Дойде и моментът за последния мач на английска земя. Малкият финал на Дорсет, така ще преведем Dorset Minor Cup Final. Има още Dorset Senior Cup, Intermediate Cup, Junior Cup, Dorset Sunday Plate Competition и още няколко.
След като бях номиран за промоция в ниво 6, получих и наряд за този финал. Тези наряди се явяват награда за сезона, и макар че не бях на най-важния турнир, се вълнувах и радвах много.
Дойде си денят - вторник, 4 април. Риза, вратовръзка, обувки - всичко, както си му е ред. На загряваката на Каунти Граунд в Хемуърти използвахме специалните фланелки, които асоциацията ни даде на съдийската вечер.
Самият двубой беше между Марнхъл (Marnhull) и Бароло (Barolo). Финалът се игра на осветление, а всичките пет гола паднаха през първото полувреме. Марнхъл стигна до убедителна преднина от 4:1 и мачът до голяма степен беше решен. Вратарят и централният защитник на Бароло бяха трагични. А колко е важно точно те да са класа.
Този финал ще го запомня добре. И главният съдия Натаниел Роф също ще го запомни. Направихме формално нарушение на правилата, което във футбола е страхотно мазало, но и горе-долу се измъкнахме.
Дава дузпа някъде в 37-ата минута Натаниел и жълт картон за номер 7 от сините, който изрита топката. Гол, 4:1. В 41 минута същият номер 7 направи груб фаул и получи втори жълт картон, обаче съдията не му даде червен.
Имахме бъз-флагове (такива с електрически сигнал) и почнах да помпам яко копчето. Повиках го и го питах на кого е дал жълтия картон при дузпата.
- На номер 7 от зелените.
- Е защо на него, те бяха атакуващия тим, сигурен ли си? - питам го аз.
- Сигурен съм.
Само че аз съм сигурен, че синият има жълт картон, а на зеленият.
Четири минути допълнителни поигра провинилият се играч. Още на терена на главния съдия му предложих да каже, че е дал жълт картон на друг син играч, например този, който направи дузпата.
В съблекалнята пак обсъдихме ситуацията, повикахме хора от федерацията, Кевин Пайк и се реши като излезем на терена за второто играчът да бъде призован да напусне.
Излязохме на терена. Главният, четвъртият и асистентът от далечната страна отидоха да говорят с щаба на сините, а аз си заех мястото, каквито бяха инструкциите на Пайки (ключовата фигура по съдийските въпроси в каунтито). Загубиха се поне 10 минути в разправии, а номер 7 се беше "скрил" от другата страна и беше далеч от скамейките и патакламата.
В един момент чух зад гърба ми, където се намираха Кевин Пайк, Марк Роджърс (съдийският секретар) и председателят на местната ЕфЕй Колин Чейни:
- Radko, go and sort them out. (Радко, иди им помогни).
Аз това и чакаш, защото някой трябваше да заведе играча към скамейките. Как да му кажат да напусне, ако не е там. Подканих го, дойде, изпружих се там и аз да създавам навалица и в крайна сметка се реши проблема и се доигра мача.
С изключение на горното мазало, и четиримата съдии се представихме добре.
След края връчихме купата, получихме почетни плакети, а в съблекалнята дойде отново Пайки да говори с нас. Много интересни слова, много опитен и свестен човек. Окуражи главния съдия, а и останалите, включително и мен. Прегърнахме се, защото знаеше, че тръгвам. Пожелахме си всичко добро и си обещахме да държим връзка, а аз му подарих една емблема, с която съм съдийствал в България.
На самият мач имаше доста публика за стандартите на района. Над 100 човека може би. Имаше и специални програмки, които се продаваха на входа на стадиона.
Интересен момент беше фактът, че името ми беше неправилно изписано на плакета - "Krastinov". Аз обаче този път не оставих така нещата и с помощта на Марк Роджърс открих производителя и го помолих да изгравира нова плочица. Така и стана. Много спомени остават след този финал, много футболни поуки и в крайна сметка едни положителни емоции.
След като бях номиран за промоция в ниво 6, получих и наряд за този финал. Тези наряди се явяват награда за сезона, и макар че не бях на най-важния турнир, се вълнувах и радвах много.
Дойде си денят - вторник, 4 април. Риза, вратовръзка, обувки - всичко, както си му е ред. На загряваката на Каунти Граунд в Хемуърти използвахме специалните фланелки, които асоциацията ни даде на съдийската вечер.
Самият двубой беше между Марнхъл (Marnhull) и Бароло (Barolo). Финалът се игра на осветление, а всичките пет гола паднаха през първото полувреме. Марнхъл стигна до убедителна преднина от 4:1 и мачът до голяма степен беше решен. Вратарят и централният защитник на Бароло бяха трагични. А колко е важно точно те да са класа.
Този финал ще го запомня добре. И главният съдия Натаниел Роф също ще го запомни. Направихме формално нарушение на правилата, което във футбола е страхотно мазало, но и горе-долу се измъкнахме.
Дава дузпа някъде в 37-ата минута Натаниел и жълт картон за номер 7 от сините, който изрита топката. Гол, 4:1. В 41 минута същият номер 7 направи груб фаул и получи втори жълт картон, обаче съдията не му даде червен.
Имахме бъз-флагове (такива с електрически сигнал) и почнах да помпам яко копчето. Повиках го и го питах на кого е дал жълтия картон при дузпата.
- На номер 7 от зелените.
- Е защо на него, те бяха атакуващия тим, сигурен ли си? - питам го аз.
- Сигурен съм.
Само че аз съм сигурен, че синият има жълт картон, а на зеленият.
Четири минути допълнителни поигра провинилият се играч. Още на терена на главния съдия му предложих да каже, че е дал жълт картон на друг син играч, например този, който направи дузпата.
В съблекалнята пак обсъдихме ситуацията, повикахме хора от федерацията, Кевин Пайк и се реши като излезем на терена за второто играчът да бъде призован да напусне.
Излязохме на терена. Главният, четвъртият и асистентът от далечната страна отидоха да говорят с щаба на сините, а аз си заех мястото, каквито бяха инструкциите на Пайки (ключовата фигура по съдийските въпроси в каунтито). Загубиха се поне 10 минути в разправии, а номер 7 се беше "скрил" от другата страна и беше далеч от скамейките и патакламата.
В един момент чух зад гърба ми, където се намираха Кевин Пайк, Марк Роджърс (съдийският секретар) и председателят на местната ЕфЕй Колин Чейни:
- Radko, go and sort them out. (Радко, иди им помогни).
Аз това и чакаш, защото някой трябваше да заведе играча към скамейките. Как да му кажат да напусне, ако не е там. Подканих го, дойде, изпружих се там и аз да създавам навалица и в крайна сметка се реши проблема и се доигра мача.
С изключение на горното мазало, и четиримата съдии се представихме добре.
След края връчихме купата, получихме почетни плакети, а в съблекалнята дойде отново Пайки да говори с нас. Много интересни слова, много опитен и свестен човек. Окуражи главния съдия, а и останалите, включително и мен. Прегърнахме се, защото знаеше, че тръгвам. Пожелахме си всичко добро и си обещахме да държим връзка, а аз му подарих една емблема, с която съм съдийствал в България.
На самият мач имаше доста публика за стандартите на района. Над 100 човека може би. Имаше и специални програмки, които се продаваха на входа на стадиона.
Интересен момент беше фактът, че името ми беше неправилно изписано на плакета - "Krastinov". Аз обаче този път не оставих така нещата и с помощта на Марк Роджърс открих производителя и го помолих да изгравира нова плочица. Така и стана. Много спомени остават след този финал, много футболни поуки и в крайна сметка едни положителни емоции.
0 коментара:
Публикуване на коментар