В първите дни след завръшането ми имах много време за срещи със стари приятели. Видях се с кой ли не - даже имаше и една много сложна и неочаквана среща - тази на легендите от Sportni.bg.
Разбира се най-много време прекарах с Любо и Маги, Сашко, съотборниците от Мутрагеница. Почти веднага след прибирането ми с Любо само отидохме на рожден ден на братовчед му Иво на Краводер. Първо напиване на родна земя и на чист въздух. Скара, танци, глупости. Толкова бяхме уморени, че заспахме около полунощ. "Обаче играта ни е ясна". За тоя последния лаф изгледайте бисерите на Георги Попвасилев. Първите две седмици само си измисляхме смешни сравнения от тоя тип, които винаги завършваха със заключението, че играта ни е ясна :)
После с Дидо от Мутрагеница свършихме малко работа. Два уикенда му помогнахме на момчето да качи мебели до къщата си в село Миланово във Врачанския балкан посока Своге. За пръв път карах буса на Любо по искърското дефиле, малко по-лесно е от моя Фиат :)
Дидо ми показа страшни гледки от паметника край селото. Ето ги:
Нагости ни момчето - един път пътувах сам, един път с Любо бяхме двамата.
След това дойде срещата със Спортанци. Какво събиране! Преди време аз бях в Англия, а Наси - в Словения. Беше абсурд да се засечем, а и все пак и живущите в София имат свои планове и са трудни за събиране. Обаче тоя път... играта ни беше ясна :) Аз Иван и Надето се събрахме час по-рано от програмата на "Оряхово" да пием една предварителна бира. И двамата там живеят - в "Света Тройца", така че беше лесно да ги събера с колата.
Насочихме се към летището, Терминал 2, където трябваше да кацне Наси. Топ полет от Бергамо - освен нея от същия самолет слязоха и Меглена Кунева и Антонина Зетова. Ники Пушката се присъедини към нас там. За съжаление Чичо Гошо беше на работа и не можа да дойде, а Асен бе неоткриваем на телефоните.
Все пак стана яко събиране. Първо седнахме в най-най-първото квартално капанче - пред един трафопост - да пием по още една бира и чипс. Смях, приказки, истории. После продължихме и в един китайски ресторант. Има - няма - 7-часова среща. И никой не се отегчи, толкова се радвахме да се видим всички, толкова спомени имахме да си припомним.
Иначе се видях и с Велин, и със Сашко пак се наприказвахме, с Иво поиграхме бордови игри, Мартин и Нийчето имат бебе, видях ги и тримата.
Пак заиграх за Мутрагеница - 3 мача, две победи, 3 гола, егати защитника. На 31 години изглежда сякаш имам поне още 10 на добро ниво на терена. Много ме радва това.
Иначе имаше време и за най-семплите вечери пред блока - на биричка и семки. Толкова българско, толкова наше, че няма накъде...
Разбира се най-много време прекарах с Любо и Маги, Сашко, съотборниците от Мутрагеница. Почти веднага след прибирането ми с Любо само отидохме на рожден ден на братовчед му Иво на Краводер. Първо напиване на родна земя и на чист въздух. Скара, танци, глупости. Толкова бяхме уморени, че заспахме около полунощ. "Обаче играта ни е ясна". За тоя последния лаф изгледайте бисерите на Георги Попвасилев. Първите две седмици само си измисляхме смешни сравнения от тоя тип, които винаги завършваха със заключението, че играта ни е ясна :)
После с Дидо от Мутрагеница свършихме малко работа. Два уикенда му помогнахме на момчето да качи мебели до къщата си в село Миланово във Врачанския балкан посока Своге. За пръв път карах буса на Любо по искърското дефиле, малко по-лесно е от моя Фиат :)
Дидо ми показа страшни гледки от паметника край селото. Ето ги:
Нагости ни момчето - един път пътувах сам, един път с Любо бяхме двамата.
След това дойде срещата със Спортанци. Какво събиране! Преди време аз бях в Англия, а Наси - в Словения. Беше абсурд да се засечем, а и все пак и живущите в София имат свои планове и са трудни за събиране. Обаче тоя път... играта ни беше ясна :) Аз Иван и Надето се събрахме час по-рано от програмата на "Оряхово" да пием една предварителна бира. И двамата там живеят - в "Света Тройца", така че беше лесно да ги събера с колата.
Насочихме се към летището, Терминал 2, където трябваше да кацне Наси. Топ полет от Бергамо - освен нея от същия самолет слязоха и Меглена Кунева и Антонина Зетова. Ники Пушката се присъедини към нас там. За съжаление Чичо Гошо беше на работа и не можа да дойде, а Асен бе неоткриваем на телефоните.
Все пак стана яко събиране. Първо седнахме в най-най-първото квартално капанче - пред един трафопост - да пием по още една бира и чипс. Смях, приказки, истории. После продължихме и в един китайски ресторант. Има - няма - 7-часова среща. И никой не се отегчи, толкова се радвахме да се видим всички, толкова спомени имахме да си припомним.
Иначе се видях и с Велин, и със Сашко пак се наприказвахме, с Иво поиграхме бордови игри, Мартин и Нийчето имат бебе, видях ги и тримата.
Пак заиграх за Мутрагеница - 3 мача, две победи, 3 гола, егати защитника. На 31 години изглежда сякаш имам поне още 10 на добро ниво на терена. Много ме радва това.
Иначе имаше време и за най-семплите вечери пред блока - на биричка и семки. Толкова българско, толкова наше, че няма накъде...
0 коментара:
Публикуване на коментар