Разходка в слънчевата дупка

След Коледа времето остана лошо и в дъжда нямаше много къде да се ходи. Въпреки това с Ани пак се разхождахме, макар и на закрито. Видях още две заведения, обиколих още магазини. След "боксинг дей" - денят на подаръците - 25 декември, имаше много намаления и се възползвахме от някои от тях.

Дочакахме и хубавото време на 29 декември. Направихме си много добра сутрешна разходка пеша до центъра, но през една горска пътека. На катериците обителта.

Малко снимчици, малко чист въздух...

В Пул се случиха обичайни неща, които този път заснех - спусната бариера на площада, преди да мине влакът, и чайките, които и тук, както във Варна, въобще не се страхуват да си просят храна от хората.

Преди Бъдни вечер - вкусен къри обяд в пъб на центъра

Преди Бъдни вечер и след разходката по кея на Борнмът, с Ани отидохме по нейно предложение в един пъб, който се казва The Moon in the square (Луната на площада). Всеки ден в това заведение има различна тематична кухня, като четвъртъците са дните на кърито. Във вторник пък са стековете, а в петък - рибите.

Приятна атмосфера и пълно заведение. Поръчва се на бара и се казва на коя маса си седнал, а серивтьорите съвсем скоро носят желаните блюда. Всичко беше много вкусно, а порциите заситиха напълно, въпреки че на първи поглед не изглеждаха твърде големи. Не и сравнени с потенциалните порции от китайския ресторант.

Пикантното пиле влезе чудесно с една биричка, сладкото от корма "рестартираше" вкусовите рецептори, а хлебчетата и оризът бяха добро допълнение. £8.25 е ястие с алкохолна напитка, £6.75 - с безалкохолно. Според Ани този пъб, който е част от голяма верига, е съпоставим като ниво с "Дивака" - масово място с добри цени. И да, масите бяха пълни, а хората изглеждаха доволни в навечерието на Коледа.

Кеят на Борнмът на 24 декември

Ранната утрин на 24 декември започна с валежи, но преди обед небето се изчисти и даже изгря слънце. Отвори се прозорец за разходка. С Ани отидохме до плажа на Борнмът, но за да стигнем до там минахме през парка. Там пак вършееха катерички и питаха всеки минувач за някакво лакомство.

Една смела катеричка провери дали и аз не предлагам нещо, но за съжаление трябваше да я разочаровам.

Дори на 24 декември отново имаше хора във водата. В случая - сърфисти. Получха се някои хубави снимки. След обяда също се разхождахме, този път по магазините. В един от тях се снимах с две забавни фигурки, построени от блокчета ЛЕГО.

Един китайски ресторант в Англия

Много пъти откакто съм в Англия и по-точно в Пул, съм минавал покрай китаския ресторант "Дъ Риъл Чайна" ("The Real China"). Сега, когато приключих работа за годината и Ани е тук, използвах случая да видя какво представляват местните китайски ресторанти. Посетихме заведението в сряда преди Бъдни вечер.

Обедното меню струва £4.95, вечерно време би било по £7.95. Взимаш си чиния и ядеш колкото можеш да понесеш. Сладко-киселият сос е розов и много вкусен. Ястията са доста по-различни, като в България има повече вариации на ориза и спагетите. В този ресторант пък предлагаха лучени кръгчета, които нямат много общо с Китай. Супата беше традиционна и странна. Спагетите - пикантни, а месцата - печени вместо панирани. Нямаше нищо рибено. На мен всичко, което опитах, ми беше вкусно.

Цялото меню беше на разположение на блок маса - минаваш и си сипваш, после досипваш и така. Имаше и десерти.

Интересното беше, че след толкова време тук чак сега отново срещнах българи в Пул. Едно семейство - майка и син, бяха дошли на гости на лелята, а по-късно се присъедини и мъжът ѝ. И те се бяха спряли на китайско за обяд.

Дебютът ми в Шампионата на Англия по шахмат

В края на много интересния четвъртък, 17 декември, направих и своя официален дебют в Шампионата на Англия по шахмат.

Седнах на четвърта маса за моя отбор Пул Е (Poole E) срещу Уимборн Ф (Wimborne F). Дебютът ми бе частично успешен, защото постигнах реми. Въпреки това съм по-скоро разочарован, защото знам, че имам по-голям потенциал, а и знам къде сбърках, по-точно пропуснах победата.

Ето го описът на мача:

1. e4 d5 2. exd5 Qxd5 3. Nc3 Qa5 4. Nf3 Nf6 5. d4 Bf5 6. Bc4 e6 7. Bg5 Nbd7 8. O-O Be7 9. a3 c6 10. Re1 O-O 11. Bf4 Qd8 12. Qe2 Nb6 13. Rad1 Nxc4 14. Qxc4 Nd5 15. Nxd5 exd5 16. Qb3 b6 17. Re5 Bd7 18. Re2 Bg4 19. h3 Be6 20. Ne5 Qc8 21. Rd3 Qb7 22. a4 Rac8 23. a5 c5 24. dxc5 Bxc5 25. Rg3 d4 26. Qb5 a6 27. Qd3 g6 28. axb6 Bf5 29. Qb3 (Скандален пропуск! Очевидно е 29. Qxf5 и оттам тежко материално преимущество с офицер повече.)

 ...Qxb6 30. Qxb6 Bxb6 31. c3 dxc3 32. Rxc3 Bd4 33. Ra3 Rb8 34. Nc6 Rxb2 35. Rxb2 (Отново обидно за стандартите ми недоглеждане. Много по-силно е 35. Nxd4, което отново носи материал и сигурна положителна развръзка).

 ...Bxb2 36. Rxa6 Re8 37. g4 Re1+ 38. Kh2 Be4 39. Ne7+ Kg7 40. Ra2 Rh1+ 41. Kg3 Rg1+ 42. Kh2 Rh1+ 1/2 1/2

Епичен ден с първи взет изпит

Пърият изпит в Англия вече е в историята. Резултат - 100%. Просто не ми беше на нивото.

Наспах се добре, станах към 6:40 и към 7:25 взех влака за Саутхямптън. Там трябваше да се явя в офиса на Каплан Файненшъл (Kaplan Financial), където щеше да се състои изпитът ми. Намерих го без проблеми, оказа се в сградата на местното подразделение на радио БиБиСи.

Изпитът беше обидно лесен. Отделно аз се бях подготвил много добре. Бяха дадени 130 минути (2 часа и 10 минути), а аз за 10-те задачи използвах... 30 минути. Прегледах си работата, установих, че бях подминал цял пасаж, попълних го, пак прегледах и си излязох да си видя резултатите. Тъй като беше компютърно-базиран изпит, резултатите излязоха веднага. 100%. Безгрешно.

Обаче! Кой ми съобщи новината? Застанах аз на рецепцията и нямаше никой. Имаше звънец - звъннах. И какво да видя, кой излезе? Един познат от шахматния клуб в Пул! И двамата много се ухилихме, казах му, че България е малка, но не съм очаквал, че и Англия е доста тясна. Говорихме си много, оказа се, че е преподавател в този учебен център. След малко излизам и отивам в клуба, че е четвъртък. Дебютирам след около час в Английското първенство по шах - първи официален мач. Но е чудесно, че вече имам такъв интересен и може би полезен познат.

След изпита се поразходих из Саутхямптън и двата им големи мола - Марланд Център и Уест Кей. Разходих се и по търговската улица, влязох в Деклатлон и ИКЕА. Декатлон е по-беден от нашия и леко по-скъп, ИКЕА, разбира се, е по-евтина от нашата.

И за да е пълен майтапът, оказа се, че съм се качил на влак, който не спира на моята гара "Паркстоун". Озовах се в Пул и използвах момента да понапазарувам. Влязох в един магазин и... кого да видя на касите?... Друг член на шахматния клуб. Смях. Нереално!

Хайде да тръгвам, че официален мач ме чака.

Моят сезон 2015-2006 в Англия: Първата половина

В неделя свирих последния си мач за календарната 2015 година. Пролетта ме завари в родната "В" група и ако не бях заминал за Англия, сигурно поне веднъж щях да бъда съдия на мачовете на ЦСКА и Локомотив София.

Вместо това мисля, че получих нещо повече. След 8 години край страничната линия влязох с гръм и трясък на терена и то не къде да е, ами в родината на футбола. Може да се каже, че футболният ми проект на Острова е нещото, което се движи най-добре. Съдийството ме спаси в критичните дни около банковите драми и ядовете с агенцията в края на септември. Тогава единствените ми и решаващи приходи бяха от футбола.

Можеше да стартирам от поне едно ниво по-нагоре, защото сега на практика опитът ми в България не се зачита. Но това не е фатално. Ако ми е писано, ще се кача в по-горни листи.

Взех участие в 23 мача. Силно постижение за полусезон. В България съм имал само веднъж по-богат полусезон и това е било през есента на 2008 година, когато съм записал 29 мача. Тази цифра обаче изкривява действителността с много, тъй като средно на полусезон съм получавал по 15-17 наряда. Даже през сезони 2009/10; 10/11; 11/12; 12/13 и 13/14 съм записвал под 30 мача за цялата кампания. Тоест тук като дебютант и като чужденец ми гласуват повече доверие. И най-важното, вече съм и главен съдия. Преди мислех, че ще ми е трудно да бъда главен. Бях си изградил зона на комфорт край тъча, но... сега е друго.

Освен това минах и курс за защита на децата във футбола. Много силно преживяване. Имам монета на Футболната асоциация на Англия, нося екип със същата емблема, запознах се с доста футболни хора в региона, обиколих доста стадиони и градове и най-важното - забавлявам се. Трудностите с придвижването се забравят веднага, остава ми удовлетворяващото чувство. Всички мачове би трябвало да са описани тук, освен последните два.

В събота, 13 декември, бях отново на "Каунти Граунд" в Пул - градският стадион, така да се каже. Мач от Дорсет Премиер Лигата - Хемуърти Юнайтед срещу Бландфорд Юнайтед - 1:0. Бях с Конър Гейтс и Хари Хеселден - две от младите надежди на дорсетското съдийство. И двамата бяха малко напрегати. Конър имаше и оценител в лицето на вече познатия ми Крис Пауъл. Не направиха най-силния си мач, но аз бях ОК на тъча. Главният взе няколко грешни решения и в някои от тях публиката набеждаваше мен за виновник, но ние вътре си знаем кой омазва работите.

В герой се превърна един мой стар познайник. Сред резервите за Хемуърти бе записан един юноша под 18 години, на когото свирих наскоро и който ми се правеше на звезда. След контузия именно той се появи на терена и през второто полувреме вкара решителния гол.

Иначе в неделя, 14 декември, имах извънреден мач. Помогнах на мениджъра на децата на Пул, който търсеше съдия за мача за Купата срещу Уеймът. Двубоят се игра на терен много близо до вкъщи и този път даже отидох пеша. Получи ми се добре този мач като за изпроводяк на 2015 г..

Вече чакаме 2016 г. На 2 януари ми е първият наряд.

Апропо, днес правя 4 месеца в Англия. Хем ги усетих, хем - не.

Лайно и късмет

Странно нещо е съдбата.

Понеделникът започна не много добре. В неделя някой се е промъкнал на строежа и буквално се е "изсрал на метеното" - проблем, който трябваше да се реши.

Тук ще въведа един нов персонаж. Флашлайт (Flashlight). Действителен човек, младеж на 25 години, който е кръстен от родителите си... Фенер. Казва се Фенер. Разцепват го момчето от подигравки, ама той е стоик, а и вероятно е свикнал от училище. Викат му Лайт бълб (Light bulb - крушка на български), Лайт стенд (Light stand - стойка за лампа), Флаш Гордън (Flash Gordon - измесленият филмов герой от 80-те) и какво ли още не.

Той е общо седмият ми колега на моята позиция и петият англичанин. Аз, разбира се, не го тормозя, напротив, помагаме си.

Та с него някак се справихме с проблема. Междувременно строителният ръководител не можеше да намери едни алуминиеви плоскости, всяка от които по 25 паунда. Каза, че ако ги намерим, ще имаме два допълнителни часа (тоест "безплатни", погледнато от наша гледна точка).

Еми... намерих ги. Това ми позволи да си тръгна два часа по-рано и да осъществя отдавна готвено намерение, а именно да отида в специализираните агенции за подбор на офис кадри (защото повечето са за кадри в строителството и производството). Така и направих, разпръснах автобиографии, сега чакаме.

Иначе вече една от къщите ни е населена. Съседите от другата страна на улицата пък рушат.

FIRE

В свободното си време много често чета финансови блогове и ми прави сериозно впечатление, че в Англия има наистина много хора, които се борят за финансова независимост и ранно пенсиониране.

Понятието е обобщено с абревиатурата FIRE (Financial Independence & Retire Early). Хора от всички точки на Англия споделят своя опит, стремежи и концепции за изграждане на капитал, който да позволява живот без задължението да се работи.

Например блогърът зад "Retirement Investing Today" споделя как е преживял месец ноември. Човекът е похарчил £1827 от 36 изходящи транзакции, като £1148 са за наем. Като цяло £679 не са малко пари, в лева това прави над 1500, но за британският стандарт това е умопомрачаващо. От приложената графика се виждат нулите - в пера "Развлечения", "Дрехи" и "Почивка и туризъм".

Идеята да се спестява екстремно и да се отлага потребление е залегнало в десетки други блогове. Във "FIREstarter" например се открива рецепта за това какво може да се сготви от остатъци във фризера.

Средната цел е пенсиониране около 40-те години. "Financially free by 40" е красноречиво заглавие на блог. "Fibrarian" е в средата на 20-те години и си е поставил за цел финансова независимост на 42.

Има още десетки автори в Англия на блогове за лични финанси. Ключов момент е посланието, че данъчният инспектор може да сложи ръка върху големите доходи, но не може да се бърка в това колко харчиш. От друга страна всички в Европа разбират и признават, че работещите в сферата на ИТ и финансите могат да генерират капитал много по-лесно и рано от всички останали. Отчита се и летящит старт на родените "със сребърна лъжичка в устата", както и че богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни ("Под дървото на парите").

Също така в Англия не са големи фенове на сложната лихва, не защото тя не работи и не мултиплицира парите, а защото не е оптимално ефективният инструмент за постигане на финансова независимост възможно най-рано.

Жълтият потник

Много пъти ми е правило впечатление, че агенциите за подбор, а и фирмите, които наемат, винаги украсяват обявите си със снимки, които нямат нищо общо с действителността. Натъквал съм се на десетки снимки на усмихнати, чисти, спретнати манекени в леката и тежката промишленост, добивните сектори, пътното и жилищното строителство, които неизменно носят жълт потник. Така нареченият "високозабележим елек" (high visible vest).

Чак в Англия ми направи впечатление, че работното облекло е определящо за статуса на човека. Тук почти всички, които носят сигнални елеци, ходят с тях и по улиците преди и след работа. Аз го свалям моя винаги.

Когато се прибирам с колелото и когато се загледам в потока от коли на някой светофар, ясно виждам разликата между шофьорите с жълти елеци, тези с формално облекло и тези с официално. Винаги може да се познае кой работи в производството и кой - в услугите. А това си е статус. Затова и уча здраво. Може да си запазя моя елек за спомен, но искам да ходя на работа с риза.

8 декември: Какво и как уча в момента

Не знам как става, но винаги намирам начин на 8 декември да имам легитимни права за участие в студентския празник :)

Не че съм вече студент - завърших си навреме и бакалавър, и магистър. Следдипломната квалификация в УНСС не съм я свършил, но един вид я продължавам в Англия.

В момента уча за Счетоводен сертификат Второ ниво (AAT Level 2 Certificate in accounting). Член съм в качеството ми на студент в ААТ - Асоциация на счетоводните техници - професионалното тяло на индустрията в Англия. Купил съм си учебници и се самообучавам по четири от петте дисциплини, освен по Компютъризирано счетоводство. За последното платих на Каплан Файненшъл (Kaplan Financial) - един от по-престижните доставчици на обучение, за учебни материали, счетоводна програма и ментор.

Цялата инвестиция до момента изглежда така:

Учебници от Осборн Боокс (Osborne Books)                    £105.20
Пакет от Каплан                                                                   £225.00
Такса членство в ААТ                                                         £129.00
Първи изпит на 12 януари в Саутхямптън                        £ 72.00
                                                                                              ________            
                                                                                               £531.20    

Вече съм прекарал над 40 часа над учебниците. Водя си статистика. Почти всеки ден след работа чета, пиша или правя нещо на компютъра, свързано с целта да вземата тази диплома. Според проспектите обучението отнема около година. С моето темпо и мерак материалът може да бъде взет за два месеца. Проблемът е, че няма свободни дати за изпити. Това ще забави завършването поне до април. Надеждата ми е обаче, че ще успея да си намеря друга работа преди да взема сертификата. И в тази насока се полагат усилия.

Иначе ми е много приятно, когато получавм материали по пощата. Членството в профсъюза дава някои предимства, има разни ползи. Отделно много се радвах, като си получвах учебниците. Мога да каже, че това е ученее критчно важно - така имам цел и не ми остава време за никакви други мисли, най-вече негативни :)

Изкефи ме и слоганът на брошурата, която ми изпратиха от ААТ - "Твоето бъдеще започва тук" ("Your future starts here").