Масивна победа срещу системата, системата е Халифакс

Голям камък ми падна от сърцето днес. Уредих си застраховката Гражданска отговорност на разумна цена. В последните дни това беше затормозяващ фактор, но поне засега всичко изглежда наред.

Определям събитието като масивна победа срещу системата. Победа от ранга на откриването на банкова сметка, но този път и с директен финансов ефект от поне £600 спестени разходи.

Историята е такава - трябва да си направя автомобилна застраховка на мое име. Дотук карах като "добавен шофьор" върху полицата на Клаудио от Рединг, но тъй като на 1 октомври сменяме собствеността, трябваше да си намеря застраховател.

Говорих с Андрей, разглеждах сайтове, търсех оферти. Най-изгодна беше една за около 600 паунда в някаква фирма, наречена "Го Скипи" ("Go Skippy") - някаква страшна щуротия - нещо като "Алпийска фирма Дъглас", само дето не знаеш, че са турци и лъжат :)

Обаждах им се, премятаха ме по някакви оператори, но в едно от поредните изчаквания на телефона направих проверка в интернет и видях доста лоши отзиви. Направо затворих и намерих най-изгодната оферта от първия разпознаваем финансово-застрахователен бранд - "Халифакс". Получих оферта на база шест години без произшествие - факт, който можех да докажа с писмо от "Лев Инс". Обадих им се, заглавичкаха ме и приех да направя депозита от £160.

Веднага по имейл ми поискаха доказателство за шестте години (аз, впрочем имам цели 11 чисти, но нейсе). Изпратих им го. Не го приеха с оправданието, че не се виждало. Сканирах пак на максимална резолюция, английската книжка им пратих, всичко... Пак ми връщат, че били неприемливи. Обаче допуснаха грешката да напишат списък какво се приема.

Реших да играя ва-банк и им върнах имейл, че за трети и последен път им изпращам пакета с документи и нека бъдат така любезни да посочат кое тяхно изискване не покривам. Ако не ми посочат, ще имам три опции - да отнеса този казус на дискриминация до по-висока инстанция, да приема насрещната им оферта или да поискам възстановяване на депозита.

24 часа по-късно документите мистериозно бяха приети и аз полчуих и имейл, и SMS, че всичко е наред и не се налагат никакви последващи действия от моя страна. Според мен думата "дискриминация" ги пречупи, защото технически точно такъв беше случая. Лоша, добра, България е в ЕС. Великобритания все още също.

Сега ми остават 11 месечни вноски от по 35-40 паунда, с което ще намаля на половина досегашния си разход. Цялата полица ще ми струва около 600 паунда.

За справка друг разпознаваем застраховател, който официално декларира, че приема сертификати за Но Клейм Бонус от ЕС (No Claim Bonus - свидетелството, че си "чист" шофьор), ми иска общо над 1400 паунда - депозит £215 и 11 пъти по £110. Смях в залата.

В крайна сметка всичко е добре, когато свършва добре. Радко - Застрахователи 3:2! Системата е Халифакс :)

Интензивни седмици

За 10 дни успях да напиша само една кратка историйка, но причината не е, че няма какво да се разкаже, а че в последните две седмици нямах никакво време за нищо.

По-миналия уикенд - 17 и 18 септември, беше кръщенето на Мара - дъщерята на Михаела и Клаудио. Изсипа се половин Румъния в горката ни къщичка. В четвъртъка се настаниха братът и майката на Клаудио. В петък се изсипаха кръстницата, майката и бащата на Михаела и още едно семейство. Някои идваха от Румъния, роднини от Италия пристигнаха, също и хора от Англия, които обаче не живеят в Пул.

В петък срещу събота в къщата спаха 17 човека. Тоалетните бяха с резервации, но свободни часове имаше чак за октомври. Цялата тази суматоха предизвика екологична криза, постави преждевременен край на земеделския ми сезон (едни деца ми изкопаха нивичката с дините :)) и доведе до разпада на някои домакински уреди. Къщата буквално мръдна два метра надолу по баира, постепенно обаче я връщаме в релси.

Междувременно в същия петък слязох до Дорчестър с влак и се прибрах с кола - Клиото на Ивона, която се прибра в България. По принцип нейното Рено е с две години "по-младо" от моята каручка, но състоянието му бе плачевно. С удоволствие обаче приех предизвикателството да го "вдигна на крака" и евентуално да го продам за някакви пари. Сервото вече работи, а пътническата предна седалка е разблокирана :) Мисля да отворя "Рено Сервиз" в Пул, но миналата седмица почнахме да правим и ксенона за БМВ-то на Андрей. Пипкането по колите е по-скоро забавление, от колкото ангажимент.

Като говорим за коли, предстои прехвърляне на моето Рено на мое име. Беля си е това, сега имам да се разправям със застрахователи и с разни бумащини. Това вече е затормозяващо.

Смените в работата също са много тежки, нещо пак липсват хора във фирмата. Изобщо фирмата и целият този бизнес са доста дезорганизирани. Но пък това е обяснимо с оглед на естеството му. 

Абе калабалък, но някак с ритъм. Хем има доста ангажименти, доста разходи, доста работа, хем генерално ситуацията е "няма проблеми". Или пък просто пиша този текст в момент, в който съм в почивка между визитите, пийвам си кафенце, слънцето пече краката ми в стаята и си хапвам джинджифилови бисквити.

Ето малко снимки от последните седмици:

Мара позира с една от моите дини

Поради препълването на къщицата на постоянните обитатели ни се наложи да вечеряме и пием бирата навън

Клиото вече е в "Рено Сервиза" на улица Къртис роуд :)

Междувременно Локо София победи чорбата за Купата. Голяма победа!

Локо София на три морета!

Реферско селфи номер 1000 :)

Екологичната криза след партито

Историята на кръстчето

Погледнато отстрани, тази случка вероятно изглежда пренебрежима. За мен обаче тя все пак означаваше нещо.

В последните дни нямах никакво време за писане, затова и почти забравих как си загубих кръстчето, а след това ми го намериха и върнаха.

Бях на посещение при една баба, когато установих, че синджирчето ми се е скъсало. С колежката търсихме доста време, но кръстчето от врата ми го нямаше.

На следвашия ден пак със същата колежка отиваме в друга къша. Вече бях отписал и кръстчето и синджирчето, което изглеждаше скъсано. В тази друга къща обаче съпругът на възрастаната дама, за която се грижим, попита колежката дали е вярваща. Нещо се заговорихме и аз казах, че точно вчера си загубих кръстчето. И тогава човекът ми го показа: "Това ли е?".

Много се зарадвах, благодарих и си го прибрах. Синът му го бил открил някъде пред къщата. А тези къщи обикновено имат дворове. Как го е видял, един Господ знае.

След още няколко дни същият син забелязал и парченцето от синджирчето, което липсваше. Още по-голяма радост и благодарност. Просто са искали да се върнат, абсурд беше да се намерят.

Така изглеждаха частите, които от 10-ина дена отново са на врата ми. Случайност, съдба... каквото ще да е :)

Третата Световна Война вече тече

Приписват на Айнщайн следния цитат:

"Не знам с какви оръжия ще се води Третата Световна Война, но знам, че Четвъртата ще бъде с камъни и пръчки".

Как историята ще опише тези наши дни си е неин проблем, но Америка, Европа, Китай, ОПЕК и Русия не се щадят ни най-малко в икономическата война по формулата "всеки срещу всеки". По принцип е лесно в търсачките да се открие всякаква информация, но специално по тази тема парчетата трябва да се търсят едно по едно.

Европа срещу САЩ
Боксьорите в тежката категория що се отнася до финанси и икономика напоследък си размениха няколко много тежки ъперкъта.

Първото кроше дойде от САЩ със скандала "Дизелгейт". Немският автомобилен концерн Фолксваген бе обвинен в измамна практика, замърсяваща околната среда. В края на 2015 г. излезе наяве, че компанията е произвела 11 милиона автомобила с вграден софтуер, заблуждаващ приборите за тестване на отработените газове. Едва ли има някой във Фолксваген, който да си е мислил, че софтуерът ще остане незабелязан от 11 милиона собственици на нови автомобили.

За този риск са знаели достатъчно много хора.

Американската агенция за защита на околната среда заведе иск за 18 млрд. долара, но зад целия скандал прозират интересите на щатските производители, които не могат да свалят Фолксваген от първото място по продажби на дизелови автомобили. Друг е въпросът, че и немският концерн дава пример за пълната

липса на корпоративна социална отговорност.

Освен замърсената околна среда, важни са 18-те милиарда долара.

Европа отвърна на удара с иск за 13 млрд. евро срещу Епъл за данъчни измами. От около две десетилетия, откакто движението на капитали в глобализиращия се свят стана безпроблемно, големите мултинационални компании разработват все по-сложни схеми за избягване на данъци. Такъв е случаят и с една от най-големите американски фирми, водещ "син чип" на нюйоркската фондова борса. Епъл са обвинени, че прехвърлят печалби от Европа и плащат символични данъци. 400 милиона евро на са символична сума, но са значително по-малко от исканите от Европейската комисия пари. В Купертино са отлично запознати какво точно се е случвало с паричните им потоци във всеки един момент и че рано или късно някой, особено Европа, може да вдигне пушилка.

За този риск са знаели достатъчно много хора,

включително и гражданите на развитите държави, за които е ясно, че едрият капитал се ползва с данъчни привилегии. Още един пример за пълната

липса на корпоративна социална отговорност.

В трети рунд отново инициативата е у САЩ. Министерството на правосъдието поиска от Дойче Банк да плати 14 млрд. долара глоба във връзка с разследване относно продажби на ипотечни ценни книжа. Ударът върху системно най-важната банка в Европа идва в момент, в който светът още ближе рани от Голямата рецесия. Не че Дойче Банк не е въвлечена в свръхрисков финансов инженеринг, но изваждането ѝ пред скоби, особено на фона историите с Лемън Брадърс, Беър Стърнс и Мерил Линч, стои по-скоро като вендета или като ответен удар в Третата Световна (Първата Икономическа) Война. Че Дойче е пълна с токсични активи е

риск, за който знаят достатъчно много хора,

въпросът е дали една глоба от 14 млрд. долара би решил проблема. А че банките, имайки предвид тяхното глобално системно значение, проявяват пълна

липса на корпоративна социална отговорност,

е отделна тема.

Сега Европа е на ход. Коя ли американска фирма ще бъде глобена с 15-20 млрд. евро?

Послепис: Никой никога няма да плати повече от милиард-два. Нито Фолксваген, нито Епъл, нито Дойче Банк до този момент са платили каквото и да било на когото и да било.

Петролни войни
ОПЕК има много важна роля в световната икономика. Картелът на страните износителки на петрол има абсолютната власт над все още най-важния глобален енергиен източник. Пълната власт, в смисъл - ценова власт. Политиката на ОПЕК да не намалява добива има един първичен и няколко вторични ефекта, които дефакто са и по-важните в стратегически план.

Ниските цени на петрола в следствие на свръхдобива успяха напълно да задушат шистовата революция за година и половина - две. Най-серизоно пострада САЩ, където инвестициите в добив от шисти бяха най-значителни. Текущата цена на черното злато прави този добив нерентабилен. При 100 долара на барел шистовите компании виждаха в разчетите си печалби, но при 35-40 долара за барел те виждат само пропастта на фалита.

Не по-малко ядове Кувейт, Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия създадоха и на Русия. ОПЕК смаза рублата с лекота, което пък подкопа политическия режим в Кремъл. Путин овладя държавата и хиперинфлацията, но се видя принуден да се активизира на международната сцена и може би поради липсата на по-добри идеи влезе в горещите войни в Крим и Сирия.

Впрочем политиката на ОПЕК засегна сериозно един от 12-те членове - Венецуела, но това на този етап се разглежда само като локален проблем.

Китай
Поднебесната империя живее в свой собствен свят. Най-голямата световна икономика има важна дума, когато става дума за глобалния ред. Пекин води непрестанна валутна война срещу целия свят, за да запази износа си на нивата, на които страната е свикнала. Само че след Голямата Рецесия и САЩ, и Европа, и Русия имат нужда от две политики - първо, създаване или по-точно връщане на работни места, които до преди кризата изтичаха на изток, и второ, малко по-разумно външнотърговско салдо и съответно обуздаване на напълно изпуснатия външен дълг.

Западът има своите лостове за влияние, разбира се. Наскоро се случи "черният понеделник" на Шанхайската борса - срив, който изтри милиарди долари пазарна капитализация. Подобни сривове са възможни само под "благослсовията" на институции като Дойче Банк, ДжейПи Морган или Уелс Фарго. Противодействието дойде от китайската държава, която затвори борсата за колкото беше нужно, вкара нови регулации и овладя кризата. Това обаче стана с цената на напечатването на милиарди юани, което пък върна баланса срещу милиардите напечатани долари и евро.

А сега накъде
Какво следва, един Господ знае. САЩ и Европа преговарят за трансатлантическо търговско споразумение, но разговорите не вървят лесно, особено на фона на "ранените генерали" Фолксваген, Епъл и Дойче Банк. Отделно това споразумение е толкова социално безотговорно, че и на най-късогледите политици от двете страни на Океана им е ясно, че рано или късно гражданите ще хванат пръчките и камъните, за които Айнщайн вероятно споменава.

Енергийните източници и валутите ще продължат да бъдат оръжията за масово финансово поразяване (дефиниция на Уорън Бъфет). Жертвите ще бъдат просто статистика, а 50 години по-късно оцелелите ще гледат документални филми по Нешънъл Джиографик за днешните времена, само че не черно-бели, а цветни. Що се отнася до нас, ние сме привилегированите да гледаме театъра от първи ред.

Кулинарна щуротия

Директно в рубриката "Глупости" отива тази публикация.

Изнервен от напрегнатия работен ден и от изненадата вкъщи (изсипаха се 10-12 румънци за кръщенето на бебето на Михаела), реших да си направя нещо японско.

Три причини:
Първо, цял ден си мисля да си сготвя точно днес нещо. Например печени малки картофи в зехтин и червен пипер или класическото пиле с грах. Обаче при така създалата се обстановка в кухнята мога да си позволя максимум аламинут.

Второ, още ме държи вдъхновението от японския ресторант, в който пробвах спагети преди няколко дни.

И трето, имам уважение към японската кухня, забавна ми е. В България съм пробвал да си правя суши, сушито е вкусно. А тук в Англия бях напипал една консервичка - скумрия в териаки сос - шокиращо вкусна комбинация. Обаче не я зареждат напоследък...

Така че сътворих следната японска измишльотина, която пак изядох с пръчици.

В тиган запържих за няколко минути едрите японски спагети Удон. След това им хвърлих няколко късчета готови мариновани пилешки хапки, колкото да загреят. Завърших със сос Хойсин, който се води китайски, но какво от това. Все е далечен Изток.

Снимката от долу няма търговски вид, но беше безобразно вкусно. Браво на мен, превъртях играта :)

Седмица на туризма

Срамота е, че толкова малко места съм посетил, откакто съм в Англия. Донякъде е обяснимо, защото се работи много, а туризмът освен с време е свързан и със средства.

Всъщност вече съм бил в почти всички градове и села на Дорсет покрай футбола, но съм видял само стадионите. Ето че най-накрая ми се откри възможност да видя това-онова в седмицата от събота, 3 септември, до събота, 10 септември.

Първо, миналата събота запалих гумите от каране из Графството. След мача в Бландфорд бях в Корф Касъл, където имах малко време да видя руините на местния замък и повече, да огледам градчето.

Във вторник с Митко Георгиев и сестра му Поли, която му е на гости за кратко от България, посетихме Хайклиф Касъл. Може би този обект ми беше най-интересен, заедно с Катедралата в Солсбъри, за която ще пиша по-натам. В същия ден слязохме за кратко и до плажа, който е част от природния резерват "Стиймър пойнт" (Steamer Point Nature Reserve). Не стояхме много, но поне се овековечихме с по няколко снимки.

В петък пък в същата компания ходихме до Стоунхендж. Нищо впечатляващо, ако трябва да съм честен. Не можеш да ги пипнеш или да ги видиш отблизо. Турът с гид включва наблюдение от 20-ина метра. До там се стига по най-обикновен път, от другата страна на който земеделци гледат фуражи. Използвахме случая да се снимаме хем на Стоунхендж, хем на Бали. Такава снимка никой няма :)

След камънака се насочихме към Солсбъри, но преди това поглезихме душата в Уагамама ("Wagamama"). Японски ресторант, в който хапнах Яки Удон (Yaki Udon) от списъка с Тепаняки (Teppanyaki), тоест спагети. Пробвах и бирата Асахи (Asahi). И най-важното - изядох си всичко с клечките.

След обяда посетихме Катедралата в Солсбъри. На нея ѝ отделихме повече време. Действително е голяма и интересна, скоро ще я опиша.

За щастие в петъка нямаше много шофиране около индийските доставки. Не така стояха нещата в събота, 10 септември. От обяд до вечерта направих над 150 мили (250-60 км), включително и за нуждите на Футболната асоциация. Бях в Миър (Mere), което е в графство Уилтшър, като на отиване и проливният дъжд смущаваше пътната обстановка.

В крайна сметка за седем дена навъртях наистина впечатляващ километраж и успях да видя част от забележителностите на Югозападна Англия. Твърдо съм на мнение, че програмата "100 национални туристически обекта" в България предлага една идея по-интересни обекти. Най-малкото България има по-дълга национална история...

Изпит по Ексел

Вълнуваща седмица. В понеделник пак бях в Саутхямптън за изпит, втори за ниво 3, трети, ако включим куриозът отпреди седмица-две. Трябваше да се прави проект на Ексел - пет таблици, включващи форматиране, някои по-сложни функции, пивот-таблица, графика и т.н.

Нямах големи притеснения, въпреки че вкъщи ученето и сухите тренировки ги правех на Опън Офис (Open Office), който за разлика от Ексел е безплатен. Двете програми имат някои разлики, а допълнителен стрес можеше да възникне, ако най-новите версии на Ексел се различават кардинално от стария Опън Офис.

Час или два преди да отпътувам обаче с мен се свърза една жена от Лондон - Биляна Рафаилова. С нея се познаваме от студентската група на ААТ във Фейсбук, която си е английска група. И преди сме си разменяли приказки - кой как е с ученето, докъде е стигнал. Като ѝ казах, че отивам на "Таблици", тя ми изпрати два файла - каза да ги погледна, защото изпитът ѝ е бил много подобен на съдържанието на тези файлове.

Ей, много добре ми дойдоха тези материали. Оказаха се едно към едно с изпита. Страхотна помощ! За втори път по време на обучението ми се случва непозната българка да ми помогне много. Предишният случай беше със Севи Маринова.

Най-вероятно щях да се справя и с това, което вече бях научил. Но помощта от Биляна наклони везните напълно. За изпита ми остана да разуча набързо новия интерфейс на Ексел и да държа концентрацията си, защото и дребна грешка би се виждала. Много съм ѝ благодарен и се радвам, че се събират все повече примери на взаимопомощ и добронамереност от българи към българи в чужбина. Страхотно е!

П.П. Снимката е илюстративна.

Хайклиф Касъл

Хайклиф Касъл (Highcliffe Castle) е малък замък, по-точно дворец, построен през XIX в. между 1831 - 1935 г. Намира се в едноименното градче в община Крайстчърч (Christchurch). Архитектурният стил е Готическо възраждане (Gothic revival), може би затова ми напомни по-скоро на френските дворци.

Френското "дежа вю" в Хайклиф обаче не е никак случайно. Замъкът е построен от Чарлс Стюарт, който е бил дипломат - посланик в Испания и Франция. След загубата на Наполеон при Ватерло той лично е проводил заточения френски крал Луи XVIII обратно в Париж, където по-късно става британски посланик.

Най-голямото му дипломатическо постижение обаче е извоюването на автономията на Бразилия от Испания. През 1828 г. получава титлата Барон Стюарт де Ротсей (Baron Stuart De Rothesay) и същата година получава втори посланически мандат в Париж.

Силно повлияният от френската култура собственик създава имение с няколко музикални зали, включително Октагон (Octagon) - стая с осем ъгъла.

Градината е много красива и се поддържа старателно и днес. Мястото е защитен туристически обект, но има магазин за сувенири и кафене, които го правят по-достъпен и привлекателен за широката публика. Използва се и като сватбен салон.

Върху фасадата между две от крилата има надпис на латински.

"Suave mari magno turbantibus aequora ventis, e terra magnum alterius spectare laborem". За него няма информация нито в официалния сайт, нито в статията в Уикипедия. Преводът, който открих е "It is pleasant, when the winds are buffeting the waves on the great sea, to watch from the land the great struggle of another".

"Приятно е, докато ветровете блъскат вълните в океана, да гледаш мъките на другиго".

Фразата идва от произведението на Лукреции "Природата на нещата" ("De rerum natura") и според тълкуванията не става дума за злорадстване, а за сравнение между хората, които познават философията и тези, която не я познават. "Мъки" може да се преведе и като "усилия".

Интересен обект е Хайклиф Касъл, един от многото в Югозападна Англия.

Ето и малко снимки, направени от Димитър Георгиев, с наистина висока резолюция:

Български отбор в Англия

Исторически ден беше понеделник, 5 септември.

Ето какво написах и в групата "БГ общност в Борнмът и Пул":

"ФК "България" изигра първия си мач от турнира по минифутбол и не посрами името на родината :)

Зародил се като идея преди две седмици, отборът бе сформиран по "стар български обичай" буквално часове преди първия мач. Впрочем участието ни бе под въпрос до последно, но все пак меракът надделя.

Загубихме с 9:6, но изялзохме от игрището с вдигнати глави и амбиция още следващия мач да запишем победа. Засега сме шестима, но абсолютно на всеки, на когото му се доиграе, е добре дошъл. Сезонът е дълъг и е готино преживяване - ритаме заедно, правим нови познанства и кроим планове за бира :D

Снимката отдолу я гласим за клубния календар за 2017 г., но ако и други се включат, ще направим нова ;) Българи, юнаци!".

Това е първата снимка на отборчето, което действително сформирахме с триста зора. Важно е да се отбележи, че той е плод на усилията на БГ общността и е свидетелство, че при желание, можем да се обединяваме и да правим смислени неща. Колко чудесни плодове може да донесе една Фейсбук група...

Иначе за самия мач: Първоначално, когато видях противника - здрави английски момчета, се бях уплашил, но както се казва "дяволът не беше толкова черен". Пет от шестте наши гола аз ги вкарах. Този мач беше интересно изживяване и дългоочаквана емоция - да играя футбол в Англия. Надявам се скоро да запиша и първа победа в мач тук. А защо и да не вземем някое медалче, особено ако успеем да привлечем още един-двама можещи младежи?...:)

Корф Касъл

Корф Касъл (Corfe Castle) е средновековен замък в графство Дорсет, намиращ се на хълм до едноименното градче между Суонидж и Уеръм. Построен е от Уилям Завоевателя през ХI век и съответно има богата история.

Първоначално е изграден с малък брой камъни и предимно с глина и дърво, но в следващите векове търпи сериозни реконструкции и става по-масивен и надежден.

Най-важната му историческа роля е през XVII век. През 1635 г. е купен от сър Джон Банкс и Английската революция (Английската гражданска война в англоезеичната литература) заварва замъка негова собсвтеност. Съпругата на сър Джон - лейди Мери Банкс, която е роялист, води два пъти защитата на обсадената от парламентаристите крепост. 1645 г. замъкът е превзет от парламентаристите и почти напълно разрушен.

Реставрираните останки са отворени за посетители от 2010 година.

За първи път го видях, когато ходих на мач до Суонидж. Тогава бях с друг човек в колата, но миналата събота бях сам и имах мач точно в Корф Касъл. Използвах момента да разгледам, макар и отдалеч, както и да поснимам.

Напомня ми Царевец, макар че останките са доста по-малко, а и площта е не повече от 1/10 от тази на крепостта край Търново.

Архитектурата на градчето също е запазена във времето, макар че къщите са далеч по-нови и солидни. И все пак - личат си кирпичената мазилка и специфичните покриви. Има много приятна атмосфера и локацията е притегателно място за доста туристи, особено през летния сезон.

С оглед на динамичните атмосферни условия преди моя мач успях да снимам на сухо и светло, а след мача - на смрачено и през дъжда. И в двата случая имаше много чар. Миришеше на Англия...

Всъщност имам доста повече снимки на селището Корф Касъл, отколкото на замъка Корф Касъл:

И накрая, но не последно място - ето с какви официални мачови топки се играе в 15-ото ниво на английския футбол: