Силен футболен уикенд. В събота бях в Бландфорд за мач между резервите на местния тим и резервите на Портланд Юнайтед - мач от Синиър дивизията на Дорсет Футбол Лигата. 1:5 краен резултат.
Запознах се с Джони Пайк, един от най-обещаващите млади съдии в Дорсет. Много симпатичен младеж на 20 години, действително има добър потенциал. Освен това се запознах и с местния "Геров" - Марк Роджърс. Това е човекът, който раздава нарядите. Той беше оценител в този мач.
Марк коментира моето представяне, остана доволен, коментирахме и страничното придвижване и парадоксът, че флагът трябва да се държи в лявата ръка дори когато защитата владее и изнася топката. Това не е така, когато се тича нормално (направо) или се спринтира.
Все пак това не беше мач, който може да бъде запомнен с нещо.
В неделята също имах наряд, този път да свиря на юноши. Пълен цикъл - завръщане в парка Търлин Муур в Пул. Точно тук на 22 август направих своя дебют в английския футбол.
И влизам аз в парка час преди мача и гледам, че някакви деца тренират. После ми стана ясно, че загряват. Приближих се да направя няколко снимки.
Приближих се още малко и кого да видя... г-н Марк Роджърс. Лицето се оказа треньор на детския отбор на Уеймът. Усмивки, приказки. Оказа се, че предстои мач. Щеше да го свири едно много малко момче. А на много от мачовете на тези нива има само един съдия и асистентите трябва да се осигурят от публиката. Предложих помощта си и по дънки и яке, както и други впрочем са ми помагали на мен, подкарах флага по тъч линията. Успях да изкарам само едно полувреме, защото и моя мач идваше, но не пропуснах на почивката да поздравя момчето, което свиреше и да го окуража с няколко добри думи.
Иначе в моя мач, освен че изцедих и последната капка сила, имаше интересни моменти. Домакините поведоха след два гола от два пряк свободни удара. Абсолютни нарушения. Впрочем забравих да впиша, че на мача в Уинфрит за първи път падна гол след авантаж. А това е солта на съдийството. Голям кеф!
При юношите от гостите имаше едно "зрънце", което се опитваше да ми развали мача. Обаждаше се, на ръба на грубостта играеше. "Зрънцето" беше поне 90 кила и поне колкото мен висок. Повече приличаше на ръгбист. На полувремето поглеждам името, да го почна поименно след почивката и какво да видя... Крис Радивойша. Балканско момче или поне балканско потекло, сръбско. Стана нещо интересно второто полувреме - падна ми ключа от съблекалнята и точно той ми го подаде. Благодарих му и с усмивка му казах, че му давам едно "безплатно" нарушение ("You have now one dirty tackle"). И той се усмихна и така и не направи фаул до края на мача.
Иначе припламнаха искри между други две петлета, но с по един жълт картон, всичко утихна. Свърши и този мач и си тръгнах удовлетворен и изтощен от Търлин Муур, където винаги ще ми е приятно да бъда.
П.С. Повечето домакини на стадиони по света си приличат - простовати добряци. С домакина на Пул ФК вече си имаме приказка, имаме се.
А! И в събота Марк Роджърс каза, че има хора, които изрично ме искат отново на мач. Например хората от Пидълхинтън (след мача им с Тисбъри). Много се радвам, че ме оценяват и че ставам разпознаваем в местния футбол.
Запознах се с Джони Пайк, един от най-обещаващите млади съдии в Дорсет. Много симпатичен младеж на 20 години, действително има добър потенциал. Освен това се запознах и с местния "Геров" - Марк Роджърс. Това е човекът, който раздава нарядите. Той беше оценител в този мач.
Марк коментира моето представяне, остана доволен, коментирахме и страничното придвижване и парадоксът, че флагът трябва да се държи в лявата ръка дори когато защитата владее и изнася топката. Това не е така, когато се тича нормално (направо) или се спринтира.
Все пак това не беше мач, който може да бъде запомнен с нещо.
В неделята също имах наряд, този път да свиря на юноши. Пълен цикъл - завръщане в парка Търлин Муур в Пул. Точно тук на 22 август направих своя дебют в английския футбол.
И влизам аз в парка час преди мача и гледам, че някакви деца тренират. После ми стана ясно, че загряват. Приближих се да направя няколко снимки.
Приближих се още малко и кого да видя... г-н Марк Роджърс. Лицето се оказа треньор на детския отбор на Уеймът. Усмивки, приказки. Оказа се, че предстои мач. Щеше да го свири едно много малко момче. А на много от мачовете на тези нива има само един съдия и асистентите трябва да се осигурят от публиката. Предложих помощта си и по дънки и яке, както и други впрочем са ми помагали на мен, подкарах флага по тъч линията. Успях да изкарам само едно полувреме, защото и моя мач идваше, но не пропуснах на почивката да поздравя момчето, което свиреше и да го окуража с няколко добри думи.
Иначе в моя мач, освен че изцедих и последната капка сила, имаше интересни моменти. Домакините поведоха след два гола от два пряк свободни удара. Абсолютни нарушения. Впрочем забравих да впиша, че на мача в Уинфрит за първи път падна гол след авантаж. А това е солта на съдийството. Голям кеф!
При юношите от гостите имаше едно "зрънце", което се опитваше да ми развали мача. Обаждаше се, на ръба на грубостта играеше. "Зрънцето" беше поне 90 кила и поне колкото мен висок. Повече приличаше на ръгбист. На полувремето поглеждам името, да го почна поименно след почивката и какво да видя... Крис Радивойша. Балканско момче или поне балканско потекло, сръбско. Стана нещо интересно второто полувреме - падна ми ключа от съблекалнята и точно той ми го подаде. Благодарих му и с усмивка му казах, че му давам едно "безплатно" нарушение ("You have now one dirty tackle"). И той се усмихна и така и не направи фаул до края на мача.
Иначе припламнаха искри между други две петлета, но с по един жълт картон, всичко утихна. Свърши и този мач и си тръгнах удовлетворен и изтощен от Търлин Муур, където винаги ще ми е приятно да бъда.
П.С. Повечето домакини на стадиони по света си приличат - простовати добряци. С домакина на Пул ФК вече си имаме приказка, имаме се.
А! И в събота Марк Роджърс каза, че има хора, които изрично ме искат отново на мач. Например хората от Пидълхинтън (след мача им с Тисбъри). Много се радвам, че ме оценяват и че ставам разпознаваем в местния футбол.
0 коментара:
Публикуване на коментар