Имаше голям бум с бизнеса с дрехи втора употреба. Не само в България, в Румъния също, особено в периода отр 2010 до 2015 година. Андрей потвърди.
Знаем, че тези дрехи идват в Източна Европа от Западна Европа, но откъде точно и как точно - ще стане ясно в следващата кратка история.
Помагам на Сара Кроксол (гледам в статията за Ейджинкеър - не съм я споменавал), понеже го е закъсала и с двете си деца трябва да напусне квартирата си, а няма кола. Та моята роля е като събере боклук, да отидем до сметището, да го хвърлим. Доста боклук събират тия хора - то не е точно боклук, а непотребни вещи.
Вече два пъти пълним Реното до горе, а Реното е голямо! :) Ето:
Освен до сметището, отидохме и веднъж до така наречения "cash for clothes" пункт. От името си става пределно ясно - получаваш пари срещу стари дрехи.
Червих се малко, щото в чувалите имаше дори бельо - кое прано, кое не... историята мълчи. Самият пункт е полусекретен - един отворен контейнер зад индустриални сгради, в който има стотици вече пълни чували, един кантар, един стол, едно радио и един календар. А! И един чичко, който пори чувалите и определя кое ще вземе и кое не. С около 60% успеваемост Сара взе около 11 паунда. Тарифата беше 50 пенса на килограм.
Трудно ми излиза сметката, като се замисля. Колко получава тоя чичко в Англия, дори и да е в сивия сектор? По-малко от 50 на ден не може. Ние предадохме 22 кг., след нас дойде друга жена, която даде по-малко. Но да речем, че на ден изкупува 150 кг., които могат да бъдат реализирани за максимум 1 паунд (2,30 лв.) на килограм към крайните търговци. При такъв сценарий стойностната сметка само за оперативна дейност при тези параметри дава 25 паунда на ден преди режийни и други. Ами не е много интересен бизнес, освен ако дрехите не се реализират по друг начин и при други цени.
Знаем, че тези дрехи идват в Източна Европа от Западна Европа, но откъде точно и как точно - ще стане ясно в следващата кратка история.
Помагам на Сара Кроксол (гледам в статията за Ейджинкеър - не съм я споменавал), понеже го е закъсала и с двете си деца трябва да напусне квартирата си, а няма кола. Та моята роля е като събере боклук, да отидем до сметището, да го хвърлим. Доста боклук събират тия хора - то не е точно боклук, а непотребни вещи.
Вече два пъти пълним Реното до горе, а Реното е голямо! :) Ето:
Освен до сметището, отидохме и веднъж до така наречения "cash for clothes" пункт. От името си става пределно ясно - получаваш пари срещу стари дрехи.
Червих се малко, щото в чувалите имаше дори бельо - кое прано, кое не... историята мълчи. Самият пункт е полусекретен - един отворен контейнер зад индустриални сгради, в който има стотици вече пълни чували, един кантар, един стол, едно радио и един календар. А! И един чичко, който пори чувалите и определя кое ще вземе и кое не. С около 60% успеваемост Сара взе около 11 паунда. Тарифата беше 50 пенса на килограм.
Трудно ми излиза сметката, като се замисля. Колко получава тоя чичко в Англия, дори и да е в сивия сектор? По-малко от 50 на ден не може. Ние предадохме 22 кг., след нас дойде друга жена, която даде по-малко. Но да речем, че на ден изкупува 150 кг., които могат да бъдат реализирани за максимум 1 паунд (2,30 лв.) на килограм към крайните търговци. При такъв сценарий стойностната сметка само за оперативна дейност при тези параметри дава 25 паунда на ден преди режийни и други. Ами не е много интересен бизнес, освен ако дрехите не се реализират по друг начин и при други цени.
0 коментара:
Публикуване на коментар