Първата ми официална победа в английския шахмат дойде с втория мач. След злощастното реми в дебюта, този път спечелих, но уви, удоволствие нямаше.
Мачът беше между две фракции на Пул, които са в една и съща дивизия - Пул Д срещу Пул Е. Пак бях на трета маса, а срещу мен беше един дядо, за който съм споменавал ТУК.
Преди да дойда в клуба се бях навил яко за успех. Имах лек ден в работата, бях спокоен, уверен и енергичен. Съперникът може би чувстваше това, а и вече го бях разочаровал в приятелски партии помежду ни. Сигурен съм, че не се зарадва от това, че точно аз седнах срещу него.
Мачът започна и още от първия ход ми стана ясно, че човекът е разконцентриран. Аз изиграх първия си ход с белите, натиснах часовника и направих съответния запис. Той от своя страна първо направи запис, а след това натисна часовника, но не премести фигура. Това наложи да му подскажа дискретно, че технически не е направил ход. Вероятно в този момент е настъпил първият му психологически срив и със сигурност е загубил концентрация.
И така, как се разви партията?
1. e4 e5 2. Nf3 Nc6 3. Bc4 Nf6 4. Ng5 Qe7 (слабо! обичайното продължение е 4... d5 и аз само около него разработвах варианти).
5. Nxf7 Rg8 6. Ng5 Rh8 7. Bf7+ Kd8 8. Bc4 Ke8 (и на 5-и, и на 8-и ход на черните компютърният анализ отново предлага d5 - ход, от който съперникът настойчиво бяга, неизвестно защо).
9. Nc3 h6 10. Nf3 d6 11. Nd5 (Тук следва шокът. Видях, че в стила на съперника е първо да записва следващия си ход и после да го прави. Листовете са на обозримо разстояние, така че преди следващата фигура да бъде преместена, аз вече знаех какво предстои. Използвах три секунди между записа и хода, за да се помоля на ум (и аз не знам на кого) да не бъде изигран записания ход. Но уви, съперникът премести кон, пренебрегвайки заплахата срещу царицата. Много ми стана мъчно...)
11... Na5 12. Nxe7 1:0
Много се разочарова дядото и побърза да си тръгне. И на мен ми стана тягостно, не ми се услади победата. А той вече имаше една победа над мен в предишни приятелски игри. Имаше и реми. Беше взел реванш от първоначалните си загуби, но днес не му беше ден.
Все пак, когато се прибрах вкъщи и когато момчетата ме попитаха какво е станало, почувствах радостта от успеха. Да, не е най-бляскавият възможнен, но все пак е успех. Играя, за да побеждавам.
Дано и г-н Паркин превъзмогне бързо злощастния си мач и отново да се наслаждава на играта в следващите си партии. А на мен да ми расте ЕЛО-то :)
Мачът беше между две фракции на Пул, които са в една и съща дивизия - Пул Д срещу Пул Е. Пак бях на трета маса, а срещу мен беше един дядо, за който съм споменавал ТУК.
Преди да дойда в клуба се бях навил яко за успех. Имах лек ден в работата, бях спокоен, уверен и енергичен. Съперникът може би чувстваше това, а и вече го бях разочаровал в приятелски партии помежду ни. Сигурен съм, че не се зарадва от това, че точно аз седнах срещу него.
Мачът започна и още от първия ход ми стана ясно, че човекът е разконцентриран. Аз изиграх първия си ход с белите, натиснах часовника и направих съответния запис. Той от своя страна първо направи запис, а след това натисна часовника, но не премести фигура. Това наложи да му подскажа дискретно, че технически не е направил ход. Вероятно в този момент е настъпил първият му психологически срив и със сигурност е загубил концентрация.
И така, как се разви партията?
1. e4 e5 2. Nf3 Nc6 3. Bc4 Nf6 4. Ng5 Qe7 (слабо! обичайното продължение е 4... d5 и аз само около него разработвах варианти).
5. Nxf7 Rg8 6. Ng5 Rh8 7. Bf7+ Kd8 8. Bc4 Ke8 (и на 5-и, и на 8-и ход на черните компютърният анализ отново предлага d5 - ход, от който съперникът настойчиво бяга, неизвестно защо).
9. Nc3 h6 10. Nf3 d6 11. Nd5 (Тук следва шокът. Видях, че в стила на съперника е първо да записва следващия си ход и после да го прави. Листовете са на обозримо разстояние, така че преди следващата фигура да бъде преместена, аз вече знаех какво предстои. Използвах три секунди между записа и хода, за да се помоля на ум (и аз не знам на кого) да не бъде изигран записания ход. Но уви, съперникът премести кон, пренебрегвайки заплахата срещу царицата. Много ми стана мъчно...)
11... Na5 12. Nxe7 1:0
Много се разочарова дядото и побърза да си тръгне. И на мен ми стана тягостно, не ми се услади победата. А той вече имаше една победа над мен в предишни приятелски игри. Имаше и реми. Беше взел реванш от първоначалните си загуби, но днес не му беше ден.
Все пак, когато се прибрах вкъщи и когато момчетата ме попитаха какво е станало, почувствах радостта от успеха. Да, не е най-бляскавият възможнен, но все пак е успех. Играя, за да побеждавам.
Дано и г-н Паркин превъзмогне бързо злощастния си мач и отново да се наслаждава на играта в следващите си партии. А на мен да ми расте ЕЛО-то :)
0 коментара:
Публикуване на коментар