Новогодишна резолюция: Поглед назад, напред, наблизо и надалеч

Миналата година се бях заканил да изкарам едни Коледни празници както трябва. Ето, целта е изпълнена и то много преди споменатия тогава следващ живот.

Изминават 9 месеца откакто се завърнах в България. Това е специален срок, знаете, режат ти пъпната връв, проплакваш, проглеждаш. Очевидно човек е склонен да открива символи и знамения в големи глупости и аз не съм изключение.

Днес оставям тези няколко абзаца, които може би ще погледна догодина. Какво ли ще си мисля тогава, какво ли ще се е променило? Не бързам да разбирам...

Колко е забавно обаче да си сменяш очилата за света. Само до преди година бях сигурно най-големият радетел за българите в чужбина, "експерт" по проблемите на диаспорите, "активен деятел", но най-важното - пламенен защитник на теорията, че емиграцията е най-доброто житейско решение. Днес се изкушавам да дръпна едно пламенно "президентско слово" с призив към българите зад граница да се завърнат.

2017 година беше много силна за мен, а и много вълнуваща. Очите се мокрят, когато гледам какви съм ги вършил в началото на година. Бях забравил каква драма беше с изпитите, колко ме е било шубе дали ще ми стигне времето. Разделите с приятелте, колегите, възрастните хора, Пул, футбола в Дорсет, морето...

И как няма да забравя, след като се случиха още толкова много неща в оставащите 9 месеца. Върнах се при по-старите си приятели, намерих нови колеги, родителите са наоколо, Люлин, футбола в България, жегите и студа...

Дърпайки чертата, решението да се прибера беше категорично по-правилното. Тази година направих няколко избора, които бяха срещу течението. Изъвн пътя на най-малкото съпротивление. Някои от тях дадоха плодове, други ще се изплатят вероятно в бъдеще.

Така се случи, че прибирането ми от Англия съвпадна с икономическия подем в България и по-точно в София. Не мога да кажа, че си намерих лесно работа, но пък накрая извадих късмет и сега се чувствам много добре с това, с което се занимавам. Случайното събитие "тотал щета на паркинг" направи така, че почти всичките спестявания да изчезнат, но истински важните неща, които си прибрах от Англия, са езикът, дипломата и най-важното - житейския опит.

След финала на "Каунти Граунд" съдийството ми върви вертикално надолу. Но това е добра новина! Пак ходих на мачове, но се концентрирах в това да играя - нещо, което ми носи още повече радост. Играя най-силния си футбол на 31 г., в убийствена форма съм. "Мутрагеница" е номер 1 в своята група на АМФЛ в Слатина, с "Балканика" се движим добре в Люлин, а играхме и във финалната вечер на летния турнир, с "Олд Бойс" бием в Младост, а на Каменица Фенкупа стигнах до четвъртфиналите, където загубих от Светльо Петров, Младен Стоев и Юли Петков.

Личният план, който беше измежду ключовите причини за прибирането ми, си е горе-долу там, където съм го оставил миналата година. Живота си го живея, не се оплаквам, само понякога ми е неловко сред всичките приятели, които вече са женени и с деца. Междувременно баш на Коледа Кери се похвали, че е забременяла. На тези англичанки първата им работа е да си пуснат снимката от скенера във Фейсбук. Еми браво, важно ѝ беше, успя и тя да си изпълни целите, само че не съм чул да се е омъжила. Не че е важно, ама изборът ѝ на мъж в дългосрочен план ме притеснява. Нейна си работа де...

Чакам снимка от скенер и от Ноеми Томечко. Тя отдавна се омъжи и отиде при приятеля си в Германия. "Егешегедре" за Кой Понд (Coy Pond).

Та личният ми план се състои в личния план на другите :) И в България имам добри новини за приятели, но нека те да си се хвалят :)

Като говорим за приятели, доста ми останаха в Англия. Чуваме се от време на време с Митко, с "ми брадър" Андрей си пишем, навивам го и него да се връща. И Румъния се подобрява, не искам да се алкохолизира в тази пуста чужбина, ама... Сара Кроксал се премести с децата, изглежда ми стабилна, с нея също се чуваме спорадично. Пиша си и със стари колеги. Липсват си ми, пазя хубави спомени. А морето как ми липсва само... Вчера се навърши точно една година от първата ми и последна засега уловена риба :)

Но да се върнем на трудните решения. Да се прибера не беше лесно. Свикването не помага, бях свикнал с всичко. Сега пак свикнах - с други предизвикателства и други радости. Мисля, че се ядосвам по-малко от всякога. Или поне по-кратко.

Имам си занимания за година напред. Искам да си довърша проекта в работата, да натрупам още репутация и след това да се преборя за повишение. Пътя го виждам, начертан е. Искам да си доподредя къщата, да си довърша ремонта. Сам не е лесно, но пък поне мога да се сърдя само на себе си, ако омажа нещо :) Искам да взема поне един медал от футбола, колкото повече, толкова повече. Не си го поставям като цел, но бих се разходил до някоя държава в даден момент, а защо не и до Англия... липсва си ми, а и трябва да си нагледам черешата.

Понякога новогодишните резолюции се сбъдват, понякога не. То си знае, не винаги искаме правилните неща, а като ги поискаме - ги дава. Само пътят на най-малкото съпротивление дава по-слаба реколта, оттам вече е минавано достатъчно.

***

Откакто се прибрах, наваксах с някои неща, които бях пропуснал, например с песните. Стефан Вълдобрев има една много весела, която открих съвсем наскоро:

"Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека..."

Поздрав и "ай за много години"! :)

Защо номерата на автомобилите в Англия са бели отпред и жълти отзад

Една от всичките странности на англичаните е, че карат автомобили с различен цвят на регистрационните си номера. В Кралството законът изисква предният номер на колите да бъде бял, а задният - жълт. Няма друга страна по света където да има подобно изискване или поне аз не знам.

Има ли обаче практическа полза от тази поредна форма на ексцентризъм? По-скоро не, ако откажем да приемем обяснението, че е важно и необходимо да знаем кое е предната страна на дадено превозно средство и кое - задната.

Жълтото е избрано като следващият най-контрастен цвят на черното, с което се изписват буквите и цифрите. Бялото, разбира се, е най-контрастният. Иначе военните автомобили са с черни  номера с бели символи и нямат отразители, така че да не могат да бъдат разпознавани лесно от сателит. Освен това вероятно врагът, който евентуално би обстрелвал военна кола, няма да познае кое е предницата и кое - задницата. Шега...

За неспазване на изискването DVLA (Driver and Vehicle Licensing Agency) може да глоби водачите-нарушители с до £1000, а автомобилът не би преминал технически преглед (MOT).

Скрита полза е, че гражданите на други страни могат по-лесно да различат англичаните от другите водачи, идващи от малкото страни с ляво движение, например Кипър.

Любопитно е и как се формират номерата на колите в Англия. Първите два символа са префикс на DVLA. В някои източници се твърди, че има географско разпределениe, тоест грубо да се знае откъде идва автомобилът.

Вторите два символа са цифри и показват възрастта на колата. Обикновено втората цифра съвпада с годината на производство, а първата показва в коя част на годината возилото е излязло от завода. Ето я таблицата, откъдето идват третите и четвъртите символи на регистрационните табели:

Последните букви, както е показано и на изображението по-горе, са просто случайни символи.

Ако от двуцветните табели няма реална полза, то от начина на номериране вече има известен смисъл.

Английски флашбек

Изглежда все пак блогът е имал някакъв смисъл. Вчера Андрейчо ми писа, че се запознал с една българка, която е чувала и за блога, и за БГ групата във Фейсбук. Това е хубаво, дано българите в Дорсет се свързват по-лесно и повече помежду си.

Доколкото следя какво се случва със сънародниците в Южна Англия, няколкото чудесни инициативи, започнати през 2016 г. и началото на 2017 г. търпят развитие. Например фолклорният ансамбъл "Златен клас" имаше няколко участия по локални фестивалчета, а групата е сплотена и изглежда се забавлява.

Има усилия и реален напредък в изграждането на Българско училище "Васил Априлов" в Борнмът. Вярвам, че ще се намери как децата на българските емигранти да учат български и в тази част на Острова.

Поздрави на всички българи в Англия, които четат тези редове. Имам доста останали приятели в социалните мрежи и ми става мило, когато видя познати места, физиономии и сюжети от публикациите им.

Що се отнася до мен, малко по-рядко се сещам за Пул от преди. С Митко се чуваме редовно, с Андрей си пишем и се чуваме. Наскоро гледах лайв камера от кея на Борнмът (Bournemouth Pier). Беше ветровито и мрачно, но все пак красиво по своему.

Сравнително редичко чета и новини от Bournemouth Echo или централните английски ежедневници. Няколко имейла и съобщения получих за съдийството. Имаше хора, които не са разбрали, че съм се прибрал.

Иначе банката пак си ме тормози. Вече съм изпратил поне пет писма до Ковънтри (един от адресите на HSBC). И те ми пишат, което е готино - единствените смислени материали в пощенската ми кутия тук, в София. Искат ми потвърждения за адреси, допълнителни информации, изобщо глупости. Колкото и да продължават, няма да си закрия сметката. Все пак с такива мъки я отворих.

Не съм забравил и за още две-три събития и обекта, които да опиша със задна дата. Английският епизод все още и сигурно винаги ще бъде значим за мен.

Три месеца Радко в България

Ех, мислех, че сме седми :)

Всъщност, технически, ако съм се прибрал на 7 април, 6 юли се явява датата, на която правя три месеца от завръщането, а утре почвам четвъртия.

Три вълнуващи месеца, които хем излетяха бързо, хем си ги усетих.

Най-важната новина е, че си намерих работа в момент, в който се навлизаше в кризисна фаза. Започнах да кандидатствам още преди полета от Лутън, а на родна земя рядко пропусках ден без кандидатура. В един момент изглеждаше, че дипломата от ААТ няма да има никакво приложение в България. Имах точно нула покани за интервю от счетоводни и търговски фирми, които си търсеха счетоводители. С едно малко изключение, където и интервюто, и фирмата бяха комични. Бях си направил таблица с кандидатстванията, като в една от колоните попълвах сферата на дейност, която би се изисквала от мен по позицията. Та от всички кандидатури имах четири обаждания (от общо шест) в категорията "други" и едно изключение в категорията "инвестиционна дейност".

В крайна сметка правилната оферта изникна и в нея ще влязат и английската диплома, и английският език, а живот и здраве - и френският. Ако последният фактор се случи, това ще бъде шанс да се капитализират всички инвестиции в образование, които до този момент са стояли латентни.

Иначе с изключение на последните дни преди оферетата, времето си течеше нормално и се наслаждавах на лятото и свободното време.

Що се отнася до Англия,
чувствам си я моя. Няма носталгия така, както нямаше и когато отивах. Има хубави спомени и оставени приятели. Често се чувам с Андрей и Сара, с Кери се закачаме със снапчатчета, чат-пат и с Кейли Торн си пишем. От съдийската комисия на Дорсет не са ме извадили от мейл-листата и често получавам имейли. Още се чувствам свързан и с тях.

Редовно слушам "Уейв Уан-О-Файв" (Wave 105). Това е радио, базирано в Саутхямтън, което обхваща Югозападна Англия и е едно от най-слушаните в Борнмът и Пул. Ето, днес примерно по новините цял ден въртят как един на всеки четири кеъръри не били "сигурни". Новината се поднасяше с анонса, че възрастните хора на Острова са подложени на "руска рулетка". Всъщност проследих източника и той е статия в Скай Нюз (Elderly "face Russian roulette care choice" according to Care Quality Commission).

Болях и с изборите им. Следя изкъсо ситуацията покрай Брекзит. А тук в този блог имам още впечатления и снимки да публикувам, за които не ми е стигало време там. Така че, макар че няма да е редовно, от време на време ще си публикувам по нещо за мен и Англия. Част от мен и черешета винаги ще са там :)

Aнглийската ми череша цъфна, че и върза

Няколко дни, преди да си тръгна, посадих една череша в един парк много близо до двете къщи, в които прекарах английската си одисея. Публичната градинка между улиците Ъпълби (Uppleby road) и Виктория (Victoria road) беше място, където особено в началото прекарвах много време.

Спомням си, че след като се прибрерях от строежа, отивах там да си чета. Това бяха времена, в които още не се бях сприятелил чак толкова с румънците. Оттам минавах и всеки понеделник вечер, когато отивах и се прибирах от бадминтон.

По принцип било забранено да садиш дървета. Много странно, но и има известна логика. Казаха ми, че само общината се грижела за това и всичко било по проект. Е, добре, ама аз не знаех преди да я посадя, а и в българския ми манталитет донякъде е заложено да не се съобразявам с разни укази, особено ако не вредя на никого.

Андрейчо също беше като я садих. Само той знае къде е, макар че бях пуснал снимка във Фейсбук. Надявах се да ѝ хвърля по едно оче и надеждите ми се оправдаха. Наскоро (на 23 май) ми беше пратил снимки. Черешата не само е цъфнала, но е вързала и била дала три плодчета.

Един ден ще си я видя отново.

А ето и малко архивни снимки от акта на засаждане:

Изборите в Англия

Днес са предсрочните парламентарни избори в Англия. Слушах включване от Лондон на издателя на българския вестник, после си пуснах за два часа и БиБиСи да звучи на фон, гледах какво става и в Туитър.

В навечерието на вота проучванията сочеха, че подкрепата за консерваторите намалява за сметка на лейбъристите. Самият аз съм много объркан и не мога да преценя коя партия и премиер ще бъдат по-добри за страната. Предполагам точно в същото положение са и самите англичани.

Натъкнах се на интересен туит, според който изборите не са "игра с нулева сума", както обикновено - тоест един печели, а един губи. Този път имаме игра с отрицателна сума, при която всички губят. Ето какво е положението общо-взето:

Ако торите не спечелят убедително, Мей няма да получи желания мандат за хард Брекзит.
Ако лейбъристите не спечелят, Корбин няма да оправдае нарастващите очаквания към него и партията.
Ако Римейнърите (тези против Брекзит) не спечелят, ще трябва да замълчат завинаги.
Ако Лийвърите (за Брекзит) не спечелят, бъдещият премиер ще преговаря дискредитиран с ЕС.
Ако либерал-демократите не повишат резултата си, ще затънат окончателно в забвение.
Ако Шотландската национална партия загуби места в парламента, евентуален втори референдум за независимост след Брекзит се отдалечава.
Ако никой не спечели с достатъчно разлика, избирателите губят, защото ще трябва да изтърпят скоро нови избори.
Изобщо - каквото и да стане, всички губят на днешните избори в Англия.

Между другото консенсусът върху горното разсъждение е рядко срещан в политическия живот. Сега обаче почти няма алтернативни гледни точки за вота на Острова...

Краностроене Айтос АД

Днес бях на поредно събеседване за работа в една фирма за строителни стъкла. Наложи ми се да почакам и хвърлих едно око към складовото хале. Залата за срещи беше на втория етаж и имаше прозорец към халето.

Мислейки си какво е нужно да се организира и развие подобен бизнес, погледът ми се натъкна на крана, който беше инсталиран на тавана на халето. На него пишеше "Краностроене Айтос" АД.

Инвестиционната ми тръпка веднага се обади и направих справка за компанията на телефона си. Единственият линк, който имах време да отворя, беше обявата за продажба на недвижимия имот в специализиран сайт. Агенция за недвижими имоти "Чакалски" продава "Фабрика, 47500 м²" за 1 500 000 евро.

По-късно разбрах, че акциите на завода дори в някакъв момент са се търгували на БФБ. Емисията обаче е свалена през 2001 година, вероятно във връзка с приключване на процеса на приватизация.

Намерих и интересна статия в един сайт за урбан фотография - "Меланхоличните останки от завод Краностроене в Айтос". Общо взето тя е най-актуалната информация за предприятието заедно с обявата за имота.

По стар журналистически метод се зарових да диря още информация какво е станало и какво се случва сега. Следите в Интернет не са кой знае колко много.

"Моят вече покоен съпруг даде всичко от себе си за този завод. Разговорите у дома бяха почти за кранове и командировки за монтирането им. Купихме и акции за да спасим завода, но уви, нямаше кой да каже истината на хората" - това е коментар от Фейсбук от 9 май 2016 г., който съчетава фактическата хронология с емоциите и ефекта върху живота на хората в Айтос. 

Що се отнася до борсовияя живот на завод "Краностроене", то той изглежда кратък. Публикация на "Капитал" от 28 ноември 1998 г. свидетелства за това какво е представлявал родният капиталов пазар в навечерието на милениума:

"Остатъчният държавен пакет от 20% от акциите на “Краностроене” - Айтос, беше продаден още на първия ден от предлагането му на “Българска фондова борса - София”. Сделката беше сключена на цена 100 лева над минималната цена от 1000 лева за акция. С това продължи практиката миноритарните пакети от приватизирани предприятия да се продават веднага след предлагането им, с което естествено остават основателни съмнения за предварителни уговорки".

На 8 ноември 2001 г. излиза съобщението, че "нa peдoвнo зaceдaниe Дъpжaвнaтa ĸoмиcия пo цeннитe ĸнижa peши oт peгиcтъpa нa пyбличнитe дpyжecтвa и дpyги eмитeнти дa ce oтпишe дpyжecтвoтo "Kpaнocтpoeнe-Aйтoc" AД – Aйтoc".

Не се справих в опитите си да открия Булстат или ЕИК, следователно не мога да видя и кога заводът е ликвидиран.

А цялото търсене беше да разбера кой, аджеба, ще поддържа този кран в халето, ако се развали. Има няколко фирми, които все още са в бранша, но съдейки по уебсайтовете им, бизнесът не е кой знае колко витален.

И без задълбочен анализ е ясно, че производството на индустриални машини и съоръжения е деликатен процес и ми е трудно да се сетя за български дружества, които са витални, но не са експортноориентирани. Има две компании в SOFIX - "М+С Хидравлик" АД (Казанлък) и "Хидравлични елементи и системи" АД (Ямбол), които работят добре и отчитат добри финансови резултати, но това е само, защото изпълняват поръчки от чужбина и са в строго определена ниша, в която явно трайно сме се настанили.

А сега няколко случайни връзки с Англия и моите впечатления и преживявания. Пътувах десетки пъти до Саутхямптън с влак, това винаги бяха зареждащи 50 минути. Гледах да сядам отдясно и с лице към движението на отиване и отляво на връщане, за да мога да съзерцавам бунището за скрап, гарата и пристанището.

В последния абзац на "Падна първия изпит за Ниво 3" пише точно за този момент от пътуванията, но в архивите ми няма снимки. В цялата епична гледка винаги ми се е набивала марката "Freightliner". Това е оператор на влакови товарни превози в Англия, обаче те имат не само локомотиви, но и кранове, контейнери за морски транспорт и изобщо част от гарата е тяхна.

Без да съм сигурен, предполагам, че крановото звено си е част от компанията. Със сигурност би имало нужда от щатен персонал за поддръжка и опериране с механизацията. Тук идва икономията от мащаба и предимството на голямата и богата икономика. Английският карго транспортен пазар е достатъчно голям, за да може подобен бизнес да оперира икономически ефективно. Българското дружество "БДЖ товарни превози" обратното - няма как да бъде особено развито, даже не може да бъде оздравено.

Междувременно проверих собствеността на "Freightliner". Компанията не се търгува на Лондонската стокова борса, но е приватизирана. Това е интересна тема, не ми е ясно как Великобритания защитава интересите си в един толкова стратегически отрасъл, когато компаниите са в частни ръце. Нещо повече, 2015 г. "Фрейтлайнер" е придобит от американската фирма "Дженеси и Уайоминг" ("Genesee & Wyoming Inc") - мастодонт със 122 железопътни оператора по целия свят. Този факт пък е интересен от гледна точка на икономическата глобализация и концентрация. Съществуването на подобни корпорации-гиганти създават естествена бариера за навлизането на нови конкуренти на окрупнения глобален пазар, на който ключовите играчи остават все по-малко.

Футболни радост и тъга

На двата полюса са двете футболни дейности, с които по принцип се занимавам - с игра и със съдийство.

В съдийството ми дадоха да разбера, че завръщането ми поне във "В" група няма да е лесно. Оказа се, че съм малко "стар", листите пълни, а и действително конкуренцията е сериозна. Не знам защо, при положение, че разликата между "В" група и окръжните лиги е само в надеждата, че някой ден можеш да се изкачиш още едно стъпало по-нагоре.

От преди това знаех, че във вторник, 16 май, ще има извънреден тест Купър. От Зоналния съвет на София го бяха организирали именно, за да разредят листите, да видят кой е сериозен и кой не.

Дописан с химикал
По принцип не бях поканен. Имаше организирани 7 серии от по 15 човека (хей, това са над 100 съдии), но аз не бях в отпечатаните списъци. Но със същата настойчивост, с която се явих, накарах да ме впишат на ръка в последната серия, уж ей така - да потичам и да "си сверя часовника".

Мериха ни на кантар - 82 килограма съм, а ръстът ми го записаха 185 см. По принцип съм по-висок, но тогава какво ми стана... :))

Изчаках чинно два часа и най-накрая дойде и моят ред. Бях в група с кандидати за промоция във "В" група. Повечето момчета бяха на възраст между 18 и 22 години. Тестът Купър е тежък тест - 12 минути колкото изкараш, като минимумът е 2700 метра. Аз в моята група от 15 завърших втори с 2950 метра без специализирана подготовка. Много ясно показах на комисията в София, че първо, изобщо не съм "свършил", а напротив - в топ форма съм, и второ, че няма стари и млади, а можещи и неможещи и амбициозни и неамбициозни.

След това правихме и писмен тест, а интересно допълнение към всичко това е, че цялото събитие се състоя на Националния стадион "Васил Левски". Съблекалните действително са страшни, пистата също е в отлично състояние. Добре е базата.

Люлински легенди
Иначе що се отнася до играта, там удоволствието е на макс. В четири мача от завръщането ми за Мутрагеница съм неизменен титуляр, вкарах четири гола и се чувствам отлично на терена. Поискаха ме и от Балканика, за тях вече изиграх един мач в АМФЛ Запад. Кеф. Има още мачове, играе ми се та две не виждам :)

И малко извън футбола - с Любо си купихме дъмбелчета и пейка за коремни и сега сме си направили домашен фитнес. Идея внос от английския ми бит. Работи чудесно.