RSS
Facebook
Twitter

понеделник, 31 октомври 2016 г.

Глоба за превишена скорост в Англия

Човек и добре да живее, накрая все за нещо ще го глобят.

От 9 април досега съм изминал близо 7000 мили (11 000 км), което си е солиден обем каране, особено ако е предимно градско. За този период от грубо 6 месеца (като извадим отпуските), в пет от тях карах с чужда гражданска отговорност като добавен шофьор. Просто такива бяха условията на сделката по колата. Беше значителен риск и допълнителна отговорност, но сега всичко е както трябва, след като спечелих една малка битчица срещу английските застрахователи.

По същество. Доста време издържах без полицията да ме засече в нарушение. Абсурд е да направиш толкова мили без никакви нарушения. Дори в спокойно и организирано движение от време на време настъпваш някоя забранена линия или превишаваш скоросотта. На 28 септември мобилна камера ме е заснела да карам с 38 мили в час при позволени 30. Беше петък сутрин, работех извънредно, глоба има и колежката, с която работехме в този ден.

Прецедурата. Английската полиция изпраща глобата по пощата на адреса, на който е регистриран автомобила. В бланката, която прилагат, се пита "ти ли си шофьорът". В моя случай собственикът не съвпадаше с провинилия се, така че попълвах нова бланка с моите данни. След няколко дни същият фиш дойде, но вече на мое име.

Оттам следващият върпос е какво избирам - £100 и 3 наказателни точки или £110 и посещение на "разяснителен курс" (Awareness course). Избрах втората опция, би било скандално "талонът" ми да не е чист. Моят талон, за Бога!... Всъщност то няма талони, има си виртуална система, която брои наказателните точки на всяка шофьорска книжка и при определен брой (12 в рамките на три години) ти я отнемат.

Самият курс ще бъде през ноември, ще пиша и за него. Няма кой знае какво да ми кажат или покажат, още повече, че аз си карам нормално. Много пъти си мисля и си представям как ли биха ме освирквали в София, ако толкова често давам път на другите, колкото го правя и тук...

Е, понякога си карам и нервно, но то просто няма как "да се фучи" - пътищата са адски тясни, винаги ще има някой спокоен пред теб. Не знам от пътищата, от сбстановката ли е, но много много рядко виждам катастрофирали коли да чакат полиция. За година и нещо не повече от 2-3 пъти.


Друго на автом-мото тема:
Масивна победа срещу системата, системата е Халифакс
Ксенон на БМВ
Измама при продажба на кола в Англия
Авторемонти в Англия или как неволята учи
Първо шофиране в Англия
Ето я новата количка

събота, 29 октомври 2016 г.

Загубената битка и спечелената война за изборна секция

Окончателно: Секция в Борнмът ще има.

След три седмици вълнения и колективни усилия българската общност в Борнмът и Пул се сдоби със секция, в която да гласува на президентските избори. Покрай цялата вакханалия имаше доста интересни истории, които сега ще представя, и за които умишлено не писах досега.

Ето ги и главите на краткия роман:

1. Драмата със заявленията
Всичко започна със събирането на подписи. Трябваше да съберем 60, в предпоследния ден бяхме 50 и нещо (виж Гласуване на изборите в Борнмът и Пул и Призив към българската общност). В крайна сметка се събрахме 85 човека, които подадохме заявления за гласуване в Борнмът. Иначе в групата във Фейсбук сме около 250, но известен брой от членовете не живеят в района, а в други населени места в Англия. Разочароващото е, че след многобройните призиви и приключването на кампанията по регистрацията имаше много въпроси от типа: "Ще мога ли да гласувам", "Как да гласувам, ако не съм се регистрирал" и т.н.

2. Пренебрежителното посолство
В един от петъците от посолството се свързали с Мая Николова и ѝ поставили задача да намери зала и седем доброволци за 4-5 часа. Въпреки че успяхме да намерим всичко необходимо, в събота ЦИК излезе с решение, че нашето населено място няма да има секция. Причината беше в поправката "Каракчанов", лимитираща секциите във всяка страна до 35. Начинът на определяне пък стана с писмо от посолството в Лондон до ЦИК, в което в последствие разбрах, че се споменава липсата на "компактна българска маса" и "контакти с представители на местната общност". Две невярни твърдения.

3. Радко срещу машината
Това е може би най-интересната глава. Първо, изпратих имейли до ЦИК и българското посолство да ми покажат писмото, на което е позован изборът на секции. Споделих какво правя втв Фейсбук групата и от там осъществих контакт с Деси Христова - активист с богата биография в неправителствения сектор. Тя пък ме свърза с Димитър Иванов - друг активен гражданин, живеещ във Винтертур. След няколко светкавични телефонни разговора с Швейцария се реши да подам жалба във Върховния административен съд. За целта мрежата на изборните активисти по света (в чийто редици е и Боян Юруков от Германия) ми предостави шаблон на жалбата, която аз трябваше да пратя подписана по факс.

Това беше доста трудна задача, но се справих, а в последствие стана ясно, че съм единственият, който е успял да изпълни всички законови изисквания и същевременно да съм живущ в някои от точките по света, останали без секции. И така, ВАС образува дело по моята жалба "Радко срещу ЦИК".

Съвсем скоро получих призовка по имейл да се явя на следващия ден в 9:00 часа в съда. Абсурд, с който се цели жалбата да бъде анулирана. С други думи съдебната система не ѝ се занимава, затова поставя непреодолими бариери за гражданските жалби, особено от чужбина. Само че мрежата, за която споменах по-горе, ми осигури адвокат, който да ме представлява, само трябваше да му изпратя пълномощно. Така се и случи в нощта преди т.нар. административно дело.

На сутринта адвокатът ме представляваше, а ВАС обедини моята жалба с жалба на кандидатът за президент Трайчо Трайков. Трайков беше подал жалба за военните в Афганистан, които също са оставени без секция. В крайна сметка "Радко и Трайчо" загубиха срещу ЦИК, а в същия ден парламентът се върна на работа, за да промения кодекса и най-вече поправката "Каракачанов".

Решението по делото (№11826/2016г.) може да се намери ТУК. Мотивите са скандални, както може да се предполага. А и аз допускам, че моята жалба може да изгоряла по "политически причини" заради нежелателното сливане на делата. Друг е въпросът, че съдебната система не би трябвало да се осланя на "политически причини" при функционирането си.
Р. К. К съм аз, Б. (В.) е Борнмът (Bournemouth).

4. Мая Николова срещу посолството
След отхвърлянето на жалбата ми аз се поотеглих от борбата, най-вече защото нямах повече идеи. Нашата сънародничка тук Мая Николова обаче продължи борбата, особено след като парламентът гласува "ограничението 35" да не важи за страните в ЕС. Доколкото разбрах, посолството пак се е дърпало да отваря секция тук въпреки новото положение. Николова обаче успя да намери и доброволци, и зала - масивен труд, благодарение на който в крайна сметка вчера ЦИК обяви адреса на секцията в Борнмът.

Ден преди това, когато още не беше сигурно, Димитър Китанов обяви, че ще пътува до Саутхямптън, за да гласува и предложи три свободни и безплатни места в колата си. Има няколко критично важни сънародници, с чиято помощ и активност общността укрепва и се развива. Те са и обществено активни, не им е безразлично какво става с България, нищо че са на много километри.

5. Епилог
Сега остава да видим и колко ще гласуваме от Борнмът и Пул. Би било голям резил, а и подигравка с усилията на доброволците, ако не прескочим 60 човека. Мисля пак да се активизирам с пропаганда за изборна активност.

сряда, 26 октомври 2016 г.

Тайни от кухнята

Преди няколко седмици, когато говорих с баба ми по телефона, стана въпрос за това какво ям, какво си готвя?

Мисля, че тогава ѝ отговорих - ориз с домати и маслини. А тя констатира, че все това казвам и все това ям. А истината е, че това специално отдавна не го бях ял.

Отделно съм сигурен, че на всичките ми близки им минава през ума, че бедствам и гладувам.

Не са случайни някои вицове.
"Ако успееш да убедиш баба си, че не си гладен, можеш да промениш света".
Или пък "Само Чък Норис може да откаже на баба си допълнително".


За да успокоя родителите ми, ще издам няколко тайни от кухнята в къщата :) Този пост идва като логично продължение на миналогодишната публикация за потребителските ми навици (виж "Анализирана пазарска количка"). Те малко са се променили и доразвили, разбира се...

Първо, в последно време си правя доста месни аламинути. Например открих бекона. Пържен в олио вероятно е изключително вреден, но пък за сметка на това е вкусен.

Ям много често печени свински пържоли на грил тиган. Подправям ги с българска подправка за месо или ги оставям без подправки, но когато ги ям, ги ям с някакъв барбекю сос - например "Джак Даниелс Уорчестър" с 1% уиски или "Фрути Хабанеро" - чили чушки в сос от манго.

Поради хронична липса на време ям готови супи. Любими са ми пилешка с царевица, морковена с кориандър или домати с фиде. Затоплена в микровълновата е перфектна.

Няколко пъти си правих и дребни картофи на фурна с кожички, зехтин и червен пипер. Ползвам ги и като гарнитура към пържолите или рибите.

Доста често, поне три пъти в седмицата, ям риба в консерви. Основно скумрия, но понякога и други видове. Има много вкусни скумрии в къри или в мексикански сос. Изобщо скумря в сос е страшна благодат.

Петък и събота съм на индийско - Корма, Джалфрези и т.н. Това са сосовете, с които се полива ориза и пaрченцата пиле.

В сравнение с миналата година се храня много по-разнообразно и качествено. Вече не ям дълбокозамразени полуфабрикати от по един паунд, а и на обяд не е само сандвич с шунка, както беше на строежа.

Така че мамо, бабо, спокойно :)





вторник, 25 октомври 2016 г.

Личен рекорд на поредния изпит

Третият изпит от трето ниво падна днес. Съборих го наистина със стил.

5 от 5 "exceeded" оценки (надхвърлени изисквания) по компонентите, тоест "отличен 6". Такъв бой не си спомням някой изпит да е ял. Сюжетът днес беше "Еднолични търговци и партньорства".

Това беше объркания изпит, на който трябваше да се изявявам в края на август.

Противно на резултата, по време на самия тест не ми беше много лесно. Например бях забравил една формула за проценти и науката мълчи как докарах точното число. С много мислене, създаване на уравнения на бял лист и може би доза късмет, разкрих правилния път.

Имаше и два затворени въпроса, върху чиито отговори се двуумях. Очевидно и двата ми залога са излезли печелвши.

Доволно. Да влиза следващия.


събота, 22 октомври 2016 г.

Новата банкнота от пет паунда

Новата банкнота от пет паунда вече е в активно обращение. На мен ми попадна много рано - в средата на септември, на практика веднага след пускането ѝ. Чак сега обаче намерих време да пиша за нея, а има какво да се каже.

Блогът "Разходки в Лондон" ме изпревари, взимам пасажи от текста, който е лишен от лично мнение, и под тях описвам моите емоции:

"Новата банкнота от 5 паунда (на английски fiver) е пластмасова. Банкнотата издържа на пране, ще бъде по-хигиенична и ще може да бъде ползвана по-дълго. Тя е по-тясна и по-къса от сегашната".

Банкнотата е безобразно неудобна, много по-малка е от другите, стои нелепо. Ако е сама в задния джоб на дънките, при ходене може да се хлъзне и да падне без да усетиш. Една я хванах аха преди да изскочи и избяга.

Иначе банкнотата наистина изглежда много здрава и устойчива. Още не съм я прал да тествам водоустойчивостта ѝ, но щом казват, сигурно издържа. Същата е като румънските леи, мих три банкноти от по една лея и състоянието им даже се подобри.

"Английската централна банка (the Bank of England) е похарчила 70 милиона паунда за изработването и въвеждането на новата банкнота, макар че стойността за печатането на една банкнота е само 7 пенса.
На новата банкнота е изобразен бившият министър-председател Уинстън Чърчил, а на сегашната – малко познатата по света Елизабет Фрай. Тя не е баба на актьора Стивън Фрай, а общественичка, бореща се за реформи в затворите.
Чърчил е избран за банкнотата, тъй като е най-известният британски лидер и оратор. В негова чест на банкнотата часовникът на Кулата [...] Биг Бен показва 3 часа. В толкова часа на 13 май 1940 г. Чърчил изнася своята известна реч, в която заявява на британците, че няма какво друго да им предложи освен "кръв, труд, сълзи и пот." (I have nothing to offer but blood, toil, tears and sweat.) Тези думи са записани на банкнотата".

В момента, в който видях тези думи, буквално полудях. Към днешна дата местните, които познавам, са само от работническата класа - хора, които наистина с кръв, труд, сълзи и пот изкарват петачетата. Млади момичета и момчета без особени перспективи; здрави и прави мъже, за които единственото препитание са строежите; по-възрастни служители, които отдавна са забравили какво са мечтите...

Не знам дали самите англичани разбират така новата банкнота. Но за мен е показателно, че думите на Чърчил са поставени на най-ниската деноминация. На тези, които общо взето имат само петачета в джоба си, им се предлагат кръв и сълзи. На другите, с луксозните банкови карти, им се предлагат екзотични пейзажи или поне красив дизайн на пластиката.

Това, което ми прави впечатление е, че няма особено класово напрежение, като изключим Брекзит (виж "Неравенството, което преля чашата на британците"). Поне не съм чул някой да адресира проблема с разпределението на благата към когото и да било. Изглжеда, че повечето приемат мястото си в обществото за даденост или някакъв природен закон.

И накрая...
"Интересен факт от живота на Чърчил е, че през 1953 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература, заради речите му.

Фонът на новата банкнота изобразява медала на Нобеловата награда".

Ето така изглежда новата банкнота:


четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Припомних си чувството на интервюто

След месеци на затишие отново бях поканен на интервю за работа в една немалка счетоводна компания.

Днес сутринта беше това интервю. Мина сравнително добре - добре организирано, опитна служителка "подбор", наистина с позитивен отворен подход към мен.

Аз бях средно подготвен - предния ден беше стресиращ, дълги часове работа, нямаше как да направя кой знае каква подготовка. Мисля, че направих добро впечатление, но от разговора стана ясно, че им трябва по-опитен кадър. Коментирахме още, че има и други позиции, в които мога да свърша работа.

Ако не се лъжа, това беше първото ми интервю, откакто съм в сферата на здравните грижи.
Видях се отново с риза, обувки, панталон, часовник - приятно чувство. Вярвам, че жената, която ме интервюира ще ми даде по-подробна обратна връзка, но е ясно, че колкото по-квалифициран и опитен съм, толкова по-добре ще стоя на пазара.

Изглежда товаще бъде най-интересното събитие покрай мен днес. Разнообразие е все пак някакво.

Старо по темата:
Интервю за работа в Англия


вторник, 18 октомври 2016 г.

Ще има ли изборна секция в Борнмът или Пул

Риалити шоуто с изборната секция в Борнмът или Пул продължава. След като успяхме с много мъка да подадем над 60 заявления, така че да прескочим границата заложена в Изборния кодекс, се сблъскахме с ефекта от поправката "Каракачанов".

Идеята да се ограничат изборните машинации в Турция чрез лимитиране на секциите в чужбина до 35 във всяка отделна държава създаде доста главоболия на ЦИК, а и на българските диаспори по света. Засегнати бяха най-големите български общности зад граница - тези в САЩ, Германия и Великобритания, може би и на други места.

От решението на ЦИК от събота (15 октомври) научихме, че Борнмът остава без секция. За сметка на това в Лондон ще бъдат разкрити шест от 35-те секции. Не че не е логично, но и нашия протест тук е разбираем.

Междувременно ден по-рано Силвия де Бур от Българското посолство в Лондон се свърза с една от по-активните сънароднички в нашата общност и поиска списък със седем доброволци за комисията плюс оферта за зала за секцията. Изненадващо дори и за мен успяхме да се мобилизираме, беше предложена зала в Пул, както и списък с доброволците. И въпреки това съществено усилие на българската общност в региона, графството остана без секция.

За сега. Както е известно парламентът се върна на работа за да гледа Изборния кодекс отново. Междувременно в понеделник писах на г-жа Де Бур с молба да предостави на обществеността писмото, на което се позовава ЦИК. В него се казвало къде във Великобритания по колко българи живеят, както и информация за изборната активност от референдума миналата есен.

Със същата молба писах и до ЦИК. От ЦИК нямам отговор, а г-жа Де Бур ми отговори да питам ЦИК.

Писмото няма да го видим, но успоредно с тези събития с мен се свързаха активисти от неправителствения сектор. Една българка от Лондон и един наш сънародник, живеещ във Винтертур (Швейцария) подготвяха жалба до Върховния административен съд, а Българската общност в Борнмът и Пул, като засегната страна от настоящите разпоредби на Изборния кодекс, трябваше да се включи. Изглежда обаче засега тази процедура е замразен с оглен на предстоящите поправки. Моята роля изглежда щеше да бъде да представлявам дорсетската диаспора в тази жалба.

Е, ще има ли изборна секция в Борнмът и Пул? Останете с нас и след рекламите...



Старо по темата:
Призив към българската общност
Гласуване на изборите в Борнмът и Пул

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Проливен дъжд в Пул

Сега като се замисля, досега май не съм споделял нищо за дъжда. А нали уж дъждовна Англия с това е известна.

Вчера и днес в Пул валят интензивни дъждове, особено в малките часове на деня. Някакви циклони ли са, антициклони ли са - не знам, но са се настанили над главите ни.

Съдейки по миналогодишния ми опит в есенните месеци поне по една седмица ни бие яко. Вчера шумът от масивния порой ме събуди в 5:00 часа сутринта. Изпитах кратка и лека паник атака - все пак след час и нещо трябваше да ходя на работа. Да, неделя, 6:30, убийствен порой, а аз - на работа.

Обаче си спомних строежа. Спомних си как съм стоял по 8 часа и повече под такъв проливен дъжд навън, а сега поне съм в колата или в нечия къща. Е, вярно, и колата прокапа откъм покрива, ама пък лятото си отварям шибидаха, нали?

Та замислих се, че съм направил крачица напред. Казах си, че и по-лошо може да бъде. С всичко се свиква, да му се невиди, бях свикнал и със строежите. Но им казах баста с ряз. Сега пак съм свикнал с настоящите условия, но ще направя следващата стъпка по "новата методика", т.е. без прекомерен риск.

А дъждът нека си вали. След дъжд идват слънцето и помпите. Миналата година при големите порои не бях с кола, бях си вкъщи, така че не знам какво е било по улиците. Сега обаче и морето преля леко, и улиците се понаводниха.

Ето, и в Англия не си чистят каналите. Шегувам се, чистят си ги и имат и ресурс да отводняват веднага, поне в Пул. А и градът е толкова релефен, че има общо-взето няколко падини, където може да се събере вода. Всичко друго е баир.

Снимах една обаче една затворен улица и едно камионче-помпа. Снимките изобщо не всяват ужас, даже май напротив, някак свежи са, но уверявам - здрав дъжд ни пра :)



събота, 15 октомври 2016 г.

Вдъхновение в петък вечер

Футболно събитие в много важен момент. В трите ми последни мача неизменно свиря на тимове от Дивизия 4 - най-ниската дивизия тази година. Липсата на предизвикателни двубои от по-високо ниво разяждаше мотивацията ми напоследък, а и като прибавим още два факта -

а) не съм сигурен колко ще остана в Англия и

б) всички ще бъдат промотирани в края на сезона

все по-често се замислях дали да не взема по-скоро да поиграя футбол на голям терен, отколкото да съм съдия.

Вчера обаче преживяването беше страхотно и искам някой ден пак да участвам.

Събрахме се на реновирания терен на Хемуърти Юнайтед, който се води и Каунти Граунд (стадионът на графството, тоест базата на Дорсетската Футболна Асоциация). Формалният повод беше физически тест и тренировка.

Физическият тест беше нещо, което не бях правил досега - нещо като совалки, пак за 12 минути както теста Купър. Представих се повече от чудесно в група, която се води нещо като елит на Дорсет. Отсъстваха само 10-ина имена, които така или иначе вече са промотирани в по-високите нива на футбола. Всъщност някои от тях бяха там за да допринесат за развитието на местното съдийство.

Найъл Клинтън беше човекът, направил дизайна на физическия тест. Линда Линдског и Оли Крос пък бяха водещите на практическите занимания. С Оли работихме върху асистентството, с Линда правихме упражнения за главни съдии. И тримата ги познавам отлично и си симпатизираме. Може би ни обединява факта, че никой не е роден в Англия.

И на тренировките се представих повече от достойно, имах енергия, правих упражненията както трябва. С момчетата се забавлявахме много, от време на време играехме и с топка, впечатлих и като вратар.

Накрая завършихме с дискусии по казуси - много интересни теми и много културен дебат. Изобщо една празнична вечер.

Спомних си за публикацията от 24 октомври 2015 г. - "На правилното място съм". Пак така се беше получило, че събитие на местната футболна федерация ме беше надъхало. Всъщност самото събитие беше на 8 септември - на втория ми ден на строежа.

А ето и три снимки от тренировката:




четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Измама при продажба на кола в Англия

Надявам се следващите редове да са от полза на всеки, който иска да продаде старата си кола в Англия.

Моят опит е следният:

Продавам Рено Клио 2000 година, изтичащ МОТ (технически преглед), в недобро общо състояние и за цена под пазарната за идентичен автомобил с преглед и в добро състояние. Пускам обява в най-големия сайт за обяви в Англия GumTree. Плащам някой паунд отгоре за да ми се промотира обявата, да излиза най-отгоре. Тя така или иначе излиза първа при търсене на Рено и сортиране по най-ниска цена.

Няколко часа след публикуването получавам SMS със следното съдържание:

"Do you still have the car?pls msg me ...@gmail.com".
(Колата у теб ли е още? Моля пиши ми на..."@ - имейл адрес, който изглежда човешки - име, нормален домейн). Дотук добре.

Отговарям в имейл, че колата е в мен и може да бъде видяна в определен ден. Малко по-късно получавам следния отговор:

"Great! please consider it sold and take the ads down off gumtree,i am buying it for my cousin. and i am read to pay your full asking price, i have read through the advert and i'm totally satisfied with it,sadly i would not be able to come personally
to collect due to my hearing loss and me being in wheelchair.
I have a courier agent that would help me to pick it up at your preferred location after you have received your money and i'll pay you via PayPal today. 
Where is the pick up location so that i can inform the courier agent about it now?"

(Чудесно! Считай я за продадена и свали обявата от ГъмТрий, купувам я за мой братовчед и съм готова да платя пълната искана цена, прочетох обявата и съм напълно удовлетворена, но за съжаление няма да мога лично да дойда да я взема понеже съм глуха и в инвалидна количка.
Имам агент-куриер, който ще ми помогне да я взема от местоположението ѝ след като си получиш парите днес чрез ПейПал. Къде се намира колата, за да кажа на куриера?").

Веднага ми светнаха всички червени лампички, когато прочетох за "куриера" и за метода на плащане чрез "ПейПал". Проверих във форума на ГъмТрий и намерих десетки подбни оплаквания от същата схема - нормален имейл, инвалид купува колата, но плаща по ПейПал и праща човек.

Ако имах повече време и мерак, щях да подам сигнал в полицията, но ги нямам и двете.

Следните няколко съвета как да продадем колата си без да бъдем измамени намерих в англоезичен сайт:

1. Автокъща - ако колата е малко по-скъпа, най-добре е да се продаде чрез посредник. Плаща се процент, но е чиста работа.

2. Трето лице - избягвайте ги напълно. "Един купува колата за друг" е класическа измамна схема.

3. Транспорт - друга класическа измамна схема. Някой предлага пълната цена за автомобил плюс още малко пари, които да покрият разходите Ви по превозването му до определена точка. Купувачът обикновено изисква да предплатите транспорта на фирма-мента, която той самият е посочил.

4. Самоличността на купувача - обаждане от фискирана телефонна линия е по-добре от мобилен номер и още по-добре от потиснат номер. Аналогично - имейл с име е по-надежден от произволна комбинация от букви и цифри в неизвестен домейн. Легитимацията е доброволна от страна на купувача, но ако той е надежден и честен не би трябвало да има проблем да се легитимира с лични документи.

5. Тест драйв - Схемата тук е следната: Измамникът ще предложи първо Вие да покарате. След това, когато се разменяте, ще отпраши без Вас. Винаги дръжте ключа в себе си и не го предавайте, преди да седнете в колата.

6. Плащането - Кешът е цар, но дори и той не е напълно безрисков. Копюри с по-висока стойност е по-вероятно да бъдат фалшифицирани. В идеалния случай ще помолите купувача да изтегли сумата от банката пред вас, а Вие ще я внесете по своята сметка пред него.

Банков превод е приемлив само ако е направен пред Вас в банката. ПейПал (PayPal) и Уестър Юнион (Western Union) са неприемливи начини за разплащане.

7. Квитанция - продажбата на кола е опростена процедура, но винаги можете да разпишете две копия с изписано "sold as seen and no warranty is given or implied" ("Продадена във видяното състояние и без гаранция"). Всяка от страните запазва по едно копие.

След продажбата уведомете веднага местния КАТ (DVLA) чрез сайта им, иначе рискувате да получите глоби на ваше име.

Успех в това приключение.



събота, 8 октомври 2016 г.

Призив към българската общност

Както бях планирал, тази сутрин написах призив в групата на българите в Борнмът и Пул за подаване на заявления за гласуване в чужбина.

Към момента на написването вече бяхме достигнали критичната маса от 60 регистрации, така че секция в Борнмът ще има.

Публикувам призива и тук, защото той е валиден за всички българи в Обединеното кралство, а и за всички българи в чужбина изобщо:

"Добро утро, приятели!

Очевидно с известни усилия ще успеем да съберем нужните заявления за разкриване на секция в Борнмът. Щеше да бъде срамно цялото графство Дорсет да остане без дори една секция, но нямаше да бъде изненадващо. 

В сайта на българското посолство в Лондон има една публикация, във Фейсбук страницата - още една, датираща от 17 септември. От лични разговори научих, че много българи в региона дори не са разбрали, че трябва да подават заявление, още по-малко знаят къде и как. За вас не знам, но до мен разяснителна кампания или някакви призиви от официални институции не са достигали. Дали става дума за немарливост, дали за незаинтересованост или пък аз имам завишени очаквания, това е друга тема. 

Не искам да звуча твърде патетично, но пък ми се иска, когато британски депутат направи непремерено дискриминационно изказване по адрес на българите в Англия, той да бъде привикван за разяснение в посолството, точно както би се случило с български депутат в Британското посолство в София. Малките детайли и малките жестове са основите на онова, което ни се иска да имаме, но нямаме - национално самочувствие. Не си ли отстояваме правата сами, няма кой да ни ги отстоява. 

Връзката между президентските избори и горния случай е, че президентът назначава посланиците. 

Българската общност в Борнмът и Пул очевидно не е голяма, но нашата диаспора във Великобритания е. Живеем в друга среда, имаме различни проблеми, но все пак сме българи и е наше право да участваме в политическия живот на страната. Вероятно повечето от четящите тези редове са далеч от родните си места именно, защото са били оставени без избор. Провалът на политическата ни класа и система кулминира в настоящия президентски вот с номинираните кандидати. Колкото по-незаинтересовани сме обаче, толкова повече статуквото трупа устойчивост. 

Вземете за пример полякините, които не допуснаха закона за аборта. Не допуснаха местният законодател да поеме контрол над телата им, а представителки на полската емигрантска общност протестираха в Борнмът. Акцията им бе отразена в английската преса, те бяха чути, но най-важното - спечелиха своята битка. 

Нашите избори са далеч по-маловажно събитие, ако трябва да бъдем честни. Те не са и наша битка, те са битка между полюсите на родната политическа класа. Въпросът е, че трябва да поддържаме тонуса на нашата заинтересованост. Българските институции трябва да знаят, че ние сме тук, че сме живи и че все още ни интересува какво става с родината и нашите сънародници в чужбина. Че ни интересува какво става с нас. За целта обаче трябва да се покажем, да се обадим, че сме живи. За да знае България, че сме тук, нека поне се регистрираме за изборите. Може да нямаме време, възможност или желание да отидем до урната, но нека покажем, че сме тук, че ни има. Иначе никой няма да ни брои за живи. И с право..."

От архива:
07.10.2016: Гласуване на изборите в Борнмът и Пул
25.10.2015: Първото ми гласуване в чужбина


петък, 7 октомври 2016 г.

Гласуване на изборите в Борнмът и Пул

Като истинско риалити шоу ще завърши процедурата по регистрация на гласоподаватели в моя регион. До последния момент публиката ще бъде прикована към екраните, но най-вероятно всичко ще свърши с хепи енд.

На 20 септември един от членовете на групата "Българи в Борнмът и Пул" публикува линк към сайта на ЦИК, където всеки да се регистрира според мястото, където иска да гласува на президентските избори. Условието за откриване на секция е да се съберат 60 желаещи.

В първите дни бе констатирано, че регистрациите се "разсейват" на две места - някои се регистрират в Bournemouth (изписано на латиница), а други - в Борнмът (изписано на кирилица). От ЦИК са коригирали този недостатък и всички записали се са преброени под латинското изписване.

Пул го няма, което е добре, за да не се разсеяват допълнително регистрациите. В нашето графство Дорсет очевидно няма много българи, затова една секция в най-големия град ще стигне.

Вчера, 6 октомври, четвъртък, други двама члена на българската общност публикуваха нови призив хората да се регистрират. Към вчерашна дата трябваха още 18 регистрации. Питърбро и Борнмът бяхме най-близо до прага за откриване на секция, зад нас бяха Флийтууд и Кардиф.

Днес, в петък сутринта, Питърбро вече е със събрани над 60 регистрации, а на Борнмът му остават осем. 52-ма българи до този момент са проявили интерес да гласуват на предстоящите президентски избори. Крайният срок е 11 октомври.

За насърчаване на активността всяка публикация относно изборите я закачам най-отгоре на виртуалното табло. По-късно днес и аз ще пусна призив, защото явно е нужно напомняне и подканване.

Подобни проблеми имаме не само ние. Към днешна дата и час във Великобритания ще бъдат разкрити 34 секции, 1/5 от които в Лондон.

Шокиращо за мен в ЦИК няма засега събрана критична маса регистрации за градове като Ливърпул, Шефилд, Лестър, Кардиф, Уотфорд и Белфаст. Абсурд е в Ливърпул, Кардиф и Белфаст да няма поне по 60 българи, но е много вероятно там да имат слаби общности и просто да няма кой да каже на хората, че трябва да се регистрират.

Друг е и въпросът, че интересът е слаб. Българите в чужбина могат единствено сами да се мотивират да гласуват. Българите като цяло сме изправени пред тежък, да не кажем невъзможен избор на президент, а отделно сме и обезверени, че вотът ни би произвел някакъв смисъл. Горната тезе е лична позиция, но аз все пак ще положа усилие и ще гласувам, макар и с отвращение, както се казва.




сряда, 5 октомври 2016 г.

Какво става с футбола?

От три мача досега АФК "България" имаше три загуби. В последния мач даже играхме с човек по-малко, защото дори не се събрахме достатъчно хора.

В понеделник обаче всички знаехме, че предстои исторически ден.

Във Фейсбук групата ни се случи следния диалог, който си е виц отвсякъде.

Митко: - Днес играем срещу последния.
Петьо: - Е, спокойно бе, ще ги изместим :)
Аз: - Целият ни футбол е такъв :)

И като се събрахме този път, и като го грабнахме съперника, та го спукахме от бой - 8:1! Аз вкарах три гола, Нихат - 4 и мисля, че Митко добави липсващия още един. Направо им съдрахме шортите.

И вече сме 8 от 10 отбра.

Иначе в съдийството всичко е спокойно. Нещо поспадна качеството на мачовете, които ми възлагат. Предизвикателни са, интересни са двубоите, израствам в тях, но са на много ниско ниво. Вече не виждам особен потенциал за бързо израстване по дивизиите, но и не ме мъчи кой знае колко този факт.

Разхождам се, давам си дузпите и картони, взимам си парите, раздвижвам се на въздух и по живо, по здраво.



вторник, 4 октомври 2016 г.

Ксенон на BMW

Скучаем с Андрей понякога, той малко повече като цяло. Беше си поръчал ксенонови фарове за BMW-то и ме помоли да му помогна с поставянето.

Разучихме в рамките на два три дни какво горе-долу трябва да се случи, заредихме се с необходимите болтове и инструменти и почнахме.

Една от спънките при първите опити беше, че комплектът, който беше взел, предвиждаше да се дупчат държачите на крушките - нещо силно нежелателно, особено ако в по-късен етап му хрумне да си върне обикновените халогенни крушки. Затова той поръча специални държачи с отвор отзад, които да позволяват да издърпаме кабелите.

В момента, в който имахме всичко, работата ни отне 20 минути, не повече. Монтирах баластите сравнително лесно, свързах кабелите и... настъпи светлина.

Авто-мото архив:
Авторемонти в Англия или как неволята учи
Ето я новата количка
Масивна победа срещу системата, системата е Халифакс
Англичаните знаят какъв антифриз да ползват

Ето малко снимки:










понеделник, 3 октомври 2016 г.

По-лесно ли е вече да се открие банкова сметка в Англия?

Чета днес в сайта на "Капитал", че "[...] вече всеки жител на ЕС ще може да открие разплащателна сметка в банка от всяка страна в съюза, без задължително да има постоянен адрес там".

В публикацията се казва още, че "[...] от 20 септември всички държави членки са привели към националното си законодателство Директивата за достъп до платежни сметки, датираща от 2014 г. С нея изрично се забранява дискриминацията по националност или местопребиваване - банките в ЕС не могат да откажат да открият сметка на лице, което легално пребивава на територията на съюза".

Тази информация идва почти година след моето приключение по откриването на банкова сметка в Англия, отнело ми цели 54 дни.

В публикацията се прави уточнение, че "[...] Директивата има ограничения. Преди всичко тя не важи за спестовни депозити или сметки с овърдрафт, а само за разплащателни. Те гарантират основните функции – внасяне на средства, теглене, разплащане с трети страни, което върви минимум с дебитна карта, а често и с електронно банкиране. Ако даден потребител вече има сметка в някоя държава, откриването на нова в друга финансова институция може да бъде отказано на основание, че той вече има осигурен достъп до банковата система на страната".

Коварно! Така се оставя вратичка на банките отново да отказват достъп до услугите си по свое усмотрение. На хартия причината за отказ е риск мениджмънт срещу престъпна дейност. Така обаче се създава парадокс, при който на българин със сметка в българска банка и нормална кредитна история може да му бъде отказана сметка, а на сингапурец с люксембургски паспорт и офшорни сметки или сметки извън ЕС няма да му бъде отказана.

Банките имат и друг лост, с който да отказват сметки на определен профил клиенти. Европейската директива не споменава нищо за минималното салдо, което за сметка в HSBC се равнява на 1750 паунда месечно, или 10 500 паунда на всеки шест месеца, при това без да се имат предвид парите, прехвърляни от други сметки в банката на това лице. Това е огромна сума, която редовият емигрант трудно може да изработи. Става дума за £26000 годишно или £13/час - умопомрачително ниво на заплащане, на което малцина работници от Източна и Централна Европа се радват. Така, с това минимално салдо, се създава естествена бариера, която да държи българите и румънците далеч от HSBC, например. NatWest, както пише и в публикацията, обаче са по-гъвкави и "гостоприемни".

При всяко положение европейската директива е една отлична идея, която не е реализирана както трябва и докрай. Апропо, когато става дума за Великобритания, всички директиви са предпоследни. Може покрай преговорите за излизане от ЕС страната да я отмени.

В английските медии въвеждането на тази директива не се споменава.

От архива:
Ден 54: Банкова сметка!
Банкова сметка в Англия

събота, 1 октомври 2016 г.

Един голям житейски въпрос

Големият житейски върпос е нещо като Българския национален въпрос - обхватът му е спорен, историческите граници - размити, а окончателното му приключване - невъзможно. За какво иде реч?

Сега ще стане дума за лични чувства, събития, преживявания. Тази публикация отива в категорията емоции, макар че заслужава да се появи и в секцията глупости. Защо я пиша? Не знам, ей така, да си спомням след време с усмивка какво съм си мислел. Едва ли на някого ще са му от полза следващите редове. Един ден обаче като си разглеждам дневника, със сигурност ще ми направи впечатление силно необичайния сюжет.

По същество. Повод за настоящата публикация стана изказване на Андрей от вчера, което вече превърна ситуацията от неприятна в комична. Андрейко след всяка брутална серия от 7-8 нощни смени от по 12 часа има горе-долу по три дена пиянство. А пък аз в един от махмурлийските му дни да взема да поканя една британска девойка да пием по едно кафе между две смени. И какво ми каза той после със зачервените бузи и премрежения поглед:

— Брат, търси друга.

Е, чакай бе човек, ти едвам си я видял, не си говорил с нея, не я познаваш, вече даде оценка. Като я хвърли той тази реплика, малко ме сряза отвътре. Ситуацията стана само няколко дни, след като пак се карахме с майка ми по деликатни въпроси (а съм на почти 31 години!?!). Изглежда има някакво проклятие всички значими други в моя живот да отхвърлят момичета, които се навъртат около мен.

Така се получава, че или трябва да се отказвам от взаимоотношенията си, или да хвърлям една вселена енергия да се еманципирам най-вече от родословното дърво и донякъде от приятелския кръг.

Историята какво помни? Ще разгледам четири главни случая. Преди, по време и след тях е имало и други мимолетни "случаи", но за нуждите на публикацията те не са важни.

Аз съм на 17, с Момиче А сме гаджета. Още докато трае тоя момент, родителското тяло настоява, че ми се влияе зле. Чалга съм прослушал, училището не знам си какво, подхвърляния за произход, изобщо - враждебна среда. Приятелският кръг тук подкрепяше, но нещата си се разсъхнаха по естествен път.

После съм на около 23, Момиче Б. Бяхме нещо като гаджета няколко месеца. Мистериозно и семейната среда и приятелският кръг подкрепяха, но тогава имаше три други фактора, които поречиха историята да бъде друга - първо, направих множество дребни и по-големи грешки (неопитна му работа), второ, тя не беше разрешила към онзи момент други свои лични въпроси, и трето, това беше офис афера, което създаваше други препятствия.

С течение на времето влюбванията ставаха обратно пропорционално на възрастта и опита. Колкото повече удъртявах, толкова по-рехави емоции ми носеха връзките (с изключение на нервите, разбира се).

На 25 с Момиче В направихме доста хубави и важни стъпки. След кратък период на разменени гостувания си взехме квартира близо до родителите и на двама ни. Всичко изглеждаше нормално - аз в ИТ компания, тя - в банка. Имахме хубави моменти, стараеше се момичето, почна да спортува с мен, за много неща мога да я похваля. Но пък имаше и някои неща, които адски ме дразнеха, например колко и какви драми ми прави, консумацията на отрови (което си беше нейна работа принципно, но пък те влияеха на драмите) и някои други дреболии. Обаче родителското тяло пак не беше щастливо. Имаше критики - неамбициозна била, не си завършвала висшето... знаех, че имат едно наум поне. Отделно се бучеше, че квартирата не приличала на дом - бели стени, нямало това, нямало онова. Това си беше моя работа и аз всъщност харесвах квартирата, но имаше голям натиск.

Приятелският кръг беше със смесени чувства. Към онзи момент Любо беше в по-лоша връзка от мен, затова и му беше трудно да критикува. Но и приятелите си имаха едно наум, за което знаех.

И в крайна сметка взех рязко решение да не губя повече време на момичето, защото нито смятах да ѝ предлагам брак, нито да говорим за деца.

Тук е моментът да кажа, че се радвам, че съм мъж. Поне не ми бучат, че трябва да раждам и да се омъжвам преди 30, както ми се оплакват някои познати, прескочили вече тази граница.

Станах и на 27, влязох в нова двегодишна щуротия. Всичко трябваше да е ефективно - аз бях още по-малко влюбен, но поне мислех, че поне покривам критериите на публиката. "Доведох" им много високо образовано момиче с отлични професионални перспективи дори за България. Само че тя се "самоуби" ритуално с тоталния си отказ да положи усилие да се сработи с фамилията (* следва коментар по-долу). После почна да трупа черни точки и пред мен самия, аз също я дразнех доста с някои неща. Отделно и двамата записахме по една огромна черна точка, за да се стигне до логичния край, дошъл след като колективното решение да заминем за Англия го изпълних само аз. Що се отнася до публиката, абсолютно никой не ме подкрепяше в тази връзка, с изключение на Сашо. Аномалия пак някаква...

* Коментар: Наскоро беше подхвърлена една реплика от майка ми: "Ако си вземеш англичанка, няма да ѝ видим очите... ". Еми какво очаквате да си взема, котка ли? В Англия и по-точно в Пул българки няма. Или ще е румънка, или ще е унгарка, или ще е англичанка. Това има в менюто. Мен самата концепция за нещо такова вече ме мъчи, но знае ли човек. Момиче А живя с англичанин в Борнмът, Момиче Б живее в момента с чужденец, значи може. Рулетка е до някаква степен.

Въпросът е, че фрустрацията е пълна. Нямам правилен ход. Това е всъщност естеството на проблема. С когото и да се събера, изглежда ще трябва да се справям с критиката на Значимите други. И пиянската реплика на Андрей е най-малкият ми проблем...

Балансът в момента е такъв, че на мен ми е удобно да работя 7 дни в седмицата, а в дупките да уча и спортувам. Животът ми не е абсурден, напротив, изглежда нереално ефективен. Но пък  лишен от кой знае какви емоции. Еуфорията от взет изпит или получена диплома трае 15 минути, а успехите в съдийството обективно всъщност са нищожни, нищо че си ме радват всяка седмица.

Наистина нямам правилен ход. Ако се прибера, като си взема следващата диплома, ще имам много повече перспективи в личен план. Ще се върна при приятели и семейство. Но пък ще загубя всички малки победи по отношение на независимостта ми по семейната вертикала. Да "слушаш вашите" на 30 години е убийствено потискащо, какъвто е и икономическия живот в България. Че ще си намеря работа, ще се намеря, ама и че ще си карам 20-годишния ФИАТ и ще почивам на Несебър 5 дена - също е вярно. И за капак няма да мога изобщо да помагам на семейството си финансово. Нещо, което сега мога.

От друга страна, ако остана, личните ми перспективи са близко до трагични. Нямам кой знае какви приятели, отделно те се броят на половината пръсти на едната ръка. Може да пробия професионално, а може и да не пробия. Ще си загубя окончателно силните млади години, ще съм пропилял миговете, когато е трябвало да живея... е, ще бъде учена глава поне.

___
Има една концепция, наречена Умора от решения (Decision Fatigue). Не виждам източници на български в нета по въпроса, има обобщение в Уикипедия на английски. Най-общо става дума за спад в качеството на взиманите решения при дълга серия от решения. Може някой път да напиша повече за тази умора, защото явлението е много интересно, но за нуждите на вече изложеното експозе ще кажа, че оставям ситуацията без последствия. Каквото стане - стане.

П.П. Нарочно пуснах статията след като говорих с фамилията в София. Направихме си много хубав и приятен разговор, който стана възможен благодарение на факта, че не ми се наложи да тълкувам и коментирам споделените размисли по-горе.