RSS
Facebook
Twitter

събота, 30 юли 2016 г.

Моите грешки при инвестирането

Занимавам се с капиталови пазари от 2006 година, когато направих първата си инвестиция във взаимен фонд. За 10 години имах променлив успех, печелих на БФБ, фалирах един FOREX акаунт, изчетох много книги и публикации, участвах в семинари и уебинари, преживях Голямата рецесия от 2008 година, но най-важното е, че научих много. В момента знам колко малко знам. Искам да науча повече и да стана по-добър индивидуален инвеститор, което всъщност означава да умножавам парите си.

Както обикновено, най-добрият учител е опитът. Понякога, когато настъпи събитие срещу предварителния план, човек е склонен да го отдаде на случайността. Повече от два пъти една и съща грешка обаче не бива да се повтаря.

Това, което искам да кажа, ще бъде илюстрирано с моя собствен опит и с настоящите ми инвестиционни дейности (виж Моето инвестиционно портфолио, 29 май 2016).

Локалните форсмажорни обстоятелства нямат значимо отражение върху глобалния пазар на ценни книжа


Спомням си 11 март 2011 г. Тогава стана аварията в японската АЕЦ Фукушима - сериозна авария, много жертви, значителни рискове за региона във всяко отношение. Моментален срив на всички борси, панически продажби на буквално всичко - акции, йени, фючърси - всичко. SOFIX също влезе на червено, а точно в деня на аварията аз бях на работа и имах достъп до платформата COBOS, чрез която към онзи момент търгувах на БФБ. Емоциите в медиите дотолкова ме паникьосаха, че моментално закрих всичките си позиции, натискайки върху бутона "BID", съгласявайки се с първата предложена цена. Само два дни по-късно индексите се върнаха по местата си, а аз бях без нито една акция.

Горе-долу същото стана и покрай Брекзит. Буквално в петък в 8:00 часа сутринта след референдума закрих позициите си в индекс тракера, тъй като FTSE 100 се изсипа с няколко процента за секунди. В понеделник разпродажбите продължиха, след което пазарът започна методично да се възстановява и само за месец Футси беше със 7-8% нагоре, въпреки цялата политическа несигурност. И така, отново аз бях "продал навреме", а пропуснатите ползи увиснаха като поредна обица на ухото.

Урок 1: Има голяма разлика за финансовата система дали събитието е екологична криза, политическа криза или финансова криза. Оказва се, че ако "Лемън Брадърс" са проблематични е много по-лошо от това Великобритания да излезе от ЕС или Япония да зацапа пейзажа с ядрени отпадъци. Ефектът от всички нефинансови явления, независимо от степента на тяхната сериозност, оказват по-малък пазарен ефект от проблеми във финансовата сфера.

Урок 2: Никога не продавай на секундата. Дай на пазара и на себе си 3-4 дена за размисъл.


Спазвай предварителния план

Урокът с дисциплината най-лесно се учи на FOREX, където можеш да се занулиш за минути, ако не знаеш какво правиш и го правиш хаотично. Пак лесен и скъп урок на дисциплина е спортният бетинг, но той е друга тема.

След като продадох дяловете си в "HSBC FTSE 100 Index Асс" на малка загуба трябваше да реша къде да сложа отново парите. Все пак бенчмарк имам да гоня, не могат да стоят просто така по сметка без лихва.

Реших, че във времена на турболенции златото е най-правилното убежище. Избрах и купих дялове от "BlackRock Gold and General D Acc" - един фонд, който има чудовищно представяне през последната година - над 100% доходност. Хубаво, но да се залага на отминали събития, не е най-правилната тактика. Аз това го знам, но нямах по-добра опция за инвестиция в злато от тази в платформата на HSBC. Този фонд е толкова волатилен, че сега просто го наблюдавам, за да го разбера. Трудно ще се намери фонд, който в понеделник ще е на -4%, във вторник ще върне 2,5%, после ще е 0,83% нагоре, а в четвъртък пак ще е на -3%, за да дойде петък и въстановяването с над 5% нагоре.

По предварителен план втората покупка трябваше да бъде в "JP Morgan Natural Resources C Acc". Планът обаче не предвиждаше Брекзит, тоест покупките тук трябваше да бъдат диверсификация, а не убежище. Ако си спазвах плана и просто алокирах кеша тук, сега щях да имам 2% доходност за няколко седмици, вместо 4% загуба. Но... още една обица на другото ухо.

Урок 3: Вярвай в плана си. Когато си го правил, си бил спокоен, разсъждавал си трезво, отделил си време за проучване. Когато импровизираш, вероятността за грешка е по-голяма.

Урок 4: Нужен е план и при негативен развой. Човек е склонен винаги да бъде оптимист за своята инвестиция и да се предоверява на преценката си, но един План Б винаги би свършил работа, да не говорим, че изглежда доста често този План Б влиза в сила.

И така, това са четирите урока, които ще запомня този път, надявам се.


Иначе какво точно става с портфолиото? "Златният" фонд започва да си наваксва загубите. В средносрочен план все пак вярвам, че това е добър залог и че той ще излезе на зелена територия. Дори на 10% доходност бих бил много щастлив да продам, защото почти със сигурност ще съм си бил бенчмарка, който е инфлацията във Великобритания.

Ето ги резултатите в цифри без фигурата на инвестицията в лири стерлинги:




Между другото, този път издържах психически и не продадох в червената серия, когато загубата възлизаше на близо 10%. Урок 2 изглежда научен.

На графиката виждаме в червените свещи моето представяне за юни и юли (откакто съм на пазара), а синята линия обозначава доходността по инфлационно-свързаните облигации - единственият инструмент, който дава информация за инфлационните настроения в Кралството. Използвам го за нуждите на графиката, но реално инфлацията е далеч по-ниска. Надявам се през август да видя зелена свещ, сочеща на север.

петък, 29 юли 2016 г.

Зарята в Пул

Отдавна не бях присъствал на събития в Англия, но ето, че и този ден дойде. Четвъртък, 29 юли, беше доста силен ден. Първо малко предистория...

По график трябваше да съм на работа само в един малък времеви епизод от 5 до 9:30 вечерта. Сутринта в 6:15-20 обаче ме събудиха от офиса с въпрос дали по спешност не мога да покрия сутрешна и обедна смяна. В последните няколко дни в часовете преди обед учих здраво и за този четвъртък си бях предвидил почивка от четенето, така че приех да поработя. После стана така, че приех и следобедна смяна и работния ден стана повече от пълен - това беше най-ефективният възможен начин да си почина от ученето.

Междувременно Митко Георгиев - момчето от България, с което най-често се виждаме, ми се обади между следобедната и вечерната смяна да види дали не искам да пием по бира. Аз исках, бях в отлично настроение и изобщо не бях уморен.

В последната смяна пък колежката Гейнор Хърли, една британска дама на над средна възраст, спомена, че в Пул днес ще има заря. После ми стана ясно, че всеки четвъртък има фойерверки на кея, но аз не съм знаел. В Борнмът пък били в петък. Радост за децата и повод за родителите да се поразтъпчат навън и да пият по бира-две-три.

Ето ни на кея.

Хора - пълно. Малки, големи, всякакви. Самите фойерверки бяха планирани за 22:00 часа точно. По улицата покрай кея имаше няколко импровизирани павилиона с жива музика. На няколко маси се продаваха светещи играчки. Магазинчетата за фиш енд чипс бяха обградени от дълги опашки, но изненадващо за мен затвориха точно преди зарята.

Самата заря не успя да ме впечатли, но това е защото аз съм свикнал само на Нова година в София да гледам, когато наистина небето е в огън и всички гърмят. Децата се радваха и си беше красиво - какво пък, заря над морската вода. Не се вижда всеки ден... но пък го има всяка седмица.

С Митко това си говорехме - какво би казал един българин, ако всяка седмица общината харчи пари за фойерверки и за капак те не са нещо мегаломанско? Въпрос на гледна точка. Нямам представа и англичаните какво си мислят, но тези, които бяха там, се радваха.

Иначе като се разотиде множеството, останаха пияните дечурлига. Доста младежи бяха в несвяст в четвъртък вечер.

Седнахме в пъба с "оригиналното" име "The Quay" ("Кеят"). Все пак трябваше да се съобрзим с коефициента цена-качество, а останалите заведения изглеждаха твърде "пош". Получи се хубав четвъртък. Ето малко снимки:


четвъртък, 28 юли 2016 г.

Излезе официалният ми шахматен коефициент

Преди пет дни в имейла ми дойде писмо от секретаря на шахматния клуб в Пул Ерик Сакс, в което се казва, че в сайта на Английската шахматна федерация са излезли новите лични коефициенти.

Проверих, фигурирам и имам т.нар. "грейд" 95. Това са 5 точки под базовия рейтинг, който е 100 и с който до този момент се определяше на коя маса да съм, когато аз и моят отбор имаме официален мач.

Най-високо ранкиран в нашия отбор е Оскар Гарсия (Испания, 180). На второ и трето място също са чужденци - Мери Григорян (Армения) има 175, а Михаил Маламатенакис (Кипър) има 165. Следват Дейвид Фулър (163), Чиприян Станчу (Румъния, 163) и братята от Индия Хиру и Санду, като между тях се е промъкнал Тоби Милър.

Малкият Андре Рийд върви прекрасно и има 129. Дано да работят здраво с него, има чудесен потенциал, усетих го на мой гръб.

Моят коефициент 95 идва от пет официални мача и баланс 2-1-2. Трансформацията в коефициента ЕЛО на ФИДЕ става по формулата



F=7.5E+700


където Е е грейдът по ECF (English Chess Federation), a F е ELO по FIDE (Fédération Internationale des Échecs или World Chess Federation).

При това положение моето ЕЛО е 1413.

Снимката долу е скрийншот и вече споменатите играчи не се виждат в таблицата. Има над мен, има и под мен.




сряда, 27 юли 2016 г.

Мана по динята

Четирите корена диня, които се хванаха, вървят впечатляващо. Въпреки че бяха положени относително късно в почвата, а и почвата не изглежда да е кой знае колко богата, вегетацията върви добре.

Появи се цвят, има и плод, който сега трябва да се налее, надявам се до средата на август.

Единственият проблем е, че върви мана, особено върху листата на най-горния корен. Четвъртият, който е отделен от другите три, е най-"чист". Според съветите, които прочетох в Интернет, гласят да се премахнат листата, но това означава едната диня да я оставя напълно без листа.

В близкия магазин от типа "Направи си сам" нямаше препарат точно срещу мана, но ще продължавам да търся.

Иначе друг проблем пред развитието на дините е, че почвата изглежда бедна. Корените не са торени нито с естествена, нито с изкуствена тор, климатът не може да се каже, че е оптимален, така че на сладка и богат реколта не се надявам. Една диня ако изядем за смях обаче, ще е постижение.

Предишно по темата:
Бостан в центъра на Пул
Земеделски преглед






четвъртък, 21 юли 2016 г.

Авторемонти в Англия или как неволята учи

Тази публикация трябваше да озлезе на 26 юни в навечерието на прибирането ми в България. Става дума за една поучителна история, през която несъмнено всеки шофьор е минал.

Какво се случи в двете седмици преди почивката?

Първо, трябваше да мина технически преглед в Англия (така нареченият MOT). Процедурата струва £40 паунда обичайно, но често сервизът, в който се прави прегледа, отказва да издаде документ заради някои дребни или съществени неизправности. Аз очаквах да мина без забележки, защото румънците от Рединг - Михаела и Клаудиу, ми бяха дали телефона на един румънски механик. Направих грешката на сезона, че отидох при него.

Предипса ми пет поправки - три от тях бяха подмяна на гумени уплътнения, подмяна на един спирачен цилиндър и натягане на ръчната. Искам, не искам, трябва да ги правя. Масрафът излезе нови £230, но поне колата взе преглед за една година. Това се случва в петък.

В понеделник карам по служебни въпроси и не щеш ли, нещо изпука. Поглеждам в задното огледало - някакво черно парченце се търкаля на улицата и си викам - нещо настъпих. Стигам до завой, обаче не мога да навия волана - няма серво. За късмет бях много близо до сервиза и отидох право там. Креснах му на тоя румънец, отворихме капака - гледам, ремъка хлабав. Счупена ролка - обтегач. Малък дявол покрай ангренажа, но направо ми кипна. Не мога да си довърша курса, още пари трябва да набивам, а искам да се прибера в България спокойно, да оставя някой лев на нашите и да не се стискам... Ама няма. Дали ми е било писано или този мошеник просто е спукал ролката и е чакал да се разпадне, че пак да му дойда... не знам.

Първоначално ми вика - "£60 паунда всичко, утре я взимаш". Хубаво. Обажда ми се, няма я частта. Междувременно аз трябва да работя с кола. Андрей ми отстъпи неговото синьо Пежо, направо ме спаси, но и там възникна проблем, за който ще разкажа по-късно.

В крайна сметка ремонтът излезе £130, пристигна правилната част и всичко уж беше точно. Колата стоя в сервиза три дни. Този същият механик преди е бил сменял ремъка на тази кола и двигателят свиреше. Сега мистериозно утихна. Моята версия е, че когато работи за приятели или за румънци, слага неоригинални части, за да бъде по-евтино. Но със сигурност на мен ми правеше бели.

Пак взимам колата и нов проблем - спирачният диск на задна дясна гуми пуши. Така е натегнал ръчната, че тя работи дори и в нулево положение и когато датчикът на таблото не свети. За щастие в този случай имах бутилка вода в колата, та я поизгасих спирачката. Този път обаче се обадих на Любо и с негови съвети приведох колата в състояние да се движи спокойно. Да чукнем на дърво нищо друго да не е счупил този боклук от сервиза.

А сега за синьото Пежо. Карам го аз по работа, обаче нещо един път се разсеях и леко чукнах едно ремарке докато карах назад. Впрочем чужди коли много обичам да удрям. Съвсем същото беше станало и през 2007 или 2008 със служебната кола на Велин в Несебър. Бях му изкривил задния номер. Както и да е. Криза - задния капак е подбит!








В Англия няма много автоморги. Ако един автомобил не може да мине технически преглед или ремонтът е твърде скъп, просто отива за скрап. Никой не купува стари части. В Пул има само една морга, другата най-близка е в Саутхямптън.

Страшен късмет. В "Чарлс Трент" (Charles Trent) - тукашната морга, имаше две Пежа 206 и... едното беше нашия цвят. Така работят тук, че влизаш, избираш си част, разглабяш си я сам, плащаш и си ходиш. Така и направихме с Андрей. Ситуацията впрочем беше спешна, защото Андрей си купи наскоро нова и Пежото щеше да отиде за продан веднага след прегледа в началото на юни. Положението беше сега или никога.

И както става обикновено в живота, неволята учи. Може никога да не си сменял крушка на фар, дето се вика, но... когато ножът опре до кокала. Докато сваляхме капака се опитвахме да запомним кое от къде идва и къде отива. И запомнихме.

Докарахме го пред нашата къща, махнахме счупения, сложихме здравия, сменихме номерата, свързахме тока, а даже и пръскалката за задната чистачка поправихме. Като нов. Всичко ми излезе £36, като £32 беше частта и £4 дадох за инструменти.

Равносметка. Две седмици - четири автоаварии, две от които лично оправени. Тая професия автомеханик е златна за тези, които я работят, но откъде да намерим почтен, ето това не знам... Както и да е, продължаваме напред, колите работят, Пежото е продадено.

сряда, 20 юли 2016 г.

На плаж в Пул

Ето ме отново в блога след почти едномесечно отсъствие. Липсата на новини дойде в резултат на 14-дневното ми завръщане в България, което беше едно незабравимо и прекрасно преживяване. Малко снимки има в този албум във Фейсбук.

Веднага след пристигането ми обратно в Англия от работата ми се обадиха и ме ангажираха незабавно. След четири поредни дни с доста часове дойде и почивката - горещият вторник. Когато в Англия е около 30 °C настъпва същия рев, както когато вали, духа или е облачно - в смисъл, англичаните нямат угодия.

Времето беше отлично за плаж и аз и Андрей, който по щастлива случайност беше почивка, решихме да полежим на пясъка на Бранксом Чайн (Branksome Chine) в Пул. Според сайта на плажа, темепратурата на морксата вода тези дни е 16
°C. Без предварително да знаех тази информация, реших да се потопя в поредното море - да сложа още един морски скалп на препаската :)

Всъщност водата беше повече от поносима. Ако плуваш или играеш с топка, няма да ти е студено. Имаше десетки деца, възрастни и кучета в морето този ден. Досущ като български плаж с тази разлика, че в Бранксом Чайн няма чадъри под наем, тоест можеш да си седнеш където поискаш, и има голяма зона за кучета.
Липсата на какъвто и да било вятър направи и излизането от водата лесно и приятно. С Андрей даже леко се позачервихме, въпреки че аз вече имах предимство от басейните в България.

На кое море се намират обаче Пул и Борнмът? Технически аз се потопих в т.нар. Английски канал. Според картата на Гугъл Английският канал се влива в Келтско море (Celtic Sea), чийто граници със Северният Атлантически Океан за мен са неизвестни. Иначе пак според картата водата идва от Северно море.

Пишем го, че съм се топнал в Атлантика и това е :)

Ето и няколко кадъра, включае задължителната поза "Статуята в Сао Пауло":
Бележка: Долните две снимки са от Борнмът Пиер - кеят на Борнмът, тоест тамошния централен плаж.

старо по темата: На плаж в Борнмът