Понеделникът с Дария

Една любопитна история се случи в понеделник, 23 ноември. 

Богдан закъсняваше за работа и се засякохме в кухнята. Часът е да кажем 7:10. Дария по това време обичайно се приготвя за училище и излиза с мен в 7:40. Богдан отбеляза, че тя стои твърде дълго в тоалетната. Аз нямаше да забележа, тъй като вече бях минал...

Стана 7:35 и Богдан излезе. Аз пък тръгнах към моята стая да си взема чантата и какво да видя - Дария се качва по стълбите. И когато ме видя - припадна*. Свестих я, седнах, постоях с нея, поговорихме си, каза, че й е зле, но и че я е страх от реакцията на майка й. Аз знаех и преди да ми каже, че й прилоша от факта, че я видях. Явно е стояла в тоалетната и като е чула вратата да се затваря, е помислила, че съм излязъл и няма да я видя, че не тръгва за училище.

Обадих се на майка й, а и Андрей дойде след около 20 минути. Предупредих ги дискретно да не й се карат много.

Вечерта поговорих и с Михаела. Сега Дария ще минава изследвания, за да се види евентуално от какво й прилошава, но засега сме на мнение, че причините не са физически. Ще видим, случаят е вече в ръцете на майка й. Аз за себе си съм доволен, че реагирах много адекватно и бях там да помогна. Шоколад й дадох да вдигне малко кръвното, хартия да избърше сълзите и най-вече някаква малка форма на сигурност и комфорт.

Иначе, говорейки си с колеги, се натъкнах на човек, англичанин, чийто родители живеят в... Александрово. До Бургас и Слънчев бряг. Самият той често ходи на Слънчака и Несебър. За възрастни англичани България може да бъде рай. Винен район, мек климат, курорти, голям град наблизо... Поздравих го за решението им.

*Уточнение: Причината на Дария да й прилошее, е че я "хванах" в опита й да се скрие и да не отиде на училище. Виждайки я, тя знаеше, че ще кажа на майка й.

П.П. Още не съм си взел компютър, но се надявам скоро да мога много по-лесно да пиша в блога.