Изглежда все пак блогът е имал някакъв смисъл. Вчера Андрейчо ми писа, че се запознал с една българка, която е чувала и за блога, и за БГ групата във Фейсбук. Това е хубаво, дано българите в Дорсет се свързват по-лесно и повече помежду си.
Доколкото следя какво се случва със сънародниците в Южна Англия, няколкото чудесни инициативи, започнати през 2016 г. и началото на 2017 г. търпят развитие. Например фолклорният ансамбъл "Златен клас" имаше няколко участия по локални фестивалчета, а групата е сплотена и изглежда се забавлява.
Има усилия и реален напредък в изграждането на Българско училище "Васил Априлов" в Борнмът. Вярвам, че ще се намери как децата на българските емигранти да учат български и в тази част на Острова.
Поздрави на всички българи в Англия, които четат тези редове. Имам доста останали приятели в социалните мрежи и ми става мило, когато видя познати места, физиономии и сюжети от публикациите им.
Що се отнася до мен, малко по-рядко се сещам за Пул от преди. С Митко се чуваме редовно, с Андрей си пишем и се чуваме. Наскоро гледах лайв камера от кея на Борнмът (Bournemouth Pier). Беше ветровито и мрачно, но все пак красиво по своему.
Сравнително редичко чета и новини от Bournemouth Echo или централните английски ежедневници. Няколко имейла и съобщения получих за съдийството. Имаше хора, които не са разбрали, че съм се прибрал.
Иначе банката пак си ме тормози. Вече съм изпратил поне пет писма до Ковънтри (един от адресите на HSBC). И те ми пишат, което е готино - единствените смислени материали в пощенската ми кутия тук, в София. Искат ми потвърждения за адреси, допълнителни информации, изобщо глупости. Колкото и да продължават, няма да си закрия сметката. Все пак с такива мъки я отворих.
Не съм забравил и за още две-три събития и обекта, които да опиша със задна дата. Английският епизод все още и сигурно винаги ще бъде значим за мен.
Доколкото следя какво се случва със сънародниците в Южна Англия, няколкото чудесни инициативи, започнати през 2016 г. и началото на 2017 г. търпят развитие. Например фолклорният ансамбъл "Златен клас" имаше няколко участия по локални фестивалчета, а групата е сплотена и изглежда се забавлява.
Има усилия и реален напредък в изграждането на Българско училище "Васил Априлов" в Борнмът. Вярвам, че ще се намери как децата на българските емигранти да учат български и в тази част на Острова.
Поздрави на всички българи в Англия, които четат тези редове. Имам доста останали приятели в социалните мрежи и ми става мило, когато видя познати места, физиономии и сюжети от публикациите им.
Що се отнася до мен, малко по-рядко се сещам за Пул от преди. С Митко се чуваме редовно, с Андрей си пишем и се чуваме. Наскоро гледах лайв камера от кея на Борнмът (Bournemouth Pier). Беше ветровито и мрачно, но все пак красиво по своему.
Сравнително редичко чета и новини от Bournemouth Echo или централните английски ежедневници. Няколко имейла и съобщения получих за съдийството. Имаше хора, които не са разбрали, че съм се прибрал.
Иначе банката пак си ме тормози. Вече съм изпратил поне пет писма до Ковънтри (един от адресите на HSBC). И те ми пишат, което е готино - единствените смислени материали в пощенската ми кутия тук, в София. Искат ми потвърждения за адреси, допълнителни информации, изобщо глупости. Колкото и да продължават, няма да си закрия сметката. Все пак с такива мъки я отворих.
Не съм забравил и за още две-три събития и обекта, които да опиша със задна дата. Английският епизод все още и сигурно винаги ще бъде значим за мен.
0 коментара:
Публикуване на коментар