Има случаи, когато екскурзиите не са изпипани, обаче има и случаи, когато просто като се замислиш, ти се струва нереалистично хубаво. Такъв беше случаят с последното посещение до Гърция.
Всички комплименти отиват за Мариана - на Любо сестра му, която имаше малка работа до Гърция, но ни взе мен, Любо и Маги.
Тръгнахме в 8:00. Взе ни Марианчето с едно Мини Купърче - така леко, без напрежение. Въпросното Мини Купърче си вдига 180 км/ч без да се чувства изобщо в купето и без да влиза в обороти.
Пихме по кафе на първия Лукойл по магистрала "Люлин". После в Сандански обърнахме някое евро, а аз сгънах и един страшен бюрек.
Стигнахме в Солун малко преди 12 и понеже Мариана ни беше резервирала ресторант за 13:00 часа, рещихме да се поразходим. Качихме се на разходка с лодка. Едно корабче с вход свободен, но с бира по 5 евро парчето (от 330 милилитра). Струваше си, забавлявахме се.
Българска реч навсякъде в Солун. Мацките си правят снимки за Инстаграм, момчетата надуват бицепси, както си му е ред.
Седнахме в ресторант "7-те морета" ("7 thalesses"). Рибен ресотрант от висок клас. Обслужване, на което изобщо не съм свикнал. Например - обезкостиха ни рибата и ни я сипаха, смениха ни и три комплекта чинии и прибори. Имаше риби по 50, 60, 70 евро.
Мариана познаваше менюто и ни поръча един голям рибок за четиримата, който ни го донесоха на допълнителна разгъваема маса. Освен него имаше разядка - хлебчета с песто от риба тон, някаква страхотни неща с хайвер, зелена салата от рукола, зеленчукова гарнитура и страшни десерти. Преди десертите ни донесоха дижестив - три бутилки и четири чаши за шот. Мариана обаче пак извади жокер от ръкава и им поиска Бранка Мента (Branca Menta). След бирата и страхотния обяд 25 грама от тоя така наречен дижестив ми свалиха гарда. Невероятно преживяване.
Любопитното беше, че имаше много българи отново. Семейства - жените с напомпани джуки с ботокс, мъжете с часовници с цената на лек автомобил, а децата - лигави до забрава. Ние бяхме най-свестните, но беше показателно, че колкото гърци имаше, толкова и българи.
След обяда се насочихме към Аспровалта - най-близкият гръцки курорт до България. Идеята беше с Любо да се бухнем в морето. Появиха се облаци и заедно с тях съмнения дали планът ще се осъществи. Стигнахме до плажовете на Аспровалта - жива душа нямаше. Облаците обаче се разкъсаха, а лекият вятър не пречеше. Преоблякохме се по бански с Любо и застанахме пред водата за психическа подготовка. Момичетата отзад ни подстрекаваха. Страх ни беше да не е студена водата много, но аз вече се бях топил в Атлантическия океан ("На плаж в Пул"). В Аспровалта водата на 7 май беше 18.3°C, а аз съм плувал в Английския канал при 16 °C, така че бях далеч от нов рекорд. След 5 минути умуване се засилихме с Любо и се хвърлихме във водата. Попръскахме се минута-две, аз направих една дължина плуване и излязохме да съхнем, че и път наобратно ни чакаше.
Любо пое кормилото на прибиране. Аз се поизморих и щях да заспя, ако не се бях усетил, че Маги и Мариана ме гледат и само чакат да видят, кога ще ми падне главата я на стъклото, я между седалките :)
И прибирането беше лесно, макар че само Любо си знае дали не е било натоварващо. Имаше малко движение по Струмското дефиле, но нищо фатално. В 21:30 си бяхме по къщите след един ден, който спокойно може да събере цяла лятна отпуска в едно. Море, рибен ресторант, разходка с корабче, много снимки и много кеф.
Един страхотен ден беше 7 май 2017 г.
А ето и малко снимки от Солун и Аспровалта без да са в хронологичен ред:
Всички комплименти отиват за Мариана - на Любо сестра му, която имаше малка работа до Гърция, но ни взе мен, Любо и Маги.
Тръгнахме в 8:00. Взе ни Марианчето с едно Мини Купърче - така леко, без напрежение. Въпросното Мини Купърче си вдига 180 км/ч без да се чувства изобщо в купето и без да влиза в обороти.
Пихме по кафе на първия Лукойл по магистрала "Люлин". После в Сандански обърнахме някое евро, а аз сгънах и един страшен бюрек.
Стигнахме в Солун малко преди 12 и понеже Мариана ни беше резервирала ресторант за 13:00 часа, рещихме да се поразходим. Качихме се на разходка с лодка. Едно корабче с вход свободен, но с бира по 5 евро парчето (от 330 милилитра). Струваше си, забавлявахме се.
Българска реч навсякъде в Солун. Мацките си правят снимки за Инстаграм, момчетата надуват бицепси, както си му е ред.
Седнахме в ресторант "7-те морета" ("7 thalesses"). Рибен ресотрант от висок клас. Обслужване, на което изобщо не съм свикнал. Например - обезкостиха ни рибата и ни я сипаха, смениха ни и три комплекта чинии и прибори. Имаше риби по 50, 60, 70 евро.
Мариана познаваше менюто и ни поръча един голям рибок за четиримата, който ни го донесоха на допълнителна разгъваема маса. Освен него имаше разядка - хлебчета с песто от риба тон, някаква страхотни неща с хайвер, зелена салата от рукола, зеленчукова гарнитура и страшни десерти. Преди десертите ни донесоха дижестив - три бутилки и четири чаши за шот. Мариана обаче пак извади жокер от ръкава и им поиска Бранка Мента (Branca Menta). След бирата и страхотния обяд 25 грама от тоя така наречен дижестив ми свалиха гарда. Невероятно преживяване.
Любопитното беше, че имаше много българи отново. Семейства - жените с напомпани джуки с ботокс, мъжете с часовници с цената на лек автомобил, а децата - лигави до забрава. Ние бяхме най-свестните, но беше показателно, че колкото гърци имаше, толкова и българи.
След обяда се насочихме към Аспровалта - най-близкият гръцки курорт до България. Идеята беше с Любо да се бухнем в морето. Появиха се облаци и заедно с тях съмнения дали планът ще се осъществи. Стигнахме до плажовете на Аспровалта - жива душа нямаше. Облаците обаче се разкъсаха, а лекият вятър не пречеше. Преоблякохме се по бански с Любо и застанахме пред водата за психическа подготовка. Момичетата отзад ни подстрекаваха. Страх ни беше да не е студена водата много, но аз вече се бях топил в Атлантическия океан ("На плаж в Пул"). В Аспровалта водата на 7 май беше 18.3°C, а аз съм плувал в Английския канал при 16 °C, така че бях далеч от нов рекорд. След 5 минути умуване се засилихме с Любо и се хвърлихме във водата. Попръскахме се минута-две, аз направих една дължина плуване и излязохме да съхнем, че и път наобратно ни чакаше.
Любо пое кормилото на прибиране. Аз се поизморих и щях да заспя, ако не се бях усетил, че Маги и Мариана ме гледат и само чакат да видят, кога ще ми падне главата я на стъклото, я между седалките :)
И прибирането беше лесно, макар че само Любо си знае дали не е било натоварващо. Имаше малко движение по Струмското дефиле, но нищо фатално. В 21:30 си бяхме по къщите след един ден, който спокойно може да събере цяла лятна отпуска в едно. Море, рибен ресторант, разходка с корабче, много снимки и много кеф.
Един страхотен ден беше 7 май 2017 г.
А ето и малко снимки от Солун и Аспровалта без да са в хронологичен ред:
0 коментара:
Публикуване на коментар