Събота, ранен следобед. Този път съм в Дорчестър, ще свиря мач между Пидълхинтън (Piddlehinton Utd.) и Тисбъри (Tisbury Utd.). Стигам аз в базата според планираното - час и половина преди началния съдийски сигнал, но какво да видя - жива душа няма никъде. Въртя се наляво, надясно - стигам до комплекс с две ръгби игрища. Чувам иззад една сграда признаци на живот и си викам - тук сме. Отивам там - тренировката на ръгби клуб Дорчестър свършила току що. Питам господин треньора къде се предполага да се играе предстоящия футболен мач - той ми вика или тука, по-надолу, или.. на "майната си", съвсем другаде из Дорчестър. Изтръпнах и хукнах да търся друга информация. Спирам голяма друга група и питам първия изпречил се. Оказа се, че това е групата на гостите от Тисбъри. Чудно. Техният треньор намери някакво момче, което да ни упъти до съблекалните. Питам го за съдийска съблекалня, той пробва една-две врати, заключени. Накрая се преобличах в нещо като склад за екипи, но както и да е.
Отборът домакин дойде половин час преди мача и си ми казаха, че е най-добре да си взема сака със себе си навън. ОК.
Мачът почна. Знам, че направих куп дребни грешки, но смятам, че не повлиях на резултата. Гостите откриха през първото полувреме, но тъй като се оказаха без резерви, не издържаха и допуснаха изравняване.
Накрая, така и така сакът ми беше навън, си седнах на тревата и си направих възстановяване - стречинг, почивка малко и след това една обиколка бос в лек крос.
На връщане, докато чаках на гарата в Дорчестър, получих СМС от Тамзин Кормик - секратарката на Пул Боро (Poole Borough FC). Питаше дали бих могъл да свиря мач на техния отбор от неделната лига. Отговорих ѝ, че съм поласкан от оказаното доверие, но няма да мога. Истината е, че бях свободен в неделята, но исках да си почина след трудната серия в последните две седмици. Така и направих, като отидох на плаж. Въпреки всичко се радвам, че ставам разпознаваем в региона и местният футбол вече разчита на мен.
П.П. На снимките долу виждаме хубавата база на Дорчестър Спортс Център. Тук за първи път видях три неща в Англия - баскетболна зала, изкуствен терен за футбол и кабинет по физическо възпитание. Последното определено ме впечатли. В рамките на комплекса има още плувен басейн и трите споменати терена само за ръгби. Футболните игрища бяха общо четири, в това число и изкуственото. Имат базички за спорт, така да се каже, но мистериозно в събота не ги натоварват така, както очаквам.
Отборът домакин дойде половин час преди мача и си ми казаха, че е най-добре да си взема сака със себе си навън. ОК.
Мачът почна. Знам, че направих куп дребни грешки, но смятам, че не повлиях на резултата. Гостите откриха през първото полувреме, но тъй като се оказаха без резерви, не издържаха и допуснаха изравняване.
Накрая, така и така сакът ми беше навън, си седнах на тревата и си направих възстановяване - стречинг, почивка малко и след това една обиколка бос в лек крос.
На връщане, докато чаках на гарата в Дорчестър, получих СМС от Тамзин Кормик - секратарката на Пул Боро (Poole Borough FC). Питаше дали бих могъл да свиря мач на техния отбор от неделната лига. Отговорих ѝ, че съм поласкан от оказаното доверие, но няма да мога. Истината е, че бях свободен в неделята, но исках да си почина след трудната серия в последните две седмици. Така и направих, като отидох на плаж. Въпреки всичко се радвам, че ставам разпознаваем в региона и местният футбол вече разчита на мен.
П.П. На снимките долу виждаме хубавата база на Дорчестър Спортс Център. Тук за първи път видях три неща в Англия - баскетболна зала, изкуствен терен за футбол и кабинет по физическо възпитание. Последното определено ме впечатли. В рамките на комплекса има още плувен басейн и трите споменати терена само за ръгби. Футболните игрища бяха общо четири, в това число и изкуственото. Имат базички за спорт, така да се каже, но мистериозно в събота не ги натоварват така, както очаквам.
0 коментара:
Публикуване на коментар