Отне ми четири месеца без десет дни, за да се кача и повозя на двуетажен автобус в Англия. Гледах ги дълго време по улиците, но никога маршрутите им не съвпадаха с моите дестинации. Мислех си някой път да се кача просто ей така - да се повозя и да разгледам от високо, но това нямаше да случи, като се има предвид начина ми на мислене по отношение на безцелните дейности.
Ето че все пак дойде неделя, 5 декември, когато за мача в Корф Мълен трябваше да пътувам с двуетажен автобус. Всъщност не за първи път съм на втория етаж. Спомням си, че в България около 2000-ата година бяха пуснали два-три такива автобуса по линията 309 - легендарна люлинска линия. Тогава като деца с моите приятели сме търчали да се повозим и да правим точно това, което сега не бих си позволил изобщо. Ех, ваканции, ваканции...
Пътуването високо над асфалта не е нещо кой знае какво, но все пак ме накара да се усмихна. Виждах всичко по пътя - хората, магазините, природата, къщите. Светофарите бяха на една ръка разстояние. Забавно.
Желание: Разходка с двуетажен автобус - ✓ Изпълнено!
Ето че все пак дойде неделя, 5 декември, когато за мача в Корф Мълен трябваше да пътувам с двуетажен автобус. Всъщност не за първи път съм на втория етаж. Спомням си, че в България около 2000-ата година бяха пуснали два-три такива автобуса по линията 309 - легендарна люлинска линия. Тогава като деца с моите приятели сме търчали да се повозим и да правим точно това, което сега не бих си позволил изобщо. Ех, ваканции, ваканции...
Пътуването високо над асфалта не е нещо кой знае какво, но все пак ме накара да се усмихна. Виждах всичко по пътя - хората, магазините, природата, къщите. Светофарите бяха на една ръка разстояние. Забавно.
Желание: Разходка с двуетажен автобус - ✓ Изпълнено!
0 коментара:
Публикуване на коментар