Беше неделя, 14 февруари, но чак сега се наканих да опиша пътуването ми до Дорчестър и преживяването с леля ми Ивона, както тя обича да я наричам :)
Телефонът прозвъня рано във въпросната неделя, за да стане ясно, че пътуването ще бъде възможно. Хванах първия влак и към 11:00 часа се озовах на южната гара в Дорчестър. Между другото този град е административния център на Дорсет, колкото и това да е нелогично при наличието на Борнмът, Пул и Уеймът наоколо.
Напазарувахме си от Lidl като за празник - два вида рибки, картофи за печене, материали за шопска салата, брьошки за сладко предястие (за разваляне на обеда, както се казва), бисквити и шоколадови къпкейкчета. За пиене си поделихме едно розе.
Видях къде живее леля Ивона. Помогнах ѝ да си пренареди в квартирата. Говорихме си с часове - цялото преживяване беше около 7 часа. Емигрантски истории и неволи, какво става в София, какво става във Варна, какво става с нас самите, спомени и други генерални теми - обходихме целия материал, казано по даскалски :)
Успяхме и да увековечим момента в няколко кадъра, а в едно включване по скайп аз видях на бременната Нана корема. Какви времена настанаха? Кога бяхме хлапетии, кога до бебата го докарахме.
Седмица по-късно още си хапвам от бонбонките, които леля ми Ивона ми подари. А тя дали си е свършила кьопоолуто - не знам :)
Телефонът прозвъня рано във въпросната неделя, за да стане ясно, че пътуването ще бъде възможно. Хванах първия влак и към 11:00 часа се озовах на южната гара в Дорчестър. Между другото този град е административния център на Дорсет, колкото и това да е нелогично при наличието на Борнмът, Пул и Уеймът наоколо.
Напазарувахме си от Lidl като за празник - два вида рибки, картофи за печене, материали за шопска салата, брьошки за сладко предястие (за разваляне на обеда, както се казва), бисквити и шоколадови къпкейкчета. За пиене си поделихме едно розе.
Видях къде живее леля Ивона. Помогнах ѝ да си пренареди в квартирата. Говорихме си с часове - цялото преживяване беше около 7 часа. Емигрантски истории и неволи, какво става в София, какво става във Варна, какво става с нас самите, спомени и други генерални теми - обходихме целия материал, казано по даскалски :)
Успяхме и да увековечим момента в няколко кадъра, а в едно включване по скайп аз видях на бременната Нана корема. Какви времена настанаха? Кога бяхме хлапетии, кога до бебата го докарахме.
Седмица по-късно още си хапвам от бонбонките, които леля ми Ивона ми подари. А тя дали си е свършила кьопоолуто - не знам :)
0 коментара:
Публикуване на коментар