RSS
Facebook
Twitter

понеделник, 28 ноември 2016 г.

Риболов в Пул

На търговския черен петък с Андрей и Кристи (още един от съквартирантите) излязохме да разгледаме за промоции. С Андрейко отдавна имахме идеята да си купим въдица и да опитаме да ловим риба. В "Спортс Дайрект" видяхме промоция - комплект въдица, макара, чепаре, тежести и плувка.

Всъщност думата "чепаре" - няколко кукички в линия, я научих, когато почнах да гледам видеа в YouTube по темата.

Целият този комплект бе рекламиран върху опаковката като "такъми за морски риболов". Добре.

В събота, 26 ноември, рано към 9:00 часа потеглихме към Сандбанкс. Понеже нямахме друга стръв, от хладилника извадих две парчета бекон и няколко парчета шунка. Стигнахме до едно добро място, обаче не можем да построим тая пуста въдица. Не знаем как. Страшни аджамии.

Минаха три момчета, морски момчета, слязоха от лодка. Питах единия да помогне, той помогна, ама като ни видя стръвта му стана вече много смешно. Вика: "много иновативно решение".

Решихме да сменим мястото. Сменихме го. Там пък един друг човек помогна с разяснение как да я хвърляме въдицата. Аз се понаучих, ама Андрей така и не отлепи.

В последния за деня опит той метна тежестта към края на прибоя, на който стояхме. Явно трите кукички от чепарето се оплетоха някъде в някакво желязо, та и без част от такъмите останахме. Обаче понеже кордата се опъваше, поне си направихме снимки, сякаш акула сме хванали :)

Равносметката е малко опит, малко забавление, малко похабена корда, две от три загубени кукички и една тежест. Третата кукичка и плувката успях да ги извадя. Ето и малко снимки:












събота, 26 ноември 2016 г.

Обобщение на кризисната седмица

Добре, черният петък е ясен - яко криза, колата развалена, много нерви. Но какво стана по-натам? Защо нямаше публиакции толкова време?

Изглежда една беда никога не идва сама. В събота, 19 ноември, трябваше да взема служебната таратайка - един много развален Форд, който в последствие се оказа произведен 2007 г.. тоест що-годе нов. Обаче преди това трябваше да изсвиря един мач в Уеръм. Дъждовен ден, пътувах с влак, но трябваше да ходя и пеша. Мачът беше много труден, може да му отделя специално внимание по-натам.

На връщане станах вир вода, трябваше да вървя от стадиона до гарата покрай един главен път, където колите колкото и да не е, си карат бързичко. Вдигаха водата редовно над мен. Поливаха ме като зелка в нива. В един момент даже почна да ми става смешно - какво пък, игра в локви в такъв мащаб кое малко дете би отказало? :)

Мачът си е мач, минал - заминал. Отивам в Хемуърти (отвъд моста, Пул има две части) да взимам колата. Шматката - колежка, която досега я е карала, ми я дава с три капки гориво. На таблото пише, че мога да мина 5 мили. Маман си джейс. Андрей ме беше закарал, караше зад мен към нашата къща, очаквахме да закъсам навръх един надлез в центъра по нанагорнището (защото това гласи законът на Мърфи). Стигнах до някаква бензиностаниця, макар че на таблото пишеше 0 мили гориво от поне две минути. Сипах за 10 паунда (внимание, ще има продължение) и се прибрах поживо-поздраво

Неделя почнах работа, а в работата - също криза. Няма хора, изпонапускаха няколко и рухнахме. Бачкам аз, почваме обедния обход, окарам към Сандбанкс (пак на майната си), оправяме първата баба с Кристина Томуш (една румънка), тръгваме ние към следващата баба и на средата на пътя колата угасва и умира. Това е. Обаждам се на офиса, офисът плаче - те така и така са рухнали, само това им оставаше. Дойде Даниел Тома (той е в отпуска към този момент) да помогне, да донесе поне ключ десетка да махна акумулатора, ако е грешка в таблото. Щото свети лампата "двигател". Пак запалих, стигнах до следващото място и пак умря колата. Ситуация "Бау-бау". Покрихме останалите баби и дядовци с колата на Даниел, а вечерта преминах в режим пешеходец.

Цяла седмица работех като пешеходец (non-driver), не беше приятно. Свръх неефективно и уморително.

Иначе във в понеделник сутринта Андрей трябваше да ме кара до мойта кола да мисля какво да я правя. В неделя преди вечерния ми курс му казах да не пие много. Като се прибрах половината къща беше в нокаут, гледам някакви водки се търкалят. Андрей - в несвяст. Мамата си е... На сутринта беше напълно негоден, така че пак трябваше да си стигна пеша до колата. Не свърших нищо, защото нито имах време, нито телефон да търся опции в нета. Загубен ден. А и пак ме пра яко дъжд.

Вторник. Обаждам се аз на първия сервиз и ги питам направо да казват телефон на репатрак (платформа за аварирали коли). В Англия нямаш право да теглиш развалена кола на въже, само на ригидна връзка може, тоест метална сопа. Дават ми телефон на някакъв тъпан, разбираме се нещо, той поне се оказа от Паркстон (моя квартал), та ме откара до колата. Натоварихме я за 40 паунда и я стоварихме в сервиза.

Сряда и четвъртък. Дни с четири курса - тоест работа по над 12 часа. Кри-за! Сервизът не се обажда. В четвъртък обаче офисът се обажда. В служебната кола съм сипал безоловен вместо дизел. Е, да му... Резил. Но пък и аз откъде да знам, че е на нафта тая талига. Чета в нета какво може да стане, ако сипеш бензин в дизелова кола и се хващам за главата. Дори до тотал-щета може да се стигне, тоест да се праща колата на скрап. Ще видим какво ѝ е, не знам още, но грешката се оказа моя.

В петък си взех вече моята кола. От сервиза махнали имобилайзера, просто вече го няма. Ама пък пали, това е важното. 150 паунда за това удоволствие. Общо всичко 210 паунда. Забравих да спомена още едни 20 паунда, които един мошеник ми взе още предния петък. Край мястото, където аварирах, имаше цели две фирми за пътна помощ. Ама и двете "много заети" били. Пратиха ми все пак човек - някакъв препечен идиот, който откачи и закачи акумулатора и за това ми взе 20 кинта. А освен това като разбра, че сме от България и Румъния не пропусна да пита какво правим тук.

Упоредно с всичко и телефонът ми взе да сдава багажа. А аз постоянно трябваше да съм във връзка с някого, телефон с интернет си трябва в 21-и век. Тоя проблем ще го реша след Нова година, мисля че тогава е най-правилно.

Та така, завъртя се седмицата, да се надяваме, че следващите дни ще бъдат по-спокойни.



събота, 19 ноември 2016 г.

Черният петък

Ноември е месец на кризи. Не знам защо.

По това време миналата година писах за черния понеделник - друг извънредно идиотски ден в месец, когато почти нямах никакви пари, работих на строежа под проливните дъждове и компютърът ми изгоря. В последствие купих някаква бракма, клавиатурата не работеше, но ето че и днес пиша този пост на същия лаптоп, вече адаптиран с безжична мишка и клавиатура.

Та, както се казва при всеки погром: "Продължаваме напред".

Петък сутринта. Отивам аз на шофьорски възпитателен курс. За него ще пиша отделно, надмина с много очакванията ми, беше забавно. Но все пак ми струваше £110. Берекет версин.

Пристигам на уреченото място в средата на нищото - индустриална зона, ние сме в едно от халетата. Паркинг има, ама малък. Човек от фирмата ми указва къде да спра, посочвайки ми че не е проблем да запуша половната паркинг. Добре.

Правим каквото правим, ще си ходим. Навън - дъжд. Всички тичат към колите и палят. Наш Радко върти ключа, припалва леко за секунда и после никой. Въртя пак, половин секунда и никой.

- Ах, майка ти... задавих ли те бе, твойта кожа?

Излизам, давам знак на един мъж да ме побутне, белким отпуша паркинга хората да си ходят. Добре, отиват си.

Батерията на телефона пада. Звъна на Любо, тукашния Митко и пиша SMS на Андрей да идва, като се събуди (че е бил на нощна). А с работата какво ще правя, умът ми не го побира. Информирам ги и тях (скоро ще пиша защо фирмата се разпада и какви са ѝ проблемите).

По някое време идва Митко. Бута ме да запаля на скорост - ядец.

В индустриалната зона има цели две фирми за пътна помощ - с репатраците му, с майсторите, с всичко. Отивам там - заети били всички, да съм ги питал пак след два часа. След два часа отивам - Тревор се прибирал към базата, щял да мине.

Идва тоя Тревор - тъмен албионски субект - чобанин, изпечено лице, малоумен хумор. Не може да я оправи, ние така или иначе знаем, че проблемът е в имобилайзера. и Андрей е вече тук, поне да ни прибере. Та тоя Тревор откачи акумулатора, стояхме пет минути, закачи го, не запали и вика - трябва си ремонт. Питам го дължа ли ти нещо, тоя ми ти отива до колата, сигурно говори с централата, идва и ми иска £20! £20 за кратък малоумен разговор 5-10 минути, в който тоя ми вика, че "проблемът на колата бил в емблемата" (разбираш ли, френска кола = бракма) и ме пита, когато разбира, че сме от България и Румъния "кажете какво правите тука тогава".

Хукнахме в петък вечер да търсим някъде електричар - греда, разбира се. Кой ще ти работи по това време, че да ти дойде и на крак до колата.

Отделно бях гладен като вълк. В 17:00 часа осъзнах, че за последно бях ял една филийка в 7:00 сутринта...

Отделно получих имейл с информация за първия случай, в който ме късат на изпит тук. Тая "Етика" е отвратителна, всички са късани по няколко пъти, страшен препъни-камък е на третото ниво.

Но в крайна сметка денят свърши. Ще трябва явно да се бъркам дълбоко в джоба, да губя време  и нерви, но има и една вероятност ситуацията да се разреши малко по-човешки. Ще видим...


сряда, 16 ноември 2016 г.

Пазирите след Тръмп и Радев

За съжаление сценарият, който си бях начертал преди изборите в Америка, се оказа сметка без кръчмар.

Понеже бях сигурен, че Тръмп ще спечели, бях планирал да изстискам ралито на индексите (S&P 500, EuroStoxx 50 и FTSE 100) и в деня преди изборите да разчистя всичко, оставяйки само "златната позиция".

Само че 10 дена преди вота ФБР се намеси и удари по Клинтън, което съответно доведе до рекордната серия от 8 поредни спада на главните щатски индекси. Успях да "прибера" печалба от... £3 паунда, което пак е нещо, като се има предвид цитираната негативна серия.

От европейския и английския индекс обаче не успях да изляза навреме, така че позициите там си останаха.

Тръмп победи, но пазарите пак изненадаха всички. "Уол Стрийт" хареса Тръмп и Dow Jones (индустриалния индекс) проби тавана с глава, затваряйки на рекордни стойности в последните сесии. Компанията Caterpillar например толкова поскъпна, че както се шегува един анализатор всяка дупка в САЩ в следващите пет години трябва да се изкопае с багер на Cat, за да се оправдае цената.



Друг анализтор пък говореше за спекулативното местене на активи. Според него една добра инвестиция би била добра какъвто и президент да дойде. По-скоро съм съгласен, въпреки че пазарите дават ясно опровержение.

Спекулативната шизофрения засегна и цената на златото. Тройунцията проби важно ниво на подкрепа, среброто също падна, оттам се сринаха минните акции, а оттам портфолиото ми загуби близо 8% само по "златната" позиция. Доста неприятно.

В България пък направих откровена грешка. Купих акции на "Зърнени храни", защото цената на компанията се "разкачи" и изостана от посестримите "Химимпорт" и "Централна Кооперативна Банка". Групата расте само заради ETF-a, няма никакви други фундаментални причини, съответно ще трябва да почакам, за да жъна някаква реколта.

С парите от продадения американски индекс влязох в китайския Shanghai Composite, само че фондът, който намерих, не репликира пряко индекса. Освен това в портфолиото на въпросния фонд има и компании от Хонг Конг, но все пак основната ми идея е да имам експозиция към развиващите се пазари в Азия в следващите месец-два.

неделя, 13 ноември 2016 г.

И изпитът по ДДС падна

След удар се почива.

Стара българска бандитска поговорка. След силното представяне на предния изпит дойде ред да взема следващия на ръба. Изпитът по ДДС (на английски VAT) ми беше един от най-интересните като материя, но явно съм допуснал грешки.

В последните дни и седмици съм адски изморен, работя по много, уча по много и изобщо - темпото е малко по-високо от поносимото.

Дори след този изпит за първи път се случи от влака направо на работа да отида. Може в следващите дни да напиша няколко реда и за тази ситуация, а именно, че фирмата е пред разпад поради липсата на хора и по-точно на чужденци от ЕС.

Обратно на изпита - независимо дали е взет със 100% или с минималните 70%, удовлетворението е еднакво. Събарям ги един по един, четири паднаха, два остават.

Сега ще пробвам да взема изпит в интервал от шест дни - следващият е във вторник. Дисциплината е "професионална етика", а статистиката сочи, че там най-често късат. Българките, които имат тази диплома, са го взели от третия път. Не е изключено и моята стомна най-накрая да се счупи, но няма да се даваме без бой.

Довечера тичам да гласувам (естествено след работа) и после - четене, тестове, четене...


Епохата "Индийско" приключи. Поне засега

Новина. От този уикенд вече не разкарвам индийска храна по домовете. Може би по-рано трябваше да направя тази стъпка, а може би не трябваше да я правя изобщо - историята ще съди.

Занимавах се с тази дейност буквално за удоволствие - вкусна храна, симпатични колеги, кола карам, гъби и люти чушки режа, сосове бъркам...

Оказа се обаче, че шефът (готвачът) всъщност не е собственик на бизнеса. Аз досега си мислех, че му помагам да се развива, да се наложи на пазара. А то се оказа, че някакъв друг прибира оборотите, а чичо Суфи не плаща много, защото явно пък той е на процент.

При това положение играта стана друга и решението беше лесно. Няма смисъл да си продавам всяка петък и събота вечер за попадом и къри, освен това и колата се амортизира. Ще го закъсам за гуми, а колкото повече карам, толкова по-скоро ще дойде този момент.

Ако ми се прииска пак да участвам или пък ако закъсам за работа, с натрупания опит веднага ще ме вземат във всеки ресторант. Засега обаче тази страница се затваря и главата приключва.

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Анонс за предстоящи публикации

Изключително натоварена и богата откъм събития седмица тече. Нямам обаче никакво време за тяхното описване. Маркирам ги тук, че да не ги забравя:

- именният ден,
- изпитът (4 паднаха, 2 остават),
- борсите след победата на Тръмп,
- други/случайни събития.

Ето две илюстрации на моментния режим:

В сряда за първи път бях хем на изпит, хем на работа. И то беше голям тага-дък, защото тестът беше от 13:30 в Саутхямптън, а в 17:30 ми почваше смяната.

Днес, в четвъртък, в рамките на 50-минутната почивка между два курса успях да си оправя предната дясна гума, да си изчистя колата отвътре, да пия едно кафе и даже да си тегля един душ. Всичко, разбира се, се прави успоредно - с едната ръка помпам гума, с другата - прахосмуча, а с краката се търкам под мишниците и пия кафе :)) Да...


неделя, 6 ноември 2016 г.

Изборният ден във Великобритания (Окончателна)

Днес ще се опитам да отразя на живо вота за президент и националния референдум. Ще си припомня журналистическия занаят с писането за събития в реално време.

10:15 часа: Изборният ден във Великобритания започна нормално, включетлно и в Борнмът.

Опашки има в Лондон от 8:00 часа с откриването на секциите там. В социалните мрежи граждани се съветват на кои места гласуването става по-лесно. В английската столица има 14  секции 4 от тях са в сградата на Посолството.

Единствената държава с над 35 секции е Великобритания. Това стана възможно след промяна на "Поправката Каракачанов (35)". Както е известно, преди няколко седмици бях подал жалба срещу ЦИК до Върховния административен съд, но последвалото дело бе загубено и жалбата - отхвърлена.

Все пак секция бе разкрита благодарение на усилията на Българската общност в Борнмът и Пул, на Мая Николова, Димитър Китанов и още двама доброволци, на които ще науча имената по-късно.

Следващият ъпдейт ще бъде преди 2:00 часа местно време. Ще опитам да събера информация и снимки и от други секции на Острова...



Ъпдейт 13:45: От населените места във Великобритания извън Лондон споделят, че изборната активност е сравнително ниска. Някои от секциите са публикували снимки:

Арма, Северна Ирландия
Търнбридж Уелс, Англия
Портсмът, Англия

Имената на останалите доброволци, направили възможно провеждането на изборите в Борнмът, са Михаела Илиева, Диман Велев и Полина Петкова. Те, заедно с Димитър Китанов и Мая Николова, съставят секционната комисия.

Наблюдава се засилен интерес към Фейсбук групата на Българската общност в Борнмът и Пул. До този момент бяха одобрени четирима нови членове, което е необичайно много. Вероятно ще има и още. Провеждането на изборите е важно събитие за местната общност и за нейното утвърждаване.

Преди вота и преди разкриването на секцията, от Борнмът и Пул бяха изпратени до СИК 85 заявления за гласуване извън България. Избирателната активност няма как да послужи за формално преброяване на българите в графство Дорсет, но ако бъде прескочена активността от референдума миналата година, това ще означава, че усилията в рамките на Общността преди изборите са дали резултат.

Ъпдейт 17:15: Към 15:30 следобяд Димитър Китанов от секцията в Борнмът ми съобщи, че към този момент е имало около 150 гласували! Страхотно постижение за местната общност, като се има предвид, че бяха подадени едва 85 заявления. Имало и моменти с опашки, секционната комисия била натоварена през целия ден до този момент. Хората спирали и си говорили, което е един от положителните странични ефекти на днешния вот.

След малко се насочвам към секцията, за да гласувам и аз най-накрая след като работният ми ден приключи.

От Фейсбук научавам, че опашка има и в Кеймбридж. По-рано днес и от Лондон съобщиха съощото. От различни точки извън Великобритания има оплаквания, че бюлетините на стигат, в Мюнхен опашката била толкова дълга, че хората се отказвали да чакат. В Енсхеде, Холандия, секционната комисия освен с бюлетини, посреща и с погача в традиционни съдове.

Най-малкият член на българската общност в Енсхеде прекрачи за първи път прага на изборната секция.
снимка: zarata.org
Ъпдейт 21:45: В секцията се появих към 18:30 часа. Имаше дълга опашка и избирателният ден по кодекс приключи без всички желаещи да са успели да гласуват. Както гласят разпоредбите, от секционната комисия провериха данните ни предварително и гласуването продължи.

Аз успях да пусна бюлетините в 20:45 часа.

През цялото това време чакащите си говорехме, запознавахме се, социализирахме. Чуха се коментари, че най-голямата полза от днешните избори е да се видим, да се запознаем и да си поговорим. Категорично се присъединявам към тази оценка.

Иначе очаквам по-късно да разбера точния брой на гласувалите. Със сигурност пусналите бюлетини ще бъдат поне 2,5 пъти повече от подадените заявления. Попълването на декларации на място беше това, което бавеше процеса.

С изборите в Борнмът показахме, че сме тук и че можем да правим и разни неща заедно. Продължаваме напред.

сряда, 2 ноември 2016 г.

Чуждестранни инвеститори на БФБ

В последния месец се наблюдава раздвижване на Българската фондова борса. След пускането на първия ETF - Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF (BGX), на пазара настъпи оживление, състоящо се в ръст на основния индекс и ръст в търгуемите обеми. Изглежда тази иновация на БФБ работи според предварителните очаквания и интерес към нея има.

В същото време световните пазари са много напрегнати. Златото губи от блясъка си, индексите едвам пъплят нагоре, въпреки че сезонът на корпоративните отчети в САЩ е рядко силен. Почти няма компания, която да не надминава очакванията за финансови резултати. Задаващите се избори обаче явно тежат, а в тези месеци в цените се калкулира и почти сигурното повишение на лихвата, което Фед трябва да обяви през декември.

Обстановката е такава, че пазарите се движат в рейндж, тоест без особена посока. Само цената на петрола сочи нагоре, но пък там ралито е неуловимо за дребния частен инвеститор, който няма реален директен достъп до търговията със суровината.

При гореизложеното моето добре хеджирано портфолио се представя незадоволително. Чак във втората половина на октомври излязох "на зелено" със скромния 1%. Тракерите на S&P500 и EuroStoxx50 се представят прилично, но "златните мини" ми натежават със солидни загуби.

Фиг. 1 Спот цена на тройунция злато деноминарана в долари

Затова реших да се върна на БФБ в опит да се възползвам от бичите настроения в София. Вече наредих преводи, остава да заема позиции.

Превалутирането от паунд към лев обаче е много болезнено. HSBC ми предложи обменен курс от 2.04 лв. за паунд, което направо разруши психиката ми. Unicredit Bulbank от другата страна на транзакцията предложи 2.14, което очевидно е по-поносимо. Когато идвах в Англия, купувах паунда по около 2.70 и то от чейндж бюра - там, където курсовете са най-благоприятни. Грубата сметка показва, че за година и нещо сривът на паунда за мен означава загуба от 550 лева на всеки 1000 паунда.

Като оставим настрана валутния риск, за да е успешна тази маневра, ще ми трябват около 5% ръст на позициите на БФБ, за да бият позициите на световните борси. Ако реша да оставам и ако прогнозите за по-висока инфлация следващата година се сбъднат, ще спечеля и от курсови разлики. Негативният за Великобритания сценарий предвижда паритет евро - паунд. От друга страна "Хард Брекзит" на мен ми изглежда малко вероятен, тоест паундът има потенциал да обърне посоката. Тогава и портфолиото на БФБ ще трябва да наваксва и това движение. На мен обаче дори втория сценарий ми изглежда реалистичен, тъй като ситуацията в София е доста благоприятна.

П.П. Един от недостатъците на софийската борса е, че липсват чуждестранни инвеститори. Е, технически погледнато аз съм такъв. Може тогава да се каже, че чуждестранните инвеститори се завръщат на БФБ.

Още по темата инвестиции:
Моето инвестиционно портфолио
Моите грешки при инвестирането
Количествени улеснения