В неделя свирих последния си мач за календарната 2015 година. Пролетта ме завари в родната "В" група и ако не бях заминал за Англия, сигурно поне веднъж щях да бъда съдия на мачовете на ЦСКА и Локомотив София.
Вместо това мисля, че получих нещо повече. След 8 години край страничната линия влязох с гръм и трясък на терена и то не къде да е, ами в родината на футбола. Може да се каже, че футболният ми проект на Острова е нещото, което се движи най-добре. Съдийството ме спаси в критичните дни около банковите драми и ядовете с агенцията в края на септември. Тогава единствените ми и решаващи приходи бяха от футбола.
Можеше да стартирам от поне едно ниво по-нагоре, защото сега на практика опитът ми в България не се зачита. Но това не е фатално. Ако ми е писано, ще се кача в по-горни листи.
Взех участие в 23 мача. Силно постижение за полусезон. В България съм имал само веднъж по-богат полусезон и това е било през есента на 2008 година, когато съм записал 29 мача. Тази цифра обаче изкривява действителността с много, тъй като средно на полусезон съм получавал по 15-17 наряда. Даже през сезони 2009/10; 10/11; 11/12; 12/13 и 13/14 съм записвал под 30 мача за цялата кампания. Тоест тук като дебютант и като чужденец ми гласуват повече доверие. И най-важното, вече съм и главен съдия. Преди мислех, че ще ми е трудно да бъда главен. Бях си изградил зона на комфорт край тъча, но... сега е друго.
Освен това минах и курс за защита на децата във футбола. Много силно преживяване. Имам монета на Футболната асоциация на Англия, нося екип със същата емблема, запознах се с доста футболни хора в региона, обиколих доста стадиони и градове и най-важното - забавлявам се. Трудностите с придвижването се забравят веднага, остава ми удовлетворяващото чувство. Всички мачове би трябвало да са описани тук, освен последните два.
В събота, 13 декември, бях отново на "Каунти Граунд" в Пул - градският стадион, така да се каже. Мач от Дорсет Премиер Лигата - Хемуърти Юнайтед срещу Бландфорд Юнайтед - 1:0. Бях с Конър Гейтс и Хари Хеселден - две от младите надежди на дорсетското съдийство. И двамата бяха малко напрегати. Конър имаше и оценител в лицето на вече познатия ми Крис Пауъл. Не направиха най-силния си мач, но аз бях ОК на тъча. Главният взе няколко грешни решения и в някои от тях публиката набеждаваше мен за виновник, но ние вътре си знаем кой омазва работите.
В герой се превърна един мой стар познайник. Сред резервите за Хемуърти бе записан един юноша под 18 години, на когото свирих наскоро и който ми се правеше на звезда. След контузия именно той се появи на терена и през второто полувреме вкара решителния гол.
Иначе в неделя, 14 декември, имах извънреден мач. Помогнах на мениджъра на децата на Пул, който търсеше съдия за мача за Купата срещу Уеймът. Двубоят се игра на терен много близо до вкъщи и този път даже отидох пеша. Получи ми се добре този мач като за изпроводяк на 2015 г..
Вече чакаме 2016 г. На 2 януари ми е първият наряд.
Апропо, днес правя 4 месеца в Англия. Хем ги усетих, хем - не.
Вместо това мисля, че получих нещо повече. След 8 години край страничната линия влязох с гръм и трясък на терена и то не къде да е, ами в родината на футбола. Може да се каже, че футболният ми проект на Острова е нещото, което се движи най-добре. Съдийството ме спаси в критичните дни около банковите драми и ядовете с агенцията в края на септември. Тогава единствените ми и решаващи приходи бяха от футбола.
Можеше да стартирам от поне едно ниво по-нагоре, защото сега на практика опитът ми в България не се зачита. Но това не е фатално. Ако ми е писано, ще се кача в по-горни листи.
Взех участие в 23 мача. Силно постижение за полусезон. В България съм имал само веднъж по-богат полусезон и това е било през есента на 2008 година, когато съм записал 29 мача. Тази цифра обаче изкривява действителността с много, тъй като средно на полусезон съм получавал по 15-17 наряда. Даже през сезони 2009/10; 10/11; 11/12; 12/13 и 13/14 съм записвал под 30 мача за цялата кампания. Тоест тук като дебютант и като чужденец ми гласуват повече доверие. И най-важното, вече съм и главен съдия. Преди мислех, че ще ми е трудно да бъда главен. Бях си изградил зона на комфорт край тъча, но... сега е друго.
Освен това минах и курс за защита на децата във футбола. Много силно преживяване. Имам монета на Футболната асоциация на Англия, нося екип със същата емблема, запознах се с доста футболни хора в региона, обиколих доста стадиони и градове и най-важното - забавлявам се. Трудностите с придвижването се забравят веднага, остава ми удовлетворяващото чувство. Всички мачове би трябвало да са описани тук, освен последните два.
В събота, 13 декември, бях отново на "Каунти Граунд" в Пул - градският стадион, така да се каже. Мач от Дорсет Премиер Лигата - Хемуърти Юнайтед срещу Бландфорд Юнайтед - 1:0. Бях с Конър Гейтс и Хари Хеселден - две от младите надежди на дорсетското съдийство. И двамата бяха малко напрегати. Конър имаше и оценител в лицето на вече познатия ми Крис Пауъл. Не направиха най-силния си мач, но аз бях ОК на тъча. Главният взе няколко грешни решения и в някои от тях публиката набеждаваше мен за виновник, но ние вътре си знаем кой омазва работите.
В герой се превърна един мой стар познайник. Сред резервите за Хемуърти бе записан един юноша под 18 години, на когото свирих наскоро и който ми се правеше на звезда. След контузия именно той се появи на терена и през второто полувреме вкара решителния гол.
Иначе в неделя, 14 декември, имах извънреден мач. Помогнах на мениджъра на децата на Пул, който търсеше съдия за мача за Купата срещу Уеймът. Двубоят се игра на терен много близо до вкъщи и този път даже отидох пеша. Получи ми се добре този мач като за изпроводяк на 2015 г..
Вече чакаме 2016 г. На 2 януари ми е първият наряд.
Апропо, днес правя 4 месеца в Англия. Хем ги усетих, хем - не.
0 коментара:
Публикуване на коментар