Разходка в слънчевата дупка

След Коледа времето остана лошо и в дъжда нямаше много къде да се ходи. Въпреки това с Ани пак се разхождахме, макар и на закрито. Видях още две заведения, обиколих още магазини. След "боксинг дей" - денят на подаръците - 25 декември, имаше много намаления и се възползвахме от някои от тях.

Дочакахме и хубавото време на 29 декември. Направихме си много добра сутрешна разходка пеша до центъра, но през една горска пътека. На катериците обителта.

Малко снимчици, малко чист въздух...

В Пул се случиха обичайни неща, които този път заснех - спусната бариера на площада, преди да мине влакът, и чайките, които и тук, както във Варна, въобще не се страхуват да си просят храна от хората.

Преди Бъдни вечер - вкусен къри обяд в пъб на центъра

Преди Бъдни вечер и след разходката по кея на Борнмът, с Ани отидохме по нейно предложение в един пъб, който се казва The Moon in the square (Луната на площада). Всеки ден в това заведение има различна тематична кухня, като четвъртъците са дните на кърито. Във вторник пък са стековете, а в петък - рибите.

Приятна атмосфера и пълно заведение. Поръчва се на бара и се казва на коя маса си седнал, а серивтьорите съвсем скоро носят желаните блюда. Всичко беше много вкусно, а порциите заситиха напълно, въпреки че на първи поглед не изглеждаха твърде големи. Не и сравнени с потенциалните порции от китайския ресторант.

Пикантното пиле влезе чудесно с една биричка, сладкото от корма "рестартираше" вкусовите рецептори, а хлебчетата и оризът бяха добро допълнение. £8.25 е ястие с алкохолна напитка, £6.75 - с безалкохолно. Според Ани този пъб, който е част от голяма верига, е съпоставим като ниво с "Дивака" - масово място с добри цени. И да, масите бяха пълни, а хората изглеждаха доволни в навечерието на Коледа.

Кеят на Борнмът на 24 декември

Ранната утрин на 24 декември започна с валежи, но преди обед небето се изчисти и даже изгря слънце. Отвори се прозорец за разходка. С Ани отидохме до плажа на Борнмът, но за да стигнем до там минахме през парка. Там пак вършееха катерички и питаха всеки минувач за някакво лакомство.

Една смела катеричка провери дали и аз не предлагам нещо, но за съжаление трябваше да я разочаровам.

Дори на 24 декември отново имаше хора във водата. В случая - сърфисти. Получха се някои хубави снимки. След обяда също се разхождахме, този път по магазините. В един от тях се снимах с две забавни фигурки, построени от блокчета ЛЕГО.

Един китайски ресторант в Англия

Много пъти откакто съм в Англия и по-точно в Пул, съм минавал покрай китаския ресторант "Дъ Риъл Чайна" ("The Real China"). Сега, когато приключих работа за годината и Ани е тук, използвах случая да видя какво представляват местните китайски ресторанти. Посетихме заведението в сряда преди Бъдни вечер.

Обедното меню струва £4.95, вечерно време би било по £7.95. Взимаш си чиния и ядеш колкото можеш да понесеш. Сладко-киселият сос е розов и много вкусен. Ястията са доста по-различни, като в България има повече вариации на ориза и спагетите. В този ресторант пък предлагаха лучени кръгчета, които нямат много общо с Китай. Супата беше традиционна и странна. Спагетите - пикантни, а месцата - печени вместо панирани. Нямаше нищо рибено. На мен всичко, което опитах, ми беше вкусно.

Цялото меню беше на разположение на блок маса - минаваш и си сипваш, после досипваш и така. Имаше и десерти.

Интересното беше, че след толкова време тук чак сега отново срещнах българи в Пул. Едно семейство - майка и син, бяха дошли на гости на лелята, а по-късно се присъедини и мъжът ѝ. И те се бяха спряли на китайско за обяд.

Дебютът ми в Шампионата на Англия по шахмат

В края на много интересния четвъртък, 17 декември, направих и своя официален дебют в Шампионата на Англия по шахмат.

Седнах на четвърта маса за моя отбор Пул Е (Poole E) срещу Уимборн Ф (Wimborne F). Дебютът ми бе частично успешен, защото постигнах реми. Въпреки това съм по-скоро разочарован, защото знам, че имам по-голям потенциал, а и знам къде сбърках, по-точно пропуснах победата.

Ето го описът на мача:

1. e4 d5 2. exd5 Qxd5 3. Nc3 Qa5 4. Nf3 Nf6 5. d4 Bf5 6. Bc4 e6 7. Bg5 Nbd7 8. O-O Be7 9. a3 c6 10. Re1 O-O 11. Bf4 Qd8 12. Qe2 Nb6 13. Rad1 Nxc4 14. Qxc4 Nd5 15. Nxd5 exd5 16. Qb3 b6 17. Re5 Bd7 18. Re2 Bg4 19. h3 Be6 20. Ne5 Qc8 21. Rd3 Qb7 22. a4 Rac8 23. a5 c5 24. dxc5 Bxc5 25. Rg3 d4 26. Qb5 a6 27. Qd3 g6 28. axb6 Bf5 29. Qb3 (Скандален пропуск! Очевидно е 29. Qxf5 и оттам тежко материално преимущество с офицер повече.)

 ...Qxb6 30. Qxb6 Bxb6 31. c3 dxc3 32. Rxc3 Bd4 33. Ra3 Rb8 34. Nc6 Rxb2 35. Rxb2 (Отново обидно за стандартите ми недоглеждане. Много по-силно е 35. Nxd4, което отново носи материал и сигурна положителна развръзка).

 ...Bxb2 36. Rxa6 Re8 37. g4 Re1+ 38. Kh2 Be4 39. Ne7+ Kg7 40. Ra2 Rh1+ 41. Kg3 Rg1+ 42. Kh2 Rh1+ 1/2 1/2

Епичен ден с първи взет изпит

Пърият изпит в Англия вече е в историята. Резултат - 100%. Просто не ми беше на нивото.

Наспах се добре, станах към 6:40 и към 7:25 взех влака за Саутхямптън. Там трябваше да се явя в офиса на Каплан Файненшъл (Kaplan Financial), където щеше да се състои изпитът ми. Намерих го без проблеми, оказа се в сградата на местното подразделение на радио БиБиСи.

Изпитът беше обидно лесен. Отделно аз се бях подготвил много добре. Бяха дадени 130 минути (2 часа и 10 минути), а аз за 10-те задачи използвах... 30 минути. Прегледах си работата, установих, че бях подминал цял пасаж, попълних го, пак прегледах и си излязох да си видя резултатите. Тъй като беше компютърно-базиран изпит, резултатите излязоха веднага. 100%. Безгрешно.

Обаче! Кой ми съобщи новината? Застанах аз на рецепцията и нямаше никой. Имаше звънец - звъннах. И какво да видя, кой излезе? Един познат от шахматния клуб в Пул! И двамата много се ухилихме, казах му, че България е малка, но не съм очаквал, че и Англия е доста тясна. Говорихме си много, оказа се, че е преподавател в този учебен център. След малко излизам и отивам в клуба, че е четвъртък. Дебютирам след около час в Английското първенство по шах - първи официален мач. Но е чудесно, че вече имам такъв интересен и може би полезен познат.

След изпита се поразходих из Саутхямптън и двата им големи мола - Марланд Център и Уест Кей. Разходих се и по търговската улица, влязох в Деклатлон и ИКЕА. Декатлон е по-беден от нашия и леко по-скъп, ИКЕА, разбира се, е по-евтина от нашата.

И за да е пълен майтапът, оказа се, че съм се качил на влак, който не спира на моята гара "Паркстоун". Озовах се в Пул и използвах момента да понапазарувам. Влязох в един магазин и... кого да видя на касите?... Друг член на шахматния клуб. Смях. Нереално!

Хайде да тръгвам, че официален мач ме чака.

Моят сезон 2015-2006 в Англия: Първата половина

В неделя свирих последния си мач за календарната 2015 година. Пролетта ме завари в родната "В" група и ако не бях заминал за Англия, сигурно поне веднъж щях да бъда съдия на мачовете на ЦСКА и Локомотив София.

Вместо това мисля, че получих нещо повече. След 8 години край страничната линия влязох с гръм и трясък на терена и то не къде да е, ами в родината на футбола. Може да се каже, че футболният ми проект на Острова е нещото, което се движи най-добре. Съдийството ме спаси в критичните дни около банковите драми и ядовете с агенцията в края на септември. Тогава единствените ми и решаващи приходи бяха от футбола.

Можеше да стартирам от поне едно ниво по-нагоре, защото сега на практика опитът ми в България не се зачита. Но това не е фатално. Ако ми е писано, ще се кача в по-горни листи.

Взех участие в 23 мача. Силно постижение за полусезон. В България съм имал само веднъж по-богат полусезон и това е било през есента на 2008 година, когато съм записал 29 мача. Тази цифра обаче изкривява действителността с много, тъй като средно на полусезон съм получавал по 15-17 наряда. Даже през сезони 2009/10; 10/11; 11/12; 12/13 и 13/14 съм записвал под 30 мача за цялата кампания. Тоест тук като дебютант и като чужденец ми гласуват повече доверие. И най-важното, вече съм и главен съдия. Преди мислех, че ще ми е трудно да бъда главен. Бях си изградил зона на комфорт край тъча, но... сега е друго.

Освен това минах и курс за защита на децата във футбола. Много силно преживяване. Имам монета на Футболната асоциация на Англия, нося екип със същата емблема, запознах се с доста футболни хора в региона, обиколих доста стадиони и градове и най-важното - забавлявам се. Трудностите с придвижването се забравят веднага, остава ми удовлетворяващото чувство. Всички мачове би трябвало да са описани тук, освен последните два.

В събота, 13 декември, бях отново на "Каунти Граунд" в Пул - градският стадион, така да се каже. Мач от Дорсет Премиер Лигата - Хемуърти Юнайтед срещу Бландфорд Юнайтед - 1:0. Бях с Конър Гейтс и Хари Хеселден - две от младите надежди на дорсетското съдийство. И двамата бяха малко напрегати. Конър имаше и оценител в лицето на вече познатия ми Крис Пауъл. Не направиха най-силния си мач, но аз бях ОК на тъча. Главният взе няколко грешни решения и в някои от тях публиката набеждаваше мен за виновник, но ние вътре си знаем кой омазва работите.

В герой се превърна един мой стар познайник. Сред резервите за Хемуърти бе записан един юноша под 18 години, на когото свирих наскоро и който ми се правеше на звезда. След контузия именно той се появи на терена и през второто полувреме вкара решителния гол.

Иначе в неделя, 14 декември, имах извънреден мач. Помогнах на мениджъра на децата на Пул, който търсеше съдия за мача за Купата срещу Уеймът. Двубоят се игра на терен много близо до вкъщи и този път даже отидох пеша. Получи ми се добре този мач като за изпроводяк на 2015 г..

Вече чакаме 2016 г. На 2 януари ми е първият наряд.

Апропо, днес правя 4 месеца в Англия. Хем ги усетих, хем - не.

Лайно и късмет

Странно нещо е съдбата.

Понеделникът започна не много добре. В неделя някой се е промъкнал на строежа и буквално се е "изсрал на метеното" - проблем, който трябваше да се реши.

Тук ще въведа един нов персонаж. Флашлайт (Flashlight). Действителен човек, младеж на 25 години, който е кръстен от родителите си... Фенер. Казва се Фенер. Разцепват го момчето от подигравки, ама той е стоик, а и вероятно е свикнал от училище. Викат му Лайт бълб (Light bulb - крушка на български), Лайт стенд (Light stand - стойка за лампа), Флаш Гордън (Flash Gordon - измесленият филмов герой от 80-те) и какво ли още не.

Той е общо седмият ми колега на моята позиция и петият англичанин. Аз, разбира се, не го тормозя, напротив, помагаме си.

Та с него някак се справихме с проблема. Междувременно строителният ръководител не можеше да намери едни алуминиеви плоскости, всяка от които по 25 паунда. Каза, че ако ги намерим, ще имаме два допълнителни часа (тоест "безплатни", погледнато от наша гледна точка).

Еми... намерих ги. Това ми позволи да си тръгна два часа по-рано и да осъществя отдавна готвено намерение, а именно да отида в специализираните агенции за подбор на офис кадри (защото повечето са за кадри в строителството и производството). Така и направих, разпръснах автобиографии, сега чакаме.

Иначе вече една от къщите ни е населена. Съседите от другата страна на улицата пък рушат.