RSS
Facebook
Twitter

понеделник, 29 август 2016 г.

Ето ме на терен

Чак на 48-ия мач в английския футбол най-накрая намерих моя снимка "в действие". Последната събота бях на мача между Мерли Кобам и Хамуърти Юнайтед (резерви) (Merley Cobham Sports - Hamworthy United reserves 4:1). Видях, че един фотограф снима откъм моята страна - аз бях асистент, и при един корнер успях да го питам къде ще публикува снимките.

Той ми отговори, но и след края на мача ми остави листче с адреса. Знаех, че трябва да го попитам по време на мача, за да му подскажа, че имам интерес и да го стимулирам да обърне един-два пъти обектива. А то се оказа и много як обектив...

Цялата галерия от мача може да се види ТУК.

Иначе всички снимки с мен са отдолу. Футболът и обстановката имат неделен вид, то и аз приличам на неделен съдия, но мачът си беше от Дорсет Прем. И между другото беше един от хубавите напоследък...







петък, 26 август 2016 г.

Количествени улеснения

Защо обираш банки, попитали някакъв бандит, а той им отговорил:
- Защото там са парите.

За 20-те години на ХХ век това може и да е било вярно, но в момента парите физически са навсякъде другаде, но не и в банките. В същото време главните финансови институции изпълняват програми по изкупуване на активи в стремежа на правителствата да ускорят растежа, да предизвикат инфлация, да раздвижат кредитирането и така нататък. Тези активи се изкупуват с "прясно напечатани пари", което технически погледнато е грешен термин, просто защото платежните средства се създават по виртуален път, а не се секат в монетния двор.

Наскоро писах за някои слабости, които допускам при взимането на инвестиционни решения. Една от поуките е, че влиянието на събития, които са нефинансови, е силно ограниченo. Референдумът за Брекзит не само, че не събори английските икономика и борса, ами създаде и изненадващи възможности за печалби покрай основните индекси в Лондон.

Междувременно Английската централна банка (Bank of England, BoE) намали лихвите и обяви програма за изкупуване на облигации на стойност 60 млрд. лири. Понижението в основния лихвен процент пък се отрази в спад на лихвите по потребителските депозити - моята банка HSBC свали доходността по почти всички депозитни продукти. Непривлекателността на спетовните продукти с фиксирана доходност ме карат да мисля, че финансовите съветници ще насочат парите на клиентите към борсата, където и централната банка интервенира, изсипвайки ликвидност. Затова и 30% от портфолиото ми към момента следва движението на Футси 100 (FTSE 100). И аз се включвам в количествените улеснения за британската икономика като изкупувам акции на местни компании през борсово търгуван фонд (ETF).

Като говорим за събития, речта на Джанет Йелън днес в Джаксън Хол се чакаше от пазарите с голям интерес. Стана ясно, че Федералният резерв започва (по-точно продължава) обратния процес по повишаване на лихвите. Ако Фед не вдигне основната ставка през септември, ще има още две възможности около изборите през ноември или през декември. Миналата година лихвата беше вдигната през декември. Доходността на S&P 500 за годината е 7,84% към днешна дата (25 август). Графиките сочат, че дори повишаване на лихвите от Фед (финансово събитие!) не може да окаже онова негативно влияние, което може да има фалитът на Лемън Брадърс, примерно. Моето мнение е, че докато корпоративните отчети показват печалби и компаниите раздават щедри дивиденти, индексите в Ню Йорк ще носят доходност. В този смисъл не ме плаши и Доналд Тръмп да стане президент. Парите не се интересуват кой е президент, а дали могат да се размножават. Ето го и друг парадокс, за който бях писал в Инвестор.БГ - възвръщаемостта на капитала значително надхвърля икономическия ръст. С други думи финансовата индустрия "смуче" стойност от реалната икономика и аз смятам, че в такъв случай ми се полага някакъв много скромен дял. Затова други 30% от портфолиото ми следват движението на S&P 500.

По книга, ако имам голяма експозиция към акции е редно да диверсифицирам с други класове активи. Аз обаче не мисля, че това е валидно за малки спестители като мен. Затова третата ми позиция в размер на 20% от портфолиото следва континенталните европейски пазари. Ето диверсификация - отрязвам Великобритания и САЩ и избирам фонд, в чиито активи фигурират компании като швейцарските Новартис (фармация) и Нестле (потребителски стоки), френските Тотал (петролни субпродукти) и Санофи (фармация) и немските Сименс (индустрия и технологии) и Байер (фармация). Отлична експозиция към фармацевтичния сектор и заслужена почит към френската и немската икономики. Тук мисля да разширя присъствието си през септември.


И пак за диверсификация - последните 20% са алокирани в "златен фонд". Грешно е да се мисли, че това е различен актив, защото този фонд не търгува с физическо злато, а с акции на златни и сребърни мини. Това ми е най-волатилната позиция и това я прави най-непривлекателна за мен спрямо останалите три. Засега обаче няма да се откажа от нея, защото все пак цената на фонда се държи подобно на спот цената на златото и ми осигурява хедж (застраховка) под някаква форма срещу спадове на основните индекси в САЩ, Великобритания и Европа. Спад, който дори и временно да се случи, няма да е плод на повишените лихви. Все пак количествените улеснения продължават, а освен централните банки и аз изсипвам по някое пени в инвестиционния океан :)

четвъртък, 25 август 2016 г.

Четвъртъчен куриоз

Връщаме се на тема "Образование".

Отивам аз днес към Саутхямптън за изпит по дисциплина "Годишно приключване на еднолични търговци и партньорства". Записвам се на входа, че съм се явил, сядам в изпитната зала с другите и почвам.

Абе гледам нещо първият въпрос не ми харесва. Гледам "Баланс" на някаква фирма, гледам "Допълнителна информация", гледам проформа на отчет за приходи и разходи на тази фирма... гледам ги и не ми харесват. 8 въпроса са в изпита, по-скоро задачи (казуси). Цъкам ги другите - ами ти съвсем пък не ми харесват - някакви лизинги, някакви преоценки на дълготрайни материални активи... Чакай бе, какви са тия щуротии, аз съм учил материал, в който се говори за дребни търговци - един, двама или трима.

Осъзнавам, че това е съвсем друг изпит. Какъв точно, на този етап не ми е ясно. Помислих си, че при резервацията аз съм допуснал грешка в сайта на академията. Възможно е. Викам си - дай ще се опитам...

Никога не бях стоял на изпит цялото позволено време. Този път подлудих квесторката. Стоях 2 часа и половина, като в последните 40 минути си бях сам в залата. Смятах там, добавях от обща култура каквото знам.

Какво добавих от мен. Първо - консолидиран отчет. Хал хабер си нямам, с изключение на няколкото такива отчети, които съм гледал на български компании на БФБ. Оттам си спомням някои моменти от преоценки, дялове в дъщерни дружества и т.н.

Лизингът пък го мешах с някои познания, които набрах докато карах следдипломната квалификация по финансов мениджмънт в УНСС.

Най-вероятно нищо не е станало с този изпит като резултат.  Това казах и на рецепционистката, от която по принцип трябваше да си взема резултата. Обясних ѝ, че съм държал изпит, който нямам никаква идея откъде ми е дошъл. Резултат обаче не дойде, системата ли беше блокирала, какво ли...

Обратът
Прибрам се аз с влака и се смея. Е, какво пък, стават грешки. Загуба на време, някой паунд. Купих си едни кецове за 3 паунда от Primark, обаче ако им начисля транспортните разходи и загубите от изпита, идват на 91,50 паунда. Добра цена... :)

Върнах се вкъщи и си викам - абе я да видя имейла с потвърждението. Гледам - верният изпит съм платил и резервирал. Разпознах и какво съм държал - изпит, който трябва да взема в 4-то ниво. По принцип професионалното тяло не позволява да ходиш на изпит две нива над твоето. Тоест ако аз съм ниво 2, не мога да карам ниво 4. Ама точно това се случи. Сега, дали ще излезе резултат, не знам. Шансът да съм го минал е 5%, като имам предвид какво писах. В рамките на статистическата грешка е шансът. Обаче писах имейл на академията, като им посочих, че грешката е тяхна. Сега чакам отговор и евентуално връщане на парите или нова дата.

Приключения... :)


понеделник, 22 август 2016 г.

Повишиха съдийските такси

Елегантен, но неудачен от гледна точка на клубове начин да повиши съдийските такси намери "Дорсетското БФС".

В Дорсет премиер лийг миналия сезон се плащаше по £25 на главния съдия, по £15 на двамата асистенти и се покриваха пътните на шофьора/щофьорите на база 40 пенса на миля. От този сезон таксите стават £35 на £25 без пътни, което ще облагодетелства съдиите в ДПЛ.

Досегашният ми опит показва, че сравнително рядко пътните разходи надвишават 10 паунда. Сега един отбор ще плаща по 85 паунда на домакински мач (55 паунда преди), а по старите сметки за 30 паунда се полагаха 75 мили преход.

Както и да е - така са решили, така са направили. В рамките на шегата, това е първото поскъпване, с което се сблъсквам след Брекзит.

Всичко това установих на първия ми официален мач за сезона между Уеръм Рейнджърс и Шерборн (резерви) (Wareham Rangers - Sherborn Town Reserves 2:1). Страшно скучен мач. Силен вятър, Доминик Гилеспи (Дядо Дом) - главен съдия и Хари Хеселден младши асистент. Имахме и наблюдател за Гилеспи, похвали ни. Това е :)

П.П. Снимката е илюстративна от друг мач в Уеръм. Настойчиво продължавам да нямам снимка в английския футбол :)

Още по темата:
Започна сезон 2016/2017



събота, 20 август 2016 г.

Еършоу в Борнмът 2

Ето че някои събития започват да се повтарят. За втора поредна година гледам Еършоуто на Борнмът и за втора поредна година програмата се обърква от лошото време.

Всъщност, за да съм максимално точен, този път видях точно два светещи самолета петък вечерта от Борнмътския кей и един нископрелитащ авиоветеран в четвъртък следобед, който мина над къщата ми в Пул.

В петък вечерта отново нямаше много поръчки в Индийското и си тръгнах по-рано. В 20:30 часа бях пред хотела на Митко да го питам дали не иска да се присъедини, макар че аз така или иначе щях да отида. Е, присъедини се. По програма освен светещите самолети трябваше да има и парашутисти, но мощният вятър и дъждецът, който заваля, осуетиха напълно програмата.

В крайна сметка се поразходихме сред хора, видяхме и фойерверките на Борнмът след тези на Пул. В Пул са в четвъртък, в Борнмът са в петък.


С Митко пихме по едно безалкохолно Мохито. Осъзнахме грешката си след като вече бяхме направили покупката. Някакъв закон явно има, но алкохол (дори и бира) по улиците не се продава.

Опитах си късмета и на тези каравани, където с топки трябва да събориш пирамидка от метални цилиндри. Ако ги събориш и всички паднат зад платформичката, печелиш плюшена играчка. Първо погледах малко, за да си направя тактика. Освен това си спомням и съветите на Сал Пиаченте от Нешънъл Джиографик, в чийто филми се показват трикове как да се побеждава на различни игри.

Имаше хора, които дори не улучваха пирамидата. Невероятно некоординирани екземпляри има :) Дойде и моят ред. Първи удар три долу, три зад платформата. Втори удар - още две разчистени. Трети удар - едвам чукнах цилиндърчето и то си остана право. Ей, страшно некоординирани екземпляри има :)) Възгласи на разочарование се чуха от околната тълпа, защото всички бяха набили по 3 паунда вече и никой не беше толкова близо. И аз щях да си изям задните части от яд.

П.П. Снимката е илюстративна, цилиндърчетата бяха метални, а топчиците - меки.

Старо по темата:
Еършоу в Борнмът


петък, 19 август 2016 г.

Връщане на данъци в Англия

Всички поданици на Обединеното кралство и все още всички граждани на Европейския съюз, в това число и работещите в Англия българи, се ползват от някои данъчни облекчения.

В този постинг ще разгледам връщането на данъци от трудови доходи по договор, тоест информацията няма да бъде изчерпателна за самонаетите.

Данъчната година в Англия е от 1 април до 30 март. Законодателството предвижда данъчно облекчение за определена първоначална сума. За данъчен сезон 2015/2016 тази сума беше в размер на £10600. Това означава, че първите 10600 паунда трудов доход са необлагеми. За 2016/2017 прагът е 11000 паунда.

Ако работодателят удръжа данък общ доход (PAYE - Pay As You Earn) от първата ведомост (pay slip) след първата седмица на април, то със сигурност работника ще надплати своя полагаем данък.

Справка за надплатени (или недоплатени) данъци извършва HMRC (английският НАП) след обаждане или проверка в централизирания държавен сайт - gov.uk.

Tax checker (http://www.hmrc.gov.uk/gds/calcs/stc.htm)

Телефонният разговор с HMRC не отнема повече от 6-7 минути с включените идентификационни въпроси. Само може малко да се почака на музика, ако няма свободен оператор. Операторът съобщава има или няма надплатени данъци.

До няколко работни дни на официалния адрес на работника пристига писмото от HMRC. В него се казва каква сума фискът дължи обратно, дава се обща информация за това как се формират данъка и се дават препоръки за следващата стъпки.

Вариантите са два - или се изисква връщането по банков, което се случва от 3 до 5 работни дни, или се чака 45 дни за чек от HMRC, който трябва да пристигне по пощата. Онлайн процедурата, тоест преводът по банков път, е неочаквано тежка процедура. Само създаването на акаунт в правителствения сайт може да отнеме часове - снимки на документи, селфита, проверки, сравнения, справки... 

След това идва един парадокс. За допълнителна идентификация сайтът иска да се цитира точната сума от някоя скорошна ведомост за платени PAYE и National Insurance (социални осигуровки). Осигуровки се плащат целогодишно, но ако работодателят е данъчно оптимизиран и е решил да не кредитира бюджета с пари, които после да трябва да се връщат на служителя, ще започне да плаща PAYE след прескачането на прага, тоест след 11-хилядният паунд. В същото време онлайн системата не приема "0,00" за валидна фигура, въпреки че това пише на ведомостта, а ведомости от старата данъчна година не се приемат.

Като цяло процедурата по връщането на данъка в Англия не е сложна, но е времеемка. За наети по договори може да се извърши от самия работник. За самонаети е малко по-деликатно, защото там могат да се правят отчисления и оптимизации, които да спестят плащането на по-високи данъци. В този случай може би услугите на счетоводител биха били полезни.

Надявам се да съм бул полезен, но ако имате въпроси, моля, оставете коментар и ще се опитам да отговоря.


вторник, 16 август 2016 г.

Започна сезон 2016-2017

Футболният сезон 2016-2017 в Англия започна, а с това започнаха и моите нови разходки насам-натам.

Първият неофициален мач преди новото първенство беше в Суонидж - контрола между местния тим, който ми е познат от Дорсет Прем, и Овър Уолъп (Over Wallop) от графство Хемпшир. Резултат - 4:0 за домакините. Бях с едно младо момче - Майк Кенеди, а третият съдия така и не се появи, така че асистент от далечната страна бе човек от Суонидж.

Контролата беше на 6 август (събота), а на 12 (петък) пътувах за Бландфорд за едно събитие, организирано от зоналния съвет на Дорсет. Съдии и клубове бяха събрани на нещо като семинар по разясняване на новите правила. Тази година новостите не са сложни или объркващи. Нямаше голяма посещаемост, но все пак се видях с някои от колегите.

Първият ми официален мач за този сезон ще бъде в Уеймът тази събота.


понеделник, 15 август 2016 г.

Една година Радко в Англия

15 август. Навършва се една година, откакто съм в Англия.

Няма скоро да забравя тягостното чувство в чакалнята на летището, защото всяко прибиране до България (дотук два пъти) върви и с ново чакане на терминала.

Няма да забравя и вълнението от първите стъпките на английска земя. Нямам ясен спомен какво и кога точно е станало, затова си и водя този блог-дневник. Но емоциите ги помня.

Вчера минах по един по-кротък път, по който дълги месеци кретах пеша, мъкнейки 10-литрова (килограмова) туба вода в една една ръка и поне 10-килограмова торба с хранителни продукти - в другата. 2,5 мили или 4 километра. Имаше пот, сълзи, кръв... но вчера минах с кола, прибирайки се от стабилната ми работа, имше музика в купето, чувствах се добре.

Много неща се промениха за една година, много научих. Не мога в момента да преценя това загубена година ли беше или една добра година. Наистина, тя беше толкова разнообразна и интензивна, че чак да не повярва човек.

За този период бях хамалин (един ден), общ работник на строеж (шест месеца), работник в печатница (шест дни), месар (два дни), доставчик на индийска храна по домовете (5 месеца дотук), кеърър (четири месеца дотук), футболен съдия (една година дотук)... Само като прочета този списък и прихвам да се смея. Макар че хич не ми беше смешно докато бях на строежа...

Междувременно играх бадминтон, участвам в шампионата на Англия по шахмат от името на ШК Пул, веднъж играх плажен волейбол на закрито, купих си баскетболна топка и играх десетки пъти на площадката, с местното ми приятелче Митко вече два пъти играем тенис в централния парк на Борнмът, влязох във формата на живота си с домашен фитнес...

Добрата ми форма до голяма степен се дължи и на начина ми на хранене. Да не се съобразяваш с никого е зверска привилегия. Ям страшно много морска храна - скумрия, риба тон, сардини, понякога херинга, малко по-често аншоа. Закусвам правилно, обядвам и вечерям правилно. Не се тъпча и никой и нищо не ме принуждава или изкушава.

Пак междувременно взех димплома за начално ниво на професионална квалификация по счетоводство, сега гоня следващото (предпоследно) ниво. Шест от шест взети изпита и една диплома, която виси почти безполезно в рамка на стената в стаята ми.

С футбола видях цялото графство Дорсет, барабар с два града от Съмърсет - Йоувил и Саут Черитън. Обиколих села и паланки, тръстики и царевичаци... изобщо достигнах всички точки в региона, където има две врати и очертания за футбол. Преди да се сдобия с кола обиколих и доста влакови гари, а дори и в тези дни пак от време на време се качвам на влак, когато пътувам до Саутхямптън за изпит.

В тази години поживях сравнително скромничко, да не кажа бедничко. Очакванията са едно, реалността - друго. Като илюстрация ще кажа, че първите нови чаршафи си купих преди седмица. Досега си перях и сушах единствения кат в един ден - добре, че имаме отделна сушилна. За първи път влязох в пъб около Коледа, ходил съм само веднъж на кино, не повече от 6-7 пъти на кафе и нито веднъж на футболен мач. Висшата лига играе в задния ми двор едва ли не, а аз не съм ходил на един мач още. Срам.

Като говорим за двор, да живее човек в къща е страшна благодат. Нищо, че съм с още петима души. Някои идват, други си отиват, но Андрей си е все тук. За него обаче после. В къща е чудесно, особено ако си на първия етаж и ако стаята ти е източна. Страшен късмет извадих след каръка покрай пристигането. Да припомним, че първо поживях две седмици с една английска шматка, която без време ме напъди...

На двора гледам дини. Не само цъфнаха, но и вързаха. До 15-20 дни ще ям от моите собствени дини! Имам около 30 (!) корена люти чушки. Никога преди не съм се радвал на такъв урожай, макар че имах чушки и чери домати и на балкона в Люлин де.

Иначе и нови приятелства заформих. Най-вече с фигурата Андрей Хурдук. И с българи се запознах. Верно, нямаше предпоставки, но сам си ги създадох - основах фейсбук група и с помощта на няколко по-активни членове я развихме, че даже и една среща направихме.

Научих се да разменям по няколко приказки на румънски, 45% от речта я разбирам. Поздравявам хората и на полски, а в момента с много зор разучавам някои унгарски думи. Английският ми акцент много напомня на този на Христо Стоичков, но правописът ми е много солиден, всеки път намирам грешки на английските колежки. И речникът расте. Това се дължи на многото книги, които успявам да прочета. Точно сега намерих повече от всякога време за четене и съм много щастлив, че имам това време. Страшна разтуха е книжка с кафе и крем карамелче в слънчев следобед.

Иначе пари да съм направил, не съм. Даже докъм март, тоест осем месеца след пристигането, бях доста зле поради комбинация от фактори - инвестиции в образование, солидни покупки (лаптоп например), ниска заплата (на строежа), ранно прибиране в България (януари) и ненадейно напускане на работата (пак строежа през март). Сега, макар и след второ прибиране до България, мога да кажа, че дишам съвсем спокойно и даже почвам леко да трупам.

Освен с всички тези преживяваня, извадих и няколко житейски поуки и извода за самия себе си. Първо, колкото по-рано се освободиш от лоша компания и ненадеждни хора, толкова по-добре. Второ, колкото и да е зле положението, винаги може да стане още по-зле, но това не бива да те отчайва, защото срещу проблемите стоят неограничените човешки възможности. Трето, светът е тотално сбъркан - "американска мечта няма", а заслугите не се възнаграждават по твоите собствени разбрания, нито дори по приблизително фиксирани от някой друг правила. Светът е един голям хаос, а какво ще получиш си е чиста лотария.

В годишния отчет мога да добавя, че срещнах доста разнообразни хора. И готини, и не толкова. Примерно само от ЮАР познавам една много свястна и лъчезарна колежка при кеърърите и един темерут, с който бачкахме заедно на строежа. Освен това няма значение какво правиш, а какъв човек си. Примерно Джон "дърводелеца" беше голям пич и голяма душа. Почти всички кеъръри са много свестни. Вкъщи румънците са общо-взето също свестни. Запознах се с поляци, унгарци, десетки англичани...Строители, здравни работници, работници в заводи, футболни хора, готвачи... изобщо - пъстрота!

А! Освен на морска храна, си отядох и на индийско. Кеф. И кола да карам много обичам - е, откарах си и кола. За три-четири месеца 5 хиляди мили си е добро постижение. По стечение на обстоятелствата се научавам и да си я поправям - и с това се забавлявам до някаква степен, макар че си е и стрес, особено когато от това ти зависи нещо - я работа, я спестявания. Ама си имам шибидах, който най-редовно си отварям, и дискплейър с шест гнезда.

Може още 100 страници да изпиша с всеки дребен детайл, но мисля, че по-важните събития и впечатления са маркирани вече в блога.

Дойде ред и на друго важно нещо, а именно на въпроса: Ами сега накъде? Нямам никаква идея, не се ангажирам с никакви планове. Нямам никаква представа къде и как ще ме завари 15 август 2017 г. В момента се опитвам да се оптимизрам така, че да мога да покрия максимално много опции. Натягам се да се квалифицирам, ще натегна и следдипломната в УНСС от тук, натягам трудовия пазар, макар че там пробивът ще стане, само с тежък "овъркил", тоест когато съм чудовищно по-добър от цялата конкуренция. Не разхищавам средства, тоест вече заделям провизии за евентуално завръщане. Завръщането не е на дневен ред за днес и утре, но след трето ниво няма да чакам твърде дълго, вече ще е премината точката на пречупване... Тая точка може да бъде премината и по други причини - ако се почувствам твърде самотен или нещо такова. Засега обаче няма такива изгледи.

Интересна година се получи, много различна, много предизвикателна, много поучителна. Една добра година в Англия...


събота, 13 август 2016 г.

Какво чета в момента

Напук на всички дини (буквално и преносно), които съм хванал под мишница, продължавам да напмирам време да чета.

Завърших си "The price of civilization" на Джефри Сакс и я върнах в библиотеката след рекордните три удължавния на срока. Дочитането се забави значително заради твърде многото работни часове в началото на кеърърската ми кариера и заради прибирането до България през юли. За тази книга писах в предишния пост - отново сюжетът беше недостатъците на  световната финансова система и по-конкретно американският неолиберален модел, който прогресивно се разпространява по света.

Следващото заглавие, което си взех от Пулската библиотека, е "Planet Ponzi" на Мич Файърстейн. Това ще бъде последната книга от дългата поредица антисистемни икономически трудове. Определено мога да се самообявя за магистър по американски държавен дълг, бюджетна политика, здравна реформа и разходи за отбрана, образование и социални плащания. Този път очаквах малко по-технически сюжет и малко повече микроикономика. Нямаше голяма логика в това ми очакване, тъй като и това заглавие грабна вниманието ми от референциите на Джоузеф Стиглиц в "Цената на неравенството".


Дочитам я и приключвам временно с бюджетните дефицити и макроефектите от световната икономическа криза.

Междувременно, специални благодарности на майка ми, която малко преди да се върна в Англия, ми пъхна в ръцете "Даото на Пух" на Бенджамин Хоф. Много хубава книжка, смесваща едно от теченията на източната философия (Даоизъм) с историите на Мечо Пух. Като се има предвид, че като цяло трудно ми вървят подобни сюжети, сам се изненадах колко интересна ми беше и колко време отделих в размисъл върху това, което се казва там. Струваше си.



След като си взех първия изпит от новото ниво, от Саутхямптън си купих за £1 "The little book of snooker" - книга за снукър с факти, истории, цитати - чудесно забавление за дупките в работния ден, когато съм в колата и няма какво друго да правя. Надушил съм едно място с преоценени книги и си взимам оттам. Така си купих и "The big fix".

Още по темата:
Читанка
Една книжарница в Пул
Две книги, които ми оправиха деня

петък, 12 август 2016 г.

Интервю за работа в Англия

Интервютата за работа в Англия протичат точно така, както протичат навсякъде в цивилизования свят.

Ходил съм на петнайсетина събеседвания и сега ще споделя впечатленията си.

Първо за офис позиции
През февруари за първи път бях на сериозно интервю в една фирма за позицията Помощник счетоводител (Аccounts Assitant). Тази компания беше единствената, която използва тест на уменията - за 15 минути трябваше да се свършат три сравнително прости задачи - включващи работа с конкретен счетоводен софтуер (по-конкретно SAGE 50), Excel и първични документи. Изненадващо там ме спъна Ексела.

Другата поука, която си взех, е че за тази позиция може да се отиде на интервю и без вратовръзка. Нужно е само да си с т.нар. смарт облекло.

Иначе събеседването също беше 15-20 минути с две жени от компанията - човешкият ресурс и главната счетоводителка. Справих се доста добре по моя оценка, но все пак позицията не ми беше предложена.

Значимо за отбелязване е интервюто в банка Barclays. Там кандидатсвах за позицията Служител клиентско обслужване (Customer Service Associate). До събеседването стигнах след онлайн тест и сравнително тежка процедура по регистрация и кандидатстване. Големите корпорации искат да кандидатстваш в тяхна среда - тоест в техния сайт, с техни формати и т.н. Тестът беше като компютърна игра и бях сигурен, че ще го разбия.

На събеседването, което отне около половин час, се представих по-слабичко. Самото интервю се състоя на един етаж с поне 5-6 малки стаички за интервюта. Отново беше шефът на отдела плюс отговорничка по човешките ресурси. Задаваха ми стандартизирани въпроси, отпечатани на листове, с които и двамата разполагаха. Господинът питаше, дамата записваше.




Третото значимо интервю, за което искам да разкажа, е това в Дорсетската търговска и индустриална камара (Dorset Chamber of Commerce and Industry). Кандидатствах за позицията Асистент Международна Търговия (International Trade Assistant), която щеше да бъде на половин работно време. До събеседването се добрах според мен заради много силното мотивационно писмо. Първо, направих нещо като бланка с логото на камарата, а после самото съдържание беше много специализирано.

За съжаление пак не стоях добре на събеседването, не можах да задържа силните впечатления от кандидатстването по документи. Много исках да пробия, а камарата показа защо - в часа на интервюто за мен имаше запазено парко място, а след като не бях одобрен, оттам ми изпратиха писмо с обратна връзка. Подобно нещо засега ми се е случвало само веднъж.



Друго интервю, за което си струва се пише, беше De Monchy Aromatics - една фирма в химическата и парфюмерийната индустрия. На събеседването се заговорихме за България и стана ясно, че фирмата работи активно с наши суровини - най-вече розово масло и лавандула. Справих се прилично, но и от там не излезе оферта за позицията, по която кандидатствах - Помощник счетоводител. Тук интересното беше, че интервюто бе водено от "комисия" от трима души.

Интервюта в агенции
Тук опитът ми се разделя на две подкатегории - офис позиции и нискоквалифицирана работа.

За офис позиции интервюто протича очи в очи с рекрутера (агента), който отговаря за съответния сектор (в моя случай финанси). В Hays съм ходил два пъти, това беше странно. Това е агенция за подбор на офис служители. Запознах се с двама рекрутери от там - една жена и един мъж. Мъжът се оказа, че е футболист в Дорсет Премиер Лийг и си говорехме и за местното първенство. Ето тази снимка си я направих пред сградата, където се помещава офисът им.



Като цяло интервютата в агенции са безполезно упражнение, ако нямаш опит. Освен това има голяма разлика, когато сядаш на събеседване безработен и когато си спокоен и осигурен.

Иначе интервютата за нискоквалифицирана работа в Англия протичат за 5-10 минути. Понякога се правят елементарни тестове с букви и цифри, мога да ги нарека тестове за минимална интелигентност. Ако човек разбира английски малко от малко, ще се справи. Ако изобщо не знае езика, няма да може да се справи с елементарните задачи просто, защото няма да разбере условието.

вторник, 9 август 2016 г.

На батко карпузките

Колко лесно се пълни категорията Глупости...

Няма кой знае какво да се разкаже по развитието на дините, освен че растат и ме радват. Това, което искам да покажа днес, са резултатите, а финалната публикация по темата би трябвало да бъде относно вкуса.

Горният корен, който окастрих сериозно заради маната, си е жив и здрав, но дините са в долните три, те вървят както трябва, макар че и при тях се наблюдава мана.

Ето актуалните снимки:




Старо по темата домашно земеделие в Англия:
Мана по динята
Бостан в центъра на Пул
Земеделски преглед
Какво става с лютите чушки

Разсаждане на чушки Халапеньо

понеделник, 8 август 2016 г.

Ефектът на похвалата

Продължавам всеки петък и събота вечер да разнасям индийска храна по домовете. В момента правя това буквално за удоволствие, защото съм далече от каквито и да било финансови затруднения. Освен това, когато доставям, ефективността ми е смехотворна на фона на опцията вместо това да работя още няколко допълнителни часа като кеърър. За капак тази дейност ми изяжда и почивните дни.

И все пак продължавам, макар че и краят се вижда в обозримото бъдеще. В момента буквално се забавлявам и разтоварвам с тази дейност. Готвачът Суфиан от Бангладеш е голяма скица, брат му и той, а Франсис е вторият по-важност образ в тази схема - англичанин, пълна шматка, който помага с телефона и приемането на поръчките, някои организационни дейности и най-важното - в разпределянето на храната по кутиите за доставка.

Ще говоря от първо лице множествено число. Бизнесът ни е два типа - първо, тейк-ауей (take-away) - идваш и взимаш или се обаждаш и взимаш, и второ - доставки чрез платформата Just Eat - хитър сайт, от който поръчваш лесно, плащаш лесно, а самите поръчки пристигат по ресторантите от специални терминалчета, осигурени от същата платформа. Освен това в сайта на Just Eat отделните търговци се борят за репутация, така че е много важно клиентите да оставят ревю или поне да бият една топ оценка от шест звезди на ресторанта.

Моята роля като последна точка от бизнес дейността и като пряк контакт с клиентите е не по-малко важно от останалите функции. Старая се да съм усмихнат, напомням за ревютата и като цяло просто гледам да съм добър в това, което правя. Сити драйвът (шофирането в градски условия) няма да го коментирам - не вярвам да има по-добър от мене наоколо :)) 

(Винаги съм се чудел защо не ме търсят да ме поканят за шофьор на линейка или пожарна :)) )

Друга ми е мисълта. Напоследък се увеличиха коментарите в сайта, а някои от тях са похвали конкретно за мен. Много ми е густо, макар че бих се радвал да има и повече бакшиш или поне да има някакъв, че много от клиентите си плащат до стотинка и не оставят нищо. И все пак ми е много приятно и стимулиращо да виждам такива коментари. Това плюс индийските манджи ми е достатъчна награда. Или почти :)

Ето примерно някой си Тим твърди, че съм много "приятелски настроен". Като цяло повечето хора са доволни от обслужването. Старая се.




Иначе ето го и тимчето - Франсис най-отпред, след него е Суфиан и в дъното - брат му, чието име забравих. Последният почти не говори английски, ама и той е пичага.




Старо по темата:
Индийска храна по домовете

петък, 5 август 2016 г.

Падна първият изпит за Ниво 3

Петък, 5 август. Ето ме отново във влака, отново в Саутхямптън и отново на изпитната банка. След известно затишие съборих първия изпит от третото ниво на моята ААТ (счетоводна) квалификация. Задачите бяха върху дълготрайни материални активи, амортизации и баланс. Припомних си това приятно усещане, когато видя "резултат: Компетентен" веднага след края на теста.

Не бях сигурен на 100%, но и не ме беше страх днес. Преди имах един друг изпит, на който бях по-слабо подготвен и с основание по-притеснен. Вчера работната ми смяна бе извънредно тежка и дълга, имаше усложнения. Бях се прибрал в 22:30 часа и не ми остана време за последна подготовка. Дори във влака не отделих кой знае какво време, макар че все пак прегледах. Исках да се насладя и да си припомня времената, когато влакът беше единствената ми алтернатива за дълги дистанции.

Взимането на това ниво изглежда извънредно трудно. Подготовката ми беше съмнителна най-вече поради липсата на прогнозируемост на свободното време - никога не знам кога ще съм свободен и не мога да планирам. Освен това сега и дините под мишница са повече - не само една работа на пълно време, че и отгоре, но и още една (доставките), и още една (съдийството, което започва пак от утре). Трудно, не-трудно, ще ги грабна дипломите, решено е.

Иначе Саутхямптън се оформя като любимо мое място - това е град, който свързвам само с приятни емоции. Все пак 6 от 6 взети изпита. Разходих се пак из центъра и моловете, слях се с тълпата за час-два, но този път реших да се наградя в Пул. Купих си нови чаршафи :) - първата подобна покупка след 355 дни в Англия. Донякъде срамно, донякъде логично. Както и да е...

Освен приятните емоции свързвам Саутхямптън и с колосалния скрап ярд - една огромна купчина желязо, покрай която сноват огромни механични паяци :) Красота неземна! Ето снимка, макар и не моя. Изгледът от влака ме опиянява... Това на едно е пункт за вторични суровини, гара и пристанище. С много чайки! Епично!