Моето инвестиционно портфолио

Девет месеца след пристигането ми в Англия започвам нещо, което е много важно. До този момент скромните ми спестявания се намираха в обикновена депозитна сметка с годишна лихва в размер на 0,5%, платима на първо число на всеки месец. С други думи на всеки 100 валутни единици се получават по "4 стотинки" месечно, при условие, че депозитът не се тегли. Ако се тегли, лихвата е 0,1%. Обидно.

Обидно мъчително беше и отварянето на инвестиционна сметка в HSBC - почти толкова трудно, колкото и отварянето на обикновена разплащателна сметка. Английската шофьорска книжка помогна доста.

Каквото било - било, по-интересното е какво ще става от тук нататък.

Инвестиционни цели
Основната цел е да се изгради капитал, чиято възвръщаемост да има значима роля в стандарта ми на живот. Това е дългосрочна (безсрочна) цел, която е функция на трудовите доходи, а не на доходността от вложенията. Спестяванията обаче трябва да бъдат защитени от инфлацията и по възможност да растат с определена годишна норма.

Като минимална годишна цел залагам сборът на инфлацията и растежа на БВП на Великобритания за 2016 г. Според Централната банка инфлацията ще остане около 0,5% за годината, а прогнозите за ръст на БВП варират от 2,2 до 2,6%. С други думи резултат от 3% ще се счита за задоволителен и ще ми гарантира, че спестяванията ми са нараснали поне с темпа на ръст на местната икономика.

Алокация на активите
За нуждите на блога ще използвам единицата U (Unit), която представлява определена фиксирана сума в британски лири. Тъй като преди да отворя инвестиционна сметка вече имах депозит, сумата там също ще бъде включена в групата "Кеш и еквиваленти".

Изграждането на портфолио завари депозитът с вложение от 3 U  и доходност (натрупани лихви) от 0,21%. Около 1 юни ще си направя нов отчет, в който ще доизгладя данните.

Освен това зададох поръчка за покупка на дялове за 1 U в HSBC FTSE 100 Index C Accumulation. Услугата, която съм отключил в момента, е търговия с дялове на инвестиционни фондове. Платформата на HSBC предлага над 300 фонда с различни профили, с които да се търгува.

Как избрах този фонд
Започвам с индекс фонд, който е свързан директно с тесния индекс на Лондонската фондова борса - ФУТСИ 100 (FTSE 100). Изборът има плюсове и минуси.

[Плюс] С покупката правя залог за "Бримейн" на предстоящия референдум и на краткосрочен ръст на местния индекс. Двете събития нямат задължителна връзка, но моето усещане е, че борсата има накъде да расте, още повече, че в последните месеци изостана от конкурентите отвъд океана и на континента.

[Плюс] Избрният фонд има изключително ниски разходи по обслужването. Текущата такса (ongoing charge) е само 0,18%, а отклонението от индекса е 0,07%. С други думи, когато ФУТСИ 100 се повиши с 1%, аз се повишавам с 0,75%.

[Минус] Активите във фонда са изключително недиверсифицирани, а оттам такъв става и моят портфейл. Управляват се само позиции на 100-те компании от тесния лондонски индекс. На снимката долу са показани текущите позиции. Най-много акции фондът притежава в HSBC (банката), British American Tobacco (тютюневия концерн) и Royal Dutch Shell (петролната компания). Подобно е сечението и на активите по индустрии - в топ 3 са финансоваят сектор, потребителските стоки и течните горива.

[Плюс] Напълно отсъстват корпоративни облигации. Когато избирах къде да сложа някой паунд, задължително избягвах облигациите, защото според моето скромно мнение те ще бъдат спусъкът на следващата криза.

[Минус] Доходността на пасивен индекс тракер е по-ниска от активно управляваните фондове. Но пък рискът е по-малък.

Следващите стъпки
Набелязал съм един фонд с по-високи разходи, по-висок рисков профил и по-висока потенциална възвръщаемост. JP Morgan Natural Resources C Accumulation. Коефициентът на синтетичен риск е 7 - най-високият възможен. Това е простичък риск индикатор за външната публика, но отразява реално "опасностите". Залозите на този фонд са основно върху петрола, а цените на дял са по-ниски от номинал заради лошите години за черното злато напоследък. Аз мисля, че в сектора има потенциал за възстановяване и ръст, проблемът е само, че HSBC не ми предлага много фондове, фокусирани в природните ресурси. Гоемите минуси на този фонд са огромната волатилност и залозите върху минната индустрия, на която, за разлика от енергийната, не вярвам. На изображението долу виждаме рисковия профил и представянето на фонда напоследък.

Другата следваща стъпка е фонд, таргетиран в недвижимите имоти. Когато (ако) открия позции в трите набелязани сектора, вече мога да кажа, че съм диверсифициран добре.

Това, което ще избягвам, е корпоративни облигации, държавни дългови книжа, злато и акции от развиващите се пазари от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР.

Читанка

Прекрасен страничен ефект на настоящия ми живот е сдобиването със значително време за четене. Още преди Нова година започнах да набирам инерция, като завърших няколко заглавия, които си бях взел от България.

Купих си първите книги в Англия на втория месец. "How to speak money" ("Как да говорим езика на парите") беше по-сполучливата покупка, която постави началото на достойна поредица прочетени икономически, финансови и политически книги.

Около Коледа и рождения ми ден семейството ми подари няколко заглавия на български. "Цената на неравенството" на Джоузеф Стиглиц промени коренно възгледите ми за социалното и икономическото бъдеще на планетата.

В "Мъдреците" пък се запознах с крайно любопитните професионални истории на три светила в световната икономика и инвестиционното дело - Джордж Сорос, Уорън Бъфет и Пол Волкър.

Много интересна ми беше адаптираната на "човешки език" теория на игрите. "Изкуството на стратегията" на Авинаш Диксит и Бари Нейлбъф беше ключова в анализа ми дали да напусна строежа, но явно ще трябва да прочета и "Изкуството на войната" на Сун Дзъ преди да предприемам подобни ходове занапред.

Междувременно през февруари се регистрирах в Пулската библиотека и ѝ станах редовен читател. Доста богата библиотека е, прекрасно организирана. Чудесен сайт, чудесен каталог, пълна автоматизация. Взимам и връщам книги без участието на библиотекар.

Първата заета книга беше "Capitalism's toxic assumptions: Adam Smith's 7 deadly sins" ("Токсичните допускания на капитализма: 7-те смъртни гряха на Адам Смит"). След книгата на Щиглиц, заради която той взе Нобелова награда за икономика, това заглавие нямаше как да отговори на очакванията ми.

След това взех "Guide to economic indicators: making sense of economic" ("Гид на икономическите индикатори: Осмислянето на икономиката"). Изданието на медийната група "Economist" би могло да се определи като подробен терминологичен речник. Вероятно за 99,99% от населението на Земята тази книга би била много скучна, но пък на мен ми беше много интересна, а и полезна. Опресних знанията си и добавих нови.

Следващото заглавие беше "A one person business: how to start a small business with little or no money" или "Едноличен бизнес: Как да започнем дребен бизнес с малко или без пари". Нормална типична книжка с инструкции и идеи, но без значителна добавена стойност.

На 5 април взех масивната книга на френския социолог Тома Пикети "Капиталът в 21 век". На английски "Capital in the twenty-first century". Това са 560 страници научен труд, засягащ отново темата за социалното неравенство и поведението на капитала в наши дни, а интересът ми към нея привлякоха референциите в книгата на Стиглиц. Наложи ми се да подновя заемането ѝ цели два пъти, а датата на връшането ѝ беше 27 май (днес). Много значима книга в академичните икономически среди. На моменти читателят основателно може да негодува срещу "разтягането на локуми", но основната теза е наистина фундаментална за разбирането на стопанския живот около нас. Апропо, този труд е опит да бъде повторен по значимост "Капиталът" на Маркс, но по мое скромно мнение няма да е тази книгата, която да отприщи революция.

На фона на гореспомената тухла, следващата книга, която взех днес, излглежда като някаква брошура, като флайер (от 200-ина странички). Започнах "The price of civilization" ("Цената на цивилизацията) на Джефри Сакс - макроикономист с важна роля в демократизацията и прехода от планова към пазарна икономика на редица държави в Латинска Америка, Източна Европа и Азия, в това число и на България. Основната тема е грешният баланс между правителство и пазар в полза на пазара. Примерът е Америка. Разглежда се явлението, довело до нежеланите обществени резултати и личната драма на милиони граждани от развития свят след Голямата рецесия от 2008 г.

В списъка със заглавия личи липсата на художествена литература. Дебна "1984" на Джордж Оруел, но все е заета. Смятам, че тя идеално ще пасне на интересите ми, свързани с държавно управление, икономика и социален строеж.

И накрая, но не на последно място, интерсно четиво беше и "The big fix" ("Голямата футболна уговорка") на журналиста от ESPN Брет Форест. За манипулациите във футбола, съдържанието на книгата и моята лична информация по въпроса писах преди време в блога.

Хубаво е човек да има време да чете.

Бостан в центъра на Пул

Започвам с уточнението, че далеч не живея в центъра на Пул, но поставих това заглавие, за да подчертая забавната нелепост на заниманието ми във вторник следобед.

Англичаните садят райграс, балканците - чушки, домати, диня, пъпеш... Това е положението. Както се казва, "ти може да избягаш от селото, но селото никога няма да избяга от теб" :)

Винаги ми е било забавно да си земеделствам кротичко и сега с този двор би било безобразие да не пробвам поне няколко различни култури. Един ден като се пенсионирам, ще си взема къща с двор някъде из Тракийската низина, ще си пускам радио "Христо Ботев" и ще си човъркам по цял ден.

По същество. Семената от диня и пъпеш избиха много бързо и саксийките им отесняха за нула време. Вторник се падна хубав слънчев ден. С Андрейчо разровихме гаража и събрахме де що имаше земекопен инструмент. С мотики, гребла и лопати обърнахме почвата на 3-4 квадратни метра. Бях изготвил предварителен чертеж кое къде трябва да се посади, колко широк трябва да ни е парцела и така нататък.

След два часа копане и плевене бостанчето в двора бе готово да приеме своите обитатели. Разположихме растенията, оформихме им легла с хубав компост, поляхме ги и ги оставихме да се пекат. Дано се хванат всички, че нощно време си е хладничко.

Целият този процес бе съпроводен от слънчеви бани и кафенце. Почти оптимална комбинация. Оптималната би била скара и бира :) Неизменните документални кадри също са налице.

П.П. В сряда получих информация, че котки върлуват на нивата. Ще се разправяме.

Макар че и аз имам вина, която осъзнах късно. На двора имаше едни пътечки, по които котките и лисиците се разхождаха. Никога не си сменят маршрута те. Имат си дупки във всяка ограда, свързани с конкретна пътна инфраструктура, от която няма отклонение. Та моето недоглеждане беше, че им прекъснах една от пътечките (връзката "Север = Юг" :) ).

Освен тях ме притесняват и чайките. Ще купувам пушка май :)

Шофьорска книжка в Англия

Обединеното Кралство, като (все още) част от Европейския съюз, се подчинява на общностното законодателство по отношение признаването на личните документи. В този смисъл българска шофьорска книжка може да бъде използвана на територията на Англия при две условия - първо, да я използвате не повече от 3 години след като придобиете постоянен адрес в Кралството и второ, да сте под 70-годишна възраст.

Всеки може да си направи тест за легитимност на шофьорските документи в централизирания адиминистративен сайт www.gov.uk - https://www.gov.uk/driving-nongb-licence.

В някои източници се твърди, че българската шофьорска книжка трябва да се подмени с английска след 3 или 6 месеца пребиваване, но това очевидно не е вярно. Съществува обаче срок, преди който тази подмяна е невъзможна и той е 185 дни пребиваване в страната.

Подмяна на българска шофьорска книжка с английска

Процедурата е сравнително лесна и не се изисква чакане на опашки в местния КАТ или РПУ. От пощенски клон се взима пакета документи или се поръчва доставката им по пощата (би отнело около три дни да пристигнат). Попълва се формуляр и се прилага снимка. Подписът се сканира от формуляра.

Формулярът, заедно с българската шофьорска книжка и българската лична карта, се изпраща до DVLA (Driver & Vehicle Licensing Agency). Агенцията е базирана в Суонзи и покрива административните функции на българския КАТ.

Пощенската пратка с документите може да бъде застрахована, както и да се доплати за референтен номер, позволяващ проследяване.

Цената на подмяната е £43. Сумата може да бъде преведена онлайн или чрез пощенски запис. Пощенските разходи при най-бавната и евтина услуга, която аз лично използвах, са около £6.

Личната карта и новата шофьорска книжка пристигат след десетина работни дни, в моя частен случай - 12. Старата (българската) не ви я връщат - DVLA я унищожава.

Категории в английската шофьорска книжка

Подмяната на българска с английска шофьорска книжка може да донесе приятна изненада на собственика на документите. Местната администрация добавя категория "А" на новоподменените книжки, което позволява управлението на мотоциклет над 50 куб.см. Това се прави във връзка с влязла в сила от 19 януари 2013 г. Трета директива на ЕС за шофьорските книжки. Именно с тази дата е маркирано правото да се управлява по-мощен мотоциклет.

Иначе останалите категории се получават според взетите изпити от съответния водач. "В" категория позволява управлението на лек автомобил и ван, както навсякъде.

Липсват специфичните в българските книжки разрешения за управление на трамвай, тролейбус и трактор.

Ползи

Главната полза от подмяната на шофьорската книжка е неоспоримостта на английския документ като доказателство за адрес. При наличието на английска шофьорска книжка никоя институция няма право да ви отказва услуга с аргумента, че нямате такова доказателство.

Това може да ви спести доста главоболия най-вече при откриването на банкова сметка в Англия.

Другата потенциална полза, която аз още не съм проверил и потвърдил, е по-евтината застраховка "Гражданска отговорност".

Първите 1000 мили, албум с лепенки Евро 2016, диня

Няколко глупости накуп мисля да излъча по телевизията, пардон - в блога.

Първо, за точно 37 дни с колицата преминах първата психологическа граница от 1000 мили. Навъртях 1609 км. в Англия за малко повече от месец. Край на съобщението :)

Междувременно заради посредственото представяне на чушките се реши да се посадят дини и пъпеши :) Те пък разпукаха семките за два дена. На снимката виждаме две бъдещи дини. Да си пожелаем слънчеви дни и плодородна почва.

В последното ми посещението в Теско забелязах, че покрай касите са разположени безплатни албуми с лепенки за Евро 2016. Грабнах един за всеки случай, а вътре бяха първите шест лепенки. Ще си купя 5-10 пакетчета да се радвам.

Всичко гореописано се случва в някакви мигове. В новата работа ме заливат с часове както  вълничките захлупват децата на морето - водата те грабва и те вади на брега. Вчера, в понеделник, направих 13 часа и 45 минути, като в това число не е включено времето за транспорт. Край и на това съобщение :)

Сигурно още някоя глупост мога да разкажа, но идват вечерните визити.

П.С. Ето още една последна. Machine Mart ми изпратиха 500 страници каталог със земеделска техника, гаражно оборудване и ръчни инструменти. Колко мило... :)

Брекзит и преглед на политическите събития в Англия

Отдавна не бях правил политически преглед на случващото се в Англия и Обединеното Кралство. Причината е, че нищо досега не ми се набиваше достатъчно ярко в очи.

Сега, след местните общински избори в Кралството, мога да направя ревизия на дребните детайли, които все пак са ме съпътствали напоследък.

Първо, Садик Хан спечели изборите за кмет на Лондон. Той ще бъде първият мюсюлманин градоначалник на европейската финансова столица. Хан, който е от работническо семейство и с произход от Пакистан, беше кандидат на Лейбъристите и победи консерватора Зак Голдсмит, който е негов пълен антипод - с една дума, роден със сребърна лъжичка в устата.

Победата на левите в Лондон е не само удар срещу консерваторите, но и срещу лидера на кампанията за Брекзит - екскметът на Лондон Борис Джонсън.

Важно е да се отбележи, че на местни избори гласуват всички, които плащат общинска такса. Такива са например и трима от моите румънски съквартиранти, които получиха покани да участват във вота. На референдума за Брекзит на 23 юни право на глас ще имат само британските граждани.

Иначе кампанията за референдума тече вяло. Направи ми впечатление, че правителството разпраща позивни по пощата да се гласува за оставане. Това, което ме учудва, е че официалната власт използва самата институция на властта за агитация. Ето снимка на книжлето с логото на HM Governmet (Her Majesty Government - Правителството на Нейно Величество).

В него са посочени няколко точки "защо правителството смята, че гласуването за оставане в ЕС е най-доброто решение за Кралството". Това са типичните "опрорни точки", характерни и за кампанията за Брекзит, и за всички избори изобщо.

Ако в България се случи нещо подобно, убеден съм че ще има огромен отпор. Представете си Бойко Борисов, Пламен Орешарски, Станишев, Симеон II, Костов или който и да е било премиер да агитира директно от позицията на председател на Министерския съвет, а не е от позицията на партиен лидер. Ще го разкъсаме на дребни парченца и може би така е правилно. Но в Англия правителството агитира.

Другото, което ми прави впечатление, е че изборите са в делнични дни. За мен това също не е правилно, но тъй като не съм видял с очите си как е организиран вота, не мога да кажа дали е имало организационни проблеми и дали работещите граждани са има затруднения да гласуват в късните часове след работа. За справка, реферндумът ще се състои в четвъртък.

Иначе лейбъристите (левите) и ЮКИП (националистите, UKIP) са най-силни в бедните райони и покрайнините на Острова. Примерно в Уелс хората на Корбин и Фараж са съответно първа и втора политическа сила според резултатите от местните избори. По пътя за Миър (Mere), пътувайки за един от последните ми мачове, забелязах поне пет пана и транспаранта на ЮКИП, закачени по хорските къщи. Очевидно националистите в графство Уилтшър (Wiltshire) са активни и партията е силна там.

И един майтап. Една от клиентките ми като кеърър веднъж попита английската ми колежка:
- Ти искаш ли рефернедум?
- ... (колежката не отговори нищо)
- Защото аз не искам, пълна безмислица е. За какво ни е? (и последва върпосителна физиономия).

Какво става с лютите чушки

Лютите чушки се представят незадоволително дотук. Първите семена Халапеньо бяха положени в началото на февруари, а масовото разсаждане на Ринг-о-Файър (Ring-o-fire) се случи във втората половина на месеца. 

За три месеца Халапеньо достигнаха 15 сантиметра, колкото са и четирите корена от другия вид, които покълнаха първи. 

И двата сорта ме изненадаха с едрите си листа. Чушките, които гледах в стайни и балконски условия в България бяха с по-дребни листенца.

Саксиите са намират на перваз над парно на източен прозорец, така че условия не им липсват. Поливам на ден-два-три или когато видя, че горният слой пръст е поизпръхнал. Слънце имат и топлина имат. 

Може би почвата е проблематична. Компостът, в който правих част от разсадите, се стегна като цимент. Добре, че купих хубав компост от градински магазин, че да излезе нещо. Възможно е обаче да са останали примеси от кофти почвата. На този фактор отдавам донякъде слабото развитие на старите разсади. Даже на най-старото Халапеньо му жълтеят листата и него го преместих най-накрая на перваза, да не е над парното и да се засушава. 

Разсъждавам дали не са им малки саксиите. По правилото "корен = стъбло" саксийките са малки, но предишният ми опит с люти чушки сочи, че съотношението спокойно и здравословно може да се поддържа в пропориция 1 към 2.

Очевидно Англия не е родината на лютите чушки, така че ако този експеримент не сполучи, догодина ще пробвам да разсадя нещо друго. Но какво ще бъде то, не знам. Ако чушчиците не излязат, няма да излязат и чери домати...

Що се отнася до масовото производство, там нещата са даже още по-бавни. Разсадени през март, растенията вървят много бавно. Те са и в по-неблагоприятни условия, защото се намират на земята в друга стая. Макар че пак е източна, те имат по-малко слънчеви часове и като цяло растат при по-ниска температура. Специалният азотен зеленчуков тор също не дава видими резултати.

Няколко пъти ги вадих навън да ги грее слънце и да се пекат под парника. Ефектът е единствено забавление :)

Стари по темата:

Люти чушки - Халапеньо
Разсаждане на люти чушки Халапеньо

Какво е да си кеърър

Вече втора седмица работя като кеърър (domiciliary carer). Това беше една опция, която в един момент беше и единствена. Изглежда в тази сфера има голямо текучество и дефицит на кадри, защото сайтовете за работа са заринати от оферти за различните видове кеъръри.

Така и още не съм се сетил за подходяща българска дума, но заниманието наподобява (по-точно съчетава) задълженията на медицинската сестра, санитаря и камериерката.

Има кеъръри по домовете (какъвто съм аз), има Лив-ин кеъръри (live-in careres), които са на разположение почти денонощно, и такива в старчески домове и други домове за настаняване (тоест не-пътуващи).

Аз започнах обучение по-миналия понеделник, което продължи три дни. Общо-взето загубено време. Обсъждаха се сюжети като необходимостта да се пият лекарства, вода и да се следи диетата, да се внимава при премествания, да се попълва прилежно документацията - все неща, които се предполага, че са близки до ума, но и които трябваше да се изговорят.

Миналия понеделник пък бях на първото си и последно "гледане" (shadowing). На следващия ден вече бях на официална смяна. Засега ми дават само клиенти (така ги наричаме), при които трябва да ходят по двама кеъръри. Това има плюсове и минуси. Плюсът е, че има на кой да разчиташ, има кой да те посъветва, кой да ти покаже... Минусът е, че хората, нуждаещи се от двама помощници, са по-тежките случаи - или много възрастни, или много трудно подвижни, или терминално болни.

Обичайната визита включва помощ при използването на подвижните тоалетни, подмяна на подложка (или памперс) и източване на катетър; хигиенизация; преобличане; осигуряване на желани (или препоръчани) храни и течности и осигуряване на други удобства и условия.

В сутрешните или вечерните визити се включва цялостно подмиване, мазане с крем и други подобни грижи.

Уточнявам, че от фирма до фирма и от позиция до позиция може да има големи разлики, но генерално това изчерпва отговора на въпроса какво е да си кеърър.

Моите лични впечатления и преживявания

Няма да крия, че преди да започна ме беше откровено страх. Чудех се дали ще издържа психически на задаващите се гледки, дали ще се справям добре, изобщо... какво ще става. Все още опитът ми е много малък, но от ден на ден се чувствам все по-уверен.

За само една седмица се изпълних с толкова много впечатления. Например за различните клинети.

Има да кажем един дядо - Гид (Гидеон), който всеки път като ни види (мен или другите кеъръри), се залива от смях и радост. Толкова мило ми става. Човекът е възрастен и лявата му половина е парализирана след прекаран удар. Говорът му е затруднен, но усмивката и ведрите му очи са като на тийнейджър. Жена му живее с него, и тя е голяма скица. Разказаха ми, че точно преди да получи удар, планирали да дойдат в България. По стените им има снимки от къде ли не...

Има пък няколко баби, също големи скици, които го раздават "палавници". Едната ми вика - "напомняш ми на някакъв актьор, ама не мога да се сетя на кого", другата направо ми вика, че съм много хубав, а аз се чудя какво да отговарям... :) С една друга по-млада госпожа, да кажем на около 60, пък си говорим за тенис. Колкото пъти отида при нея, толкова пъти телевизорът ѝ е на Скай Спортс.

Важно е да отбележа, че страховете ми се разсеяха сравнително бързо. Вече се чувствам по-уверен и мисля, че мога да помогна на хората.

Всъщност има един много особен ефект на това ми амплоа. Никога в живота си не съм се занимавал с нещо, което да е по-удовлетворяващо от морална гледна точка. Да помогнеш на някой в нужда, да усетиш как крехка старческа ръка те "стиска" и се държи за теб, да видиш усмивката на човек, който те е чакал цял ден и пак ще те чака, това малко професии го дават.

Не знам дали си въобразявам или преувеличавам. Възможно е. Ще видим след някой друг ден или месец. Не знам колко ще се задържа. Въпросът дали ще издържа психически си е все така отворен - все пак да си кеърър наистина не е занимание за всеки, в това число може би и за мен.

Продължавам да кандидатствам на разни счетоводни позиции и се зареждам с търпение. Всяко нещо идва, когато му е времето. Като съдя по досегашния ми опит, ще отнеме безобразно много време и нерви, но поне старците някак ме радват в момента. Дано и аз им давам нужните внимание, грижа, нежност и да ги заразявам с усмивката, която засега неизменно е и на моето лице, когато ги виждам.

Разни футболни истории от Англия

Занемерих сериозно отразяването на мачовете, в които участвам, а те неусетно достигнаха числото 43 - умопомрачаваща бройка и абсолютен рекорд в съдийската ми кариера за един сезон. Предстоят ми още два мача впрочем, за да ги закръглим на 45.

От последния репортаж (от Саут Черитън) досега посетих още веднъж графство Съмърсет и по-конкретно град Йовил, запознах се с още една госпожица съдийка (Джейд Уордъл), направих адски слаб мач пред погледа на Алекс Ръш-Фиър и много силен след това в Уеръм (Wareham), а за капак днес си създадох и забавен спомен.

В Йовил бях с Били Бюканън - един шотландец, който работи в една фабрика за храни и бисквити в Пул. По правилото "Светът е малък" по-късно се оказа, че един от българите във Фейсбук групата работи в същия завод и двамата се познават.

Два дни преди това бях с Алекс Ръш-Фиър и Джейд Уродъл на "Магна роуд" - един наистина перфектен терен, на който играе силният тим на Хамуърти Рекриейшън (Hamworthy Recreation FC). Отборът беше няколко мача назад именно защото си пазеще терена през зимата и отменяше мачовете. Приличен двубой за стандартите на Дорсет Премиер лигата.

Същият Алекс, който е и дисциплинарен секретар, тоест регистрира и брои картоните и администрира накаания, дойде да ме гледа на юношеския мач между Борнмът Попийс (Bournemouth Poppies) и Канфорд Юнайтед (Canford United). Освен този факт, любопитна подробност е, че за Канфорд играеше Марек Бакула - брат на поляка Себастиан Бакула, с когото работихме заедно две-три седмици по строежите на Пул. В този мач бях доста слаб, направих доста грешки, но отвреме навреме е допустимо. Един червен и седем жълти картона пък белязаха рекорда ми по дисциплинарни мерки за сезона.

Компенсирах се в Уеръм на мача между местните Рейнджъри и Портсхем Юнайтед. 1:2 за гостите, а аз се справих много силно. Изкарах мача без картони, но за първи път дадох непряк свободен удар в наказателно поле - сложно и рядко отсъждане за игра с ръка на вратаря след пас с крак към него. Като цяло интересен двубой, в който и потичах доста добре.

А днес бях в Миър (Mere) за мач между едноименния домакин и шампионът на дивизията - Шафтсбъри (Shaftesbury). Преди началото Миър Таун и ние, съдиите, направихме шпалир, за да аплодираме първенеца. Аз нещо се "натрових" с някакъв разтворим сок, предложен от домакините, и цяло първо полувреме бях под сериозно "напрежение". На почивката веднага се изстрелях към "едното място", където нова неприятна изненада ме завари - нямаше тоалетна хартия. Слава Богу, имах доста листчета, на които в предишни мачове съм записвал голове и картони. Забавна история... :)

На този линк (https://www.facebook.com/410882085787095/videos/515217035353599/) се вижда шпалира, аз съм "мъничко черничко с мъничко жълтичко" в дъното на кадъра, общо-взето само флагът ми се вижда :)

П.П. Въпреки че направих 43 мача досега, така и не срещнах моя снимка в действие. Затова - селфи от съблекалнят в Уеръм :)

Индийска храна по домовете

Ще отделя следващите няколко реда на едно забавно преживяване, съпоставимо с двудневния ми стаж в месокомбинат.

Става дума за работата ми като доставчик на индийска храна по домовете. Справка в регистъра на телефона ми показва, че съм започнал на 11 април, понеделник - само два дни, след като взех Реното. Тогава получих обаждане от един персонаж на име Франсис да се явя в ресторант "Фойсалс" (Foysals) колкото мога по-скоро.

Всъщност, това беше второто му обаждане за деня. Първо говорихме в 18:46, като се разбрахме първият ми ден да бъде петък и да работя за ресторанта "Синамън Трий" (Cinnamon Tree - Канелено дърво). Спомням си, че в този момент бяхме с Андрей на източния плаж в Сандбанкс, близо до ферибота за Суонидж. Аз киселеех, защото нямах работа - тъкмо бях приключил с печатницата.

В 19:11 пак се чухме и инструкцията беше да се явя във "Фойсалс".

Явих се и направих дебютните си няколко часа и няколко доставки. Нямам ясен спомен какво точно е било в този първи ден, с изключение, че бях много притеснен да не ми свърши батерията на телефона (и следователно да нямам навигация) и много разочарован от липсата на бакшиши.

Ясен спомен обаче имам от втория работен ден като доставчик, вече за "Синамън Трий". Беше дъждовен петък, а адресите, които поръчваха, бяха безумни. Понякога доставките са много лесни - улица, номер, звъня, подавам и си тръгвам. Друг път обаче или последователността на номерацията е безумна, или навигацията ме заблуждава, или не мога да открия апартамента в някой блок, или номера на сградата не е обозначен... И като добавим и дъжд, става тежичко, особено за новак.

Към днешна дата вече се чувствам напълно уверен. Една смяна продължава между два и четири часа. Стандартно една доставка трае до половин час, тоест за три часа е нормално да имам 6 или 7 касови бона.

Разбира се, има и вариации. В петък, 29 април, подобрих всичките си рекорди - четири часа смяна, 11 касови бона и 6-7 паунда бакшиш. Този ден беше обаче тотална девиация, а причината се крие във факта, че накрая на месеца пари получават не само тези, които взимат седмични заплати, но и тези, които имат месечни заплати.Съответно всеки харчи, всеки е ларж.

Като казах, че обичайно няма бакшиши, имам предвид само моята практика. Чувам, че при доставката на китайска храна има повече. Възможно е (и е логично) клиентите на различни ресторанти да имат и различни стандарти. Доставчиците на пица пък като цяло са най-натоварени. "Домино'с пица" с под трима шофьори не би се оправила в петък вечер.

Заплащането е 5 паунда на час, плюс 1 паунд на касов бон, а ако доставката е по-далечна - 2 паунда. Накрая на смяната получавам и храна. Готино е, отядох си на къри и корма.

Работата е за петък, събота и неделя, но няколко пъти съм правил и понеделници. Само три пъти съм помагал на "Фойсалс", иначе основно съм в "Синамън Трий", където работя с вече споменатия Франсис, който приема поръчките и братята Суфиан и Хабиб от Бангладеш, които въртят тиганите. Пичовете ядат с ръце, така твърдят, че се наслаждават на храната. За мюсюлманите петък е ключовият ден, затова тогава е и големият пир.

В менюто са три основни "течения" - Масала, Корма и Мадрас. Комбинират се с месо - пилешко или агнешко, може и риба или скариди. Масалата е по-лек сос или марината с йогурт, Кормата е по-пикантна и с повече подправки, а Мадрас е лютият сос. Тандури е част от Масалата - марината от лек йогурт с червен пипер и люти чушки. Пиле тандури например представлява пикантно бутче с ярко червен загар, а кожата става умопомрачаващо вкусна.

Хляб няма, има Попадом (Poppadom в нашето меню, иначе може да се срещне и като Пападум (Papadum), Папар (Papar) или Папад (Papad)). Нашите не знам от какво са, но в Уикипедия пише, че може да се правят от брашно от леща, нахут, ориз или тапиока. Щуротии :)

Забавни са им храните, лошото е, че колкото повече ядеш, толкова повече ти се ядат. Кутийка, натъпкана с ориз и смесена с основното ястие отива на към 600-700 грама, което си е много за 10:00 часа вечерта откъдето и да го погледнеш. Но е толкова вкусно, че е грехота да оставиш нещо в чинията.

И все пак - има ли файда в тази работа? Приложението, с което контролирам бюджета си, показва, че за 11 смени съм прибрал £234, значи средно по 22 паунда. Сипвал съм четири пъти по 20 паунда бензин, като в момента съм пълен, така че нека да фискираме разхода на 60 паунда. Чисто - £170 на ръка, необлагаеми, сива икономика. Доста неефективно, доста рисковано, като се има предвид и липсата на бизнес иншурънс (бизнес застраховка "Гражданска отговорност"), но си бяха помощ в трудния април.

Много е възможно вчера да съм направил последните си доставки, защото от днес официално започвам като кеърър. Но за това - друг път :)

Великден в Англия и православната църква в Пул

От няколко месеца съм наясно, че църквата "Свети Дънстан" (Saint Dunstan Orthodox Christian Church) е един от малкото православни храмове в района на Пул и Борнмът. Един или два пъти през март и април опитвах да го посетя, но все беше затворено.

Дойде обаче Великден и удобният момент, да запаля свещ и да се докосна отново до религиозните практики, присъщи на моето семейство и праволсавните християни като цяло.

Други хора от групата на българите в региона също даваха заявки, че ще посетят църквата в навечерието на Възкресение.

Пристигнах около 30 минути преди полунощ. Имаше много хора, със сигурност над 200 човека, като пропорцията беше 150 румънци, 40 българи и 10 други народности. Това разбира се е твърде груба оценка на око и по слух и няма претенциите за представителност.

Почти веднага след влизането ми в храма се видяхме с хора от групата, които ме упътиха към мястото, където се продаваха свещи. Направи ми впечатление, че има един тип свещи и съответно - една цена - 20 пенса. Добро впечатление, като се има предвид как често у нас положението е "ден година храни".

Иначе църквата е малко или много извън какон. Самият храм повече прилича на католически, няма камбанария. Олтарът - който представлява лека ПВЦ конструкция в единия край, е ориентиран на запад, но по колоните имаше икони във всички посоки. Самите те бяха от различни православни народи.

Литургията бе извършена от румънски поп, който принципно е базиран в тази църква. Поздрави ни и на български с "Христос Воскресе". Имаше женски хор, който пя на английски следната и други песни:

Направи впечатление, че имаше и православни англичани. Интересно как са стигнали до тази разновидност на Християнството... Не открих сведения за брой православни британци, но не съм правил и задълбочено проучване.

Литургията продължи извънредно дълго. Възможно е това да е румънската интерпретация, не съм запознат, но мнозина, сред които и аз - започнаха да излизат около 20 минути след полунощ.

Пред църквата отново се събрахме българи, поговорихме си, поздравихме се, чухнахме с яйца. Аз, а и други хора опитаха да пренесат свещения огън в домовете си. За другите не знам, но аз не успях, тъй като духаше обичайния вятър. Въпреки това занесох свещичката вкъщи и се прибрах доволен от първия ми голям празник, посрещнат в Англия.