Щях да забравя, но ми напомниха. Днес правя шест месеца, откакто стъпих на английска земя. Шест много интензивни месеца, които могат да бъдат обобщени както с няколко думи, така и с кратка новела.
Стартът ми тук не беше летящ. Тръгнах с големи очаквания, които не се оправдаха. За сметка на това пристигнах леко неподготвен за предизвикателсвата, които ме очакваха. След половин година в Англия обаче вече се усмихвам повече, радвам се на доста неща и съм зареден с амбиция да успея.
Първата дълбока криза дойде, когато само след 10 дена в първата ми квартира, трябваше да се преместя. В архива на блога не виждам да съм споменавал където и да било за този факт. Вероятно тогава не съм искал да притеснявам близките ми, не помня... Бях много близо до това да си събера багажа и да се прибера не защото не исках да остана, а защото нямаше къде да отида.
Помня обаче, че този епизод ме беше откъснал от търсенето на работа за почти цяла седмица. Целият ми ресурс беше хвърлен в търсенето на квартира.
Все пак изникна работа - първо за един ден бях хамалин, после се хванах на строежа, който е близо до своя край. Пристигнах на груб строеж, а вече две от три къши са издадени. Първите дни и месеци в строителството бяха кошмарни. Спомням си най-първия ден - как трябваше да копая в жегата, тъй като все още нищо не можех да правя и нищо не знаех. Нямах нито храна, не си използвах и почивките...
Спомням си и втория ден - ръцете ми вече бяха с такива мазоли и рани, че ме беше срам да отида на курса, организиран от футболната асоциация на Англия (FA). Срам, не срам - отидох. И когато се прибирах - разбира се, пеша на 4-5 мили, ме валеше лек дъждец, а очите ми бяха пълни със сълзи. Сълзи от радост... Не знам защо, но курсът., чиято тема беше "Защита на децата във футбола", ме беше вдъхновил ужасно много. Радвах се, че съм в Англия и че вече съм част от местния футбол.
Футболът ми тръгна перфектно. Много бързо изградих репутация, гласува ми се доверие всеки уикенд, всеки кръг. Вече свиря и вътре в терена, а не съм само асистент, както бях в България. Обиколих целия Дорсет, което е страхотен страничен ефект на съдийството. Няма да забравя как се прибирах пеша от Уинфрит Нюбург. Просто в събота след 5:00 часа следобед автобуси няма. И така - по второкласния път, лека - полека и с фучащите коли и трактори покрай мен, се прибрах след има-няма три-четири часа.
Другият прекрасен страничен ефект е, че се возя адски често на влак. И още не ми е писнало.
Като говорим за спортове, с течение на времето започнах да намирам занимания, които да ме радват. Например започнах да играя състезателен шах в отбора на Пул. В трите официални срещи до този момент балансът ми е 1-1-1 - по една победа, реми и загуба. Открих и къде да играя бадминтон и вече направих две тренировки. Навсякъде ме приемат много добре, много приятелски.
Същото мога да кажа и за колегите в работата. Там създадох приятелства. Например с дърводелеца Джон - симпатичен възрастен англичанин с който така се разбираме, че все едно се познаваме от години. Аз много му помагам и го гледам в ръцете, уча разни пинизи. Големи симпатии имаме и с Алекс - един от електричарите, който е по-малък от мен. Другият електричар - Гордън, е от Ливърпул и с него много се закачаме за футбол. За справка, аз подкрепям Арсенал. Шефът Кевин също е голям пич. Истината е, че много ми помогна. В началото беше по-кофти, докато спечеля уважението му. С течение на времето обаче се харесахме и с него. Ето го на снимката:
По-нагоре споменах думата баланс. Аз не съм човек, който лесно ще се предаде, затова реших да се изуча и така да тръгна по стълбичката нагоре. Спрях се на счетоводството, защото езикът на бизнеса е международен подобно на футбола, а и защото принципите ги знам от следдипломната ми квалификация по финансов мениджмънт. И накрая, но не на последно място, защото това може да бъде входната врата за кариера във финансовата индустрия. Вече съм взел три от пет изпита, скоро ще взема и последните два. Кандидатствам здраво по обявите за работа и вярвам, че съвсем скоро ще направя пробив.
Най-добрият ми приятел тук е Андрей Хурдук. Един румънец - един от многото, с които живея, който е най-близо до мен като натюрел. Иначе къщата на Биг Брадър, както обичам да наричам квартирата, към днешна дата ще се пръсне. В момента сме потресаващите 12 човека. Въпреки това нямам никакви битови оплаквания. Всичко необходимо си го имам.
Не споменах драмата с банките. Да се изкара банкова сметка в Англия се оказа голям зор, поне за мен. Заради инвестициите в образование така и не успях да спестя нещичко, а и все още съм на минамална работна заплата, но вярвам, че и този аспект ще се промени.
Погледнати от сегашния момент, предизвикателствата изглеждат преодолими. Те очевидно са били такива. Но какви зверски усилия са коствали, вече дори не мога и да си спомня. Извървял съм стотици мили, пренесъл съм десетки тонове, стискал съм здраво зъби и сега мога да бъда удовлетворен от себе си. Не се предадох, проявих воля, издържах. Не твърдя, че съм направил нещо уникално, но със сигурност твърдя, че съм направил нещо много трудно. И с надежда очаквам да бера плодовете на моите усилия, както и очакваната реколта от чушки Халапеньо :)
Стартът ми тук не беше летящ. Тръгнах с големи очаквания, които не се оправдаха. За сметка на това пристигнах леко неподготвен за предизвикателсвата, които ме очакваха. След половин година в Англия обаче вече се усмихвам повече, радвам се на доста неща и съм зареден с амбиция да успея.
Първата дълбока криза дойде, когато само след 10 дена в първата ми квартира, трябваше да се преместя. В архива на блога не виждам да съм споменавал където и да било за този факт. Вероятно тогава не съм искал да притеснявам близките ми, не помня... Бях много близо до това да си събера багажа и да се прибера не защото не исках да остана, а защото нямаше къде да отида.
Помня обаче, че този епизод ме беше откъснал от търсенето на работа за почти цяла седмица. Целият ми ресурс беше хвърлен в търсенето на квартира.
Все пак изникна работа - първо за един ден бях хамалин, после се хванах на строежа, който е близо до своя край. Пристигнах на груб строеж, а вече две от три къши са издадени. Първите дни и месеци в строителството бяха кошмарни. Спомням си най-първия ден - как трябваше да копая в жегата, тъй като все още нищо не можех да правя и нищо не знаех. Нямах нито храна, не си използвах и почивките...
Спомням си и втория ден - ръцете ми вече бяха с такива мазоли и рани, че ме беше срам да отида на курса, организиран от футболната асоциация на Англия (FA). Срам, не срам - отидох. И когато се прибирах - разбира се, пеша на 4-5 мили, ме валеше лек дъждец, а очите ми бяха пълни със сълзи. Сълзи от радост... Не знам защо, но курсът., чиято тема беше "Защита на децата във футбола", ме беше вдъхновил ужасно много. Радвах се, че съм в Англия и че вече съм част от местния футбол.
Футболът ми тръгна перфектно. Много бързо изградих репутация, гласува ми се доверие всеки уикенд, всеки кръг. Вече свиря и вътре в терена, а не съм само асистент, както бях в България. Обиколих целия Дорсет, което е страхотен страничен ефект на съдийството. Няма да забравя как се прибирах пеша от Уинфрит Нюбург. Просто в събота след 5:00 часа следобед автобуси няма. И така - по второкласния път, лека - полека и с фучащите коли и трактори покрай мен, се прибрах след има-няма три-четири часа.
Другият прекрасен страничен ефект е, че се возя адски често на влак. И още не ми е писнало.
Като говорим за спортове, с течение на времето започнах да намирам занимания, които да ме радват. Например започнах да играя състезателен шах в отбора на Пул. В трите официални срещи до този момент балансът ми е 1-1-1 - по една победа, реми и загуба. Открих и къде да играя бадминтон и вече направих две тренировки. Навсякъде ме приемат много добре, много приятелски.
Същото мога да кажа и за колегите в работата. Там създадох приятелства. Например с дърводелеца Джон - симпатичен възрастен англичанин с който така се разбираме, че все едно се познаваме от години. Аз много му помагам и го гледам в ръцете, уча разни пинизи. Големи симпатии имаме и с Алекс - един от електричарите, който е по-малък от мен. Другият електричар - Гордън, е от Ливърпул и с него много се закачаме за футбол. За справка, аз подкрепям Арсенал. Шефът Кевин също е голям пич. Истината е, че много ми помогна. В началото беше по-кофти, докато спечеля уважението му. С течение на времето обаче се харесахме и с него. Ето го на снимката:
По-нагоре споменах думата баланс. Аз не съм човек, който лесно ще се предаде, затова реших да се изуча и така да тръгна по стълбичката нагоре. Спрях се на счетоводството, защото езикът на бизнеса е международен подобно на футбола, а и защото принципите ги знам от следдипломната ми квалификация по финансов мениджмънт. И накрая, но не на последно място, защото това може да бъде входната врата за кариера във финансовата индустрия. Вече съм взел три от пет изпита, скоро ще взема и последните два. Кандидатствам здраво по обявите за работа и вярвам, че съвсем скоро ще направя пробив.
Най-добрият ми приятел тук е Андрей Хурдук. Един румънец - един от многото, с които живея, който е най-близо до мен като натюрел. Иначе къщата на Биг Брадър, както обичам да наричам квартирата, към днешна дата ще се пръсне. В момента сме потресаващите 12 човека. Въпреки това нямам никакви битови оплаквания. Всичко необходимо си го имам.
Не споменах драмата с банките. Да се изкара банкова сметка в Англия се оказа голям зор, поне за мен. Заради инвестициите в образование така и не успях да спестя нещичко, а и все още съм на минамална работна заплата, но вярвам, че и този аспект ще се промени.
Погледнати от сегашния момент, предизвикателствата изглеждат преодолими. Те очевидно са били такива. Но какви зверски усилия са коствали, вече дори не мога и да си спомня. Извървял съм стотици мили, пренесъл съм десетки тонове, стискал съм здраво зъби и сега мога да бъда удовлетворен от себе си. Не се предадох, проявих воля, издържах. Не твърдя, че съм направил нещо уникално, но със сигурност твърдя, че съм направил нещо много трудно. И с надежда очаквам да бера плодовете на моите усилия, както и очакваната реколта от чушки Халапеньо :)
0 коментара:
Публикуване на коментар