Чаках с известно нетърпение моментът, в който ще мога да упражня правото си на глас зад граница. От поне три седмици знаех къде се намира изборната секция в Борнмът.
На 21 септември писах на българското посолство в Лондон с молба да ми кажат къде да гласувам и трябва ли предварително да се регистрирам. На 28 септември някаква госпожа Силвия де Бур ми отговори по имейл подробно и ме попита дали бих искал и дали имам възможност да помогна с организирането на секцията. За съжаление вече знаех, че днес ще имам мач, иначе имах огромна мотивация да се включа. Това щеше да бъде чудесен шанс да се запозная с българи от региона.
Ето че дойде заветният ден. Направих си маршрута сутринта, изкарах си мача и към 13:15 часа се явих в секцията, по-точно пред хотела, където се намираше тя. Чух няколко момичета да си говорят на български отвън и ги заговорих - попитах ги къде се гласува. Оказа се, че това е секционната комисия...
Влязох и ми дадоха да попълвам някаква молба. Казаха ми абсолютно всичко да е на български. Явно не ги разбрах много добре, защото написах настоящия си адрес на английски. А явно е трябвало да напиша "7А Къртис роуд, Ъпър Паркстоун, Пул, БиЕйч-туелв-три-ЕйКю". Намусиха ми се малко и ми казаха да напиша накрая "Пул". Добре.
Шегата, която се опитах да кажа с усмивка - "Системата не говори английски", срещна мълчаливо пренебрежение.
В третия опит да осъществя контакт попитах колко човека са гласували до момента. Около 30, отговориха ми и допълниха, че следобед щяло да има повече.
Това е. Дадоха ми бюлетинка, чукнах едно "Да", пуснах си пликчето в урната, подписах се и това е.
Две впечатление придобих от днешния ден.
Първо, на българите в чужбина не им се гласува. 30 човека са по-малко от бройката, която беше на българското парти в дискотеката. Може би по-късно са наваксали, но едва ли са станали повече от 60. И това при положение, че секцията е една за Борнмът (голям английски град), Пул (значим английски град), Уеймът (52 000 жители) и Дорчестър (20 000 жители). Със сигурност българите в Дорсет са повече от 60, но вероятно много от тях не вярват в смисъла на референдума, както и в смисъла на гласуването въобще. И в това има известен резон, ако емигрантите не планират да се връщат. Какво им дреме в крайна сметка кой управлява България?
Второто впечатление ми е, че българите зад граница са доста студени. Това беше третият ми опит да се запозная с някого, да пообщувам със сънародници, който мина под очакванията ми. Първият път срещнах двойка на улицата, това беше неудобна среща. След това бях на БГ парти, там беше много шумно. Но този път не можах да си обясня тоталната липса на заинтересованост. Опитах се да осъществя контакт, ведър, усмихнат, но... нищо. Може би съм загубил социални качества, но честно казано не би трябвало това да е проблемът.
Единственият българин в Англия, който познавам и който излиза от горната рамка, е Бойко Боев - един от авторите на проекта "Разходки из Лондон". Тук изключвам познанството ми от бебе с най-добрата приятелка на майка ми (Ивона Баракова), която е тук (в Англия и в моя регион) от почти две години.
Както и да е. Заради известното разочарование, забравих да снимам секцията. Затова - просто две произволни илюстративни снимки.
На 21 септември писах на българското посолство в Лондон с молба да ми кажат къде да гласувам и трябва ли предварително да се регистрирам. На 28 септември някаква госпожа Силвия де Бур ми отговори по имейл подробно и ме попита дали бих искал и дали имам възможност да помогна с организирането на секцията. За съжаление вече знаех, че днес ще имам мач, иначе имах огромна мотивация да се включа. Това щеше да бъде чудесен шанс да се запозная с българи от региона.
Ето че дойде заветният ден. Направих си маршрута сутринта, изкарах си мача и към 13:15 часа се явих в секцията, по-точно пред хотела, където се намираше тя. Чух няколко момичета да си говорят на български отвън и ги заговорих - попитах ги къде се гласува. Оказа се, че това е секционната комисия...
Влязох и ми дадоха да попълвам някаква молба. Казаха ми абсолютно всичко да е на български. Явно не ги разбрах много добре, защото написах настоящия си адрес на английски. А явно е трябвало да напиша "7А Къртис роуд, Ъпър Паркстоун, Пул, БиЕйч-туелв-три-ЕйКю". Намусиха ми се малко и ми казаха да напиша накрая "Пул". Добре.
Шегата, която се опитах да кажа с усмивка - "Системата не говори английски", срещна мълчаливо пренебрежение.
В третия опит да осъществя контакт попитах колко човека са гласували до момента. Около 30, отговориха ми и допълниха, че следобед щяло да има повече.
Това е. Дадоха ми бюлетинка, чукнах едно "Да", пуснах си пликчето в урната, подписах се и това е.
Две впечатление придобих от днешния ден.
Първо, на българите в чужбина не им се гласува. 30 човека са по-малко от бройката, която беше на българското парти в дискотеката. Може би по-късно са наваксали, но едва ли са станали повече от 60. И това при положение, че секцията е една за Борнмът (голям английски град), Пул (значим английски град), Уеймът (52 000 жители) и Дорчестър (20 000 жители). Със сигурност българите в Дорсет са повече от 60, но вероятно много от тях не вярват в смисъла на референдума, както и в смисъла на гласуването въобще. И в това има известен резон, ако емигрантите не планират да се връщат. Какво им дреме в крайна сметка кой управлява България?
Второто впечатление ми е, че българите зад граница са доста студени. Това беше третият ми опит да се запозная с някого, да пообщувам със сънародници, който мина под очакванията ми. Първият път срещнах двойка на улицата, това беше неудобна среща. След това бях на БГ парти, там беше много шумно. Но този път не можах да си обясня тоталната липса на заинтересованост. Опитах се да осъществя контакт, ведър, усмихнат, но... нищо. Може би съм загубил социални качества, но честно казано не би трябвало това да е проблемът.
Единственият българин в Англия, който познавам и който излиза от горната рамка, е Бойко Боев - един от авторите на проекта "Разходки из Лондон". Тук изключвам познанството ми от бебе с най-добрата приятелка на майка ми (Ивона Баракова), която е тук (в Англия и в моя регион) от почти две години.
Както и да е. Заради известното разочарование, забравих да снимам секцията. Затова - просто две произволни илюстративни снимки.
0 коментара:
Публикуване на коментар