RSS
Facebook
Twitter

събота, 27 май 2017 г.

Краностроене Айтос АД

Днес бях на поредно събеседване за работа в една фирма за строителни стъкла. Наложи ми се да почакам и хвърлих едно око към складовото хале. Залата за срещи беше на втория етаж и имаше прозорец към халето.

Мислейки си какво е нужно да се организира и развие подобен бизнес, погледът ми се натъкна на крана, който беше инсталиран на тавана на халето. На него пишеше "Краностроене Айтос" АД.

Инвестиционната ми тръпка веднага се обади и направих справка за компанията на телефона си. Единственият линк, който имах време да отворя, беше обявата за продажба на недвижимия имот в специализиран сайт. Агенция за недвижими имоти "Чакалски" продава "Фабрика, 47500 м2" за 1 500 000 евро.

По-късно разбрах, че акциите на завода дори в някакъв момент са се търгували на БФБ. Емисията обаче е свалена през 2001 година, вероятно във връзка с приключване на процеса на приватизация.

Намерих и интересна статия в един сайт за урбан фотография - "Меланхоличните останки от завод Краностроене в Айтос". Общо взето тя е най-актуалната информация за предприятието заедно с обявата за имота.



По стар журналистически метод се зарових да диря още информация какво е станало и какво се случва сега. Следите в Интернет не са кой знае колко много.

"Моят вече покоен съпруг даде всичко от себе си за този завод. Разговорите у дома бяха почти за кранове и командировки за монтирането им. Купихме и акции за да спасим завода, но уви, нямаше кой да каже истината на хората" - това е коментар от Фейсбук от 9 май 2016 г., който съчетава фактическата хронология с емоциите и ефекта върху живота на хората в Айтос. 

Що се отнася до борсовияя живот на завод "Краностроене", то той изглежда кратък. Публикация на "Капитал" от 28 ноември 1998 г. свидетелства за това какво е представлявал родният капиталов пазар в навечерието на милениума:

"Остатъчният държавен пакет от 20% от акциите на “Краностроене” - Айтос, беше продаден още на първия ден от предлагането му на “Българска фондова борса - София”. Сделката беше сключена на цена 100 лева над минималната цена от 1000 лева за акция. С това продължи практиката миноритарните пакети от приватизирани предприятия да се продават веднага след предлагането им, с което естествено остават основателни съмнения за предварителни уговорки".

На 8 ноември 2001 г. излиза съобщението, че "нa peдoвнo зaceдaниe Дъpжaвнaтa ĸoмиcия пo цeннитe ĸнижa peши oт peгиcтъpa нa пyбличнитe дpyжecтвa и дpyги eмитeнти дa ce oтпишe дpyжecтвoтo "Kpaнocтpoeнe-Aйтoc" AД – Aйтoc".

Не се справих в опитите си да открия Булстат или ЕИК, следователно не мога да видя и кога заводът е ликвидиран.

А цялото търсене беше да разбера кой, аджеба, ще поддържа този кран в халето, ако се развали. Има няколко фирми, които все още са в бранша, но съдейки по уебсайтовете им, бизнесът не е кой знае колко витален.

И без задълбочен анализ е ясно, че производството на индустриални машини и съоръжения е деликатен процес и ми е трудно да се сетя за български дружества, които са витални, но не са експортноориентирани. Има две компании в SOFIX - "М+С Хидравлик" АД (Казанлък) и "Хидравлични елементи и системи" АД (Ямбол), които работят добре и отчитат добри финансови резултати, но това е само, защото изпълняват поръчки от чужбина и са в строго определена ниша, в която явно трайно сме се настанили.




А сега няколко случайни връзки с Англия и моите впечатления и преживявания. Пътувах десетки пъти до Саутхямптън с влак, това винаги бяха зареждащи 50 минути. Гледах да сядам отдясно и с лице към движението на отиване и отляво на връщане, за да мога да съзерцавам бунището за скрап, гарата и пристанището.

В последния абзац на "Падна първия изпит за Ниво 3" пише точно за този момент от пътуванията, но в архивите ми няма снимки. В цялата епична гледка винаги ми се е набивала марката "Freightliner". Това е оператор на влакови товарни превози в Англия, обаче те имат не само локомотиви, но и кранове, контейнери за морски транспорт и изобщо част от гарата е тяхна.

Без да съм сигурен, предполагам, че крановото звено си е част от компанията. Със сигурност би имало нужда от щатен персонал за поддръжка и опериране с механизацията. Тук идва икономията от мащаба и предимството на голямата и богата икономика. Английският карго транспортен пазар е достатъчно голям, за да може подобен бизнес да оперира икономически ефективно. Българското дружество "БДЖ товарни превози" обратното - няма как да бъде особено развито, даже не може да бъде оздравено.

Междувременно проверих собствеността на "Freightliner". Компанията не се търгува на Лондонската стокова борса, но е приватизирана. Това е интересна тема, не ми е ясно как Великобритания защитава интересите си в един толкова стратегически отрасъл, когато компаниите са в частни ръце. Нещо повече, 2015 г. "Фрейтлайнер" е придобит от американската фирма "Дженеси и Уайоминг" ("Genesee & Wyoming Inc") - мастодонт със 122 железопътни оператора по целия свят. Този факт пък е интересен от гледна точка на икономическата глобализация и концентрация. Съществуването на подобни корпорации-гиганти създават естествена бариера за навлизането на нови конкуренти на окрупнения глобален пазар, на който ключовите играчи остават все по-малко.

петък, 19 май 2017 г.

Футболни радост и тъга

На двата полюса са двете футболни дейности, с които по принцип се занимавам - с игра и със съдийство.

В съдийството ми дадоха да разбера, че завръщането ми поне във "В" група няма да е лесно. Оказа се, че съм малко "стар", листите пълни, а и действително конкуренцията е сериозна. Не знам защо, при положение, че разликата между "В" група и окръжните лиги е само в надеждата, че някой ден можеш да се изкачиш още едно стъпало по-нагоре.

От преди това знаех, че във вторник, 16 май, ще има извънреден тест Купър. От Зоналния съвет на София го бяха организирали именно, за да разредят листите, да видят кой е сериозен и кой не.

Дописан с химикал
По принцип не бях поканен. Имаше организирани 7 серии от по 15 човека (хей, това са над 100 съдии), но аз не бях в отпечатаните списъци. Но със същата настойчивост, с която се явих, накарах да ме впишат на ръка в последната серия, уж ей така - да потичам и да "си сверя часовника".

Мериха ни на кантар - 82 килограма съм, а ръстът ми го записаха 185 см. По принцип съм по-висок, но тогава какво ми стана... :))

Изчаках чинно два часа и най-накрая дойде и моят ред. Бях в група с кандидати за промоция във "В" група. Повечето момчета бяха на възраст между 18 и 22 години. Тестът Купър е тежък тест - 12 минути колкото изкараш, като минимумът е 2700 метра. Аз в моята група от 15 завърших втори с 2950 метра без специализирана подготовка. Много ясно показах на комисията в София, че първо, изобщо не съм "свършил", а напротив - в топ форма съм, и второ, че няма стари и млади, а можещи и неможещи и амбициозни и неамбициозни.

След това правихме и писмен тест, а интересно допълнение към всичко това е, че цялото събитие се състоя на Националния стадион "Васил Левски". Съблекалните действително са страшни, пистата също е в отлично състояние. Добре е базата.






Люлински легенди
Иначе що се отнася до играта, там удоволствието е на макс. В четири мача от завръщането ми за Мутрагеница съм неизменен титуляр, вкарах четири гола и се чувствам отлично на терена. Поискаха ме и от Балканика, за тях вече изиграх един мач в АМФЛ Запад. Кеф. Има още мачове, играе ми се та две не виждам :)

И малко извън футбола - с Любо си купихме дъмбелчета и пейка за коремни и сега сме си направили домашен фитнес. Идея внос от английския ми бит. Работи чудесно.

сряда, 10 май 2017 г.

Разходка до Гърция, ама каква

Има случаи, когато екскурзиите не са изпипани, обаче има и случаи, когато просто като се замислиш, ти се струва нереалистично хубаво. Такъв беше случаят с последното посещение до Гърция.

Всички комплименти отиват за Мариана - на Любо сестра му, която имаше малка работа до Гърция, но ни взе мен, Любо и Маги.

Тръгнахме в 8:00. Взе ни Марианчето с едно Мини Купърче - така леко, без напрежение. Въпросното Мини Купърче си вдига 180 км/ч без да се чувства изобщо в купето и без да влиза в обороти.

Пихме по кафе на първия Лукойл по магистрала "Люлин". После в Сандански обърнахме някое евро, а аз сгънах и един страшен бюрек.

Стигнахме в Солун малко преди 12 и понеже Мариана ни беше резервирала ресторант за 13:00 часа, рещихме да се поразходим. Качихме се на разходка с лодка. Едно корабче с вход свободен, но с бира по 5 евро парчето (от 330 милилитра). Струваше си, забавлявахме се.

Българска реч навсякъде в Солун. Мацките си правят снимки за Инстаграм, момчетата надуват бицепси, както си му е ред.

Седнахме в ресторант "7-те морета" ("7 thalesses"). Рибен ресотрант от висок клас. Обслужване, на което изобщо не съм свикнал. Например - обезкостиха ни рибата и ни я сипаха, смениха ни и три комплекта чинии и прибори.  Имаше риби по 50, 60, 70 евро.

Мариана познаваше менюто и ни поръча един голям рибок за четиримата, който ни го донесоха на допълнителна разгъваема маса. Освен него имаше разядка - хлебчета с песто от риба тон, някаква страхотни неща с хайвер, зелена салата от рукола, зеленчукова гарнитура и страшни десерти. Преди десертите ни донесоха дижестив - три бутилки и четири чаши за шот. Мариана обаче пак извади жокер от ръкава и им поиска Бранка Мента (Branca Menta). След бирата и страхотния обяд 25 грама от тоя така наречен дижестив ми свалиха гарда. Невероятно преживяване.

Любопитното беше, че имаше много българи отново. Семейства - жените с напомпани джуки с ботокс, мъжете с часовници с цената на лек автомобил, а децата - лигави до забрава. Ние бяхме най-свестните, но беше показателно, че колкото гърци имаше, толкова и българи.

След обяда се насочихме към Аспровалта - най-близкият гръцки курорт до България. Идеята беше с Любо да се бухнем в морето. Появиха се облаци и заедно с тях съмнения дали планът ще се осъществи. Стигнахме до плажовете на Аспровалта - жива душа нямаше. Облаците обаче се разкъсаха, а лекият вятър не пречеше. Преоблякохме се по бански с Любо и застанахме пред водата за психическа подготовка. Момичетата отзад ни подстрекаваха. Страх ни беше да не е студена водата много, но аз вече се бях топил в Атлантическия океан ("На плаж в Пул"). В Аспровалта водата на 7 май беше 18.3°C, а аз съм плувал в Английския канал при 16 °C, така че бях далеч от нов рекорд. След 5 минути умуване се засилихме с Любо и се хвърлихме във водата. Попръскахме се минута-две, аз направих една дължина плуване и излязохме да съхнем, че и път наобратно ни чакаше.

Любо пое кормилото на прибиране. Аз се поизморих и щях да заспя, ако не се бях усетил, че Маги и Мариана ме гледат и само чакат да видят, кога ще ми падне главата я на стъклото, я между седалките :)

И прибирането беше лесно, макар че само Любо си знае дали не е било натоварващо. Имаше малко движение по Струмското дефиле, но нищо фатално. В 21:30 си бяхме по къщите след един ден, който спокойно може да събере цяла лятна отпуска в едно. Море, рибен ресторант, разходка с корабче, много снимки и много кеф.

Един страхотен ден беше 7 май 2017 г.

А ето и малко снимки от Солун и Аспровалта без да са в хронологичен ред:









понеделник, 8 май 2017 г.

Първите срещи със стари приятели

В първите дни след завръшането ми имах много време за срещи със стари приятели. Видях се с кой ли не - даже имаше и една много сложна и неочаквана среща - тази на легендите от Sportni.bg.

Разбира се най-много време прекарах с Любо и Маги, Сашко, съотборниците от Мутрагеница. Почти веднага след прибирането ми с Любо само отидохме на рожден ден на братовчед му Иво на Краводер. Първо напиване на родна земя и на чист въздух. Скара, танци, глупости. Толкова бяхме уморени, че заспахме около полунощ. "Обаче играта ни е ясна". За тоя последния лаф изгледайте бисерите на Георги Попвасилев. Първите две седмици само си измисляхме смешни сравнения от тоя тип, които винаги завършваха със заключението, че играта ни е ясна :)



После с Дидо от Мутрагеница свършихме малко работа. Два уикенда му помогнахме на момчето да качи мебели до къщата си в село Миланово във Врачанския балкан посока Своге. За пръв път карах буса на Любо по искърското дефиле, малко по-лесно е от моя Фиат :)

Дидо ми показа страшни гледки от паметника край селото. Ето ги:






Нагости ни момчето - един път пътувах сам, един път с Любо бяхме двамата.

След това дойде срещата със Спортанци. Какво събиране! Преди време аз бях в Англия, а Наси - в Словения. Беше абсурд да се засечем, а и все пак и живущите в София имат свои планове и са трудни за събиране. Обаче тоя път... играта ни беше ясна :) Аз Иван и Надето се събрахме час по-рано от програмата на "Оряхово" да пием една предварителна бира. И двамата там живеят - в "Света Тройца", така че беше лесно да ги събера с колата.

Насочихме се към летището, Терминал 2, където трябваше да кацне Наси. Топ полет от Бергамо - освен нея от същия самолет слязоха и Меглена Кунева и Антонина Зетова. Ники Пушката се присъедини към нас там. За съжаление Чичо Гошо беше на работа и не можа да дойде, а Асен бе неоткриваем на телефоните.

Все пак стана яко събиране. Първо седнахме в най-най-първото квартално капанче - пред един трафопост - да пием по още една бира и чипс. Смях, приказки, истории. После продължихме и в един китайски ресторант. Има - няма - 7-часова среща. И никой не се отегчи, толкова се радвахме да се видим всички, толкова спомени имахме да си припомним.





Иначе се видях и с Велин, и със Сашко пак се наприказвахме, с Иво поиграхме бордови игри, Мартин и Нийчето имат бебе, видях ги и тримата.

Пак заиграх за Мутрагеница - 3 мача, две победи, 3 гола, егати защитника. На 31 години изглежда сякаш имам поне още 10 на добро ниво на терена. Много ме радва това.

Иначе имаше време и за най-семплите вечери пред блока - на биричка и семки. Толкова българско, толкова наше, че няма накъде...


събота, 6 май 2017 г.

Завръщане в българския футбол

След 74 мача в английския футбол, от които две приятелски срещи и един финал за купа, се завърнах в структурите на Българския футболен съюз.

Още първата седмица говорих със секретаря на ЗС на София Евгени Геров. Човекът ме прие много радушно, а и аз се зарадвах да го видя. Същия веселяк, поговорихме си, но тъй като сезонът е към своя край, той ме пренасочи към Областния съвет.

И ето, към днешна дата вече имам три свирени мача - това са първите ми три ръководени двубоя в българския футбол, тъй като в периода 2007 - 2015 бях само асистент.

Трудни времена. Футболът е много селски, културата е нулева. Криво-ляво мисля, че се справям. Най-важното е, че удържах мачовете с малко картони и малко пререкания. Опитът си казва думата, макар че до някаква степен той е нерелевантен. В Англия също се подвизавах на подобни нива, но там спокойно ходех на мач съвсем сам, а тук е хубаво, че имам и двама асистенти, и делегат, че и задължителна охрана.

Не мога да преценя дали ми се занимава, ама засега го правя първо по навик, второ, за да си помогна с някой лев, и трето, просто защото мога да го правя и го правя сравнително добре.

Много е важно обаче къде ще се озова следващия сезон. Ако се наложи да остана само в Областта, най-вероятно ще сменя попрището. Обаче ми се остава в съдийството под някаква форма, все още има тръпка.

петък, 5 май 2017 г.

Какво трябва при завръщане от Англия

Какво трябва да се направи при завръщане от Англия в България?

Този процес не е твърде сложен, тъй като и двете страни (все още) са в Европейския съюз. Най-важното е  да се вземе последния фиш за заплата (Payslip), както и по възможност формуляри P45 и P60 от последните работодатели за данъчната година (от 1 Април до 30 Март).

Въпросните трябва да послужат пред НЗОК за възстановяване на спрените здравно-осигурителни права (ако сте били повече от шест месеца извън страната). Заявлението не се подава нито в НОИ, нито в териториална дирекция на НАП (както си мислех), а в сградата на НЗОК на улуца "Кричим" 1 в София. За другите населени места в съответния клон.

Самото заявление е формуляр по английски образец, попълва се сравнително лесно и деловодството го изпраща за справка. В София приемното време е от 10:00 до 12:00 и от 14:00 до 16:00.

Аз лично си смених адреса за кореспонденция на обслужващата банка (в моя случай HSBC). Ако сте имали ISA (Investment Savings Account) е възможно да възникнат промени с оглед постоянното местожителство и данъчните облекчения, които се полагат за този тип спестовни продукти.

Ако сте имали допълнително пенсионно осигуряване в Англия, партидата Ви би трябвало да остане активна. Проведох кореспонденция с моето пенсионно-осигурително дружество (в моя случай NEST), потвърдиха че партидата си остава в този вид и не се изискват никакви постъпки.

Обратно, българската партида също трябва да се потвърди и да се установи, че се завежда правилно.

Английската шофьорска книжка няма да си я сменям. Първо затруднява българските полицаи да ме бъзикат за рушвети, и второ при евентуално завръщане ще имам доказателство за адресна регистрация.

От телекома ми (Giff-Gaff) ми пратиха имайл след един месец неактивен телефон с въпрос защо се губя. Имаше анкета, в която казах, че съм в чужбина. Ще се помъча да си запазя номера. Добрата новина е, че ползвах предплатена услуга, тоест не дължа месечни такси за удоволствието.

Можете да си смените адреса за кореспонденция с HRMC за данъчни нужди. Процедурата е сложна, идентификацията изисква да инсталирате специално приложение на телефона (това е един от начините за онлайн идентификация). От упражнението има смисъл, ако очаквате да ви възстановят данъци. Заявката се прави по същия начин, по който се прави и в Англия.

Tesco не ми позволи да си сменя постоянния адрес с такъв в чужбина. Еми нормално, няма смисъл да пращат рекламни списания на някого в България.

AAT обаче прие новия ми адрес и даже ми изпрати диплома до България. Интересно дали ще ъпдейтнат и абонамента ми за професионалното списание.


четвъртък, 4 май 2017 г.

Глад за кадри в България 2

В уводната статия за завръщането ми в България написах, че за разлика от заминаването ми, сега знаех гору-долу какво да очаквам.

Горе-долу, защото като че ли имах малко по-високи очаквания. Мислех, че малко по-бързо ще си намеря работа с новите дипломи и подобрения английски. То не че съм се забавил фатално, но липсата на обаждания за интервюта за толкова време ме озадачава. Нали все "нямало хора" в България. Нямало квалифицирани кадри.

На 18 октомври 2015 г. бях написал публикацията "Глад за кадри в България", в която в детайли влязох в задочен спор с друга статият от "Капитал". Казаното там изглежда напълно валидно и днес, а отделно се потвърждава и от действителността.

Разсъждавам за себе си и си казвам, че в Англия бях склонен на всякаква работа, докато тук определено подбирам за какво кандидатствам. От друга страна и на английските, и на българските работодатели би трябвало да им изглеждам еднакво неопитен. Само че на Острова наистина търсят хора, докато за тук не съм съвсем сигурен колко са им спешни и нужни кадрите.

Изглежда има голямо разминаване и в двете посоки. Склонен съм да разбера бизнеса, когато казва, че на пазара на труда се предлагат хора с високи претенции и ниски компетенции. Възможно е. Но и обратното е валидно - абсурдно високи изисквания за знания и опит срещу спорно заплащане.

Не бива да се заблуждаваме, а и не казвам, че в България пробив на престижна позиция с добро възнаграждение е по-трудно, отколкото в Англия. Това с един частен случай няма как да се заключи. Навсякъде е трудно, просто на Острова и по-непрестижната работа би ти осигурила високи доходи. Няма да влизам в спорове с бакалски сметки - наеми, цени и т.н., защото те са безпредметни.

Любопитното е, че горе-долу по същото време миналата година имах един период на принудителна почивка в Англия. От ситуацията излязох, като започнах в индийското, а после и в Ейджинкеър. При всяко положение стресът от подобни почивки е излишен, а и доста висок. Добрата новина е, че имам опит :)


сряда, 3 май 2017 г.

Радко в България

Един месец след последната  ми публикация тук и повече от три седмици, след като се завърнах в България, се реших да напиша няколко реда в блога. Много хора ме насърчиха да продължа да пиша, макар че сега впечатленията и преживяванията ми са много много по-различни.

Ако е имало полза за някого от преживелиците и опита ми в Англия, може пък и сега да се окажа полезен на някого.

Трябва първо да измислим дума, обратна на "невъзвращенец". Българин, който се е върнал от чужбина. Възращенец :)

И така, завърнах се и сега се опитвам да построя живота си за трети път. За разлика от Англия, тук не започвам на чисто - имам жилище, приятели, роднини, знам кое къде е и горе-долу какво да очаквам.

Ще се опитам да не се адаптирам напълно. Има много неща, които бих искал да запазя - културата в отношенията, благотворителността, някои дребни битови навици, физическата ми форма. Има някои - например голямата степен на семейна независимост, които и да искам, няма как да запазя.

Иначе има и хубави неща след завръщането. Другата страна на семейната монета е, че усещам пряка, директна и близка подкрепа. Приятелите са тук, съотборниците, зеленчуците, различните възможности, ако щеш и романтичната простота.

Последната ще я засегна, когато опиша първите срещи с приятели, а сега нека довърша първите ми впечатления от българския трудов пазар след завръщането ми.