RSS
Facebook
Twitter

неделя, 12 юни 2016 г.

В петък вечерта Бойко Боев, един от създателите на проекта "Разходки из Лондон", се свърза с мен и ме помоли да напиша нещо за историята на футбола. Той беше първият българин, с когото разговарях на английска територия - това беше някъде в края на август миналата година. Още тогава му бях обещал да напиша текст за блога, но все не ми оставаше време или пък нямаше информационен повод.

Ето че сега имах и двете и изпълних обещанието си, а той ми даде трибуна в може би най-сериозния и смислен български сайт във Великобритания. Споменавал съм го и преди, когато писах за мечтата ми да има силна българска общност в Пул и Борнмът, точно по подобие на тази в английската столица.

Затова и тази публикация влиза в две категории - БГ общност и Футбол. Всеки момент, в който българите правим нещо заедно, особено пък за други българи, е скъпоценен.

Текстът по-долу се появи в събота преди мача на Англия с Русия (1:1). Вече имам впечатление как пулци гледат футбол, но за тях ще пиша друг път.


А ето го и разказът, който първоначално се появи в сайта "Разходки из Лондон" (текстът е без съкращенията и редакторската намеса):

Може да ви е направило впечатление, че през последните дни от прозорците и от колите в Лондон и другите английски градове висят повече национални флагове от обичайното. Не, това не е агитация покрай задаващия се референдум, това е отличителният знак на тези, които в следващия един месец ще следят Европейското първенство по футбол и които подкрепят активно (доколкото могат) своя отбор.

Манията покрай футболния форум, който се провежда във Франция, започна няколко седмици по-рано. Магазините напълниха рафтовете с промоционални продукти, а потребителите могат да открият всевъзможни „пакети“ като телешка кайма + футболна топка или паста за зъби + флагче с цветовете на английското знаме.

Днес футболът е индустрия за милиони. Преди да се превърне в това, което е днес, великата игра се е развивала в продължение на над 150 години. За официална година на „откриването на футбола“ се приема 1863 г., когато в Лондон се формира първото управително тяло – Футболната асоциация, и когато на бял свят се появяват и първите писани правила.

Въпреки че историята се размива, Англия единодушно е призната за родина на футбола. На Острова са основани най-старите клубове (1857 г.), най-стария турнир – ФА Къп (1871 г.) и най-старата лига (1888 г.). Най-старият археологически документ, в който се споменава думата „футбол“, също е открит в Англия през 1409 г., така че спор може да има само около датата, но не и около произхода на играта. Първият международен мач също се е състоял в Лондон. На 5 март 1870 г. Англия и Шотландия завършват 1:1 на стадиона за крикет „The Oval” в Кенингтън. Това съоръжение всъщност дълго време се е ползвало и за футбол, преди първите чисто футболни стадиони да се появят.

Впрочем, крикетът и до днес „оказва влияние“ на футболните процеси на Острова. Може би ви е направило впечатление, че сравнително топли страни като Италия, Испания и Турция имат зимни паузи в шампионатите си, докато Англия няма. В Обединеното кралство мачове има дори на “Boxing day” - 25 декември и на Нова година – 1 януари. Причината не е в алчните телевизионни компании, нито в разглезените шейхове, собственици на клубове, нито дори в Гълфстрийм и относително меката зима. Да се играе в сгъстен цикъл е традиция, прeдопределена от... сезона в крикета. Много локални отбори са принудени да делят терена си с клуб по крикет, а мачовете в този спорт се играят основно между май и септември. Никаква милост за горката трева...

В наши дни, разбира се, топ клубовете си имат собствена база, която рядко делят с други отбори. В английското първенство играят все повече чужденци, особено след като за играчи от все повече нации отпада изискването за издаване на работна виза. Ако даден футболист няма паспорт на страна-членка от ЕС или страна от Британската общност, то той трябва да е взел участие в 70% от мачовете на съответния национален отбор за последните две години, а страната му да е в топ 70 в ранглистата на ФИФА. Боби Михайлов, който има мачове за Рединг, Бончо Генчев, който през 90-те игра в Ипсуич и Лутън, и Димитър Бербатов, който дойде на „White Hart Lane” през 2006 г. покриваха съответното изискване към съответния момент.

Въпреки много чужденци и трансформации, английският футбол си остава нарицателно за представата какво точно трябва да бъде футбола. Пъбове, настроение, експертни оценки от типа „Тази и баба ми щеше да я вкара!“ и дълги коментари на следващия работен ден съпътстват всеки по-важен мач. А този юни важни мачове колкото щеш.

Англия стартира своето участие на Евро 2016 тази вечер срещу Русия. По стечение на обстоятелства в групата е и съседен Уелс, а карето се затваря от Словакия. В четвъртък, 16 юни е двубоят между „Трите лъва“ и „Драконите“, а срещата със словаците е в понеделник, 20 юни. Имайте го предвид, ако точно тогава сте решили да изпиете по бира в местния пъб.

Какви три лъва, може би се питате. Прякорът идва от емблемата на Футболната асоциация, на която са изобразени три лъва. А те пък идват от периода 1100 – 1200 г. Тогава първо крал Хенри I се жени за Аделиза и двете фамилии (с по един лъв на гербовете си до този момент) обединяват емблемите си, а след това Хенри II се жени за Елинор и, познайте... в герба на нейното семейство също има лъв, който се „присъединява“ към предишните два. По-късно същия век и Ричард Лъвското сърце използва тройния символ, а през 1872 г. футболната асоциация на Англия го възприема за свое лого и го поставя на екипите за споменатия първи мач с Шотландия.

Че Англия, с трите лъва на гърдите, ще прескочи групите на Евро 2016, това е очаквано от всички. Но ако се случи така, че в последствие бъде елиминиран някой от „омразните“ отбори на Франция или Германия, тогава ще видите какво значи червено-бял празник.

0 коментара:

Публикуване на коментар