Коя е причината, поради която гражданите на Великобритания решиха държавата да напуснат Европейския съюз? Този въпрос в момента е най-горещата глобална тема.
Проблеми с емигрантите, евроскептицизъм, местна народопсихология, силна кампания за „Брекзит“, социално неравенство... Стоп!
Основният слоган на привържениците на „Брекзит“ беше „Искаме си държавата обратно“ („We want our country back”). Кой я е откраднал, в чии ръце е въпросната държава? 52% от гласувалите на референдума британци повярваха, че излизайки от Европейския съюз, те ще получат по-добър живот – ще остават повече пари за здравната система, жилищата ще станат по-достъпни, безработицата ще намалее, заплатите ще се повишат, социалната система ще се разтовари и т.н.
Точно 17 410 742 валидни бюлетини бутнаха първото блокче от европейското домино. По-важната цифра е разликата от 1 269 501 спрямо тези, които подкрепиха оставането в ЕС. За първи път в най-новата история на света ниските класи надделяха в численост над високите в една от държавите от Г-7. Съставът на Г-7 притежава около 2/3 от световното богатство (64% по данни на МВФ), но това богатство вече не достига дори до гражданите на съответните страни.
Нито политическото самоубийство на Дейвид Камерън, нито несъстоятелността на Европейския съюз в този му вид са истинската причина за резултатите от референдума. Истинската причина е желанието на британците за реванш срещу статуквото. Гражданите на Кралството, които гласуваха за „излизане“, забиха шамар на естаблишмента по английски – с бяла копринена ръкавица. Тоест, до голяма степен символично.
Фаталната грешка в кампанията за „Оставане“ беше декларацията на бизнес елита три дни преди вота. 1280 лидери изпратиха писмо с призив против „Брекзит“. Това са същите тези бизнес лидери, които държат служителите си на минимална работна заплата, назначават на контракти с нулеви гарантирани часове (zero-hour contracts) и накрая, но не на последно място, укриват данъци (пардон, оптимизират данъците си), ощетявайки по този начин всички обществени системи. Няма нищо по-естествено от това местните граждани, особено в по-бедните райони и в районите с висока концентрация на емигранти, да гласуват не срещу Европа, а срещу статуквото. Или срещу това глупаво писмо, например. За британците, колкото и да мразят французите и немците, е по-важно какво слагат на масата си. Както и за всеки човек по света, впрочем.
Резултатите от вота показват, че недоволните от живота си във Великобритания са с поне 1 000 000 повече от доволните. На всеки сто, 52-ма виждат, че 48 от съседите им живеят по-добре без да имат състоятелно обяснение защо е така. На Острова класовото разделение е изключително видимо, ясно различимо. След Голямата Рецесия от 2008 г. политическите елити избраха курс на строги ограничения и орязване на социални програми – така тежестта от излизането от кризата беше понесена от ниските прослойки – най-бедните, работещите бедни и работническата класа. В същото време централните банки, в това число и Английската централна банка, изляха море от пари, за да спасят задлъжлнелия бизнес. Не само Великобритания ще носи последствията от тази явна неправда. Европа и Европейският съюз също заслужават сурово наказание за тези практики.
Гърция нямаше капацитета да промени нищо. Те са пренебрежимо малки – видя се от целия театър с външния дълг. Янис Варуфакис, може би най-смелият държавник през последните години, беше елиминиран от статуквото с лекота. Факт е, че иконимката на Гърция е съшита с бели конци, а държавата е разтурена и корумпирана. На калпазаните на Европа им бяха издърпани ушите, може би с право. Но какво да кажат британците? Корупцията ли им е голяма или макроикономческото положение лошо? Може би, но сентиментът поне засега е срещу емигрантите, а не срещу едрия капитал, който си излъчва и политически елит. Това, че редовият гражданин не може да разпознае същинските причини за своето незавидно положение е простим грях, като се има предвид колко силна е и пропагандната машина.
Впрочем лейбъристите също би трябвало да сведат глави след резултата. Британските леви проспаха напълно кампанията, защото не намериха собствени аргументи. Те не посмяха да кажат на Джон и Джанет, че не поляците и румънците им изяждат хляба от трапезата, а че съседът им Джеф, който е едър акционер в техния работодател, не иска да сподели с тях поне малка част от просперитета си. И докато лейбъристите мълчаха, защото и те имат нужда от спонсори, националистът Найджъл Фараж блестя на сцената заедно с шоумена Борис Джонсън.
Разбира се, суматохата около референдума ще утихне рано или късно. Който загубил на борсата, загубил. Който спечелил, спечелил. Недоволните обаче ще си останат недоволни, защото нито от лагера за „Оставане“, нито от лагера за „Брекзит“ ще адресират правилно проблемите, довели до резултата. Може би Шотландия ще се отцепи от Великобритания. Може би ЕС ще се разпадне. Но това всъщност изобщо няма да е важно за Джон и Джейн, нито за Иван и Мария. За тях ще е по-важно да вземат своя реванш и да заживеят в едно по-справедливо, по-морално и по-здраво общество. А това няма как да стане само с оставката на Камерън или разформираването на и без това яловия Европейски съюз.
Основният слоган на привържениците на „Брекзит“ беше „Искаме си държавата обратно“ („We want our country back”). Кой я е откраднал, в чии ръце е въпросната държава? 52% от гласувалите на референдума британци повярваха, че излизайки от Европейския съюз, те ще получат по-добър живот – ще остават повече пари за здравната система, жилищата ще станат по-достъпни, безработицата ще намалее, заплатите ще се повишат, социалната система ще се разтовари и т.н.
Точно 17 410 742 валидни бюлетини бутнаха първото блокче от европейското домино. По-важната цифра е разликата от 1 269 501 спрямо тези, които подкрепиха оставането в ЕС. За първи път в най-новата история на света ниските класи надделяха в численост над високите в една от държавите от Г-7. Съставът на Г-7 притежава около 2/3 от световното богатство (64% по данни на МВФ), но това богатство вече не достига дори до гражданите на съответните страни.
Нито политическото самоубийство на Дейвид Камерън, нито несъстоятелността на Европейския съюз в този му вид са истинската причина за резултатите от референдума. Истинската причина е желанието на британците за реванш срещу статуквото. Гражданите на Кралството, които гласуваха за „излизане“, забиха шамар на естаблишмента по английски – с бяла копринена ръкавица. Тоест, до голяма степен символично.
Фаталната грешка в кампанията за „Оставане“ беше декларацията на бизнес елита три дни преди вота. 1280 лидери изпратиха писмо с призив против „Брекзит“. Това са същите тези бизнес лидери, които държат служителите си на минимална работна заплата, назначават на контракти с нулеви гарантирани часове (zero-hour contracts) и накрая, но не на последно място, укриват данъци (пардон, оптимизират данъците си), ощетявайки по този начин всички обществени системи. Няма нищо по-естествено от това местните граждани, особено в по-бедните райони и в районите с висока концентрация на емигранти, да гласуват не срещу Европа, а срещу статуквото. Или срещу това глупаво писмо, например. За британците, колкото и да мразят французите и немците, е по-важно какво слагат на масата си. Както и за всеки човек по света, впрочем.
Резултатите от вота показват, че недоволните от живота си във Великобритания са с поне 1 000 000 повече от доволните. На всеки сто, 52-ма виждат, че 48 от съседите им живеят по-добре без да имат състоятелно обяснение защо е така. На Острова класовото разделение е изключително видимо, ясно различимо. След Голямата Рецесия от 2008 г. политическите елити избраха курс на строги ограничения и орязване на социални програми – така тежестта от излизането от кризата беше понесена от ниските прослойки – най-бедните, работещите бедни и работническата класа. В същото време централните банки, в това число и Английската централна банка, изляха море от пари, за да спасят задлъжлнелия бизнес. Не само Великобритания ще носи последствията от тази явна неправда. Европа и Европейският съюз също заслужават сурово наказание за тези практики.
Гърция нямаше капацитета да промени нищо. Те са пренебрежимо малки – видя се от целия театър с външния дълг. Янис Варуфакис, може би най-смелият държавник през последните години, беше елиминиран от статуквото с лекота. Факт е, че иконимката на Гърция е съшита с бели конци, а държавата е разтурена и корумпирана. На калпазаните на Европа им бяха издърпани ушите, може би с право. Но какво да кажат британците? Корупцията ли им е голяма или макроикономческото положение лошо? Може би, но сентиментът поне засега е срещу емигрантите, а не срещу едрия капитал, който си излъчва и политически елит. Това, че редовият гражданин не може да разпознае същинските причини за своето незавидно положение е простим грях, като се има предвид колко силна е и пропагандната машина.
Впрочем лейбъристите също би трябвало да сведат глави след резултата. Британските леви проспаха напълно кампанията, защото не намериха собствени аргументи. Те не посмяха да кажат на Джон и Джанет, че не поляците и румънците им изяждат хляба от трапезата, а че съседът им Джеф, който е едър акционер в техния работодател, не иска да сподели с тях поне малка част от просперитета си. И докато лейбъристите мълчаха, защото и те имат нужда от спонсори, националистът Найджъл Фараж блестя на сцената заедно с шоумена Борис Джонсън.
Разбира се, суматохата около референдума ще утихне рано или късно. Който загубил на борсата, загубил. Който спечелил, спечелил. Недоволните обаче ще си останат недоволни, защото нито от лагера за „Оставане“, нито от лагера за „Брекзит“ ще адресират правилно проблемите, довели до резултата. Може би Шотландия ще се отцепи от Великобритания. Може би ЕС ще се разпадне. Но това всъщност изобщо няма да е важно за Джон и Джейн, нито за Иван и Мария. За тях ще е по-важно да вземат своя реванш и да заживеят в едно по-справедливо, по-морално и по-здраво общество. А това няма как да стане само с оставката на Камерън или разформираването на и без това яловия Европейски съюз.
