Дефицитът на кадри в България намира централно място в "Капитал" тези дни. Въпреки липсата на достатъчно ясна теза публикациите предизвикаха сериозно възмущение сред читателите, отразено в коментарите под статиите и в социалните мрежи.
Действително "Капитал" поставя едностранчиво проблема, отразявайки само позицията на бизнеса. В статията "(Без)работна ръка" има няколко критични пасажа, които заслужават специално внимание.
1. "Хора няма"
Може би това е единствената ясно артикулирана теза, с която завършва въведението.
Собственици на складове на едро търсели дистрибутор, а получавали стотина кандидатури от идеалните охранители и лични шофьори. Мениджъри на мебелни производства ровели за своя човек из куп автобиографии на чистачи и диспечерки, а притежателите на шивашки цехове били готови да назначат всеки, който различава шевна машина от калашник.
Излиза, че на трудовия пазар в България се предлагат само шофьори, охранители, чистачки и диспечерки - намек, който няма как да бъде приет равнодушно. Да се вади насрещна статистика за боря на висшистите в България и броя на безработните висшисти също не е особено коректно, като се има предвид спорната репутация на по-голямата част от ВУЗ-овете в България. Достатъчно е обаче да се спомене например фактът, че "[...] част от българите и румънците в Германия полагат много по-нискоквалифициран труд спрямо равнището на своето образование и професионални умения. 26 процента от тези хора са с висше образование (средният процент за Германия е значително по-нисък), но едва 13 на сто имат работа, която изисква висше образование". Данните са от изследване на фондация "Фридрих Еберт" относно равнището на заплащане на емигрантите в Германия, цитирано в българското издание на Дойче Веле.
Очевидно бизнесът не е способен да задържи, мотивира и развива наличния човешки ресурс в България. Човешкият ресурс няма вина в случая и е логично да търси алтернативи. Дефицитът на кадри в момента, ако действително проблемът е толкова значим, е проблем който бизнесът е индуцирал, не държавата или самите хора с нежеланието си да се квалифицират и работят.
2. "Хора има"
"[...]Да, хора има - такива, които пускат CV за търговец със снимка, на която има 5-6 души (кой от тях си ти?), за шофьор - фотография на маса, отрупана с алкохол, за работа в куриерска фирма - без да отбележат в кой град живеят, или за стажант-репортер - с претенцията за редактор на международната бизнес секция".
Парадоксално, няколко реда след увода, "Капитал" пише, че хора има, но некачествени и с високи претенции. Обидно. Вероятно работодателите получават и такива автобиографии, но подобно обобщение изобщо не кореспондира със сериозната публицистика. Най-малкото съществуват и редицата смехотворни обяви за работа, понякога на потресаващ английски, които не се споменават. Тоест не се споменава ниското качество на българския работодател.
Предлагането се стреми да насити търсенето до равновесната точка - прост закон от микроикономиката, доказателства за който намираме в дискутираната тема. Каквито обявите, такива и СВ-тата.
3. "Не спираме обявите за работа, дори и реално да нямаме нужда в момента от нови хора."
казва управителят на "Рапидо" Васил Атанасов. Безобразно некоректна практика от страна на работодателите и агенциите за подбор. Ползите са теоретични, а вредите очевидни - сайтовете за работа са "замърсени" от фалшиви обяви, зад които не стои свободен щат и реално търсене. Излиза, че "гладът" за кадри трябва да бъде редуциран с размера на "кухото търсене", защото бизнесът не търси реално работна сила за разширяване или попълване на щат, а просто следи пазара. В същото време безработните - квалифицирани или не, губят време и надежди с некоректните обяви, нещо, което всъщност е валидно и за заетите, които активно търсят нова работа.
4. Няма трудова миграция
"Рядко някой се съгласява да напусне София заради Русе въпреки по-високата позиция и заплащане там", казва Атанас Галчев, собственик на агенцията zoomonpeople, профилирана в търсенето на кадри на средно и високо ниво.
Поредният едностранчиво представен факт, който не заслужава особено внимание. Галчев не споменава дали заплащането, редуцирано с наема за жилище в Русе, все още надвишава офертата от София. Не се вземат предвид и други фактори, свързани с трудова миграция - желаният кадър със семейството си ли ще живее или ще бъде гастарбайтър в... Русе?
5. Назад и надолу
вместо напред и нагоре.
"По думите на Георги Георгиев от Adecco дружествата с опит в изграждането на екипи са наясно, че за да разполагат с качествен човек на базово ниво, трябва да инвестират в него около една година. Времето, за да е готов за "старши" служител, е три години, а за мениджър - пет".
А как се процедира с кадър, който вече е бил на средно мениджърско ниво и сменя работодателя си? Започва ли от "нулата", чака ли три години, за да бъде "повишен" до "старши служител"? Как се мотивира такъв кадър?
Няма нищо по-естествено от това бизнесът да се сблъсква с дефицит на кадри при толкова много нелоялни и некоректни, често и абсурдни практики при подбор и наемане на персонал.
Този път държавата не е страна по случая. Възможности за образование и квалификация има. Има и престижни български университети, които произвеждат способна работна ръка.
И нека обърнем внимание, че в този преглед на проблемите на трудовия пазар не се споменава възнаграждението. Защото повдигне ли се тази тема, работодателите съвсем ще трябва да свият уши...
Действително "Капитал" поставя едностранчиво проблема, отразявайки само позицията на бизнеса. В статията "(Без)работна ръка" има няколко критични пасажа, които заслужават специално внимание.
1. "Хора няма"
Може би това е единствената ясно артикулирана теза, с която завършва въведението.
Собственици на складове на едро търсели дистрибутор, а получавали стотина кандидатури от идеалните охранители и лични шофьори. Мениджъри на мебелни производства ровели за своя човек из куп автобиографии на чистачи и диспечерки, а притежателите на шивашки цехове били готови да назначат всеки, който различава шевна машина от калашник.
Излиза, че на трудовия пазар в България се предлагат само шофьори, охранители, чистачки и диспечерки - намек, който няма как да бъде приет равнодушно. Да се вади насрещна статистика за боря на висшистите в България и броя на безработните висшисти също не е особено коректно, като се има предвид спорната репутация на по-голямата част от ВУЗ-овете в България. Достатъчно е обаче да се спомене например фактът, че "[...] част от българите и румънците в Германия полагат много по-нискоквалифициран труд спрямо равнището на своето образование и професионални умения. 26 процента от тези хора са с висше образование (средният процент за Германия е значително по-нисък), но едва 13 на сто имат работа, която изисква висше образование". Данните са от изследване на фондация "Фридрих Еберт" относно равнището на заплащане на емигрантите в Германия, цитирано в българското издание на Дойче Веле.
Очевидно бизнесът не е способен да задържи, мотивира и развива наличния човешки ресурс в България. Човешкият ресурс няма вина в случая и е логично да търси алтернативи. Дефицитът на кадри в момента, ако действително проблемът е толкова значим, е проблем който бизнесът е индуцирал, не държавата или самите хора с нежеланието си да се квалифицират и работят.
2. "Хора има"
"[...]Да, хора има - такива, които пускат CV за търговец със снимка, на която има 5-6 души (кой от тях си ти?), за шофьор - фотография на маса, отрупана с алкохол, за работа в куриерска фирма - без да отбележат в кой град живеят, или за стажант-репортер - с претенцията за редактор на международната бизнес секция".
Парадоксално, няколко реда след увода, "Капитал" пише, че хора има, но некачествени и с високи претенции. Обидно. Вероятно работодателите получават и такива автобиографии, но подобно обобщение изобщо не кореспондира със сериозната публицистика. Най-малкото съществуват и редицата смехотворни обяви за работа, понякога на потресаващ английски, които не се споменават. Тоест не се споменава ниското качество на българския работодател.
Предлагането се стреми да насити търсенето до равновесната точка - прост закон от микроикономиката, доказателства за който намираме в дискутираната тема. Каквито обявите, такива и СВ-тата.
3. "Не спираме обявите за работа, дори и реално да нямаме нужда в момента от нови хора."
казва управителят на "Рапидо" Васил Атанасов. Безобразно некоректна практика от страна на работодателите и агенциите за подбор. Ползите са теоретични, а вредите очевидни - сайтовете за работа са "замърсени" от фалшиви обяви, зад които не стои свободен щат и реално търсене. Излиза, че "гладът" за кадри трябва да бъде редуциран с размера на "кухото търсене", защото бизнесът не търси реално работна сила за разширяване или попълване на щат, а просто следи пазара. В същото време безработните - квалифицирани или не, губят време и надежди с некоректните обяви, нещо, което всъщност е валидно и за заетите, които активно търсят нова работа.
4. Няма трудова миграция
"Рядко някой се съгласява да напусне София заради Русе въпреки по-високата позиция и заплащане там", казва Атанас Галчев, собственик на агенцията zoomonpeople, профилирана в търсенето на кадри на средно и високо ниво.
Поредният едностранчиво представен факт, който не заслужава особено внимание. Галчев не споменава дали заплащането, редуцирано с наема за жилище в Русе, все още надвишава офертата от София. Не се вземат предвид и други фактори, свързани с трудова миграция - желаният кадър със семейството си ли ще живее или ще бъде гастарбайтър в... Русе?
5. Назад и надолу
вместо напред и нагоре.
"По думите на Георги Георгиев от Adecco дружествата с опит в изграждането на екипи са наясно, че за да разполагат с качествен човек на базово ниво, трябва да инвестират в него около една година. Времето, за да е готов за "старши" служител, е три години, а за мениджър - пет".
А как се процедира с кадър, който вече е бил на средно мениджърско ниво и сменя работодателя си? Започва ли от "нулата", чака ли три години, за да бъде "повишен" до "старши служител"? Как се мотивира такъв кадър?
Няма нищо по-естествено от това бизнесът да се сблъсква с дефицит на кадри при толкова много нелоялни и некоректни, често и абсурдни практики при подбор и наемане на персонал.
Този път държавата не е страна по случая. Възможности за образование и квалификация има. Има и престижни български университети, които произвеждат способна работна ръка.
И нека обърнем внимание, че в този преглед на проблемите на трудовия пазар не се споменава възнаграждението. Защото повдигне ли се тази тема, работодателите съвсем ще трябва да свият уши...
0 коментара:
Публикуване на коментар