RSS
Facebook
Twitter

неделя, 27 март 2016 г.

Католически Великден

Днес е католическият Великден, Великден е и в Англия. За разлика от суматохата около Коледа, Нова година и Свети Валентин, сега нещо е по-кротко по магазините.

Хората са по екскурзии, защото им се събират повече почивни дни - петъкът и понеделникът се прибавят към уикенда. На Разпети петък (тук good Friday) по улиците беше лудница - майки, баби, колички, хора, кучета, автомобили - всичко беше юрнало на някъде. И нямаше как да е друго яче, тъй като времето беше чудесно.

С Андрей и с Кристи - един от по-новите съквартиранти, се спуснахме до плажа. После Андрей се прибра да спи, а аз си направих "пикник" в нашия двор - просто хапнах на слънчице навън.

Освен на плажа, в събота бях на мач в Гилингам. Отново далечно място. Връхлетя ни и бурята "Кати" (Independent: "UK weather: Storm Katie to batter Britain with 70mph winds over Easter weekend"). Много беше тежко в този Гилингам - дъжд ни пра, вятър ни брули, ама така е, мъжете на Албиона са корави :)

Лошото време отваря повече време за учене, домашен фитнес и кулинарно творчество. Логично, готвя все по-добре и по-добре, тука в къщата вече имам репутация на можещ шеф :) Макар че никога няма да призная, че правя неща, които така или иначе вече съм правил.







събота, 26 март 2016 г.

Ах, ах, този шах

Четвърти мач. Домакинство срещу Уимборн, но друга формация. С черните седнах на трета маса срещу Майк Дейвидсън с рейтинг 102. Тука ако бях победил, щеше да ми се отрази добре. За справка, моят базов рейтинг е 100, но с оглед на моментните резултати, когато мина на официален рейтинг, ще бъда по-малко.

С този дядо - реми. И отборът пак падна (1,5 на 2,5), въпреки че Игор Ковешников записа успешен дебют на четвърта маса. Той донесе една точка, аз донесох половинката с моето равенство.

Дискомфортното за мене начало с дамската пешка - d4. Посредствен съм в развитието на този точно дебют, но тук се справих завидно.

1. d4 d5 2. c4 e6 3. a3 c5 4. Nf3 Nf6 5. Bg5 h6 6. Bh4 Nbd7 (Този мой ход не се нрави нито на Stockfish, нито на Fritz 11. И двата софтуера предлагат 6... Qb6 или 6... cxd5).

7. Nc3
cxd4 8. Nxd4 Bc5 9. e3 Qc7 (?!?) 10. Bg3 Qd8 11. Be2 a6 12. O-O e5 13. Nf5 g6 14. Nh4 d4 15. exd4 Bxd4 16. Qc2 Rg8 17. Rad1 Nb6 (Кощмар! Нямам никакъв спомен какво съм имал предвид, но още на дъската знаех, че съм изпаднал в беда заради безпомощната пешка на е5).18. Nf3 Qe7 19. Nxd4 exd4 20. Rxd4 Bf5 21. Qd2 Nfd7 22. Re1 Kd8 23. Bf3 Qc5 (Тук оценката на Стокфиш е +10.99, Фрицът е още по-безмилостен с +12,38. Потресаващо предимство за белите. Тук обаче идва големият прелом. На Майк Дейвидсън му остават по-малко от 13 минути за 12 хода, преди часовникът да бъде превъртян с 15 минути за всеки след 35 ход. Изиграването на следващият ход на белите отне 10 минути, което за мен беше шокиращо с оглед на очевидната безнадеждност на позицията. Цайтнотът доведо до меко казано странно продължение).



24. Qf4 Re8 25. Rxe8+ Kxe8 26. Qe3+ Be6 27. Qf4 g5 28. Qd6 Qxd6 29. Rxd6 Nxc4 30. Rd4 Nxb2 31. Bxb7 Ra7 32. Bc6 Nc4 33. Bd5 Bxd5 34. Rxd5 (тук, преди пренавиването на часовника, вече аз имам предимство). 

34....Nxa3 35. Ra5 Nc4 36. Ra4 Ndb6 37. Rb4 f5 38. f3 Rb7 39. Bf2 Kd7 40. Nd5 Kc6 41. Nxb6 Nxb6 42. Rb1 Nc4 43. Re1 a5 44. Re6+ Kb5 45. Rxh6 a4 46. Bd4 Rd7 47. Bc3 Rd3 48. Bf6 Kb4 49. Bxg5 a3 50. Bf6 a2 51. Kf2 Rd2+ 52. Ke1 (51-и ход! Съперникът отново е в цайтнот, вече Стокфиш дава -9,30, Фрицът е на -9,12, т.е. трябва да спечеля с лекота превръщайки проходната пешка в дама. И какво пак ще сътворя?!)

52...
Rb2 53. Bxb2 Nxb2 54. Rb6+ Kc3 55. Rc6+ Nc4 56. Ra6 Kb2 57. Rxa2+ Kxa2.

Тук времето на белите свърши, но аз бях с цар и кон срещу цар и две пешки, което доведе до служебно реми поради липсата на материал за чиста победа. Разочароващо равенство, въпреки че се върнах от ада в мителшпила.


И така, балансът ми е една победа, две ремита и една загуба, а формата ми е РПЗР. Чакаме следващия мач.



сряда, 23 март 2016 г.

Ето я и дипломата

Ето я и дипломата, днес пристигна :)

Така ме зарадва, така се амбицирах за още... Мисля да ѝ купя една рамчица, гледам ги по £3 в Теско. Хайде, да носят новите и да ми се отвори някоя нова вратичка.

Още по темата:

Счетоводство. Епизод 1 завърши




събота, 19 март 2016 г.

Празничната вечер на съдиите

В петък бях на първата си празнична вечер на съдиите в Дорсет (Dorset County Football Association Referee Celebration Evening). Събитието се състоя в Бландфорд и за да стигна и особено за да се върна, трябваше да се разбера с някой да ме вози. Спрях се на Адам Бейкър, едно момче, с което се запознах на първия ми официален мач на изкуствено осветление.Той живее на около повин час пеша от вкъщи.

Самото събитие представляваше кратък коктейл (много силно определение за няколкото вида сандвичи и хапки и изборът между кока-кола и вода), награждаване на промотираните в горна листа рефери и две презентации.

Беше ми хубаво, че познавах доста хора. Няма и как да е друго яче с броя мачове, които имам дотук. На стол седнах до Оли Крос - момчето от Уелс, с което много се имаме.

Един от съдиите - Найъл Клинтън, представи няколко слайда за физическата подготовка. На последния си мач в Саут Черитън той беше именно с мен и с Оли. Спомена ни поименно, когато показа на паното загрявката си и статистиката си за двубоя. Мило.

Много голямо "намигане" към България направи Кевин Пайк, който е така да се каже шеф на съдиите в Графството. Когато говореше за необходимостта от сериозност и отдаденост, той илюстрира примерите си със значимостта на футбола за играчите, треньорите, феновете, коментаторите и изобщо на всички въвлечени. И за да погаже емоциите на коментаторите, той пусна гласа на... Никола Ибришимов от мача между Левски и Удинезе (2:1). Защо точно този мач? Ами защото Кевин Пайк е бил делегат на УЕФА на стадион "Васил Левски" точно за този двубой от турнира за Купата на УЕФА. Беше използват звука точно от това видео:



Нормално, аз бях единственият, който разбра какво се говори. Срещнахме си погледите с Пайки и пак ми стана приятно от вниманието и отношението.

Като цяло - готино събитие. Ако ме промотират следващия сезон, нещо, което ще се постарая да се случи, ще получа грамота в рамка. Такива взеха всички повишени съдии. Догодина, до амина, както се казва.

П.П. Още не са качени снимки във Фейсбук и на сайта на футболната централа, но ще ъпдейтна, когато дойдат.

29.08.16 - снимки така и не дойдоха.
Слагам илюстративна:


сряда, 16 март 2016 г.

Мач в Съмърсет

Футболният уикенд ще бъде запомнен с първи мач извън графство Дорсет. С Найъл Клинтън (Ирландия) и Оли Крос (Уелс) пътувахме около час и половина до Саут Черитън (South Cheriton), който се намира в графство Съмърсет. Отборът обаче играе в Дорсет Премиер Лийг, защото явно няма локална конкуренция.

Домакините загубиха 0:4 от Суонидж. Международната бригада, ФИФА селекшън, както се шегувахме в колата, нямаше проблеми, мачът даже беше скучен. Това в събота.


В неделя се завърнах на дебютните игрища "Търлин Муур". Свирих интересен мач между старшите възрасти (U-18) на Пуул Таун и Шафтсбъри. Краен резултат 1:1. Треньори, публика и играчи бяха доволни, аз също.

Добър футболен уикенд.

П.П. Снимката е с видимо неуредени права, но пък е готина :)

неделя, 13 март 2016 г.

Картина от битака

Уикендът предложи чудесно пролетно време, а на гости от Рединг пристигнаха Михаела, Клаудиу и Дария. Михаела трябваше да мине рутинни прегледи заради бременността.

В неделя те ми предложиха да ме вземат на разходка до битака с Канфорд Магна - така нареченият карбуут маркет (Carboot market - багажник-пазар). Те накупиха стоки за поне 100 паунда - от столче за бебе за кола до малка маса за билярд. Аз пък си взех една компютърна игра и една картина за общо 2 паунда. Както винаги, търговски нюх :)

Картинката много ми харесва - пасторален британски сюжет в топли тонове. Ето я в няколко снимки, макар и недобри:




вторник, 8 март 2016 г.

Голямата футболна уговорка

Книгата „Голямата уговрка“ на журналиста от ESPN Брет Форест е най-същественият публичен ресурс, разглеждащ темата за манипулираните мачове във футбола. В повече от 270 страници американският автор разказва за историите на Уилсън Радж Перумал, Крис Ийтън и още няколко популярни имена от двете страни на барикадата.

България е спомената цели шест пъти в текста. Макар да не е най-популярната дестинация за операциите на футболната мафия, страната е един от ключовите спортно-криминални центрове на Източна Европа.

За мен книгата представляваше интерес на цели три нива. Първо, в качеството ми на спортен журналист неведнъж ми се е налагало да събирам и публикувам информация за тото-мафията, уговорките и съмненията. През февруари 2011 г. с колегите от вече закрития сайт Sportni.bg бяхме сред първите, писали за съмненията около контролата на българския национален отбор срещу Естония. Мачът в Анталия е един от случаите, които Брет Форест цитира в своята книга.

През декември 2012 г. пък 12 играчи на Черноморец и Нефтохимик бяха задържани. Сюжет, който също отразихме подробно. Засягали сме и темата за Костадин Хаджииванов. Коце Маца, както е известен бившият бос на Беласица, беше дълго време търсен от Интерпол. И до ден днешен той е в неизвестност.

Втората линия, по която книгата ми беше интересна, е тази на букмейкърите. Имах възможността да поработя половин година в единствения онлайн букмейкър на българския пазар „Ефбет“. Въпреки че стажът ми там бе кратък, успях да се запозная с тридесетина момчета с академични спортни познания и сериозна хазартна експертиза. Но по-важното е, че видях отвътре как работи машината. Шефът на „Ефбет“ Цветомир Найденов е един доста любопитен персонаж, за който почти няма онлайн отпечатък. Преките ми впечатления са, че той е типичен представител на поколението „Олимпийски надежди“ - поколение, от което излязоха емблематични имена на криминалния български преход през 90-те. По думите на самия него в „спортното училище“ той е стоял до настоящия председател на федерацията по бокс Красимир Инински. Дали твърдението е факт, не мога да кажа, но мога да кажа, че Цветомир Найденов управлява бизнес с мултимилионен оборот – не само онлайн букмейкър, но и монополна верига спортни барове и казина. И го управлява брутално. Ставал съм свидетел на уволнения и корпоративни практики, които съм виждал само в сериала „Под прикритие“.

Въпреки всичко не мога да кажа, че „Ефбет“ е бил някакъв диспечерски пункт за уговорени мачове. С колегите добивахме информация, обикновено непроверена, от публични тракинг сайтове, следящи коефициентите, и още два инструмента с абонамент със сходна функция. Единият от тях – БетРадар, е слабо засегнат в книгата.

Третата линия на интерес към разказа на Брет Форест идва от чисто футболната ми история. За 7 години в българското съдийство станах свидетел на „интересни“ мачове. Играл съм срещу няколко имена от „А“ група – Бойко Величков, Борислав Георгиев – Бобъра, Вальо Найденов, Румен Горанов, Виктор Софрониев, Кичо Добрев, Юли Петков... На многократно повече съм бил съдия. Като журналист и фен съм изгледал хиляди мачове от „А“ група. От книгата се надявах да науча повече за механиката на манипулациите, но това не се случи.

„Голямата уговорка“ все пак е много интересно четиво. Историята на сингапуреца Уилсън Радж Перумал е прелюбопитна, но донаякъде и надценена. Основната теза на Брет Форест е, че мафията стои срещу букмейкърите в битката кой да прибере парите от спортния хазарт. Това е доста ограничен възглед, защото се подценява ролята на самите букмейкъри в процеса. Само веднъж се спомнава, че големите букмейкърски къщи в Азия и по-конкретно в Китай, се държат от Триадите. Тогава става парадоксално, че Триадите уговорят мачовете, за да ограбят сами себе си.

Споменатите в текста персонажи – Анте Сапина и Робин Боксич, са единствените две конкретни имена на криминални субекти от Европа в книгата. Един хърватин и един босненец. В същото време на стр. 66 е отделено специално внимание на убийството на Йордан Динов. Много интересен сюжет. Бизнесменът беше застрелян в София през 2012 г., след като отвори над 80 букмейкърски пункта в страната под бранда „PlanetWin365”. С колегите от Sportni.bg отразихме и този случай, разбира се, но от МВР така и не достигнаха до заключение защо Динов беше разстрелян. Или достигнаха, но не го оповестиха. В крайна сметка сегашният хазартен монополист запази търговските си позиции.

Друг сериозен недостатък на книгата е, че не засяга другите спортове с изключение на едно споменаване на... бадминтона. Коефициентите в бадминтона действително предоставят чудовищни възможности за печелби при измами, но този спорт далеч не е единствен. На практика няма спорт, който да не може и да не е манипулиран в наши дни. Като се почне от футбола и баскетбола, мине се през снукъра и тениса, и се стигне до екзотични дисциплини като флуорбола и нетбола. Само че големите букмейкъри, които имат ликвидността да изплащат големи суми, следят много внимателно залозите си и по правило ограничават възможностите за игра на екзотични спортове и пазари.

Тогава кой е на върха на хранителната верига? Радж Перумал? Дан Тан? Анте Сапина? Или някое локално име като Коце Маца? Не. Както самите ФИФА и УЕФА признават, а и както пише и в книгата, сведения за манипулации има и за двуобои от Шампионската лига, и за срещи от Световните първенства. Скандалите „Хойцер“ и „Калчополи“ са малък дял от мащабите на хазартната индустрия, която освен с легалните постъпления, очевидно оперира и с крупни суми с неизвестен произход. Но кой е в дъното на всичко? Казва ли ти някой, а и смееш ли да питаш?

понеделник, 7 март 2016 г.

Блогпост №100

В повечето лични блогове от време на време се появява стандартна статистическа информация. Основната цел е тривиална - оптимизация и повишаване на рейтинга в търсачките, а вторичната е свързана с егото - приятно е да те четат.

И така, това е блогпост №100. В категория "Футбол" съм отразил всички мачове, в които съм бил въвлечен до момента в Англия. В раздел "Радко" са събрани случките и събитията, пряко свързани с мен.

Трите най-четени статии се виждат в колната вдясно. "Няколко снимки от Саутхямптън" има 2078 показвания към днешна дата, като голям трафик статията генерира от Украйна. Моето обяснение е, че там е прието градът да се изписва с "я", докато в България наложената транскрипция е Саутхемптън. Спорно, както много други транскрипции.

"Черният понеделник" и "Люти чушки - Халапеньо" гонят топ 3.

Както вече споменах, най-много трафик идва от Украйна - 5092 импресии от общо 10331 или почти 50%. Следва България с 2503 показвания на страници, трето е Обединеното Кралство с 1955.

Посетители в блога е имало от САЩ, Русия, Ирландия, Словения, Германия, Франция и Мексико (в низходящ ред на броя импресии).

Брекзит, Минимална работна заплата в Англия и Минимална заплата в Англия са водещите търсения в Гугъл, които препращат към моя блог. Интересното е, че търсене на името Радко Кръстанов не води към този блог. Има как да се направи оптимизация и в този смисъл.

Някой е търсил и "автобуси Лондон Борнемонд" и някак е стигнал до този блог.

Приходите от реклами са в рамките на десетина евроцента на седмица, като този компонент е малко по-труден за манипулиране.

До блогпост
№200 се надявам да съм постигнал поне по 100% ръст във всички статистически параметри. Очаквам повече трафик в темите "Политика" и "Икономика", в които смятам, че има любопитни текстове за по-широка аудитория.



неделя, 6 март 2016 г.

Номинация за промоция: Мач първи

В събота свирих първия от трите мача, които ще бъдат наблюдавани от оценител и които ще имат ключова роля при евентуалното ми изкачване в по-горна листа. Моето лично усещане е, че мога да прескоча направо две нива, но такава опция няма.

Все пак преди мача имаше известно вълнение. Исках да се представя по най-добрия начин, затова отделих няколко часа сутринта, за да гледам учебни видеа на УЕФА и изобщо - да се подготвям.

В графството вече ми се носи слава, че съм един от най-добре подготвените физически съдии. Няколко пъти съм чувал подобни оценки от колеги, а и ръководството на местната централа е със същите впечатления. Има доста истина в подобно твърдение - чувствам, че имам енергия, нямам никакви проблеми в последните минути, позиционирам се достатъчно близо до ситуацията, а заради липсата на подготвени асистент-съдии, почти не ползвам диагоналната система, тоест покривам целия терен.

Самият мач беше в Корф Мълен. Домакин - Канфорд Юнайтед, гост - резервите на Шафтсбъри. Краен резултат 1:1. След края на двубоя усещането ми беше, че бях най-добрия на терена. Мачът мина без картони, "успах" си го, както е съдийския жаргон. Никакви оспорвания на решения, никакви проблеми.

Колин Апълтън ми беше оценител. Засипа ме с похвали, а препоръките му бяха когато е необходимо да бъда по-строг, в смисъл да правя по-остри устни забележки. Аз не му отвърнах, но специално за този мач бях избрал "дружелюбната" тактика. Разучих имената на "зрънцата", които могат да ми запалят мача, и с тях си говорех като стар приятел. Затова и нямаше картони. За този първи мач получих много висока оценка, остават още два.




В неделя пък пътувах до Уимборн за двубой от ветеранската лига. Два жълти картона тук, прилично съдийство, нищо особено. Истината е, че в този мач по-скоро си почивах.

Забавното беше, че до игрището имаше някакво комплексче, където любители на влаковите модели се събират. И около него имаше и линийки, по които явно пътуват влакчета.







събота, 5 март 2016 г.

Пристигнаха мартениците

Пристиганаха дългоочакваните мартеници от моето семейство. След две седмици пътуване, пратката пристигна и на 5 март сложих червено-белия конец.

В пакета имаше мартеници и за съквартирантите от Румъния. И те имат "мартишор" (или "мърцишор", както фигурира в някои български източници), но разликата е, че се носят само от жени или поне мъжете ги избягват. Все пак повечето съквартиранти приеха своите мартеници. Весело.

Сега обаче щъркел откъде ще вземем?

петък, 4 март 2016 г.

Любопитна футболна случка

Пристигам аз за нов мач в средата на седмицат. Сряда, 2 март, някъде около 18:30 часа, стадион "Каунти Граунд" в Хемуърти, Пул. Малко след мен пристига Крис Шепърд - нормален английски чичо на около 40 години. А малко след него дойде  Стив МакФарланд - също нормален английски чичо на сходна възраст.

И за какво се заговарят двамата първо? Ето преразказан диалогът им:

- Абе, Стив. Ти знаеш ли, че синът ти ходи с дъщеря ми?
- Е стига глупости.
- Не бе, честно. Тя ми каза. Питам я един ден къде отива, а тя ми отговори, че излиза с едно момче, чийто баща сигурно познавам. Питах я кой е той и тя ми каза, че е някакъв съдия с фамилия МакФарланд.
- Не може да бъде. На колко е дъщеря ти?
- На 17. Или 18. Нещо такова.
- Моят е на 19, но никога не ми е казвал, че има гадже. Аз го виждам, че се къпе по един час, ама като го питам къде отива, той все ми вика - "с приятели". Така значи... Само ми кажи, ако има проблем и ще го науча аз него.
- О-о, никакви проблеми няма. Те се разбират чудесно май. Ама виждаш ли колко е малък светът?



Смях в съдийската съблекалня. Такова чудо не ми се беше случвало нито в България, нито в Англия. Забавно беше.

Иначе самият мач беше от Дорсет Премиер Лигата между Хемуърти Юнатед резерви и Суонидж (4:1, статистика). Както се оказаха сватя, така Крис и Стив не направиха кой знае колко силен мач, даже напротив. Не показаха добро сътрудничество, но... какво пък. Няма идеални.

четвъртък, 3 март 2016 г.

Приятна българска изненада

Днес е четвъртък, трети март, затова - честит празник на всички българи!

Във вторник ми се случи интересна случка. Членувам в една Фейсбук група, където студенти по счетоводство споделят мъки, радости, снимки с калкулатори и изобщо - каквото им се струва важно или интересно. В нея преди време бях открил и две българки - Севи Маринова и Илиана Михайлова. Севи живее в Уелс, а Илиана - в Лондон.

Бях пуснал някакъв въпрос относно варианти за оптимизация на разходите по обучението, когато Севи ми се включи в чата. Няколко минути по-късно тя ми осигури достъп до учебни материали, които иначе струват стотици паундове. Невероятен и неочакван жест. Много съм ѝ благодарен.

Сигурен бях, че българите могат и да си помагат. Приказката "Всяка коза на свой крак" е наша, но е ясно, че има хиляди свестни нашенци в България и по света, както разбира се има и свестни англичани, французи, немци...

Междувременно и Фейсбук групата "Bulgarian Community in Bournemouth and Poole (Българи в Борнмът и Пул)", която основах наскоро, се развива постепенно и членновете ѝ стават все по-активни.

Два много радващи факта - един чисто личен, и един, който може да е от полза и на други.