Първи работни дни в Англия

На 3 септември бе първият ми работен ден. Пратиха ме да премествам една къща и тогава се запознах с Нийл - нормално английско момче, което работи като хамалин от 12 години. Чест му прави обаче, че се бори и изхранва семейството си - има си женичка, има си дъщеричка и си действа човекът. Говорихме си с него доста, а госпожата, чиято покъщнина местихме, почерпи по един английски чай - с вода и с мляко. По самата дейност мога да отбележа, че когато гардеробите бъдат преместени, потичат сълзи от щастие. И преди съм местил мебели и съм знаел, че гардеробите са най-големият зор, заедно с канапетата. Освен това всички къщи блокове в Борнмът и Пул са построени на баир. Винаги навсякъде има стълби. Този първи работен ден ми подсказа, че лесното е свършило без да предупреди. Носенето на туби с вода и тежки торби с километри ми се стори като гимнастика, на фона на този първи работен ден. Не знаех обаче какво ме очаква...

Иначе возенето в бус ми напомни за миговете с Любо. Струва си да се отбележи и че в индустриалната зона, където се намира офисът на фирмичката, миришеше много безочливо на пуканки.

Целият масраф от операцията възлезе на £40.63, както и бакшиш от £10 - първи приходи от трудово-правни взаимоотношения, като се изключат хонорарите от футбола. И тук става дума за работа в Англия без Нешънъл иншурънс нъмбър. 

В понеделник, 7 септември, ме призоваха на един строеж. Е там вече така се размазах, че като се прибрах, се изкъпах и се проснах като умрял. Това се води първата ми постоянна работа и ще се занимавам с нея, докато от агенцията не ме пратят на договореното място или не си намеря по-добра опция. Както във всеки друг занаят, и в този има чалъми, с които да се съхраняваш и с по-малко усилия да бъдеш по-ефективен. Така в следващите дни започнах да контролирам умората, която пак бе голяма, но винаги по-малка от първия ден. Шефът Кевин ми дава всякакви задачи - планки монтирам, изолации слагам, къртя, чистя, извозвам, материали местя, помагам на отделните екипи - дограмаджии, гипсаджии, водопроводчици, всичко правя. 

Имам доста време за размисъл по време на работния ден. Мисля си за професори и учители, за това как се е стигнало до тук, кой и с какво е виновен, аз какво съм направил и не съм направил и така нататък. Моментът като цяло е много тежък. Близките постоянно ми предлагат да ми пратят пари, но аз първо не искам да съм им в тежест и второ, няма гаранция, че след една, две или три седмици ще имам по-добра опция. Осъзнавам, че стартирам почти от нулата, но имам козове, имам опит, цели, сила и воля да се справя и ще се справя. Убеден съм, че ще се реализирам по-добре съвсем скоро, просто ми трябва време, спокойствие и малко увереност. 

П. П. Колкото и да е тежко, винаги се намира нещо, на което да се усмихнеш.

Парли Спортс - Шерборн Таун (рез.) 1:4

Много силни тези резерви бре. Във втория ми мач в Дорсет Премиър Лийг отново гостите, които са резервен тим на едноименната формация от Туулстейшън Уестърн Премиър Лийг (Toolstation Western Premier League), спечелиха убедително. За разлика от онова 0:4 преди седмица, този път отборът-домакин се отчете с гол (1:4), а мачът определено бе по-качествен от предишния.

Важното в днешния ден беше наличието на т.нар. асесор (assessor) - по нашему съдийски наблюдател. В ниските нива на английския футбол няма делегати и съответно оценки, но когато някой трябва да бъде качен в горна листа, му пращат такъв наблюдател да го оценява и да му дава съвети. За нашия мач беше дошъл Крис Пауъл (Chris Powell - на снимката). Човекът е асистент в Чемпиъншип и на мен ми направи много добро впечатление. Основната му задача бе да коментира представянето на главния съдия, но той взе отношение и по представянето на помощниците.

За мен каза добри думи, коментирахме една конкретна ситуация и разрешението ѝ. Като цяло мачът и всичко покрай него ми напомняше на мачовете от програмата КОР с менторите и талантите. Хората, които ходят делегати в Англия, за разлика от тези в България, вземат много на сериозно задължението си да помагат в израстването на съдиите. Затова асесори са действащи съдии, а не просто някакви футболни функционери.

Иначе се запознах с още двама местни рефери, които очевидно са за качване в горна група. Радвам се, че до края на септември ще имам още един мач в същата формация, което означава, че ще ме гледа още някой. Това е важно, за да минавам в по-горни нива и аз.

Забавна подробност е, че по време на мача в ресторанта на клуба - домакин се провеждаше сватба. След края на срещата пихме с колегите по един сайдер, защото и Англия играеше европейска квалификация. От сватбата намазахме пай, беше им излишен :) Като цяло денят бе много качествен, за което спомогна и вечерта, но за нея в друг пост.

Какво означава лютеницата за емигрантите

Заглавието е подвеждащо. Още е рано да се нарека емигрант, а и толкова обичам лютеница, че няма как да бъда безразличен към нея. Пристигна един много важен колет, по-точно два колета. Два кашона, които представляваха подаръкът ми от Ани за нашата 2-годишнина. Самото им пристигане се превърна в приключение, но него ще го прескочим и ще преминем към същественото.

Същественото е, че два буркана лютеница и две пръчки сушеница могат да накарат човек да се почувства безкрайно обичан. За тези вече три седмици в Англия не съм имал по-силна положителна емоция от момента, в който започнах да вадя подаръците си от кашоните. В първите ми десетина дни тук бях под влиянието на адреналина, на новото, на интересното. Във вторите десет дни срещнах много трудности, очакванията и реалността се сблъскаха челно и дори се появиха изненадващи проблеми. Затова и в края на тези втори десет дни подобен жест на внимание, подготвен много преди да вляза в разните му кризи, имаше огромен ефект.

Следва продуктово позициониране, свързано с личните ми предпочитания.

Освен вече споменатите две лютеници "Първомай" и две сушеници "Орехите", в кашона имаше още пет шоколада Милка, два други шоколада, тройка локуми, по две кутии "Таралежки" и "Черноморец" и една кутия старопланински чай. Ани ми беше взела две нови блузи, суитшърт и фланелка, а освен това беше добавила важни дрехи, които бях забравил, например анцуга на ФК "Люлин". Долнището специално обиколи света - Балканския полуостров, Америка, Англия...  В пратката е трябвало да има и три бутилки Загорка Ретро, но копелетата по митниците са я надушили и са я извадили. Освен всичко вътре бяха и един плюшен енот, една от любимите ми порцеланови чаши (пак с енот) и най-важното - хубава голяма снимка в рамка с мен и Ани. А на гърба ѝ - трогателно послание.

И в крайна сметка какво означава лютеницата за един българин в Англия? Означава обич, подкрепа, внимание, мисъл за другия, съпричастност. Това е първият ми пост от новата квартира. Толкова скорошно преместване е огромен стрес, още повече, че напуснах едно отлично място. Но този емоционално скъп подарък ми помогна напълно да забравя несгодите.

Благодаря ти, Ани.
Обичам те!

Кранборн - Бридпорт (рез.) 0:4

Ето, че дойде и вторият мач в Англия, този път официален. Главният съдия Доминик Гилеспи трябваше да ме вземе, но аз бях пред врата поне пет минути преди уговорката. Нямах търпение.

Какъв инстантен шок преживях, когато от спрялата пред мен кола излезе усмихнат беловлас "младеж", за когото по-късно разбрах, че е роден 57-ма година. Връстник на майка ми! Явно има жесток недоимък на съдии, щом няма горна граница за дейността. В България на 45 години ти бият шута от активното съдийство.

Още тук искам да отбележа, че както Доминик, така и Колин - другият асистент (58-и набор) са във фантастична за възрастта си физическа и психическа форма и се справиха чудесно с мача.

А мачът се състоя на един терен, който бе крив и по хоризонтала, и по вертикала. Този факт обаче не се отрази на качеството на играта, което бе трагично. Домакин бе най-слабият отбор в Дорсет Премиър Лийг - Кранборн, а гост - резервите на Бридпорт. По-късно разбрах, че на първия си мач съм свирил на тимове от Уесекс лигата, която е на по-високо ниво.

0:0 на стадион "Мик Лоудър" до почивката, 0:4 след почивката. Мисля, че се справих добре със задълженията си, засади хванах, фаулове дадох, без разминавания, научих част от процедурите. Само вратарят на домакините имаше някакви претенции към мен. Поласкан бях от вниманието, което ми оказва. После разбрах, че това е най-мрънкащият играч изобщо в дивизията.

Следа от мача има в сайта на ДПЛ. Мило ми е да съм в системата, но съм гладен за растеж. Искам да съм в по-големи лиги.

Няколко снимки от Саутхямптън

На 28 август трябваше да бъда в Саутхямптън за интервю за национален осигурителен номер (National Insurance Number, NINo). Понеже имах фиксиран час и пътувах с влак, бях тръгнал доста по-рано, съответно и пристигнах доста по-рано. Така поразгледах една миниатюрна част от града, но все пак добих някакви впечатления и направих някоя и друга снимка.

Мигранти и бежанци в Европа - икономически и политически преглед

Какво е общото между икономическите емигранти и бежанците? А каква е разликата? Да отговори на широката британска аудитория се нагърбва вестник "Индипендънт" (The difference between a migrant and refugee, in one sentence). Отговорът изглежда очевиден, но явно има необходимост от разяснения. Информационен повод е огромния поток от хора, насочил се към развитите европейски страни. На фон са темите за предоговарянето на условията, при които Кралството членува в ЕС, и евентуалния референдум за Брексит (BrExit).

В статията се казват обичайните неща - бежанците бягат по принуда от военни конфликти, докато икономическите мигранти доброволно търсят по-добър живот или в по-лошия случай - опитват злоупотреби със съответните социални системи. Цитира се също така изказване на немския вътрешен министър Томас де Мезиер, според когото е "неприемливо 40% от всички молби за убежище да идват от хора от Балканския полуостров, където няма конфликт". Според него последните трябва да бъдат депортирани за тяхна сметка. Под "Балкански полуостров" Де Мезиер визира страните извън ЕС. "След сирийците, втори и трети по молби са сърбите и албанците", посочва вътрешният министър на Германия.

Настроения срещу имигранти от Румъния и България също има. През 2014 г. същият господин се обявява за ревизиране на правилата за получаване на обезщетения в рамките на Европейския съюз (Germany to revise EU migrant benefits to stop abuses).

В Англия темата за бежанците е широко застъпена в публичното пространство, въпреки че Кралството е на опашката в Европа и като абсолютен брой молби, и като относителен дял на потърсилите убежище към размера на местното население. На практика Англия няма особен имиграционен проблем, а основната тежест на бежанската криза в ЕС понасят Германия, Швеция, Италия, Франция и Унгария. Затова и крайнодесните политици в Кралството, водени от Найджъл Фараж, си служат с българо-румънския аргумент. А той е, че в последната година 53000 души от България и Румъния са пристигнали в Англия в следствие на падането на ограниченията за работа от 1 януари 2014 г. Сериозна част от лявата политическа мисъл също се обявява за промени в договора на Европейския съюз, тъй като имигрантите от Източна и Централна Европа "изяждат" работните места на нискоквалифицираното и декласирано местно население.

Миграционната картина в Европа и в частност в Обединеното кралство в две инфографики:

Тук интересното е, че Великобритания повдига въпроса за предоговаряне на европейските миграционни политики само година и половина след вдигането на работните ограничения за българи и румънци. Германия, Франция и всички останали приемат балканци на трудовия си пазар от влизането на двете държави в рамките на Съюза - от 1 януари 2007 г. И не протестират чак толкова шумно.

Защо обаче българи и румънци напират толкова за Западна Европа и в частност за Великобритания? В САЩ например има определена минимална работна заплата на федерално ниво - 7,25 долара на час. Има два щата, които са въвели по-ниски ставки (Уайоминг и Джорджия - $5,15) и още няколко, които нямат фиксирани минимални заплати. Най-високо е заплащането във Вашингтон - 9,47 долара на час. Разликата между най-ниската и най-високата ставка е 83.9%.

В Русия минималната заплата към днешна дата е 5965 рубли на месец. В Чечения ставката е 5554. В 38 от 83 субекта в рамките на Федерацията е установено централизираното ниво на минимално заплащане.

В България минималната работна заплата е в размер на 194 евро, в Румъния е 236 евро. В Естония минималното възнаграждение е двойно спрямо България - 390 евро. В затъналата в дългове Гърция е тройно - 684 евро, а в Обединеното кралство минималната заплата е с 675% по-голяма от тази между Дунав и Арда. Разлика, каквато няма в нито една сходна федерация, съюз или друго административно формирование.

За 8 години Европа не успя да постигне нищо на Балканите. Бюрократите в Брюксел не успяха нито да наложат реформи в България, нито да упражнят ефективен контрол върху местните правителства. Уеднаквяването на стандартите в държавите-членки се ограничи със законодателни промени, които по същество имаха пренебрежим ефект върху качеството на живота. Единният пазар подкопа допълнително неукрепналата от прехода българска икономика - десетки работни места бяха загубени за сметка на бизнеси в Централна и Западна Европа. Сезонно изгладените данни на Евростат за юни показват 9,6% безработица. Това не е най-лошият статистически показател в ЕС, но в него не се взема предвид демографската картина в отделните страни. А тя показва, че в България населението на възраст над 65 г. е 19,6%. Само южните страни Гърция, Испания и Португалия плюс Германия са пред нас по застаряване на населението. Разбира се, и четирите споменати държави имат по-голям относителен дял на населението от 0 до 14 години от нас. Всичко това следва да покаже, че твърде малко хора трябва да произведат продукт за твърде много - нещо, което отлично знаем. Какъвто и скок в производителността да се отчете, не е възможно по естествен икономически път България да настигне дори предпоследната държава Румъния.

Ключов механизъм за стимулиране развитието на страните от опашката на ЕС са европейските програми. Изпълнението им зависи от капацитета и компетентността на местните администрации - стратегическа грешка, която коства милиони на данъкоплатците от Германия, Англия и т.н. Тези програми също нямат осезаем икономически ефект с изключение за конкретните изпълнители. Градската среда се подобрява, общините получават някакви средства, републиканската инфраструктура се развивиа, но програмите, свързани с конкурентоспособност и развитие на човешките ресурси нямат реално изражение.

Така, след 8 години членство на България в ЕС, нито законодателните промени, нито европейското финансиране дават необходимите резултати. Иронията е, че България не се справя дори да бъде външна граница на Съюза. Сега, когато Европа трябва да отговори на невижданата бежанска криза, София е безучастен наблюдател. И какво да прави София, след като години наред правителствата не могат да покрият изискванията за приемане в Шенген, докато Брюксел извършва пасивен мониторинг?

И в крайна сметка в Европа няма дебат за общото между доброволно търсещите икономическа промяна и тези, които напускат територии с военни конфликти. Медиите говорят за разликите между емигрант и бежанец, неглижирайки напълно проблемите на икономическата миграция. Снимката на сирийския баща с двете си деца обикаля социалните мрежи, но липсва снимката на произволен български дядо, който бърка по кофите за препитание.

Европа, в лицето на Германия, Англия и другите развити държави, трябва да е готова да понесе своята отговорност за престъпната небрежност, с която се отнася към своята периферия. За нехайното отношение към серията правителства от приемането на България в ЕС досега. За излъганите надежди, че европейските механизми, а не корумпираната и безхаберна политическа и олигархическа класа ще направляват процесите в България. За разтварящата се ножица между бедни и богати в Съюза. За явлението "работещ беден" и категоричното челно място на България по този показател. За това, че в българската потребителска кошница няма здравеопазване, няма образование, няма развлечения, а нерядко няма и стоки от първа необходимост.

Тези, които в момента говорят за преразглеждане на европейския договор и за въвеждане на  ограничителни режими върху свободното движение на хора, насочват Съюза към разпад. Ясно е, че социалната система на Германия прегрява, ясно е, че англичаните виждат в икономическите имигранти обществена заплаха, но трябва да е ясно също така, че днес българите и румънците мигрират легално, плащайки данъци в съответните държави и тласкайки съответните икономики нагоре. Утре, когато евентуално вече няма да могат да го правят, ще влизат в същите страни нелегално и ще търсят бежански статути.

2 години

Днес стават две години, откакто сме с Ани. Две интензивни години, в които много неща се случиха, сладки и горчиви сълзи се ляха, възходи и падения се регистрираха, но нищо не ни раздели. С нея се смяхме, сърдихме, играхме, работихме, мечтахме, но най-важното е, че се обичахме.

Точно в този ден с Ани не сме заедно физически. Предстоят ни огромни предизвикателства - аз да се установя в Англия в първите един-два месеца, докато отрасне нашето куче Зара, след което те двете да дойдат при мен. Минахме наистина през какво ли не - тежки ремонти, напускания на работи, съкращения, неумели опити за стартиране на бизнес, безработица, емоции, драми, всичко... Но аз вярвам, че и този път, както и всеки следващ път, ще се справим. Хубаво е, че Ани вече ме познава и продължава да ме търпи. Усмивката ѝ осмисля дните ми, а аз знам как да я предизвиквам. По-добра е в бордовите игри, но аз съм по-упорит. Силна е в танците, добра е в общуването (стига да го иска, че е малко бамбашка понякога :) ), може ги рекламните работи, ядосва ме понякога, тоест - държи ме в кондиция, приятна лигла е и всичко това е чудесно.

Може би беше лудост да замина, преди тя да бъде готова. Може би беше лудост тя да настоява за куче две седмици, преди да замина. Точно защото сме луди, затова ще се справим и сега.

Надявам се за третата ни годишнина да сме в Англия, добре устроени, да изведем Зара, след това да си изберем някакъв готин пъб, а накрая да се приберем на място, което наричаме вкъщи. И винаги да бъдем гладни един за друг.

Честита годишнина, Муцуно! Чакам те :)

Първи мач в Англия

Малко по-различно гледам на първия си мач в Англия, след като присъствах и на втория си :) Реферската щуротия се отприщи още на 22 август, точно седмица след пристигането ми. Свързал се бях вече с всички ключови лица в региона, нямах и работа, затова им бях казал да ме експлоатират максимално. Пише ми един чичо на имейл - можеш ли да дойдеш за контролата между Пул Боро и Борнмът Спортс (Poole Borough FC - Bournemouth Sports). Мога. Намирам аз на картата къде е Търлин Мор (Turlin Moor recreation ground)  и се стягам за педалиране.

А ден преди това съм купил за 33 паунда някакво смотано колело от някакви азиатци, което засега, слава Богу, никой не си е познал на улицата. Нямам инструменти, нямам дяволи, а седалката стърчи нагоре и... не може да се седне. Мъж не бива да сяда. Както и да е, отплеснах се.

Един час път с колело, карам прав с една чанта, дето само ми пада. Тя ми беше ръчен багаж в самолета, а сега ми е спортен сак. Обаче много мили. Тогава видях и как се отваря Туин Сейлс Бридж. Криво-ляво, потен, нервен и леко дори изморен пристигам аз на уреченото място. Място където футболният процес тече целогодишно и с голям кеф. Влизам в сградата и питам някакъв байчо къде е съдийската съблекалня. Той ми дава ключа и ми я посочва. Добре, ама никой не идва. Нали трябва да сме трима, нали съм им казал на началниците, че съм специализирал като асистент... Минава се време, остават 20 минути до мача. Питам го байчото ще идва ли някой още, върти той телефони и ми вика - "Не, само ти си". И като ми се изправи косата... Как ще свиря мач сам, бе? В живота си имам точно 240 официални мача, но нито един като ръководещ съдия. Свирил съм всичко на всичко три пъти - на една контрола на Люлин на голям терен, на един мач от зимния турнир в Драгалевци и преди сто години пак на някакъв мач на малки вратички - някакви банкови лиги. Ама колкото, толкова.

Прибирам се аз в стаичката, изприщил съм се, ама се преобличам и ще му мисля после на терена. Тука е моментът да кажа, че и езиковата бариера пречи, не мога сега от първия мач да общувам толкова много. Все пак се разбираме по един човек от двата отбора да бъде асистент.

Свиря начало аз и се втурвам да търча. Топката изпреварвам, играчите изпреварвам, Спиди Гонзалес. Друг е въпросът, че поне три пъти пречех на играта със заставането си. Фаулове давам. Аутове, корнери, тъчове, за диагоналната система мисля, адреналин - 1000. Няма умора, а и в последните дни бях олекнал заради ходенето пеша. Полувремето свършва, 1:1, взимам топката и се прибирам. Леле, крака не бяха останали. Фланелката подгизнала, а то и едно слънце се беше отпрало точно тогава. Викам си, първото добре, сега да видим второто какво ще съчиняваме.

Общо взето същото. Все пак десетина минути преди края прехвръкнаха искри, имаше спречкване, което наложи да вдигна и първия си жълт картон в живота. Перфектно решена ситуация. Голям кеф. В крайна сметка времето си изтече, гостите биха с 3:1. Стресът си замина, поздравления, ръкостискания, чиърс. Като за дебютант в чужда държава представих много достойно емблемата на БФС. А и заработих първи 15 паунда. Прибирането даже вече не го и помня, зверско е било. И малко преди да си взема душа вкъщи регистрирах умопомрачителните 78 кг! А тръгнах 85 :)) Топ диета - 7 кг за 7 дни - питайте ме и ще ви кажа.

Не само забавно и доходоносно, ами и "здравословно". Така започна футболната ми приказка в Англия...