Струва си да опиша тази случка, един ден ще ѝ се смея.
На 16 януари обаче не би смешно. Предстоеше ми третото прибиране в България и поредно, чиято организация бе скандална. По принцип пътуването от Пул и Борнмът до България е времеемко - не по-малко от 10-12 часа.
Автобусът до Лутън отнема най-много - поне 5 часа.
И така, ппланът беше следният - работя неделя вечерта, в понеделник в малките часове - 2:30 по-точно взимам първия рейс за Лондон - Виктория и от там на летището в Лутън трбяваше да съм в 7:15. Полетът Лутън - София беше от 7:55, а на билета ми беше отпечатано, че гейтовете затварят в 7:25. Буфер 10 минути.
В неделя вечерта отворих сайтовете на автопрвозвача и Уиз Еър да видя да няма някой проблем и... да - имаше проблем. Автобусът щял да пристигне в 8:00, а гейтът да затвори в 7:15. Браво. Буфер минус 45 минути. Бях сигурен, че автобусът си отваря разлика, за да се застрахова от закъснения. Уиз Еър закъде бързаха обаче нямам обяснение.
Автобусът пристигна някъде 7:21-2-3. Бях точно зад шофьора, слязох първи, грабнах си багажа, прескочих едни огради и на спринт се явих на гишетата. Един киселяк ме отряза категорично - закъснял съм. Опитах на друго гише, госпожата беше по-любезна, но също не можа да ми помогне. Насочи ме обаче към бюро на СуисПорт (Swissport) да си пренасроча билета. Там ми обявиха цена от £65 за късня полет след 12 часа. Абсурд. Седнах да търся варианти. В сайта на Уиз Еър късният билет беше над 100 паунда. Реших да тествам Райън Еър и полет Станстед - поне щях да спестя време. Още по-скъпа опция. Кандисах на 65 паунда, което беше с 10 повече от двойния билет отиване-връщане с допълнителен багаж и избрано място.
Междувременно се обадих в София да разясня ситуацията. Разясних я.
Хапнах едно "Бъргър Кинг"-че за успокение, ей така - да ми мине. Седнах и зачаках. Оказа се, че безплатният уай-фай на Лутън е само 4 часа. Седнах да играя покер във Фейсбук. Спомям си, че ми влезе добра ръка - поп и дама. Казах си: "Ей сега ги обрах"... Събуждам се, те ме ограбили. Заспал съм на префлоп :)
По едно време реших, че ми е писнало и се насочих към самия град Лутън - да го разгледам малко, а и да убия още два-три часа. И за Лутън ще разкажа в някой от следващите постове.
Върнах се от Лутън, гледах филм. То пък някаква тинейджъркса щуротия - някакви момиченца влизат в пубертета с всичките му там проблеми и... това е филмът. Пият, друсат се, момчета... По едно време обръщам глава да погледна таблото с полетите и с периферното зрение гледам - зад мене две-три глави надничат и също гледат филма.
А аз клюмам ли, клюмам. Предният ден станал в 6 сутринта, после не спал поне 36 часа... не знам как не си извадих още едно яке да се завия и да се свърши тая агония.
Накрая се натоварихме българите в самолета и потеглихме. 22 часа пътуване, но си струваше :)
На 16 януари обаче не би смешно. Предстоеше ми третото прибиране в България и поредно, чиято организация бе скандална. По принцип пътуването от Пул и Борнмът до България е времеемко - не по-малко от 10-12 часа.
Автобусът до Лутън отнема най-много - поне 5 часа.
И така, ппланът беше следният - работя неделя вечерта, в понеделник в малките часове - 2:30 по-точно взимам първия рейс за Лондон - Виктория и от там на летището в Лутън трбяваше да съм в 7:15. Полетът Лутън - София беше от 7:55, а на билета ми беше отпечатано, че гейтовете затварят в 7:25. Буфер 10 минути.
В неделя вечерта отворих сайтовете на автопрвозвача и Уиз Еър да видя да няма някой проблем и... да - имаше проблем. Автобусът щял да пристигне в 8:00, а гейтът да затвори в 7:15. Браво. Буфер минус 45 минути. Бях сигурен, че автобусът си отваря разлика, за да се застрахова от закъснения. Уиз Еър закъде бързаха обаче нямам обяснение.
Автобусът пристигна някъде 7:21-2-3. Бях точно зад шофьора, слязох първи, грабнах си багажа, прескочих едни огради и на спринт се явих на гишетата. Един киселяк ме отряза категорично - закъснял съм. Опитах на друго гише, госпожата беше по-любезна, но също не можа да ми помогне. Насочи ме обаче към бюро на СуисПорт (Swissport) да си пренасроча билета. Там ми обявиха цена от £65 за късня полет след 12 часа. Абсурд. Седнах да търся варианти. В сайта на Уиз Еър късният билет беше над 100 паунда. Реших да тествам Райън Еър и полет Станстед - поне щях да спестя време. Още по-скъпа опция. Кандисах на 65 паунда, което беше с 10 повече от двойния билет отиване-връщане с допълнителен багаж и избрано място.
Междувременно се обадих в София да разясня ситуацията. Разясних я.
Хапнах едно "Бъргър Кинг"-че за успокение, ей така - да ми мине. Седнах и зачаках. Оказа се, че безплатният уай-фай на Лутън е само 4 часа. Седнах да играя покер във Фейсбук. Спомям си, че ми влезе добра ръка - поп и дама. Казах си: "Ей сега ги обрах"... Събуждам се, те ме ограбили. Заспал съм на префлоп :)
По едно време реших, че ми е писнало и се насочих към самия град Лутън - да го разгледам малко, а и да убия още два-три часа. И за Лутън ще разкажа в някой от следващите постове.
Върнах се от Лутън, гледах филм. То пък някаква тинейджъркса щуротия - някакви момиченца влизат в пубертета с всичките му там проблеми и... това е филмът. Пият, друсат се, момчета... По едно време обръщам глава да погледна таблото с полетите и с периферното зрение гледам - зад мене две-три глави надничат и също гледат филма.
А аз клюмам ли, клюмам. Предният ден станал в 6 сутринта, после не спал поне 36 часа... не знам как не си извадих още едно яке да се завия и да се свърши тая агония.
Накрая се натоварихме българите в самолета и потеглихме. 22 часа пътуване, но си струваше :)
0 коментара:
Публикуване на коментар