Миналата година се бях заканил да изкарам едни Коледни празници както трябва. Ето, целта е изпълнена и то много преди споменатия тогава следващ живот.
Изминават 9 месеца откакто се завърнах в България. Това е специален срок, знаете, режат ти пъпната връв, проплакваш, проглеждаш. Очевидно човек е склонен да открива символи и знамения в големи глупости и аз не съм изключение.
Днес оставям тези няколко абзаца, които може би ще погледна догодина. Какво ли ще си мисля тогава, какво ли ще се е променило? Не бързам да разбирам...
Колко е забавно обаче да си сменяш очилата за света. Само до преди година бях сигурно най-големият радетел за българите в чужбина, "експерт" по проблемите на диаспорите, "активен деятел", но най-важното - пламенен защитник на теорията, че емиграцията е най-доброто житейско решение. Днес се изкушавам да дръпна едно пламенно "президентско слово" с призив към българите зад граница да се завърнат.
2017 година беше много силна за мен, а и много вълнуваща. Очите се мокрят, когато гледам какви съм ги вършил в началото на година. Бях забравил каква драма беше с изпитите, колко ме е било шубе дали ще ми стигне времето. Разделите с приятелте, колегите, възрастните хора, Пул, футбола в Дорсет, морето...
И как няма да забравя, след като се случиха още толкова много неща в оставащите 9 месеца. Върнах се при по-старите си приятели, намерих нови колеги, родителите са наоколо, Люлин, футбола в България, жегите и студа...
Дърпайки чертата, решението да се прибера беше категорично по-правилното. Тази година направих няколко избора, които бяха срещу течението. Изъвн пътя на най-малкото съпротивление. Някои от тях дадоха плодове, други ще се изплатят вероятно в бъдеще.
Така се случи, че прибирането ми от Англия съвпадна с икономическия подем в България и по-точно в София. Не мога да кажа, че си намерих лесно работа, но пък накрая извадих късмет и сега се чувствам много добре с това, с което се занимавам. Случайното събитие "тотал щета на паркинг" направи така, че почти всичките спестявания да изчезнат, но истински важните неща, които си прибрах от Англия, са езикът, дипломата и най-важното - житейския опит.
След финала на "Каунти Граунд" съдийството ми върви вертикално надолу. Но това е добра новина! Пак ходих на мачове, но се концентрирах в това да играя - нещо, което ми носи още повече радост. Играя най-силния си футбол на 31 г., в убийствена форма съм. "Мутрагеница" е номер 1 в своята група на АМФЛ в Слатина, с "Балканика" се движим добре в Люлин, а играхме и във финалната вечер на летния турнир, с "Олд Бойс" бием в Младост, а на Каменица Фенкупа стигнах до четвъртфиналите, където загубих от Светльо Петров, Младен Стоев и Юли Петков.
Личният план, който беше измежду ключовите причини за прибирането ми, си е горе-долу там, където съм го оставил миналата година. Живота си го живея, не се оплаквам, само понякога ми е неловко сред всичките приятели, които вече са женени и с деца. Междувременно баш на Коледа Кери се похвали, че е забременяла. На тези англичанки първата им работа е да си пуснат снимката от скенера във Фейсбук. Еми браво, важно ѝ беше, успя и тя да си изпълни целите, само че не съм чул да се е омъжила. Не че е важно, ама изборът ѝ на мъж в дългосрочен план ме притеснява. Нейна си работа де...
Чакам снимка от скенер и от Ноеми Томечко. Тя отдавна се омъжи и отиде при приятеля си в Германия. "Егешегедре" за Кой Понд (Coy Pond).
Та личният ми план се състои в личния план на другите :) И в България имам добри новини за приятели, но нека те да си се хвалят :)
Като говорим за приятели, доста ми останаха в Англия. Чуваме се от време на време с Митко, с "ми брадър" Андрей си пишем, навивам го и него да се връща. И Румъния се подобрява, не искам да се алкохолизира в тази пуста чужбина, ама... Сара Кроксал се премести с децата, изглежда ми стабилна, с нея също се чуваме спорадично. Пиша си и със стари колеги. Липсват си ми, пазя хубави спомени. А морето как ми липсва само... Вчера се навърши точно една година от първата ми и последна засега уловена риба :)
Но да се върнем на трудните решения. Да се прибера не беше лесно. Свикването не помага, бях свикнал с всичко. Сега пак свикнах - с други предизвикателства и други радости. Мисля, че се ядосвам по-малко от всякога. Или поне по-кратко.
Имам си занимания за година напред. Искам да си довърша проекта в работата, да натрупам още репутация и след това да се преборя за повишение. Пътя го виждам, начертан е. Искам да си доподредя къщата, да си довърша ремонта. Сам не е лесно, но пък поне мога да се сърдя само на себе си, ако омажа нещо :) Искам да взема поне един медал от футбола, колкото повече, толкова повече. Не си го поставям като цел, но бих се разходил до някоя държава в даден момент, а защо не и до Англия... липсва си ми, а и трябва да си нагледам черешата.
Понякога новогодишните резолюции се сбъдват, понякога не. То си знае, не винаги искаме правилните неща, а като ги поискаме - ги дава. Само пътят на най-малкото съпротивление дава по-слаба реколта, оттам вече е минавано достатъчно.
***
Откакто се прибрах, наваксах с някои неща, които бях пропуснал, например с песните. Стефан Вълдобрев има една много весела, която открих съвсем наскоро:
"Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека..."
Поздрав и "ай за много години"! :)
0 коментара:
Публикуване на коментар