Намерих най-красивото място в Дорсет!
Това се случи в събота (2 април) след последния мач на английска земя под мое ръководство. Трябваше да свиря една среща в Суонидж, а на връщане реших да се отбия до Стъдланд (Studland), да видя какво му е хубавото.
В последните ми дни, трябва да призная, и времето ми прави шпалир. Изцяло на моя страна е. Този следобед бе толкова топъл, спокоен и красив...
Самият плаж на Стъдланд си беше живописен. Откриваха се страхотни гледки. Аз се учудих, че няма много хора в събота привечер, но после си дадох сметка, че туристи тук в този момент няма, а местните, едно че не са много на брой, и второ - имат го за даденост и вече не му обръщат внимание. Направих адски много снимки, не знам как ще се поберат в тази публикация.
Ето го плажът на Стъдланд:
От въпросния плаж се виждаха едни варовикови скали - Old Harry Rocks, за които знам, че могат да бъдат достигнати. Попитах една жена как да стигна, тя ми обясни и каза, че би ми отнело около 45 минути. Аз, разбира се, стигнах до крайната точка за около 20, но може би съм бил твърде мотивиран от залязващото слънце.
Самата пътека към Олд Хари Рокс беше също много живописна. От ляво - стотици зайци, от дясно - десетки говеда - и всички кротко си пасат на около 100-ина метра надморска височина.
На две места имаше скални платформи, от които се откриваха страхотни гледки на север - към Пул и Борнмът. На една от тях имаше и каменна пейка - романтикаааа, не се издържа :)
Отделно и шубе. Аз се престраших да седна близо до скалния ръб, но имаше хора, които се плашеха от високото. Действително един поглед надолу и бързо се замайваш.
Достигнах и до крайната цел - Олд Хари Рокс. Три са легендите защо скалите се наричат така. Първата легенда е свързана с името на дявола, който евфемистично е наричан в Англия Стария Хари. Втората хипотеза е, че мястото е кръстено на легендарния пират от Пул (! Тука трябва да разследвам за какво става дума! ) Хари Пейи (Harry Paye). И третата история е, че през 9 век Викингски кораб е бил пометен от буря, а един от удавените моряци - Ърл Харолд, се е превърнал в купчина варовик.
Страхотно място, наистина! Виждаш на север залива Пул бей, както и крайбрежието на Борнмът. На Юг са водите на Суонидж, а и можеш да наблюдаваш морския транспорт от много стратегическо място.
Освен това се получиха и невероятни снимки, макар и с телефон. На една от тях се вижда как отляво (откъм залива) облаците се сгъстяват, а отдясно - небето остава чисто. Но тия красоти не могат да се опишат нито с думи, нито със снимки. Просто трябва да се видят.
Това се случи в събота (2 април) след последния мач на английска земя под мое ръководство. Трябваше да свиря една среща в Суонидж, а на връщане реших да се отбия до Стъдланд (Studland), да видя какво му е хубавото.
В последните ми дни, трябва да призная, и времето ми прави шпалир. Изцяло на моя страна е. Този следобед бе толкова топъл, спокоен и красив...
Самият плаж на Стъдланд си беше живописен. Откриваха се страхотни гледки. Аз се учудих, че няма много хора в събота привечер, но после си дадох сметка, че туристи тук в този момент няма, а местните, едно че не са много на брой, и второ - имат го за даденост и вече не му обръщат внимание. Направих адски много снимки, не знам как ще се поберат в тази публикация.
Ето го плажът на Стъдланд:
Самата пътека към Олд Хари Рокс беше също много живописна. От ляво - стотици зайци, от дясно - десетки говеда - и всички кротко си пасат на около 100-ина метра надморска височина.
На две места имаше скални платформи, от които се откриваха страхотни гледки на север - към Пул и Борнмът. На една от тях имаше и каменна пейка - романтикаааа, не се издържа :)
Отделно и шубе. Аз се престраших да седна близо до скалния ръб, но имаше хора, които се плашеха от високото. Действително един поглед надолу и бързо се замайваш.
Достигнах и до крайната цел - Олд Хари Рокс. Три са легендите защо скалите се наричат така. Първата легенда е свързана с името на дявола, който евфемистично е наричан в Англия Стария Хари. Втората хипотеза е, че мястото е кръстено на легендарния пират от Пул (! Тука трябва да разследвам за какво става дума! ) Хари Пейи (Harry Paye). И третата история е, че през 9 век Викингски кораб е бил пометен от буря, а един от удавените моряци - Ърл Харолд, се е превърнал в купчина варовик.
Страхотно място, наистина! Виждаш на север залива Пул бей, както и крайбрежието на Борнмът. На Юг са водите на Суонидж, а и можеш да наблюдаваш морския транспорт от много стратегическо място.
Освен това се получиха и невероятни снимки, макар и с телефон. На една от тях се вижда как отляво (откъм залива) облаците се сгъстяват, а отдясно - небето остава чисто. Но тия красоти не могат да се опишат нито с думи, нито със снимки. Просто трябва да се видят.
0 коментара:
Публикуване на коментар