В събота свирих първия от трите мача, които ще бъдат наблюдавани от оценител и които ще имат ключова роля при евентуалното ми изкачване в по-горна листа. Моето лично усещане е, че мога да прескоча направо две нива, но такава опция няма.
Все пак преди мача имаше известно вълнение. Исках да се представя по най-добрия начин, затова отделих няколко часа сутринта, за да гледам учебни видеа на УЕФА и изобщо - да се подготвям.
В графството вече ми се носи слава, че съм един от най-добре подготвените физически съдии. Няколко пъти съм чувал подобни оценки от колеги, а и ръководството на местната централа е със същите впечатления. Има доста истина в подобно твърдение - чувствам, че имам енергия, нямам никакви проблеми в последните минути, позиционирам се достатъчно близо до ситуацията, а заради липсата на подготвени асистент-съдии, почти не ползвам диагоналната система, тоест покривам целия терен.
Самият мач беше в Корф Мълен. Домакин - Канфорд Юнайтед, гост - резервите на Шафтсбъри. Краен резултат 1:1. След края на двубоя усещането ми беше, че бях най-добрия на терена. Мачът мина без картони, "успах" си го, както е съдийския жаргон. Никакви оспорвания на решения, никакви проблеми.
Колин Апълтън ми беше оценител. Засипа ме с похвали, а препоръките му бяха когато е необходимо да бъда по-строг, в смисъл да правя по-остри устни забележки. Аз не му отвърнах, но специално за този мач бях избрал "дружелюбната" тактика. Разучих имената на "зрънцата", които могат да ми запалят мача, и с тях си говорех като стар приятел. Затова и нямаше картони. За този първи мач получих много висока оценка, остават още два.
В неделя пък пътувах до Уимборн за двубой от ветеранската лига. Два жълти картона тук, прилично съдийство, нищо особено. Истината е, че в този мач по-скоро си почивах.
Забавното беше, че до игрището имаше някакво комплексче, където любители на влаковите модели се събират. И около него имаше и линийки, по които явно пътуват влакчета.
Все пак преди мача имаше известно вълнение. Исках да се представя по най-добрия начин, затова отделих няколко часа сутринта, за да гледам учебни видеа на УЕФА и изобщо - да се подготвям.
В графството вече ми се носи слава, че съм един от най-добре подготвените физически съдии. Няколко пъти съм чувал подобни оценки от колеги, а и ръководството на местната централа е със същите впечатления. Има доста истина в подобно твърдение - чувствам, че имам енергия, нямам никакви проблеми в последните минути, позиционирам се достатъчно близо до ситуацията, а заради липсата на подготвени асистент-съдии, почти не ползвам диагоналната система, тоест покривам целия терен.
Самият мач беше в Корф Мълен. Домакин - Канфорд Юнайтед, гост - резервите на Шафтсбъри. Краен резултат 1:1. След края на двубоя усещането ми беше, че бях най-добрия на терена. Мачът мина без картони, "успах" си го, както е съдийския жаргон. Никакви оспорвания на решения, никакви проблеми.
Колин Апълтън ми беше оценител. Засипа ме с похвали, а препоръките му бяха когато е необходимо да бъда по-строг, в смисъл да правя по-остри устни забележки. Аз не му отвърнах, но специално за този мач бях избрал "дружелюбната" тактика. Разучих имената на "зрънцата", които могат да ми запалят мача, и с тях си говорех като стар приятел. Затова и нямаше картони. За този първи мач получих много висока оценка, остават още два.
В неделя пък пътувах до Уимборн за двубой от ветеранската лига. Два жълти картона тук, прилично съдийство, нищо особено. Истината е, че в този мач по-скоро си почивах.
Забавното беше, че до игрището имаше някакво комплексче, където любители на влаковите модели се събират. И около него имаше и линийки, по които явно пътуват влакчета.
0 коментара:
Публикуване на коментар