Първата уловена риба

В последните дни наблюдавах внимателно оперативната обстановка в Сандбанкс и ми направи впечатление, че има доста рибари, които стоят след 7:00 часа вечерта. В свободната вечер на 30 декември реших да отида и да си опитам пак късмета. Даже взех нож и хладилна кутия. Андрей, който беше на нощна смяна, също като мен имаше доброто предчувствие, че от третия път ще хвана нещо.

И така, явих се в 18:30 и заех една добра позиция. Преди още да се разставя майка ми се опита да се свърже с мен и когато ѝ казах какво възнамерявам да правя, изпадна в нещо като малка паника. Сигурен съм, че си е представяла нещо такова:

Не беше толкова студено, особено в началото, а и аз бях с шапка, шал - всичко необходимо. Имаше обаче гъста мъгла, което според моя съсед по въдица, а по-късно и ментор, не беше благоприятно обстоятелство. По думите му не е било достатъчно студено.

Целта беше да вадим писии. Човекът ми даде свои кука, тежест и няколко живи червея, макар че и аз този път бях зареден с тези такъми (само червеите ми бяха изкуствени). Показа ми как да връзвам кукичката, кое къде трябва да се слага и така нататък.

Говорихме си много и на различни теми - симпатяга и комуникативен човек се оказа. Беше забавно прекарано време, макар че с напредването на времето студът затягаше. Той беше дошъл с две въдици и стойка, а аз моят въдица я забучих в един ограничителен конус, дето ги слагат по пътищата.

За цялото време, в което стояхме, моят ментор/събеседник хвана две риби. В един момент се разделихме за да питаме другите съседи как върви - и при тях беше слабо. Започнах да се отчайвам, че въпреки усилията и най-вече вложеното време пак ще се върна с празни ръце.

В един момент реших просто да извадя кукичката и да сложа нов червей. От време на време вадехме, защото рачетата оглозгваха стръвта. Дърпам аз и по едно време усещам, че и някой друг дърпа от другата страна. А! Въртя макаричката, ама не твърде бързо. Заставам там до ръба, приготвям се да вадя. Ето я! Риба!

Изкарах я, човекът извади кукичката, а аз бях като дето, което току що е отворило подарък. Накарах го да ме снима, ама не се получи нещо - ръцете ни студени, мокри, хлъзгави. Все пак има нещо като снимки.

Тая писия беше около 4 килогарама (ха-ха, добре де 400 грама). Решихме да я хвърлим обратно, това направихме и с двете риби, които съседът хвана. Важното беше, че хванах първата си риба, а и вече знам горе-долу как.

Приключението завърши с горещ чай вкъщи след над 3 часа висене. Говорехме си много и за други теми освен риболов с Робърт - така се казваше съседът-ментор, но за това - някой друг път.

А ето и кадри от риболова. Снимките са развалени и от мъглата, чийто частици буквално се виждаха и пипаха. Вижда се стойката с двете въдици, имам и селфи с рибата:

старо по темата:
Риболов в Пул

Книга: Картата на растежа

В дните преди Нова година завърших още една дебела книга на икономическа тематика. "Картата на растежа" ("The Growth Map") от Джим О'Нийл, който е бивш директор на Goldman Sachs Asset Management и претендира за авторството на акронима БРИК.

Точно на тези тема е книгата - икономическата и  инвестиционна среда в развиващите се пазари на Бразилия, Русия, Индия и Китай.

Не е лошо четиво за тези, които искат да добият още по-добра представа за възможностите за растеж в цитираните държави. Писана е през 2011 година и съответно не са взети предивид няколко фактора като валутните войни между юана и долара, ембаргото срещу Русия и срива на цените на енергийните суровини.

Единственото, което ни ми хареса, бяха множеството ремарки в текста от типа "Кой съм аз". Съдържанието обаче ми помогна да доразвия познанията си за световните развиващи се пазари.

Междувременно донатиснах и "Изкуството на стратегията" - книгата за теорията на игрите, от която малки оставаше до края. То и сега ми остава една глава де.

В по-късите дни обаче по-трудно се чете. Чисто статистически имам по-малко чето-часове през зимата, отколкото през лятото. Изглежда нормално явление...

Още по темата:Какво чета в момента
Читанка
Една книжарница в Пул
Две книги, които ми оправиха деня
Голямата футболна уговорка

Съдийство в застой

Отне ми половин час да си попълня статистиката за мачовете в Англия. В последните два месеца спрях дори да си записвам къде съм бил.

Ходя по мачове почти автоматично. Няма нищо, което наистина да си струва описването, макар че бях рефер на няколко интересни срещи и добавих още няколко локации към колекцията от места, посетени във връзка с тази дейност.

Нещата не изглеждат впечатляващо към днешна дата.

На 22 октомври, ако не ме лъже паметта, имах оценител на мача между АФК Бландфорд и резервите на Болти Спорт. Двубой от първа дивизия. Беше хубав слънчев ден, голям и качествен терен, на който се натичах добре. Мисля, че се и представих, макар че така и не получих коментар от въпросния оценител. Може би и това ми подейства малко деморализиращо.

Аз знам, че ще бъда промотиран, защото ниво 7 не съответства нито на възможностите ми, нито на опита ми. Федерацията малко ми остава длъжник, защото за разлика от други чужденци, моят опит не бе приет.

Като "утешителна награда" може би получих наряд за четвърт-финала на Дорсет Интермидиът Къп (Dorset Intermediate Cup). Лоуър Паркстоун (тим от Борнмътското ФА) победи с 6:1 Портланд Таун. Беше ми забавно. Честно казано исках да се стигне до дузпи, но както е видно от резултата, това нямаше как да стане. Дадох два червени картона в този мач, а по-късно срещата бе отразена в сайта на турнира. В този ден разгледах набързо и Марината на Пул.

Иначе от 10 септември не съм стъпвал на Дорсет Премиер Лигата. Не знам защо и дали е добре. Това означава, че съм само главен съдия, но в по-нискоразредни дивизии. Имаше само един случай, в който трябваше да свиря на мач от Сениор лигата (тази под ДПЛ и над дивизия 1). Имаше някакъв дефицит на съдии, затова получих наряд за среща, за която технически нямам права (като рефер ниво 7).

Спомням си, че в тази седмица бях получил контузия на мач от турнира, в което ритаме с българчетата. Обаче уикендът си излязох и изсвирих мача много добре, много бях доволен от себе си. Събитието бе на игрището в Търлин Мур - мястото, където за първи път стъпих на терен и от където вече имам много хубави спомени.

Та след като си описах мачовете в статистиката, се оказа, че имам 64 появи вече. Имам обаче известно съмнение, че ще достигна до 100 в обозримо бъдеще. Известната деморализация поражда у мен мисъл вместо да съдийствам, да поиграя. Защо пък не - нивото не е много високо и със сигурност ще се забавлявам повече, отколкото в момента. А и със съдийството мога да продължа и след 35-7 годишна възраст - нещо, което не е валидно за активния футбол.

За илюстрация на ситуацията ще допълня, че дори някъде си изгубих екипа. Нищо, сега си ходя по мачове с този, с който съдийствах в България. Даже за нахалство понякога си слагам и емблемата на БФС.

Втората ми Коледа в Англия

Посрещнах своята втора Коледа в Англия. Тази година част от обстоятелствата са различни. Първо, вече работя на обичайното за мен плаващо работно време, което предполага да съм зает навръх празници, уикенди и други дни, в които "нормалните" хора почиват. Второ, тази година нямам гости за добро или за лошо.

В навечерито на Бъдни вечер обаче бях почивка. Разходих се до православната църква да се прекръстя и да взема тамян, ако има. Интересното беше, че въпреки че масата хора бяха почивка, улиците и магазините бяха абсолютно празни. И на 23-и беше горе-долу същото, когато се разходих до Коледния пазар в Борнмът. Той пък от своя страна беше много скромен.

Донякъде от скука, в събота (24-и) излязох да потичам - нещо, което не бях правил отдавна, имайки предвид, че всеки уикенд имам мачове, а всеки понеделник - играя футбол. Прибягах до старото работно място. Къщите, в чийто строеж имах участие точно по същото време миналата година, изглеждат обитаеми и добре. Средата обаче се променя. Почти всички имоти от другата страна на улицата са били разрушени и на тяхно място са се пръкнали нови строежи.

Това ме накара да стигна до извода, че тук, в Пул, или може би в цяла Англия, къщите ги имат за консуматив. Живееш 10-15 години и буташ. Така си създават работа, работни места, вътрешно потребление - изобщо, намират се на работа. Това обяснява донякъде и небрежното (по-точно некачествено) строителство.

На самата Коледа - нищо особено. Бачках целия ден. За да си направя деня малко по-весел вместо с обичайната униформа - синя престилка, отидох на работа с червена тениска, като на Дядо Коледа - с брада около яката и т.н. Усмихваха се бабите и дядовците.

Иначе къщата беше пълна. Пак се изсипаха "Рединг-ци", кочина е, но поне се включвам в яденето на "сармале" (сарми) и други разни празнични ястия.

Така, предполагам, ще изглежда и Нова година. На 1 януари пак ще съм цял ден на работа. Някой ден ще си "отмъстя на живота" (може и да е в друг живот) и ще почивам пълни две седмици, в които ще се "разправям" само с уморителните визити при приятели, роднини и всякакви други трапези :) Решено!

Старо по темата:
Коледа и Нова година в Англия

Международното положение втежнява пазарната обстановка

Трудни времена за банки, хедж фондове, фонд мениджъри, трейдъри, частни инвеститори и пишман вложители.

Мигове преди да изляза да поиграя понеделнишкия си футбол научих за покушението срещу руския посланик в Анкара. На Андрей съм му казал - каквото правя, да прави обратното и няма да сбърка.

Цял уикенд умувах накъде да насоча спестяванията си и се спрях на MICEX - московския индекс като авангардна алтернатива на конвенционалните вложения. От златния фонд се отървах в четвъртък, малко след обявеното намерение от Федералния резерв на САЩ да вдигне основната лихва повече от два пъти през 2017 година. Там наистина беше време да огранича загубите, които се разпростряха твърде далеч. Доброто представяне на фондовете ми върху Eurostoxx 50 и английския FTSE 100 няма заряда да компенсира погрома срещу щатските и канадските златни мини.

Спрях се на Русия като един от развиващите се пазари, който често остава в сянката на Китай. За Индия е валидно същото впрочем, но разликата там е, че местната икономика е много по-зависима от вътрешното потребление, което я прави и по-зряла (тоест по-близо до понятието развит пазар). Москва разчита много повече на природните ресурси, чиито цени се оттласкват от своите дъна. Става дума най-вече за петрола и другите енергийни източници.

Освен това евентуално вдигане на търговските санкции ще се калкулира моментално от пазарите и индексът ще полети (както впрочем ще се случи и със Софарма, но за това после).

Избрах фонд, в който в топ 6 са 5 енергийни компании. С най-голям дял е "Лукойл", следвана от "Сбербанк" (изключението), трета е "Новатек" (най-големият търговец на природен газ в света), "Минна и металургична компания Норилск Никел", "Газпром" и "Роснефт Ойл" завършват шестицата. Гръмко портфолио, но първият му ден утре ще тръгне на червено след задаващото се напрежение между Анкара и Москва.

Междувременно и в Германия направили атентат. Хайде и в европейските борси да създадем малко паника. Утре ще бъде болезнен ден, дано до четвъртък се възстановят пазарите, че не е приятно да имаш губещи позиции.

Иначе на БФБ добре вървят нещата. Получи ми се една спекула със "Зърнени храни" АД, инкасираха 6% печалба за месец, което е добре. Преместих се в "Софарма", защото с оглед на бруното развитие на Expat SOFIX ETF няма логика да стоя извън 15-те комапании на SOFIX. Триумях се между Фармата, "Химимпорт" и "Трейс". И трите компании дават добър дивидент, и трите изостават от тренда и може би им предстои ръст, но и трите имат слабости.

"Софарма" се справя зле напоследък на чуждите пазари. Преди беше по-добре, но ембаргото срещу Русия пречи много конкректно на износа на лекарства.

"Химимпорт" е много хубава група, но е собственост на варненската група ТИМ. Малко са непредвидими тези хора, а и холдингът колкото и да е с добро портфолио, също смущава понякога с ненадеждни финансови резултати.

"Трейс" строи пътища в България и Сърбия и винаги ми е била една от любимите компании на българския пазар, но пък тя е тежко зависима политически. Целият бизнес е ориентиран към държавните поръчки. А в момента държава няма, не се вижда и изглед скоро да има.

Затова ми се стори, че най-добрият избор е "Софарма". Да видим...

Блогпост №200

Ето го и двестното парче. Блогпост №100 дойде след 7 месеца в Англия, следващите 100 бяха списани за 9. Малко поразредих напоследък писането.

Има няколко причини. В началото имах много по-малко какво да правя, съответно повече време за блога. Второ, вече почти не пиша за мачовете, в които съдийствам. Просто нищо особено не става там, отборите ги познавам, не посещавам много нови места и така...

В предишния отчет си бях задал като цел удвояване на статистическите параметри. Да видим какво съм постигнал:

Общо импресии: 26130
Предишно: 10331
Ръст: 153% (изпълнен таргет)

Топ 3 държави:
Украйна: 9868
Предишно: 5092
Ръст: 94% (неизпълнен таргет)

България: 7876
Предишно: 2503
Ръст: 215% (изпълнен таргет)

Великобритания: 4985
Предишно: 1955
Ръст: 166% (изпълнен таргет)

Считам целта за изпълнена, трафикът от Украйна определено е паразитен, нищо, че може би носи понякога приходи в Адсенс. Въпросните приходи са пренебрежими, все още не съм достигнал моментът, в който ще си изтегля заработеното.

11% от трафика ми идва от операционната система Андроид, още 3% идва от телефоните на Епъл. Нелошо е четенето на блога от мобилни телефони, радва ме.

Освен от споменатите държави, значим трафик има от големите европейски държави плюс САЩ, Словения и Ирландия.

Въпросите за минималната работна заплата в Англия продължават да доминират в търсенията. Брекзит е логично също да се появява в Гугъл с моя блог някъде в първите 10 страници, а забавен компонент от топ 10 е нивото на река Дунав.

Еми това е в общи линии. За блогпост номер 300 този път ще си задам цели от по 50% по компонентите.

На мач в Англия - една мечта се сбъдна

Страхотен ден! Вторник, 13 декември.

По някаква случайност не бях на работа, а по друга случайност по обяд забелязах, че вечерта ще играят Борнмът и Лестър. Чувал съм много пъти и от много хора, че да намериш билети за "Виталити стейдиъм", както се какзва местната арена, е абсурд.

В сайта на отбора действително всичко беше продадено, но имаше още три физически локации, откъдето можеше да се търси. И аз реших да "рискувам" и да ида да проверя дали случайно няма някой останал. Все пак подобна възможност е едно на милион едва ли не - да има мач тук през седмицата и аз да не работя. Ами... случайно имаше останали билети и в деня на мач купих за мен, а в последствеие се върнах да взема и за Митко един. Не само че взех хубави високи места в средата на сектор "В" (в случая трибуна "Изток"), ами имаше и един до друг.

Явихме се в района два-три часа по-рано. Разгледахме феншопа, стадиона, тренировъчната база, а се поразходихме и в квартала, където се намира стадиона. Феновете на Борнмът са сравнително тихи, няма ултраси, нямаше дори полицаи в тъмния парк покрай базата. Видяхме как пристигат фенове от Лестър. Снимахме се къде ли не и може би час преди мача влязохме на самия стадион.

Местата ни се оказаха в медийната ложа. Случайност? Не мисля :)

Заговаряха ме разни хора да ме питат за фланелката, аз с гордост им обяснявах за Локо София. Снимах се с талисмана, както и на бордовете - на метри от терена.

Заговорихме се и с феновете на Лестър, които бяха много близо до нас. Обясних им, че ако бяхме в България, щяхме да се сбием. Затова при нас има буферни зони, полицаи и всякакви щуротии, а там са просто някакви стюарди, които нищо не правят, просто присъстват за всеки случай.

Мачът почна. Не знам как е бил по телевизията, но на стадиона беше много вълнуващо. Плясках, крещях там колкото е удачно в сектора ми. Зад вратите, както обикновено, викат повече. Лестърци също викаха.

А аз колко виках на гола, голям екстаз! Марк Пух (Marc Pugh) вкара :) Плясках когато трябва, давах указания - абе на мач, като на мач.

Невероятно беше, а в последната минута и ние (Борнмът) трябваше да потреперим, след като Лестър имаха много чисто положение. В крайна сметка - 1:0 и "Лисиците" се задавиха с "Черешките".

След мача се спряхме да видим навалицата какво прави. Оказа се, че 50-ина човека чакат за автографи. Ами и ние ще чакаме тогава. Сега имам кижка от мача, разписана от Клаудио Раниери - мениджърът на действащия шампион на Англия! А след това се снимах и със Саймън Франсис - капитанът на Борнмът. Каква вечер само!

Забравих да кажа, че преди мача послушахме и изпълненията на духовия оркестър на университета. И това беше симпатично. А ето и малко снимки:

Марина Пул

Днес имах мач до Марината в Пул, в един парк, за който бях писал в най-първите ми дни.

Снимка за National Geographic

По-точно бях направил снимка, с която се гордеех. Днес времето не беше мрачно, преваля за кратко, но и в тези снимки има чар.

Гаргите и тук мятат от високо улова си върху асфалта, при нас - орехи, в локалния случай - миди. Прогоних една птица да снимам мидата, ама не се е получил фокусът.

35 птици би трябвало да се въртят в Пул, ако вярваме на туристическото табло. 5-6 от тях са видове чайки. Симпатяги.

Симпатични са и лодчиците. Да живее морското дело :)

А това е и отлива, за който вчера си говорехме с майка ми. Морето просто се оттегля на 50-ина метра, като остават локвички. При прилив локвичките постепенно се разширяват и водата се покачва с около 15-20 сантиметра.

Ейджинкеър (Agincare)

Този постинг отива директно в категорията "Глупости". Заслужава си обаче това явление, наречено "Ейджинкеър" ("Agincare"), да се овековечи. Ей сега ще го опиша, само да помисля как да го структурирам...

В тая фирма попаднах в следствие на двата факта, че първо, напуснах строителството рязко и категорично в един прохладен петък, и второ, в следващите седмици стоях леко безработен.

Трябваше да бъде временно решение, но както всяко друго временно решение, и това се превърна в постоянно.

Спомних си, че вече съм писал какво е да си кеърър, затова преминавам направо към структурата и някои други неща.

От старите колеги, които напуснаха, най-ярък спомен имам от

Гуна Гайлѝте, Латвия (Guna Gailite)
Това е една жена, която беше оставила за кратко 18-годишната си дъщеря в Рига, за да поработи в Англия. Като не-шофьор често я пращаха с мен. Живееше в кемпер-парк - паркинг за каравани. Там хората, които имат каравани, ги отдават под наем и де факто този паркинг се превръща в нещо като емигрантски лагер.

Гуна беше много търпелива с мен в началото. Убеден съм, че съм бил много зле в първите работни дни. Освен това ни набутваха в много кофти пробег - с криви клиенти и доста далеч. В началото нямах навигация и GPS в колата и това още повече затрудняваше работата, но двамата се оправяхме някак си.

Спомням си, че с нея сме спали в колата на паркинг край супермаркета Теско. Дърпахме седалките и си дремвахме по половин час поне. Юни месец обаче тя се прибра в Латвия и повече не се върна. От фирмата ѝ предлагаха някакви схеми - примерно два месеца в Англия, два в Латвия, ама явно не се нави. Може би за добро.

Голям проблем пред нея беше фактът, че тук, в Пул, няма никакви латвийци. То българи почти няма, дето сме три пъти по-голяма държава, а какво остава за тях. Обаче тя знаеше руски и си общуваше с

Иля Исайевски, Украйна (Ilja Isajevski)
Тоя момък аз го заварих в офиса, макар че три години преди това е бил кеърър. Като координатор издържа около месец и нещо и си тръгна, не му понесе стреса в офиса. Имахме си приказката, уважавахме се, макар че беше малко льольо. Спомням си го с това, че ми беше тутор при първото и последното полево обучение (аз имах само два пробега обучение в един ден, а нормално хората имат по три дни тренинг по три или четири пробега).

Добро момче, отидe обаче да работи в кеър хоум, тоест хоспис.

От фирмата вече си замина  

Нина Николета Байчу (Румъния), известна още като Николета Орбан. С нея не се разбирахме нещо, нямаше сработка. Не мисля, че е заради ромския произход, защото с останалите във фирмата нямам проблем.

Няма я и Мария Василе (Румъния). Много тежък случай на липса на английски. С нея си говорехме на румънски и италиански, доколкото знам няколко думи. Работата беше много предизивикателна при пълното отсъствие на комуникации. Опитвах се да ѝ помагам, ама не издържа много.

Сега в момента често излизам на пробези с Кристина Томуш, Румъния (Cristina Tomus). Страшна шматка. Не е много грижовна, в смисъл, че понякога е направо груба с възрастните, но за сметка на това е много организирана и с нея поддържаме много високо темпо. Това за мен е важно, така че моралният компромис с влошеното качество на услугата се компенсира донякъде.

С Роксана Нъстасе, Румъния (Roxana Nastase) също правим пробези, имаме се много с нея. И тя е организирана, но има същият недостатък като Кристина. Рокси обаче е донякъде амбициозна, говори английски, опитва се да се измъкне, засега без успех.

Има и две момчета от Румъния - Даниел Арнауту и Юлиян Борвиц, както и един по-възрастен мъж - Даниел Тома. Последният впрочем живее с Кристина на семейни начала. Политика на фирмата е да не допуска партньори в живота заедно на пробези. Хем има логика, хем няма. Не мога да преценя.

Сега внимание! Дани Арнауту беше в центъра на събитията в последните месеци. Той е тук с приятелката си, която беше бременна и роди преди три-четири седмици. Преди, по време и след тази бременност обаче нашият се впусна в авантюра - взе се с една колежка - Джейд Риглър, която в последствие (буквално тия дни) се разведе и вече е Джейд Коб. И сега двамата уж са заедно, ама и бебе има да се гледа - направо цирк. Хората по колите само за това говореха. Аз не искам да знам за подобни клюки, но ми казаха без да съм питал.

Не мога да отрека, че ситуацията е сеир пар екселанс. А тази Джейд има две деца, апропо. Но в Англия семейната клетка за нищо я нямат.

Даниел Арнауту и Джейд Коб

Ако все пак се стигне до идеалния вариант (мама, татко и аз), много е вероятно да сме свидетели на двойка кеърърка - строител. Такъв е случаят на Тара Йънг (Tara Young), която е една много симпатична млада госпожа.

Имаше и все още има една отделна категория служители на фирмата - момичета под 20 години. Представянето им е адски нестабилно, в смисъл - много е възможно да не се появят на работа. Кира Лайтбоун-Смит (Kira Lightbown-Smith) например два пъти не ми се явяваше преди да напусне, веднъж и Аби Стоун (Abbie Stone) така направи. 

Лорън Джуъл

Контрапример обаче е Лорън Джуъл (Lauren Jewell). Tя е много по-сериозна, макар че не взима много часове. С нея съм си говорил, симпатизираме си, питам я мисли ли да сменя попрището, а тя ми вика - "не вярвам, много съм тъпа". Мен този отговор много ме впечатли. Фактът, че го осъзнава, показва все пак някаква натурална интелигентност. Просто така се е получило, че като няма образование, не се и цели на високо, което е жалко, защото вероятно си има способности момичето или поне може да ги развие. Спрях се по-подробно на нея, защото освен колега, съм ѝ нещо като брат - споделя ми всичко за гаджетата си, коментираме, търси съвети. Голяма шматка е и тя. 

Друга значима англичанка е Зоуи Форуард (Zoe Forward). С нея много говорим за футбол - играла е, а сега живее с момче, което работи за федерацията като скаут на млади таланти.

И накрая, но не на последно място - Кери Фрийман (Kerry Freeman). Много квалитетно работим заедно, разбираме се, макар и не буквално :) Тя има някакви ирландски корени и акцентът ѝ е безобразен. Понякога я карам да повтори по три пъти, преди да схвана какво ми казва. От нея разбрах за Бангър Рейсинга. Кафенце си пийваме почти всяка сутрин, в която работим заедно,

Има още доста англичанки на терен (а и в офиса). Гейл Титридж (Gail Titheridge) например вече е резервирала ваканция следващото лято в Слънчев бряг. Сара Нюман (Sarah Newman) пък вече е била. Разбира се, харесала е ракията. Освен това ѝ е забавно как косата ѝ се изрусява на яркото слънце. Представям си ги как горят и на сянка :)

Да се върнем на чужденците.

Ноеми Томечко, Унгария (Noemi Tomecsko) за мен е ол-тайм най-добрият служител на фирмата. Хем бърза като мълния, хем грижовна. Слабият английски беше компенсиран напълно от всички останали качества. С нея също много се разбирахме, даже се беше появил един ритуал - всяка сряда вечер пиехме по една биричка до едно езеро. Този ден винаги свършвахме много по-рано от очакваното и после - егешегедре! (много тегава унгарска дума за наздраве) :)

С Ливия Тот, Унгария (Livia Toth) пък разменяхме люти чушки. Веднъж ми донесе и някакъв домашен кекс. Толкова мило ми стана. Аз ѝ виках Тотлебен, ама не съм ѝ обяснявал защо. И с нея съм изпил две бири, преди да си тръгне от фирмата.

Ливия Тот (вляво) и Ноеми Томечко (вдясно)

С унгарците добре се разбирам. Има още и една Ерика Соос (Erika Soos), както и един Нандор Кощур (Nandor Kosztur), който е словак, но е женен за унгарка.

От Полша преди имахме Йоана Мат, а сега - Ирена Малобецка. Не са много широко застъпени поляците и това е добре, тях пък нещо не ги меля, макар че с Ирена добре работим заедно също.

С Алексия Мартине, Франция (Alexia Martiné) пък си упражнявам френския. В нейна чест си направих един диск с френски песни, че да си пеем в колата. После ѝ го подарих, а на себе си оставих все пак копие. Ако някой играе ролята на профсъюз (и това не съм аз), това ще е  Алексия.

Имаме две Емилита - Емили Нютън и Емили Розенберг. Свестни момичета, работят си, но е жалко, че няма перспективи пред тях. Направо ми е мъчно, защото особено първата изобщо не е глупава.

На Джесика Иърни (Jessica Earney) ще се спра по подробно. Тя единственият кеърър с BMW 5-та серия, сравнително нов модел. Тя идва с бекграунд от юридическата дейност - има диплома някаква и е била в кантора асистент. Обаче след няколко години ѝ писнало и решила да стане... кеърър. Като го чух това, щях да се самообеся и прострелям завинаги. Значи оставяш топлия офис, за да ставаш в всяка сутрин в 6:00 часа? Те си решават де, но за мен това е голям шок. Иначе и тази мома е свестна.

Счита се, че англичаните са мързеливи като цяло. Аз не мога да преценя дали това е така. Чужденците работим определено повече часове, но това не означава повече старание или качество. Има и мързеливи англичани, има и работливи, както на всякъде по света. Може би малко по-често взимат болнични от средното за света. Общо взето през ден се обаждат на офиса да търсят кой да ги смени, докато чужденците изглежда сме безсмъртни.

Не са лоши колегите, но средата не е оптимална определено. То не че има и такова понятие оптимална среда. Но фактът, че са свестни в голямата си част облекчава болката от дейността. А и в сравнение с миналата година (на строежа) съм в пъти по-добре. Поне има и жени (макар че това води до клюки, а понякога и до усложнения, както стана ясно по-горе).

Ами това е Ейджнкеър в частта с хората на терен.