RSS
Facebook
Twitter

неделя, 29 януари 2017 г.

Български народни танци в Борнмът

Българско хоро се изви в Борнмът! Тази вечер бе първата сбирка на новосформиралата се школа по народни танци и дебютът бе повече от обещаващ.

Събра ни едно момиче, което е играло в ансамбъл "Гоце Делчев" в София. Бяхме около 40 човека, 7-8 от които мъже. Доста голяма група.

Още от началото ми направи впечатление, че почти всички знаеха загрявката. Подозрително! :)
В последствие стана съвсем ясно, че повечето са танцували някъде някога. Аз също все пак имам месец-два тренировки, та не бях съвсем трагичен. Но ако за пръв път ходех, щях да съм потресаващ. Още си спомням първите си стъпки в Люлинската школа.

Изиграхме едно право хоро като край на загрявката, после момичето показа арап хоро, на което аз бях супер. Това ми е едно от любимите, понеже е адски просто, а и на хубави песни върви като "Невено моме" (ама Пиринското, бавното) и "Димитрия ле, джанъм".

А второто хоро, срам, забравих му името. Тъкмо мислех, че в първите няколко пъти ще ми кротко без нови танци и ето - на! От първия път нещо друго. И то беше просто уж, ама на мен ми трябват много повторения. Пак от Пиринската фолклорна област. 1-2-3 напред, още 1-2-3 напред, увисваш на ляв и тръгваш назад с нови две тройки. Леко кръгчета правиш напред-назад и леко движиш на дясно. Това е.

Всички се забавлявахме много, много усмивки, весели хора, разтоварени. Дано да сполучи това начинание. Намери се още един начин Българската общност в Борнмът и Пул да се среща, но днес имаше хора дори от Солсбъри и Саутхямптън.


вторник, 10 януари 2017 г.

Рециклиране на батерии

Без да изпадам в крайности се стремя да бъда разумен квартирант на тая Земя.

В Англия има условия за разделно събиране на отпадъците и аз гледам колкото мога да хвърлям в правилната кофа.

Тези дни обаче предадох за рециклиране около 1 килограм батерии, които бях събирал в продължение на целия ми престой дотук. Понеже мишката и клавиатурата ми са безжични, консумацията ми на батерии е висока. Бях отделил за изтощените една халба, която напоследък се беше препълнила. Батериите са малки, но пък тежки, пълни са с олово. Оловото е тежък метал и един от основните замърсители на планетата.

Важно е батериите да се рециклират. Не се сещам в България къде човек може да ги върне, но със сигурност има места. В Англия ги върнах в един супермаркет на Теско - оттам те ще се погрижат.

Ако попаднете на този постинг случайно, моля, опитайте се да си рециклирате батериите. Изобщо, каквото можете да направите добро, правете го. Мерси.




понеделник, 9 януари 2017 г.

Българин в отбор в Англия

Завръщането ми в Дорсет Премиер Лигата този уикенд бе белязано от любопитно събитие.

Срещнах българин, който играе в местен отбор. Е, силно казано срещнах, защото тоя беше такъв борсук, че засега може би държи класацията за най-голям пън.

Мачът беше в Стърминстър Нютън - град на около час път с кола от Пул. До колкото знам даже има български магазин в това иначе малко населено място.

Бях първи асистент и трябваше да си прегледам тимовите листове. И какво да гледам - Иван Иванов, номер 4 от отбора на домакините.

Забелязах кой носи фланелката "четворка" и още на ръкостискането преди мача пробвах да осъществя контакт:

- Иване, успех! - Казах аз вместо обичайно - good luck или have a good one. Нямаше отговор. Хубаво, може да не е очаквал и да не е слушал кой какво казва.

Мачът се изигра, гостите от Дорчестър биха с 3:1. Нашият герой игра прилично, показа футболен интелект, но физически не беше добре подготвен.

По едно време се усъмних, че е българин, може пък да е руснак. Обаче тъй като бях откъм скамейките, чух потвърждение, че е българин. Някой направи сравнение със Стоичков...

Както казах, наш Иван (Айвън, както му викаха), беше зле физически и го смениха в началото на второто полувреме. Пак се опитах да се "свържа", като при смяната му казах да изчака след мача да се видим.

Пожънах точно толкова успех, колкото имат и в Хюстън в опитите си да разговарят с представители на други цивилизации. След мача клубът-домакин даде обичайната вечеря, на която с момчетата (Джони Пайк и Джордан Уайт) хапнахме наденички и пържени картофи. Разбира се, от нашият нямаше и следа, макар че съотборниците му се бяха събрали да разтоварят в клубния пъб.

Може пък да е бил глух...

четвъртък, 5 януари 2017 г.

Вана

Мисля, че са минали поне 2 години от последната ми вана. Вярно, миналото лято бях на басейн, но точно във вана наистина не помня от кога не съм бил. Или в сауна.

Днес дойде собственикът на къщата. Както е известно, имотът е за продан. Човекът дойде, за да отключи една допълнителна "секретна" стая, в която никой не знаеше какво има. Това беше неговото място, което, ако някой ден реши да се връща, да е готово за обитание каквито и поразии да сме направили по другите стаи.

И какво се оказа? В къщата тайно е съществувало малко студио-апартаментче. Е, без кухненски бокс, но със собствена баня с вана.

Михаела го обяви и след пет минути стаята беше резервирана, ще има нови съквартиранти. Честно да си призная, обмислях дали да не се "преборя" за мястото, но се отказах. Много по-обширна стая е, с двойно легло, два гардероба, библиотечка, бюрце, работещ телевизор. Мисля, че за £600 ще бъде наета, което за мен щеше да бъде от една страна излишен разход, но от друга - значително подобрение на стандарта в позната и комфортна среда (имам предвид къщата).

Бла-бла-бла... Да я взима който ще.

Интересно обаче ми беше да видя какво има в библиотеката на този Питър Боутън, както се казва собственикът. Интересен чешит. Хем се интересува от точни науки - примерно математика, хем от религия. Еклектика. Открих дори том с шахматни дебюти. Освен това религиозните книги са от различни църкви - то нали тук в Англия всяка църква си е свой синод.

Човекът има развод и нов брак във Франция, затова има и няколко тома на английски за имоти във Франция или пък за туристически локации. Личи си и интерес към автомобилите и Формула 1. Също така е видим интересът към инвестициите, в това число и в имоти. Прибрах му две книги, защото изглежда, че не си ги иска и ще ги зареже. Едната е за финансов анализ на предприятията, другата е теория на инвестициите, но не само в ценни книжа, но и в производствени активи и недвижимости.

Интересен и приятен ден се получи, а неговият епилог бе във ваната, където за час и половина смятам, че изкарах токсините :)





сряда, 4 януари 2017 г.

Новата банккнота от пет шотландски паунда

Помните ли как се възмущавах на новата банкнота от пет паунда? Аз продължавам да не харесвам изработката, но ми се падна шотландски файвър, чийто дизайн ми допадна далеч повече.

Да започнем с това, че това е британски паунд без кралицата на гърба. Аз впрочем не знаех, че има различни видове паунд. Ама ето, научих, а сега и на вас казвам.

От предната страна е нарисувана сградата на Шотландската национална банка (Bank of Scotland) и Сър Уолтър Скот - авторът на "Айвънхоу" ("Ivanhoe").

Отзад е Бриг О'Дун (Brig O'Doon) - Мостът на река Дун. Няма ги тия киселяшки щуротии на Чърчил от Втората световна война. По-хубава е на шотландците банкнотата.