Отдавна не бях правил политически преглед на случващото се в Англия и Обединеното Кралство. Причината е, че нищо досега не ми се набиваше достатъчно ярко в очи.
Сега, след местните общински избори в Кралството, мога да направя ревизия на дребните детайли, които все пак са ме съпътствали напоследък.
Първо, Садик Хан спечели изборите за кмет на Лондон. Той ще бъде първият мюсюлманин градоначалник на европейската финансова столица. Хан, който е от работническо семейство и с произход от Пакистан, беше кандидат на Лейбъристите и победи консерватора Зак Голдсмит, който е негов пълен антипод - с една дума, роден със сребърна лъжичка в устата.
Победата на левите в Лондон е не само удар срещу консерваторите, но и срещу лидера на кампанията за Брекзит - екскметът на Лондон Борис Джонсън.
Важно е да се отбележи, че на местни избори гласуват всички, които плащат общинска такса. Такива са например и трима от моите румънски съквартиранти, които получиха покани да участват във вота. На референдума за Брекзит на 23 юни право на глас ще имат само британските граждани.
Иначе кампанията за референдума тече вяло. Направи ми впечатление, че правителството разпраща позивни по пощата да се гласува за оставане. Това, което ме учудва, е че официалната власт използва самата институция на властта за агитация. Ето снимка на книжлето с логото на HM Governmet (Her Majesty Government - Правителството на Нейно Величество).
В него са посочени няколко точки "защо правителството смята, че гласуването за оставане в ЕС е най-доброто решение за Кралството". Това са типичните "опрорни точки", характерни и за кампанията за Брекзит, и за всички избори изобщо.
Ако в България се случи нещо подобно, убеден съм че ще има огромен отпор. Представете си Бойко Борисов, Пламен Орешарски, Станишев, Симеон II, Костов или който и да е било премиер да агитира директно от позицията на председател на Министерския съвет, а не е от позицията на партиен лидер. Ще го разкъсаме на дребни парченца и може би така е правилно. Но в Англия правителството агитира.
Другото, което ми прави впечатление, е че изборите са в делнични дни. За мен това също не е правилно, но тъй като не съм видял с очите си как е организиран вота, не мога да кажа дали е имало организационни проблеми и дали работещите граждани са има затруднения да гласуват в късните часове след работа. За справка, реферндумът ще се състои в четвъртък.
Иначе лейбъристите (левите) и ЮКИП (националистите, UKIP) са най-силни в бедните райони и покрайнините на Острова. Примерно в Уелс хората на Корбин и Фараж са съответно първа и втора политическа сила според резултатите от местните избори. По пътя за Миър (Mere), пътувайки за един от последните ми мачове, забелязах поне пет пана и транспаранта на ЮКИП, закачени по хорските къщи. Очевидно националистите в графство Уилтшър (Wiltshire) са активни и партията е силна там.
И един майтап. Една от клиентките ми като кеърър веднъж попита английската ми колежка:
- Ти искаш ли рефернедум?
- ... (колежката не отговори нищо)
- Защото аз не искам, пълна безмислица е. За какво ни е? (и последва върпосителна физиономия).
Сега, след местните общински избори в Кралството, мога да направя ревизия на дребните детайли, които все пак са ме съпътствали напоследък.
Първо, Садик Хан спечели изборите за кмет на Лондон. Той ще бъде първият мюсюлманин градоначалник на европейската финансова столица. Хан, който е от работническо семейство и с произход от Пакистан, беше кандидат на Лейбъристите и победи консерватора Зак Голдсмит, който е негов пълен антипод - с една дума, роден със сребърна лъжичка в устата.
Победата на левите в Лондон е не само удар срещу консерваторите, но и срещу лидера на кампанията за Брекзит - екскметът на Лондон Борис Джонсън.
Важно е да се отбележи, че на местни избори гласуват всички, които плащат общинска такса. Такива са например и трима от моите румънски съквартиранти, които получиха покани да участват във вота. На референдума за Брекзит на 23 юни право на глас ще имат само британските граждани.
Иначе кампанията за референдума тече вяло. Направи ми впечатление, че правителството разпраща позивни по пощата да се гласува за оставане. Това, което ме учудва, е че официалната власт използва самата институция на властта за агитация. Ето снимка на книжлето с логото на HM Governmet (Her Majesty Government - Правителството на Нейно Величество).
В него са посочени няколко точки "защо правителството смята, че гласуването за оставане в ЕС е най-доброто решение за Кралството". Това са типичните "опрорни точки", характерни и за кампанията за Брекзит, и за всички избори изобщо.
Ако в България се случи нещо подобно, убеден съм че ще има огромен отпор. Представете си Бойко Борисов, Пламен Орешарски, Станишев, Симеон II, Костов или който и да е било премиер да агитира директно от позицията на председател на Министерския съвет, а не е от позицията на партиен лидер. Ще го разкъсаме на дребни парченца и може би така е правилно. Но в Англия правителството агитира.
Другото, което ми прави впечатление, е че изборите са в делнични дни. За мен това също не е правилно, но тъй като не съм видял с очите си как е организиран вота, не мога да кажа дали е имало организационни проблеми и дали работещите граждани са има затруднения да гласуват в късните часове след работа. За справка, реферндумът ще се състои в четвъртък.
Иначе лейбъристите (левите) и ЮКИП (националистите, UKIP) са най-силни в бедните райони и покрайнините на Острова. Примерно в Уелс хората на Корбин и Фараж са съответно първа и втора политическа сила според резултатите от местните избори. По пътя за Миър (Mere), пътувайки за един от последните ми мачове, забелязах поне пет пана и транспаранта на ЮКИП, закачени по хорските къщи. Очевидно националистите в графство Уилтшър (Wiltshire) са активни и партията е силна там.
И един майтап. Една от клиентките ми като кеърър веднъж попита английската ми колежка:
- Ти искаш ли рефернедум?
- ... (колежката не отговори нищо)
- Защото аз не искам, пълна безмислица е. За какво ни е? (и последва върпосителна физиономия).
0 коментара:
Публикуване на коментар