RSS
Facebook
Twitter

събота, 24 октомври 2015 г.

На правилното място съм

Една чернова със заглавие "На правилното място съм" виси на борда ми от 10 септември. Много ми беше важна тази публикация, но я задържах до момента, в който ми бъде изпратена една важна пратка по пощата. През седмицата дългоочакваната пратка пристигна и аз се сдобих с диплома от FA (футболната асоциация на Англия, човече!) за "Защита на децата" (Safeguarding Children Workshop).

Тази публикация заслужава място и в таба с емоциите, защото този курс ме разтърси много сериозно. Може би месец и половина по-късно трудно ще пресъздам усещанията си тогава, но ми е важно да си запиша всичко, което си спомням, за да ми остане за максимално дълго време.

И така, беше вторник, 8 септември. Бях втори ден на строежа. Още не си бях купил ръкавици и ръцете ми бяха загрубели, мазолести и разранени. След работа имах точно час и половина, за да се изкъпя и подготвя - не беше малко, но не беше и много, като се има предвид, че в тези първи работни дни бях много изтощен. Сложих ризката, часовника, приведох се във вид и тръгнах. Спомням си, че си взех и сака, за да мога с един автобусен билет да комбинирам ходенето до местната футболна централа в Хамуърти, Пул, с ходене до супермаркета АСДА (ASDA).

Самият курс беше предназначен за хора, заети в системата на футбола - треньори, физиотерапевти, клубни секретари и, разбира се, съдии. Имаше момичета, момчета, млади, възрастни, всякакви. Лекторката беше голяма скица, забравих ѝ името. Спомням си, че беше с къса руса коса, беше фен на Евертън и имаше много особен акцент - обичайният звук "ей" тя произнасяше "ай" - FA ("ЕфАй", вместо "ЕфЕй"); Safeguarding ("Сайфгардинг", вместо "Сейфгардинг") и т.н.

Темата беше как да предпазим децата от всевъзможните заплахи и да направим футбола за тях по-приятен, весел и сигурен. Беше разгледана от толкова много и различни ъгли, колкото никога до този момент не съм си и представял, че има. И темата не беше само за насилието, тя беше една от многото.

Мина се от личния пример на треньорите, през екипировката, до психологическите аспекти на футболния процес. Например винаги съм знаел, че на резервите не им е приятно да са резерви и да не играят, но никога не съм им "влизал" в положение, защото съм вярвал, че победата е всичко, а и защото аз самият доста рядко съм бил резерва. Тук, в Англия, смените в ниските дивизии и при децата са почти хокейни - влизаш и излизаш колкото и както пожелаеш, стига играта да е спряна. Идеята е да има игрово време за всички и достатъчна гъвкавост за треньорите, за да могат все пак да се борят за победата.

Другата важна треньорска концепция, за която шокиращо никога не съм се замислял, е поставянето на нереалистични задачи. Например слабо физически дете не би могло да опази по-силен, висок и бърз нападател. Поставянето на задача със "сигурен провал" е треньорска грешка, която може да убие желанието на младия футболист, да ограби удоволствието му и да го откаже от играта. Впрочем това е концепция, която може би, вероятно е и би трябвало да е залегнала във всички форми на мениджърско обучение.

Първата долекарска помощ, защитата от насилие, качествената, хигиенична и подходяща екипировка, както и насърчаването на доброто поведение също бяха засегнати в курса.

След неговия край бях толкова впечатлен и очарован, че на път за вкъщи се просълзих. Маршрутът ми минаваше през живописния нощен Туин Сейлс Бридж, но мисълта ми бе фокусирана изцяло върху начина, по който едно по-добро общество се е изградило. А по-доброто общество се гради с по-добро отношение към децата, със специално внимание към това как един малък човек се гради навсякъде и по всяко време и как всеки, не само родителите му, имат принос за неговото формиране.

И сред тези мисли си казах, че съм на правилното място. Това двучасово преживяване тушира в миг всички проблеми и несгоди. Толкова ме вдъхнови... Дано колкото се може по-често да присъствам на такива събития и никога да не губя чувствителността към значението им.

А сега, красивият ми документ. Много е готино от "Уембли" да ти пратят сертификат:


петък, 23 октомври 2015 г.

Шах и мат

Спомням си, че и в САЩ бях намерил шахматен клуб. Беше някъде в Кетчъм, но там споменът ми е свързан повече с човека, който ме откара с колата си до мястото. Бях разбрал за клуба от флаер в супермаркет и човекът ме откара от паркинга до супера точно пред клуба. Там успеваемостта ми беше 1:1 - една победа и една загуба.

Интересно как помня всичко това, при положение, че паметта не ми е силно качество :)

Намерих шахматен клуб и в Пул. През уикенда разгледах в нета какви са възможностите за организиран спорт в нетрадиционните за Англия дисциплини - баскетбол, волейбол, бадминтон и шах. Най-близо и най-достъпен се оказа шахматът. Така в четвъртък, 22 октомври, се оказах в клуба на ветераните (Poole Ex-Servicemen's Club), което всъщност си е пъб за дядовци. Там местният шахматен отбор провежда седмичните си "тренировки".

18:45 часа бях вече вътре и бях първи. Обърнах един пинт Карлсберг и погледах Андерлехт - Тотнъм. По някое време се появиха местните шахматни капацитети и играта започна. Оказа се, че клубът има домакински мач, което представлява класически сблъсък на четири маси.

Започнах да играя с един мълчалив киселяк на име Стив. Този Стив обаче бе повикан от организатора и капитан на отбора да седне на една от състезателните маси, та партията ни остана недовършена.

След това поиграх с един много възрастен дядо. Първият път го бих и във втората партия се чудех дали да не направя така, че поне реми да завършим. Виждах го, че се бори много достойно, че се опитва да измисля интересни атаки и противодействия, но просто аз бях и съм по-свеж, по-бърз и по-концентриран. Все пак го бих и втората партия. Дано не съм го разочаровал твърде много.

После седнах срещу един руснак с много добър английски. Беше дошъл със свой приятел от Америка. 4:0. Смлях го. С белите два пъти играхме варианти на италианската партия (http://allchessopenings.com/bg/debyutni-sistemi/open-games/italianska-partiya/variant-3-kf6.html), а това е възможно най-удобният и познат дебют за мен - играл съм го хиляди пъти и с Велин, и в интернет. Резултатът? В първия случай мат в десетина хода, във втория - агония до към 20-ия. Натупах го два пъти и с черните фигури и с другия ми любим стил - лека фигура срещу две пешки и темпо. Шедьоври :)

След 6:0 си тръгнах много много доволен. Капитанът Ерик ме покани да стана член на клуба, но ме попари с членската вноска от 54 паунда на година. Може би не са много, но на този етап са една четвърт от седмичната ми заплата и почти един самолетен билет до София.

С този Ерик си поговорихме - бил е в България. Попитах го дали е бил за Мастърса, в който участваше и Найджъл Шорт и той потвърди. Аз му казах с идеята да го зарадвам, че съм се учил от анализите на Шорт и Ясер Сейраван в ЧесБейз (ChessBase.com).

Ерик сподели още, че е играл шах в някакъв парк. Пред театъра ли, попитах го аз. Да, каза ми той, преди да се усмихнем заедно на факта, че там шахмат не се играе на приятелски начала, а само срещу пари.

Ето две снимки. Битият руснак е на втората снимка на заден план вляво:


сряда, 21 октомври 2015 г.

Трепери, ЕфЕй

Смятам да обърна още внимание на физическата си форма, въпреки че към момента нямам никакви проблеми. Нужно ми е обаче по-добро възстановяване особено след работа, за да съм в топ форма за уикендите. За целта вече е осигурено протеинче, хванах една промоция в събота в Dolphin мола, а от Sports Direct взех креатин на Lonsdale и шейкър.

Със стабилизирането на финансите ще обърна внимание и на екипировката си. Засега първите придобивки са монета и несесер. Много ми беше кеф, като видях днес пакетът да ме чака, въпреки че несесерът една идея ме разочарова. Следващата критична покупка са късите гащи, че "Адмирал"-ките които баба ми подобри с четири кукучки, скоро ще се разпаднат :)

Трепери, ЕфЕй, идвам!




понеделник, 19 октомври 2015 г.

Удоволствието да имаш поща

Много приятно ме изненадва фактът, че в Англия се движи доста физическа поща. Толкова много пликове за толкова кратко време не бях отварял никога преди. Може би не е много еко (даже леко е нон-сенс) да ми пращат инструкция как да ползвам онлайн банкиране, но все пак е приятно. Има я тръпката, очакването, въпросът какво има в плика.

А в пликове понякога идват и важни работи, включително ключови документи, дебитни карти и дипломи.

Не само на влакове се наситих, но и на поща.





неделя, 18 октомври 2015 г.

Пълна събота: Пазар, мач, парти

Интензивна събота. След като се разреши банковия проблем, започна полека-лека да се разрешава и проблема с агенцията. Сутринта загубих доста време в пазар, а с това и част от енергията, която трябваше да вложа по-късно в мача между Канфорд Юнайтед (Canford United) и Милборн Порт (Milborne Port).

Достигането до Корф Мълен (Corfe Mullen) не мина гладко. Автобусът закъсня, а отделно шофьорът ме посъветва да сляза на грешна спирка. Озовах се на игрището, макар и със закъснение.

Мачът беше пълна боза, до голяма степен и заради мен. Отмених дузпа за домакините, което беше критичен момент, но поне имаш късмет и отмених гол и на гостите. В съдийството няма поправена грешка, но поне показах еднакъв критерий :)

За първи път ми се наложи да показвам и червен картон, той поне беше безспорен. Хубавото в мача беше свърши и че все пак овладях ситуацията навреме.

Дори не се и замислих да правя снимки на игрището, както обикновено. Един слаб мач обаче не прави един съдия слаб. Нормално е на 10-15 мача да има по един, в който концентрацията и представянето да не са на обичайното ниво.

После се вкиснах и с волейболистите. Полуфинал, Европейско първенство в София, загуба от 2:0 до 2:3 от Франция...


Оставаше да посетя българското парти в Борнмът. Посетих го, запознах се с българчетата, всички от които студенти в местния университет. БГ рап, чалгица, нищо необичайно - един мини Студентски град. Но децата са симпатични. Казвам деца, защото се чувствах като вуйчо им там - все пак почти всички са на видима възраст от 18 до 22-23 :)

Глад за кадри в България

Дефицитът на кадри в България намира централно място в "Капитал" тези дни. Въпреки липсата на достатъчно ясна теза публикациите предизвикаха сериозно възмущение сред читателите, отразено в коментарите под статиите и в социалните мрежи.

Действително "Капитал" поставя едностранчиво проблема, отразявайки само позицията на бизнеса. В статията "(Без)работна ръка" има няколко критични пасажа, които заслужават специално внимание.

1. "Хора няма"
Може би това е единствената ясно артикулирана теза, с която завършва въведението.

Собственици на складове на едро търсели дистрибутор, а получавали стотина кандидатури от идеалните охранители и лични шофьори. Мениджъри на мебелни производства ровели за своя човек из куп автобиографии на чистачи и диспечерки, а притежателите на шивашки цехове били готови да назначат всеки, който различава шевна машина от калашник.

Излиза, че на трудовия пазар в България се предлагат само шофьори, охранители, чистачки и диспечерки - намек, който няма как да бъде приет равнодушно. Да се вади насрещна статистика за боря на висшистите в България и броя на безработните висшисти също не е особено коректно, като се има предвид спорната репутация на по-голямата част от ВУЗ-овете в България. Достатъчно е обаче да се спомене например фактът, че "[...] част от българите и румънците в Германия полагат много по-нискоквалифициран труд спрямо равнището на своето образование и професионални умения. 26 процента от тези хора са с висше образование (средният процент за Германия е значително по-нисък), но едва 13 на сто имат работа, която изисква висше образование". Данните са от изследване на фондация "Фридрих Еберт" относно равнището на заплащане на емигрантите в Германия, цитирано в българското издание на Дойче Веле.

Очевидно бизнесът не е способен да задържи, мотивира и развива наличния човешки ресурс в България. Човешкият ресурс няма вина в случая и е логично да търси алтернативи. Дефицитът на кадри в момента, ако действително проблемът е толкова значим, е проблем който бизнесът е индуцирал, не държавата или самите хора с нежеланието си да се квалифицират и работят.

2. "Хора има"
"[...]Да, хора има - такива, които пускат CV за търговец със снимка, на която има 5-6 души (кой от тях си ти?), за шофьор - фотография на маса, отрупана с алкохол, за работа в куриерска фирма - без да отбележат в кой град живеят, или за стажант-репортер - с претенцията за редактор на международната бизнес секция".

Парадоксално, няколко реда след увода, "Капитал" пише, че хора има, но некачествени и с високи претенции. Обидно. Вероятно работодателите получават и такива автобиографии, но подобно обобщение изобщо не кореспондира със сериозната публицистика. Най-малкото съществуват и редицата смехотворни обяви за работа, понякога на потресаващ английски, които не се споменават. Тоест не се споменава ниското качество на българския работодател.





Предлагането се стреми да насити търсенето до равновесната точка - прост закон от микроикономиката, доказателства за който намираме в дискутираната тема. Каквито обявите, такива и СВ-тата.

3. "Не спираме обявите за работа, дори и реално да нямаме нужда в момента от нови хора."
казва управителят на "Рапидо" Васил Атанасов. Безобразно некоректна практика от страна на работодателите и агенциите за подбор. Ползите са теоретични, а вредите очевидни - сайтовете за работа са "замърсени" от фалшиви обяви, зад които не стои свободен щат и реално търсене. Излиза, че "гладът" за кадри трябва да бъде редуциран с размера на "кухото търсене", защото бизнесът не търси реално работна сила за разширяване или попълване на щат, а просто следи пазара. В същото време безработните - квалифицирани или не, губят време и надежди с некоректните обяви, нещо, което всъщност е валидно и за заетите, които активно търсят нова работа.

4. Няма трудова миграция
"Рядко някой се съгласява да напусне София заради Русе въпреки по-високата позиция и заплащане там", казва Атанас Галчев, собственик на агенцията zoomonpeople, профилирана в търсенето на кадри на средно и високо ниво.

Поредният едностранчиво представен факт, който не заслужава особено внимание. Галчев не споменава дали заплащането, редуцирано с наема за жилище в Русе, все още надвишава офертата от София. Не се вземат предвид и други фактори, свързани с трудова миграция - желаният кадър със семейството си ли ще живее или ще бъде гастарбайтър в... Русе?

5. Назад и надолу
вместо напред и нагоре.

"По думите на Георги Георгиев от Adecco дружествата с опит в изграждането на екипи са наясно, че за да разполагат с качествен човек на базово ниво, трябва да инвестират в него около една година. Времето, за да е готов за "старши" служител, е три години, а за мениджър - пет".

А как се процедира с кадър, който вече е бил на средно мениджърско ниво и сменя работодателя си? Започва ли от "нулата", чака ли три години, за да бъде "повишен" до "старши служител"? Как се мотивира такъв кадър?

Няма нищо по-естествено от това бизнесът да се сблъсква с дефицит на кадри при толкова много нелоялни и некоректни, често и абсурдни практики при подбор и наемане на персонал.

Този път държавата не е страна по случая. Възможности за образование и квалификация има. Има и престижни български университети, които произвеждат способна работна ръка.

И нека обърнем внимание, че в този преглед на проблемите на трудовия пазар не се споменава възнаграждението. Защото повдигне ли се тази тема, работодателите съвсем ще трябва да свият уши...

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Два месецa

Днес се навършват два месеца, откакто съм в Англия. Ще се почерпя! :)


сряда, 14 октомври 2015 г.

Консерватори или лейбъристи? В ЕС или Брекзит?

Като оставим настрана продължаващите трудности с агенцията, за която работя и монотонността на работния ден, мога да кажа, че една мисъл занимава съзнанието ми през голяма част от времето ми днес. А тя е свързана с личната ми социология.

Много ми е интересно да знам какво мислят англичаните по актуалните политически въпроси. Днес в обедната почивка попитах един колега: "Консерватор или лейбърист? Камерън или Корбин?". След първоначалния смут, човекът заяви, че е по-скоро с консерваторите.

Въпреки че аз и ти сме от работническата класа, мисля, че по-добре за Англия е консерваторите да управляват. Последният път, когато лейбъристите управляваха, беше по-зле, сподели колегата.
— Тони Блеър ли? - зададох логичния уточняващ въпрос, а той още повече се стъписа и попита от колко време съм в Англия.  
— Два месеца, отговорих му аз.— Да, Блеър. С Камерън в момента ситуацията е по-добре. Ето, пълно е с работа, обстановката е спокойна...— В Европейския съюз или Брекзит? - използвах последните секунди от обедната почивка за този въпрос.— Май е по-добре в ЕС, белята вече е станала. Мисля, че е по-добре в ЕС - завърши колегата.

Под "беля" очевидно се разбира миграционната вълна, която англичаните смятат, че залива Острова. Действително, след отварянето на трудовия пазар, доста българи и румънци се насочиха към Англия, влизат и араби от размирните точки, но за имиграционна криза наистина е трудно да се говори.

Целият този разговор тръгна от факта, че видях колегата да чете първите страници на вестник "Сън". В броя от вторник видях статия относно евентуалния бъдещ референдум за Брекзит. Интересното е, че и при консерваторите, и при лейбъристите има съответно по две крила "За" и "Против". Подобен прецедент в България не съм виждал, но и ние не сме най-развитата демокрация така или иначе.

Та вече са оформени лагерите. Поддръжниците на Брекзит са събрани в платформата Leave.EU (Напусни ЕС), а в сайта са поместени донякъде забавни, донякъде не карикатури, засягащи болни теми като "разпределението на глобалната икономическа баница" (в Англия торта), миграцията и вътрешноевропейските проблеми.




В очите на привържениците на Брекзит вероятно изглеждам като някой от последната карикатура.

От другата страна е платформата "Британско влияние" (Britsh Influence.org) - мястото на проевроепйската каста. Три са ключовите точки, по-точно аргументи за оставането на Великобритания в ЕС - просперитет, сигурност и общество. Ако трябва да съм честен, сайтът на противниците на Брекзит е по-слаб. Члючов е блогът, в който точка по точка и пост по пост се оборват тезите на противниците.

Тези лагери засега не работят на пълни обороти, въпреки че се събират дарения и се трупа членска маса. Според публикацията на "Сън", скромната преднина на проевропейците вече е стопена и двете страни имат равна подкрепа. Друг е въпросът, че това издание не е кой знае колко надежден източник на политическа информация.

И така, моята социология показва следно:

Консерватори срещу лейбъристи: 1:1.

Точката за лейбъристите идва от Оли Крос - едно младо момче, съдия, с когото се запознахме на мача между Сторпейн и резервите на Портланд.