В уводната статия за завръщането ми в България написах, че за разлика от заминаването ми, сега знаех гору-долу какво да очаквам.
Горе-долу, защото като че ли имах малко по-високи очаквания. Мислех, че малко по-бързо ще си намеря работа с новите дипломи и подобрения английски. То не че съм се забавил фатално, но липсата на обаждания за интервюта за толкова време ме озадачава. Нали все "нямало хора" в България. Нямало квалифицирани кадри.
На 18 октомври 2015 г. бях написал публикацията "Глад за кадри в България", в която в детайли влязох в задочен спор с друга статият от "Капитал". Казаното там изглежда напълно валидно и днес, а отделно се потвърждава и от действителността.
Разсъждавам за себе си и си казвам, че в Англия бях склонен на всякаква работа, докато тук определено подбирам за какво кандидатствам. От друга страна и на английските, и на българските работодатели би трябвало да им изглеждам еднакво неопитен. Само че на Острова наистина търсят хора, докато за тук не съм съвсем сигурен колко са им спешни и нужни кадрите.
Изглежда има голямо разминаване и в двете посоки. Склонен съм да разбера бизнеса, когато казва, че на пазара на труда се предлагат хора с високи претенции и ниски компетенции. Възможно е. Но и обратното е валидно - абсурдно високи изисквания за знания и опит срещу спорно заплащане.
Не бива да се заблуждаваме, а и не казвам, че в България пробив на престижна позиция с добро възнаграждение е по-трудно, отколкото в Англия. Това с един частен случай няма как да се заключи. Навсякъде е трудно, просто на Острова и по-непрестижната работа би ти осигурила високи доходи. Няма да влизам в спорове с бакалски сметки - наеми, цени и т.н., защото те са безпредметни.
Любопитното е, че горе-долу по същото време миналата година имах един период на принудителна почивка в Англия. От ситуацията излязох, като започнах в индийското, а после и в Ейджинкеър. При всяко положение стресът от подобни почивки е излишен, а и доста висок. Добрата новина е, че имам опит :)
Горе-долу, защото като че ли имах малко по-високи очаквания. Мислех, че малко по-бързо ще си намеря работа с новите дипломи и подобрения английски. То не че съм се забавил фатално, но липсата на обаждания за интервюта за толкова време ме озадачава. Нали все "нямало хора" в България. Нямало квалифицирани кадри.
На 18 октомври 2015 г. бях написал публикацията "Глад за кадри в България", в която в детайли влязох в задочен спор с друга статият от "Капитал". Казаното там изглежда напълно валидно и днес, а отделно се потвърждава и от действителността.
Разсъждавам за себе си и си казвам, че в Англия бях склонен на всякаква работа, докато тук определено подбирам за какво кандидатствам. От друга страна и на английските, и на българските работодатели би трябвало да им изглеждам еднакво неопитен. Само че на Острова наистина търсят хора, докато за тук не съм съвсем сигурен колко са им спешни и нужни кадрите.
Изглежда има голямо разминаване и в двете посоки. Склонен съм да разбера бизнеса, когато казва, че на пазара на труда се предлагат хора с високи претенции и ниски компетенции. Възможно е. Но и обратното е валидно - абсурдно високи изисквания за знания и опит срещу спорно заплащане.
Не бива да се заблуждаваме, а и не казвам, че в България пробив на престижна позиция с добро възнаграждение е по-трудно, отколкото в Англия. Това с един частен случай няма как да се заключи. Навсякъде е трудно, просто на Острова и по-непрестижната работа би ти осигурила високи доходи. Няма да влизам в спорове с бакалски сметки - наеми, цени и т.н., защото те са безпредметни.
Любопитното е, че горе-долу по същото време миналата година имах един период на принудителна почивка в Англия. От ситуацията излязох, като започнах в индийското, а после и в Ейджинкеър. При всяко положение стресът от подобни почивки е излишен, а и доста висок. Добрата новина е, че имам опит :)
0 коментара:
Публикуване на коментар