Благодарение на футбола за малко повече от месец в Англия съм посетил седем града и села - Пул, Кранборн, Уест Парли, Крайстчърч, Сторпейн, Уул и Дорчестър. Други задачи са ме водили в Борнмът и Саутхямптън, така че на сметката ми са девет териториални единици в Кралството. Десет с Лондон, единадесет с Лутън.
До някои от футболните дестинации стигнах с кола с колегите съдии, но до други трябваше да пътувам с влак. Страхотно!
Винаги съм обичал гарите, влаковете и изобщо всичко свързано с железопътния транспорт. Тази любов е възпитана в България. Не знам защо тези стари наши влакове много ми харесват. Миризмата на машинно масло, ритмичното потракване на път, свирепите жеги през август и трептящия въздух над линиите, тишината или електрическия глас на дикторката... всичко това ми се струва много красиво.
Е, в Англия трудно прехвърля 30 градуса, а влаковете, които ползвам, шумят по-малко и от столичното метро. Гарите са малки, не са натоварени, но за сметка на това гледката през прозореца е също толкова живописна, колкото и в България.
В момента имам уникалната възможност да се наситя на влакове и пътувания с тях. Ползвам услугите на South West Trains, които оперират в каунти Дорсет. В тези влакове винаги работи климатик, светлинно табло и има безплатен уай-фай. Само трябва да се регистрираш, което определено е досадно. Вратите се отварят с бутон, във вагоните е чисто, има тук-таме масички, на които хората си хапват и пийват чистичко или пък си подлагат четивото. Два пъти ми се случвало да виждам двойки да си пият алкохол - една млада двойка пийваше шампанско в пластмасови чашки, а друга - по-възрастна - розе в отделни бутилчици.
Снимам, защото знам, че иначе няма да запомня :) Първата снимка е от Саутхямптън, втората и третата - от гара Паркстоун, четвъртата е на път за Пул, петата, шестата и седмата са от Уул, осмата е от гара Пул, деветата - от Уеръм.
До някои от футболните дестинации стигнах с кола с колегите съдии, но до други трябваше да пътувам с влак. Страхотно!
Винаги съм обичал гарите, влаковете и изобщо всичко свързано с железопътния транспорт. Тази любов е възпитана в България. Не знам защо тези стари наши влакове много ми харесват. Миризмата на машинно масло, ритмичното потракване на път, свирепите жеги през август и трептящия въздух над линиите, тишината или електрическия глас на дикторката... всичко това ми се струва много красиво.
Е, в Англия трудно прехвърля 30 градуса, а влаковете, които ползвам, шумят по-малко и от столичното метро. Гарите са малки, не са натоварени, но за сметка на това гледката през прозореца е също толкова живописна, колкото и в България.
В момента имам уникалната възможност да се наситя на влакове и пътувания с тях. Ползвам услугите на South West Trains, които оперират в каунти Дорсет. В тези влакове винаги работи климатик, светлинно табло и има безплатен уай-фай. Само трябва да се регистрираш, което определено е досадно. Вратите се отварят с бутон, във вагоните е чисто, има тук-таме масички, на които хората си хапват и пийват чистичко или пък си подлагат четивото. Два пъти ми се случвало да виждам двойки да си пият алкохол - една млада двойка пийваше шампанско в пластмасови чашки, а друга - по-възрастна - розе в отделни бутилчици.
Снимам, защото знам, че иначе няма да запомня :) Първата снимка е от Саутхямптън, втората и третата - от гара Паркстоун, четвъртата е на път за Пул, петата, шестата и седмата са от Уул, осмата е от гара Пул, деветата - от Уеръм.
0 коментара:
Публикуване на коментар