Двоен (троен) мач уикенд

Силен футболен уикенд. В събота бях в Бландфорд за мач между резервите на местния тим и резервите на Портланд Юнайтед - мач от Синиър дивизията на Дорсет Футбол Лигата. 1:5 краен резултат.

Запознах се с Джони Пайк, един от най-обещаващите млади съдии в Дорсет. Много симпатичен младеж на 20 години, действително има добър потенциал. Освен това се запознах и с местния "Геров" - Марк Роджърс. Това е човекът, който раздава нарядите. Той беше оценител в този мач.

Марк коментира моето представяне, остана доволен, коментирахме и страничното придвижване и парадоксът, че флагът трябва да се държи в лявата ръка дори когато защитата владее и изнася топката. Това не е така, когато се тича нормално (направо) или се спринтира.

Все пак това не беше мач, който може да бъде запомнен с нещо.

В неделята също имах наряд, този път да свиря на юноши. Пълен цикъл - завръщане в парка Търлин Муур в Пул. Точно тук на 22 август направих своя дебют в английския футбол.

И влизам аз в парка час преди мача и гледам, че някакви деца тренират. После ми стана ясно, че загряват. Приближих се да направя няколко снимки.

Приближих се още малко и кого да видя... г-н Марк Роджърс. Лицето се оказа треньор на детския отбор на Уеймът. Усмивки, приказки. Оказа се, че предстои мач. Щеше да го свири едно много малко момче. А на много от мачовете на тези нива има само един съдия и асистентите трябва да се осигурят от публиката. Предложих помощта си и по дънки и яке, както и други впрочем са ми помагали на мен, подкарах флага по тъч линията. Успях да изкарам само едно полувреме, защото и моя мач идваше, но не пропуснах на почивката да поздравя момчето, което свиреше и да го окуража с няколко добри думи.

Иначе в моя мач, освен че изцедих и последната капка сила, имаше интересни моменти. Домакините поведоха след два гола от два пряк свободни удара. Абсолютни нарушения. Впрочем забравих да впиша, че на мача в Уинфрит за първи път падна гол след авантаж. А това е солта на съдийството. Голям кеф!

При юношите от гостите имаше едно "зрънце", което се опитваше да ми развали мача. Обаждаше се, на ръба на грубостта играеше. "Зрънцето" беше поне 90 кила и поне колкото мен висок. Повече приличаше на ръгбист. На полувремето поглеждам името, да го почна поименно след почивката и какво да видя... Крис Радивойша. Балканско момче или поне балканско потекло, сръбско. Стана нещо интересно второто полувреме - падна ми ключа от съблекалнята и точно той ми го подаде. Благодарих му и с усмивка му казах, че му давам едно "безплатно" нарушение ("You have now one dirty tackle"). И той се усмихна и така и не направи фаул до края на мача.

Иначе припламнаха искри между други две петлета, но с по един жълт картон, всичко утихна. Свърши и този мач и си тръгнах удовлетворен и изтощен от Търлин Муур, където винаги ще ми е приятно да бъда.

П.С. Повечето домакини на стадиони по света си приличат - простовати добряци. С домакина на Пул ФК вече си имаме приказка, имаме се.

А! И в събота Марк Роджърс каза, че има хора, които изрично ме искат отново на мач. Например хората от Пидълхинтън (след мача им с Тисбъри). Много се радвам, че ме оценяват и че ставам разпознаваем в местния футбол.

Събота късен следобед

След пореден хубав мач и малко повече от 24 часа след края на 54-дневният банков ступор, реших да се поглезя за първи път със свинско месо в Англия.

Закуска за шампиони - крехка пържола от бут на грил-тиган, задушени зеленчуци в масло и задължителният леден Карлинг.

Разпаднаха ми се пържолите, защото се опитах да отделя две от други две, докато са дълбоко замразени и... не се получи. Вкусно беше, но имам да развивам барбекю-уменията :)

Ден 54: Банкова сметка!

Исторически ден! Много ми е важно точно той да остане в дневника в автентичен вид.

9 октомври 2015 година. 17:15 часа местно време. 54 дни откакто съм в Англия. Имам работеща банкова сметка. Един от големите ядове вече е зад гърба ми, но нека проследим цялата история...

Епизод 1: Черно-бяла ретроспекция. Действие първо
15 август, 15:45 часа
От няколко часа  съм на Острова, настанил съм се, купил съм си адаптер за английски контакт и се шмугвам в клона на Lloyds в Борнмут. Все още си нямам идея, че отварянето на банкова сметка в Англия може да се превърне в истинска драма. Правят ми уговорка за след седмица и половина, защото не си носех договора за наем.

Епизод 2: Седмица и половина по-късно
... отивам в уречения час. На чичото показвам доказателство за адрес, каквото смятам, че е договорът за наем. Обажда се някъде по телефона, гледа угрижено и в последствие ми казва, че трябва друго доказателство...

Епизод 3: Доказателства няма
Дълъг и протяжен епизод на чакане да дойде National Insurance Number. Междувременно става авария с квартирата и вече съм на нов адрес. NINo няма да помогне. Изисках от агенцията, в която работя, писмо с новия ми адрес. Добре.

Епизод 4: Една слънчева събота. Да пробваме пак в Lloyds
Сядам в чакалнята, виждам, че клонът не пуши от работа, но си стоя така поне 15 минути. Излиза една млада служителка и ме гледа ужасено все едно червата ми се подават от носа.
"За какво сте тук? - За банкова сметка. - А-а-а, не може, само с уговорка".

Епизод 5: Вторникът след съботата. Онлайн атака
20:00 часа, нервността расте, наемът наближава
Правя списък с всички банки в Англия и набелязвам по-приемливите 10, с изключение на Lloyds, които са наказани. Масирана атака с онлайн кандидатствания навсякъде. В резултат имам уговорка за понеделник с Barclays, потвърждение за задвижена процедура в HSBC (внимание!), моментален отказ от Halifax и почти моментален от Santander.

Епизод 6: Вабанк!
По пощата пристига комплект документи от HSBC
Целият ден се готвя да атакувам лично тази банка, защото научавам, че работят без уговорки. Пристигналата поща ми дава надежда, че всичко ще се случи бързо и безболезнено. Попълваме в клона с един момък всичко, всичко е ОК, усмивки, ръкостискания. Вечерта се хваля с новата сметка, защото има цифрите, само чакам потвърждение. Добре.

Епизод 7: Ало, ало
До понеделник няма потвърждение. Обаждам се на телефонната линия. Първо обаче слушам 15 минути музичка, тази дето ти пускат като си на холд. Нямат информация за мен в централата. Много мило.

Епизод 8: Четвъртък номер 2
1 октовмри
Пак в клона. Да се ходи до него е зверско усилие след работа, но няма как. Нов чичо ме обслужва. Говорим има ли проблем, няма ли - той казва, че няма. Ще ми се обади в петък или събота, когато има потвърждение. Добре.

Епизод 9: От умрял писмо
вторник, 6 октомври
Тръгвам си по-рано от работа, защото вече съм много нервиран. Юруш до клона. Какво става, питам една мома. Тя ми казва: "Спокойно, гарантирано до два дни отваряме сметката".
- Ама това съм го чувал, нервнича аз.
- Този път няма мърдане, категорична е девойката. - Пиша ти и-мейл утре или в четвъртък.

Епизод 10: Имейлът
четвъртък, 8 октомври, 13:35Малко след обедната почивка моля едни приятелчета от строежа да ми услужат с телефон, за да си проверя имейла. Няма как да имам данни в джиесема, ако нямам банкова карта, защото съм на предплатената услуга Giff-Gaff, а за нея с кеш могат да се купят само ваучери за телефония. Имам имейл! Но новините са лоши, сметката не е активирана. Много съм ядосан и само чакам да свърша работа...

Епизод 11: Сега или никога!
четвъртък, 8 октомври, 17:35
Пак хващам клона в удълженото време. Запознавам се с още една дама, четвърта.
- Искам да отменя искането си за откриване на сметка, избухвам директно.
- Ама, чакайте, защо? Дайте да видим... м'даа, бавим се заради централата. Кандидатствал сте онлайн, затова не ние в клона, а в централата трябва да ви преценят рисковия профил. Утре, обещавам, акаунтът тръгва.
- Добре, не ви вярвам, но ви давам последен шанс.

Епизод 12: Последният шанс - кулминация и хепиенд
петък, 9 октомври 16:55
Обещанието от предния ден? Дръж ми шапката!
Пет минути преди края на работното време в салона нахлува видимо полудял господин, решен да събори сградата, ако трябва, но да си вземе своето.
- Добър ден. Искам да знам какво става със сметката ми и ако не е отворена, да говоря с мениджъра на клона!
- Да, добре, да видим, дааа... бла-бла-бла, сметка няма, но ще бъде отворена утре или най-късно в понеделник.
- Няма такова нещо. Искам моментално да бъде отменено искането ми, да ми отпечатате документ, че това се случило и да говоря с мениджъра.

Петият човек, с който се сблъсках в клона, пак жена, се оказа французойка с английски брак. Като ѝ видях името и флагчетата на Франция и Испания под името ѝ, почнах и на френски да ѝ говоря. Човек излезе, но и аз имах рухнал вид. Седна жената, отмени онлайн молбата, подписах един формуляр, че кандидатствам от клон и сметката тръгна и... алелуя. Тази опция им я предлагах във всеки един път след първия, но... трябваха крайности, за да се случат нещата.

Е, случиха се. 54 дни! Толкова ми костваше отварянето на една сметка...

Две книги, които ми оправиха деня

След поредния изморителен работен ден се втурнах с колелото към центъра на Пул. Четвъртъците вече са зачислени за битка с банката. Първият път ми беше много тежко да въртя педалите след бачкане, но на третия мога да кажа, че направо съм свикнал и организмът ми е готов за атаката. Дори вече психически не ме плаши преходът.

В банката пак обещания, прескачам я тази тема, за да не се ядосвам.

Отивам да си купя хляб и мляко от Poundland - евтин магазин, който го има само до местния мол - Dolphin Shoping Centre. И какво ми хванаха окото, спрях се пред щанда с книги. Оказа се, че всички издания са по един паунд, независимо от коричната цена. Вднага си купих две - едната за финансова грамотност и езика на парите, а другата за ударите на един разследващ журналист на БиБиСи - медийни войни, институции, предизвикателства, продукция, всичко.

Оправиха ми деня!

Съжалявам, майко

Съжалявам, майко. Това е обръщение не към собствената ми майка, а към майката природа. Днес ми се наложи да разчистя сериозно количество дърва. Повечето от дъските със сигурност можеха да намерят приложение. Отделно остатъците можеха да бъдат използвани за огрев, достатъчно къщи с камини има. Да не говорим, че като цяло строителството разхищава безобразно дървесината.

На снимката на заден план също има важни обекти. От двете страни на портала има два високи бора. Като знам какви дълги дъски се ползваха, неминуемо точно такива дървета са изсечени за тях. Иначе ние се правим, че ги пазим. Нищо, че под бъдещата градинката ще бъдат закопани арматури, цимент и всякакъв друг боклук.

Ясно е, че прогресът гълта ресурси. Луксът също. Но къде е границата? Защо просто не бъдем малко по-ефективни? Екологията е голям проблем за всички страни - и за развити, и за развиващи се, дори и за Третия свят. САЩ, Великобритания, Германия, Япония, Китай, Индия, Русия, Бразилия - навсякъде всички се грижат първо за икономиката - за инфлацията, за растежа, за брутния вътрешен продукт, за работните места. Много често това са просто глупости, а случващото се е плод на алчност.

Пак на заден план е бялото BMW на един от шефовете на строителната фирма. Среден мениджър, но в горния ешелон. На преките началници - началник. Очевидно бизнесът работи така, че дори и при сериозни материални разхищения има пари за солидни заплати по вертикалата - от шефовете до общите работници. Солидни в сравнение с други точки на земното кълбо. Това очевидно е възможно при условие, че бизнесът, опериращ в съответната икономика, разполага с евтин ресурс спрямо крайния продукт. Защото покрив в Англия и покрив в Босна би трябвало да е едно и също благо, но цените са доста различни.

Този пост влиза в категориите емоции, защото разсъжденията ми не са докрай издържани и не искам да се задълбочавам. Просто ми беше много мъчно, докато хвърлях толкова много дървесина. Мъчно ми беше и за това, че крайният резултат за собствениците на ресурсите ще бъде BMW, а не суша, глад и природни бедствия. Хората казват, че рано или късно ще се обърнем към природата, ще я защитим. Според мен вече закъсняваме.

Съжалявам, майко Природо. Днес пазих всички твои твари - пренесох една гъсеница в тревата, запазих два паяка и оставих една скрита жаба да избяга. И в дъждовете гледам да пазя охлювите. Хвърлям разделно. С каквото мога, ще те компенсирам. Обещавам!

Български клек

Чета си аз списанийце по пътя за Уинфрит Нюбург и какво да гледам - фитнес инструкторът на изданието уважил упражнението, наречено "български клек". Еми браво, така трябва.

Мач 9: Магията на английския футбол

Къде точно започна за мен денят, не мога да кажа. На теория, моите ангажименти започват един час преди мача, но тук, в Англия, дори пристигането там, където трябва да бъда, е шоу.

Имам наряд за Уинфрит Нюбург (Winfrith Newburgh) - поредното селище в Дорсет, което посещавам. Организацията по пътуването беше трудна. Трябваше да взема влак, да се прекача на заместващ автобус, след това пак на влак и вече на място в Уул да измисля как да стигна до Уинфрит. Взех някакъв незнаен автобус, по точно маршрутка, и... започна пътешествието. Минах през туристическата забележителност Люлуърт (Lulworth Castle), където слязоха почти всички. Всъщност всички слязоха там, а се качиха едно бабе и един дядо. Шофьорът попита всеки кой за къде е, за да му спре на най-удобното място, а не там, където са регламентираните спирки. Бабата слезе, а с дядото и с шофьора се заговорихме, разбира се на тема предстоящото дерби в Уинфрит и международния съдия, който трябваше да го свири.

Стовари ме маршрутката пред игрището и като поогледах, прихнах да се смея. Дълбоко в провинцията на английския югозапад, две китни игрища са "изяли" част от нива с царевица. Между тях - още по-китна дървена барачка, с две цветя отпред.

Лошата новина - организираният транспорт до Уул приключва малко преди 17:00 часа, тоест как ще се прибирам, щях да го мисля по-късно.

Постепенно започнаха да пристигат играчи и треньори. Светни провинциални хорица, кой от работа тича, кой домашни е написал, но в 2:30 следобяд всички са на игрището. Футбол! Магия!

По-младите почнаха да окачват мрежите, а аз продължих огледа на терена. Установих няколко факта. Първо, в едното наказателно нямаше точка за дузпа. Второ, теренът беше окосен, но тревата бе оставена да изсъхне. Няма лощо, хората после ще я съберат и ще я дадат на животните. И трето, цялото игрище беше осеяно с къртични.

Мачът се състоя. 2:5 за гостите. По-добрият победи. Без дузпи, без ядове, без псувни, без глупости - само футбол, футбол и пак футбол - кой доколкото го може. Пъпчивият младеж с очила бе един от най-добрите за домакините, заедно с едрия добряк в атака. За гостите двама здрави ветерани държаха защитата отзад, а напред - младите да тичат. Треньорите даваха указания, но не ме репликираха. Изобщо бих се върнал с най-голямо удоволствие на този терен и в това село.

В Югозападна България и в частност в София има много стадиони, където не е приятно да се ходи. Ще те псуват, ще те заплашват, може и да те набият. Тук винаги има една-две дози повече уважение, повече разбиране, повече толерантност. Футболистите пак са гяволи, падат за дузпи, искат си ги, искат фаулове, но не са простаци, няма ги тези крясъци, няма ги бруталните псувни. Хората са си хора навсякъде - и тук има по-буйни, по-невъзпитани, не е чак такава утопия, но разлика има и тя е осезаема.

Отплеснах се, а трябва да си тръгвам. Подпитах дискретно има ли някой за Уул с кола, нямаше. И тръгнах да си ходя пеша. Ето така завърши за мен този футболен ден - с 3 мили пешеходен пробег:

Не. Ето така завърши - с довиждане от Уинфрит:

По пътя нито вятър ме вееше, нито се качих на бялата кобила, но се нагледах на красиви поля, животни и тежка механизация - все неща, към които заедно с железопътния транспорт, имам афинитет:

И всичко все пак свърши с надписа на един хотел (Ship Inn): "Трябва да се научим да поемаме курс по звездите, а не по светлините на всеки преминаващ кораб":

Сандбанкс

Сандбанкс (Sandbanks) е малък полуостров по-близо до Пул, отколкото до Борнмът. Известен е с добре поддържания си плаж и с факта, че там земята е четвъртата най-скъпа в света. Не съм бил в Маями, ама на Маями ми прилича :)

По принцип в Пул е централата на прочутите яхти SunSeeker и в Сандбанкс има доста клиенти на компанията. Доставят ги директно на вода, няма сухопътен транспорт.

Каква е тая къща? В понеделник, 28 септември, ме засилиха мен и още един колега от строежа да помагаме тук, в Сандбанкс. Заварихме други четирима. И какво трябваше да се прави? Тези хора са толкова богати, че могат да наемат шест (!) човека да им застелят градинката с мулч и да я покрият с ПДЧ (да не коментираме факта, че в България от това правим мебели). Добре си живеят хората, имат си и личен кей и вероятно какво ли още не...

Ето ги процесът и резултатът: