и нобелови лауреати, които предлагат конкретни идеи как доминацията на капитала и нарастващото неравенство да бъдат обуздани. Най-видният сред тях е Джоузеф Стиглиц. Професорът в Колумбийския университет не е единственият, който смята, че свободните пазари са се провалили и че не функционират така, както теорията повелява. Най-простият пример е, че пазарното равновесие се установява в точката на пресичане между търсенето и предлагането. Допусканията, че и двете криви са еднакво еластични, няма изкривяване на информацията и има достатъчно ликвидност, не са факт абсолютно никъде. Дори най-развитите и ликвидни финансови пазари не дават пример за съвършен пазар. Във всяка сфера може да бъде посочен пример за пазарен провал.

Особено болезнен е провалът на пазара на труда, тъй като търсенето и предлагането са некохерентни. Казано на съвсем прост език работникът не може да издържи повече от три дни без храна (транзакция), докато бизнесът може да издържи колкото трябва без работника, докато не го принуди да приеме предлаганите условия. Изкривен по този начин пазарът на труда бива доминиран изцяло от капитала, въпреки че по дефиниция този пазар е и ликвиден, и еластичен, и достатъчно прозрачен.

Оказва се, че търсенето на рента – доход, произтичащ от собствеността на земя или капитал, вече е единствената цел на играта. А играта в най-добрия случай е с нулева сума. Това, което се случва в момента, е безапелационният поход на Джини коефициента нагоре. Презумпцията, че всички заедно се придвижваме напред, заедно с икономическия ръст, се оказва също толкова утопична, колкото и идеите на комунизма. И причината е в незаслуженото доверие, с което е дарена „невидимата ръка“ на Адам Смит.

Към днешна дата държавната регулация, която ограничава властта на капитала над човека, е минималната работна заплата. Няма точка на планетата, в която бизнесът да приветсва нейното повишаване. Тази „пазарна несвобода“ ерозира рентата на капитала (доходът без труд) за сметка на доходите на трудещите се. Всеки бизнес, който плаща минимална работна заплата на служител, всъщност обява, че ако можеше, щеше да плаща и по-малко.

Безборй са критиките и към данъчните системи по света. Най-богатите корпорации като Фейсбук, Алфабет (собственикът на Гугъл), Майкрософт, банките, фармацевтичните компании и компаниите от хранително-вкусовата промишленост плащат данъци в размер на 3-4% от печалбите си. В същото време потребителите плащат огромни косвени данъци. Не бизнесът, а крайният клиент плаща данъка върху добавената стойност и акцизите, които заедно формират значителен дял от държавните бюджети.

Не бива да се подминава и теорията на пределната полезност. Това е теория от пазарната икономика, не от комунизма и плановото стопанство. Флуктуациите в потреблението не се дължат толкова на сезонната нужда от блага (човек яде, облича се и ползва услуги целогодишно), колкото на нарастващото неравенство.Така бедните изпадат в невъзможност да участват на пазара от страната на търсенето (например на автомобили и недвижими имоти), цените ерозират, а оттам и корпоративните печалби. Спирала, в която пътят е само надолу. Следователно каузата, която рано или късно ще излезе на дневен ред, е борбата с неравенството при запазването на определени пазарни свободи.

Безусловният базов доход е един от инструментите, които могат по-бързо и по-радикално да решат системните проблеми, посочени дотук – пазарът на труда и твърде голямото неравенство. С основание се допуска, че известен процент от работната сила ще отпадне от пазара на труда. Това ще окаже натиск над капитала да повиши заплащането и да се конкурира по-сериозно за талантите. В следващият момент стимулите за труд ще станат такива, че безусловният базов доход вече няма да изглежда привлекателен. Дори 10% да изберат да не допринасят за общото благо с труда си, тази цифра ще бъде съпоставима с актуалните нива на безработица. От своя страна разходването на разполагаемите средства от най-бедните прослойки ще се отрази позитивно на потреблението. Кръгът отново се затваря, но този път спиралата отвежда нагоре.

На практика единственият проблем, който безусловният базов доход създава, е преразпределението на благата от капитала и земята към труда. Има икономически субекти, които ще понесат тежестта на тази реформа, но техният брой е относително малък и болката няма да е непоносима. Тя ще бъде далеч по-малка от тази, която изпитват трайно безработните, инвалидите, пенсионерите, гладуващите деца и... да, и мързеливците. Безусловният базов доход ще даде глътка въздух на системата, ще озапти икономическата миграция, ще отложи войните, ще създаде и условия за просперитет. Някои може би смятат, че алчността е по-голям стимул от ценностите и те имат основание. Но гладът е още по-голям стимул.

И "Бримейн" пропагандата се активизира

Референдумът в Обединеното Кралство - за и против членството на страната в Евросъюза, наближава. Въпреки че още няма дата, пропагандата и от двете страни на бариката е активна.

Вече не ми попадат пред очите само материали за "Брекзит". Вече виждам такива и за "Бримейн" (Bremain - от англ. Britain и Remain). В първия ден от завръщането ми на Острова в пощата на къщата се озова вестник от 4 страници със статии и карета в подкрепа на оставането в Европейския съюз. Громят се доводите на ЮКИП, дават се нови за ползите от членството - сигурност, работни места и пазари.

Междувременно премиерът Дейвид Камерън продължава борбата си за осигуряването на отстъпки за Великобритания.

Цитат от Дневник: "Преговорите на британския премиер Дейвид Камерън с ЕС засега увеличават нагласите на британците за излизане от съюза, показва проучване на института YouGov за в. "Таймс".

45% от жителите на Обединеното кралство отговарят, че на предстоящия референдум биха гласували за напускане на ЕС, докато 36% предпочитат да останат.

Миналата седмица разликата между двете нагласи бе 4%, докато сега е скочила до 9%. Това вероятно се дължи на медийното отразяване на преговорите на Камерън, които бяха посрещнати с критики и анализи на отстъпките, които премиерът е направил, както и на бюрократичните пречки пред замразяването на социалните помощи за европейски имигранти в първите четири години".

Иначе и Инвестор пише по материали от Острова, че: "...въпросът за социалните услуги няма да бъде решаващ за референдума във Великобритания. От решаващо значение е колко силно ще се представи Дейвид Камерън в своята кампания за британското членство в ЕС".

Люти чушки - Халапеньо

Миналата седмица поднових едно старо хоби - саденето и отглеждането на люти чушки. Имам известни съмнения колко люти могат да бъдат чушките, отгледани в Англия, но бъдещето ще покаже.

Направих четири расада, най-старият от които датира от 27 януари. Вече е покълнал. Чашките са изложени на източен прозорец и се намират на 30-40 см. над радиатора, така че това е максималната топлина и светлина, която мога да им осигуря.

Засега съм разсадил само сорт Халапеньо. В един от по-големите магазини от типа "Направи си сам" (и по-конкретно "HomeBase") видях семена Кайен. най-вероятно ще тествам да ги отгледам и тях, но с върпоса ще се заема по-късно през февруари. Искам да видя какво има и в конкурентния магазин "B&Q", който е и по-евтин.

Апропо, наличието на двор ме изкушава да помисля и за по-едър зеленчук. В балконската ми земеделска традиция имам успешни опити с корнишони и особено с чери домати. Тук, в Англия, условията са различни - по-малко слънчеви дни, но за сметка на това повече влага и валежи. Предположението ми е, че местните семена и сортове са адаптирани към климата. Дори и да разсадя нещо друго, това ще се случи не преди март.