RSS
Facebook
Twitter

сряда, 5 април 2017 г.

Най-красивото място в Дорсет е Олд Хари Рокс

Намерих най-красивото място в Дорсет!

Това се случи в събота (2 април) след последния мач на английска земя под мое ръководство. Трябваше да свиря една среща в Суонидж, а на връщане реших да се отбия до Стъдланд (Studland), да видя какво му е хубавото.

В последните ми дни, трябва да призная, и времето ми прави шпалир. Изцяло на моя страна е. Този следобед бе толкова топъл, спокоен и красив...

Самият плаж на Стъдланд си беше живописен. Откриваха се страхотни гледки. Аз се учудих, че няма много хора в събота привечер, но после си дадох сметка, че туристи тук в този момент няма, а местните, едно че не са много на брой, и второ - имат го за даденост и вече не му обръщат внимание. Направих адски много снимки, не знам как ще се поберат в тази публикация.

Ето го плажът на Стъдланд:






От въпросния плаж се виждаха едни варовикови скали - Old Harry Rocks, за които знам, че могат да бъдат достигнати. Попитах една жена как да стигна, тя ми обясни и каза, че би ми отнело около 45 минути. Аз, разбира се, стигнах до крайната точка за около 20, но може би съм бил твърде мотивиран от залязващото слънце.

Самата пътека към Олд Хари Рокс беше също много живописна. От ляво - стотици зайци, от дясно - десетки говеда - и всички кротко си пасат на около 100-ина метра надморска височина.





На две места имаше скални платформи, от които се откриваха страхотни гледки на север - към Пул и Борнмът. На една от тях имаше и каменна пейка - романтикаааа, не се издържа :)

Отделно и шубе. Аз се престраших да седна близо до скалния ръб, но имаше хора, които се плашеха от високото. Действително един поглед надолу и бързо се замайваш.






Достигнах и до крайната цел - Олд Хари Рокс. Три са легендите защо скалите се наричат така. Първата легенда е свързана с името на дявола, който евфемистично е наричан в Англия Стария Хари. Втората хипотеза е, че мястото е кръстено на легендарния пират от Пул (! Тука трябва да разследвам за какво става дума! ) Хари Пейи (Harry Paye). И третата история е, че през 9 век Викингски кораб е бил пометен от буря, а един от удавените моряци - Ърл Харолд, се е превърнал в купчина варовик.

Страхотно място, наистина! Виждаш на север залива Пул бей, както и крайбрежието на Борнмът. На Юг са водите на Суонидж, а и можеш да наблюдаваш морския транспорт от много стратегическо място.

Освен това се получиха и невероятни снимки, макар и с телефон. На една от тях се вижда как отляво (откъм залива) облаците се сгъстяват, а отдясно - небето остава чисто. Но тия красоти не могат да се опишат нито с думи, нито със снимки. Просто трябва да се видят.






Големият ден на малкия финал

Дойде и моментът за последния мач на английска земя. Малкият финал на Дорсет, така ще преведем Dorset Minor Cup Final. Има още Dorset Senior Cup, Intermediate Cup, Junior Cup, Dorset Sunday Plate Competition и още няколко.

След като бях номиран за промоция в ниво 6, получих и наряд за този финал. Тези наряди се явяват награда за сезона, и макар че не бях на най-важния турнир, се вълнувах и радвах много.

Дойде си денят - вторник, 4 април. Риза, вратовръзка, обувки - всичко, както си му е ред. На загряваката на Каунти Граунд в Хемуърти използвахме специалните фланелки, които асоциацията ни даде на съдийската вечер.

Самият двубой беше между Марнхъл (Marnhull) и Бароло (Barolo). Финалът се игра на осветление, а всичките пет гола паднаха през първото полувреме. Марнхъл стигна до убедителна преднина от 4:1 и мачът до голяма степен беше решен. Вратарят и централният защитник на Бароло бяха трагични. А колко е важно точно те да са класа.

Този финал ще го запомня добре. И главният съдия Натаниел Роф също ще го запомни. Направихме формално нарушение на правилата, което във футбола е страхотно мазало, но и горе-долу се измъкнахме.

Дава дузпа някъде в 37-ата минута Натаниел и жълт картон за номер 7 от сините, който изрита топката. Гол, 4:1. В 41 минута същият номер 7 направи груб фаул и получи втори жълт картон, обаче съдията не му даде червен.

Имахме бъз-флагове (такива с електрически сигнал) и почнах да помпам яко копчето. Повиках го и го питах на кого е дал жълтия картон при дузпата.

- На номер 7 от зелените.
- Е защо на него, те бяха атакуващия тим, сигурен ли си? - питам го аз.
- Сигурен съм.

Само че аз съм сигурен, че синият има жълт картон, а на зеленият.

Четири минути допълнителни поигра провинилият се играч. Още на терена на главния съдия му предложих да каже, че е дал жълт картон на друг син играч, например този, който направи дузпата.

В съблекалнята пак обсъдихме ситуацията, повикахме хора от федерацията, Кевин Пайк и се реши като излезем на терена за второто играчът да бъде призован да напусне.

Излязохме на терена. Главният, четвъртият и асистентът от далечната страна отидоха да говорят с щаба на сините, а аз си заех мястото, каквито бяха инструкциите на Пайки (ключовата фигура по съдийските въпроси в каунтито). Загубиха се поне 10 минути в разправии, а номер 7 се беше "скрил" от другата страна и беше далеч от скамейките и патакламата.

В един момент чух зад гърба ми, където се намираха Кевин Пайк, Марк Роджърс (съдийският секретар) и председателят на местната ЕфЕй Колин Чейни:

- Radko, go and sort them out. (Радко, иди им помогни).

Аз това и чакаш, защото някой трябваше да заведе играча към скамейките. Как да му кажат да напусне, ако не е там. Подканих го, дойде, изпружих се там и аз да създавам навалица и в крайна сметка се реши проблема и се доигра мача.

С изключение на горното мазало, и четиримата съдии се представихме добре.

След края връчихме купата, получихме почетни плакети, а в съблекалнята дойде отново Пайки да говори с нас. Много интересни слова, много опитен и свестен човек. Окуражи главния съдия, а и останалите, включително и мен. Прегърнахме се, защото знаеше, че тръгвам. Пожелахме си всичко добро и си обещахме да държим връзка, а аз му подарих една емблема, с която съм съдийствал в България.

На самият мач имаше доста публика за стандартите на района. Над 100 човека може би. Имаше и специални програмки, които се продаваха на входа на стадиона.

Интересен момент беше фактът, че името ми беше неправилно изписано на плакета - "Krastinov". Аз обаче този път не оставих така нещата и с помощта на Марк Роджърс открих производителя и го помолих да изгравира нова плочица. Така и стана. Много спомени остават след този финал, много футболни поуки и в крайна сметка едни положителни емоции.




вторник, 4 април 2017 г.

Новата монета от един паунд

В края на март монетният двор на Великобритания въведе в експлоатация нова монета от един паунд. Хората са ѝ посветили цял уебсайт, който може да се види ТУК.

Теглото и размерът ѝ са сходни със старата, но според експертите новата монета ще бъде много по-трудна за фалшифициране. Някъде бях срещал числа от порядъка на 300 милиона фалшиви монети в обращение към момента, като става дума за старите, разбира се.

Старата разновидност ще бъде валидна до 15 октомври, след което тя ще бъде приемана само в банките в рамките на следващите шест месеца.

Главните особености са, че новият вариант е изработен от два метала, както впрочем отдавна са българските монети с номинал от лев и два лева, и че формата вече не е овал, а дванадесетостен. Има и други подобрения, но няма да навлизам в детайли.

Ето как изглеждат новата и старата монета от един паунд:



понеделник, 3 април 2017 г.

Английски сайдер

Знаейки, че времето ми в Англия изтича, през март започнах да се възползвам от една промоция на Теско (един от най-евтините супермаркети заедно с Лидъл и Алди). Тази промоция представлява три сайдера или крафт бири за £5 паунда.

Не че съм голям експерт, но изглеждаше смислено да ги пробвам по веднъж всичките и съответно да им направя лична ранглиста.

Така и направих. От ляво надясно са по-пивките:


неделя, 2 април 2017 г.

Борнмът маратон 2017

По стечение на щастливи обстоятелства днес, неделя, 2 април, бях свободен. Първата свободна неделя от една година насам.

Разбира се, че беше още един прекрасен ден. Участвах за втори път в маратона на Борнмът (Bournemouth Bay Run). Този път беше много по-различно. Пак позагладих косъма, тоест съм с няколко килограма по-тежък от миналата година, пристигнах с кола, спокойно, на време. Знаех кое къде е, на старта се подредих в първите редици, даже участвах в разгрявката. На една платформа три девойки показваха упражнения под звуците на денс музика.

Този път направих по-слабо бягане, завърших извън топ 10 на 5 километра, но в топ 20, което пак е много добре. Достойно бягане с по-добро от тренировъчното ми темпо.

Прибрах още едно медалче-сувенирче и се забавлявах. А времето и настроението покрай маратона бяха отлични. Доста хора участваха във всички дисциплини - полумаратон, 10 км, 5 км и 1000 метра. И организацията беше чудна. Изобщо - готина неделна сутрин.