Завръщането ми в Дорсет Премиер Лигата този уикенд бе белязано от любопитно събитие.
Срещнах българин, който играе в местен отбор. Е, силно казано срещнах, защото тоя беше такъв борсук, че засега може би държи класацията за най-голям пън.
Мачът беше в Стърминстър Нютън - град на около час път с кола от Пул. До колкото знам даже има български магазин в това иначе малко населено място.
Бях първи асистент и трябваше да си прегледам тимовите листове. И какво да гледам - Иван Иванов, номер 4 от отбора на домакините.
Забелязах кой носи фланелката "четворка" и още на ръкостискането преди мача пробвах да осъществя контакт:
- Иване, успех! - Казах аз вместо обичайно - good luck или have a good one. Нямаше отговор. Хубаво, може да не е очаквал и да не е слушал кой какво казва.
Мачът се изигра, гостите от Дорчестър биха с 3:1. Нашият герой игра прилично, показа футболен интелект, но физически не беше добре подготвен.
По едно време се усъмних, че е българин, може пък да е руснак. Обаче тъй като бях откъм скамейките, чух потвърждение, че е българин. Някой направи сравнение със Стоичков...
Както казах, наш Иван (Айвън, както му викаха), беше зле физически и го смениха в началото на второто полувреме. Пак се опитах да се "свържа", като при смяната му казах да изчака след мача да се видим.
Пожънах точно толкова успех, колкото имат и в Хюстън в опитите си да разговарят с представители на други цивилизации. След мача клубът-домакин даде обичайната вечеря, на която с момчетата (Джони Пайк и Джордан Уайт) хапнахме наденички и пържени картофи. Разбира се, от нашият нямаше и следа, макар че съотборниците му се бяха събрали да разтоварят в клубния пъб.
Може пък да е бил глух...
Срещнах българин, който играе в местен отбор. Е, силно казано срещнах, защото тоя беше такъв борсук, че засега може би държи класацията за най-голям пън.
Мачът беше в Стърминстър Нютън - град на около час път с кола от Пул. До колкото знам даже има български магазин в това иначе малко населено място.
Бях първи асистент и трябваше да си прегледам тимовите листове. И какво да гледам - Иван Иванов, номер 4 от отбора на домакините.
Забелязах кой носи фланелката "четворка" и още на ръкостискането преди мача пробвах да осъществя контакт:
- Иване, успех! - Казах аз вместо обичайно - good luck или have a good one. Нямаше отговор. Хубаво, може да не е очаквал и да не е слушал кой какво казва.
Мачът се изигра, гостите от Дорчестър биха с 3:1. Нашият герой игра прилично, показа футболен интелект, но физически не беше добре подготвен.
По едно време се усъмних, че е българин, може пък да е руснак. Обаче тъй като бях откъм скамейките, чух потвърждение, че е българин. Някой направи сравнение със Стоичков...
Както казах, наш Иван (Айвън, както му викаха), беше зле физически и го смениха в началото на второто полувреме. Пак се опитах да се "свържа", като при смяната му казах да изчака след мача да се видим.
Пожънах точно толкова успех, колкото имат и в Хюстън в опитите си да разговарят с представители на други цивилизации. След мача клубът-домакин даде обичайната вечеря, на която с момчетата (Джони Пайк и Джордан Уайт) хапнахме наденички и пържени картофи. Разбира се, от нашият нямаше и следа, макар че съотборниците му се бяха събрали да разтоварят в клубния пъб.
Може пък да е бил глух...
Не се ли досещаш, че може да е бил болен след като не е останал след мача? Българите никога не мислят преди да омаскарят някой.И Радко в Англия не пада по- долу.
ОтговорИзтриванеЗдравей. Не не съм се досетил, не съм го и предположил дори. Още по-малко искам да омаскарявам някого, споделил съм какво ми се е случило.
ИзтриванеЕдинственият българин, който срещнах в DPL първенството не отвърна на поздрав, показа добър футбол, но се измори бързо, не го видях и след мача и това е. Защо да съм го омаскарил?
С определението ви като бурсук и пън. Ако човек е болен се превръща на бурсук и пън, така ли!?!? Може и така да изглежда от страни, но всеки знае себе си. Дано когато сте болен и не сте в кондиция, някой да ви приравни на бурсук и пън.
ОтговорИзтриване