В още три мача взех участие напоследък, като ще почна в обратен хронологичен ред.
Днес, 13 септември, бях съдия на двубоя от Дорсетската лига на ветераните между Шип Ин и Бер Реджис (Ship Inn - Bere Regis). Мачът се състоя в село Уул (Wool) - Вълна на български. Значи фактически отборът домакин се казва Хотел Кораб (Вълна) - нещо като Локо (Горна Оряховица), ама по-смешно.
Всичко започна с чакането на влак в неделната утрин. Взех аз трена, пуф-паф и след 20 минути съм на гарата в Уул. Питам къде е игрището, упътват ме. Пристигам на гола зелена поляна и започвам да се притеснявам, че не съм изпълнил указанията и съм се загубил. Обаче има очертания някакви бледи. Настигам едно деде с куче и водим следния разговор:
- Добър ден. Извинете, ще ми кажете ли къде се намира футболното игрище?
- Ами, тук.
- А къде са вратите?
- Е-е-е, спокойно, бе, момче. Ето тук са, в тази барака. От колко е мачът?
- От 10:30.
- Много си подранил, рано е за вратите. (Часът е 9:15). Ей там има магазин, иди пийни кафенце, закуси нещо, не бързай толкова.
На втората снимка се вижда точката за дузпа, която в последствие използвах по предназначение. Иначе полека-лека започнаха да се събират чичовци. Изискването за ветеранската лига е да си над 35 г., но имаше и един господин на поне половин век. Полека-лека и игрището започна да добива облик.
Мачът почна, шеги, закачки, домакините ("овчарите") бяха по-силни, "берачите" издишаха, но се бореха. От много борба обаче един чичо - възедричък, се контузи лошо. Той беше нападател, но някак се бе озовал в своето наказателно поле. Направи опит да настигне противник и нещо в крака му изпука много лошо. Разтичаха се всички, и аз включително, да му помогнем. Поливахме го с вода, охлаждахме го със спрей, питахме го как е, къде го боли, изнесохме го извън игрището, а един от футболистите викна линейка.
Успях да я снимам, защото беше останала доста след края на мача. Не знам защо. От съотборниците на пострадалия разбрах, че контузията не е твърде сериозна и човекът скоро пак ще бъде на крака.
Иначе дадох две дузпи - първите ми тук, а и изобщо. Делегираните от двата отбора асистенти бяха интересна гледка. Единият даже по едно време извади електронна цигара да успокои нервите. Мачът имаше и няколко човека публика - този път бе ред на синовете да гледат бащите си как играят :)
Предния ден пък бях в Сторпейн (Stourpaine). Запознах се с много свежа личност на име Оливър Крос - уелсец, който известно време е живял в Германия, а сега работи като учител по английски в Борнмът. Той беше съдия на мача между едноименния домакин и резервите на Портланд от ДФЛ - Dorset football league. Много качествено си поговорихме с него, даже имах огромното удоволствие да побъбря за политика и история с него - нещо, което изобщо не съм очаквал да се случи тук, в Англия. Коментирахме победата на Джереми Корбин в лейбъристката партия, както и историческия комплекс на немците от Втората световна война, заради който сега те приемат толкова много бежанци. В последствие Ани ми каза, че англичаните като цяло доста се интересуват от политика, което ме наведе на мисълта, че съм на правилното място.
Иначе самият мач не бе нещо особено. Важното е, че пак имаше асесор, а на мен ми трябват оценки, за да качвам нивото.
Предната неделя пък бях съдия на мач, в който два нови юношески отбора (U18) дебютираха в лигата. От вкъщи ме взе една енергична майка, която се оказа сред основателките на клуба. Преди мача - пълна анархия. Нито аз знам какво да правя, нито те. Написахме криво-ляво тимови листове, организирах ги да се поздравят играчите, баби, дядовци, майки и бащи покрай терена, пълна лудница. Е, както винаги се случва, футбол имаше. Половината деца доволни, другата не съвсем, но такъв е животът.
За себе си мога да отбележа, че много сбърках като дадох жълт картон на едно от децата. Първо, то направи доста обикновено и безопасно нарушение и второ, в последствие видях много зор да го вкарам (жълтия картон) в онлайн системата на Футболната асоциация. Но по-важното е, че не постъпих никак педагогически. Определено можех да му направя устна забележка, а не да го стряскам така. Те и майките бяха много стреснати след края на мача. Питаха ме дали ще бъде наказан за следващия двубой и дали клубът ще бъде глобен. Успокоих ги, че нищо апокалиптично не следва, но все пак съвестта дълго ме човърка. Важното е, че си взех поука и ще знам занапред какво да правя :)
От юношеския мач няма снимка от терена, но има тоалетно селфи :)
Днес, 13 септември, бях съдия на двубоя от Дорсетската лига на ветераните между Шип Ин и Бер Реджис (Ship Inn - Bere Regis). Мачът се състоя в село Уул (Wool) - Вълна на български. Значи фактически отборът домакин се казва Хотел Кораб (Вълна) - нещо като Локо (Горна Оряховица), ама по-смешно.
Всичко започна с чакането на влак в неделната утрин. Взех аз трена, пуф-паф и след 20 минути съм на гарата в Уул. Питам къде е игрището, упътват ме. Пристигам на гола зелена поляна и започвам да се притеснявам, че не съм изпълнил указанията и съм се загубил. Обаче има очертания някакви бледи. Настигам едно деде с куче и водим следния разговор:
- Добър ден. Извинете, ще ми кажете ли къде се намира футболното игрище?
- Ами, тук.
- А къде са вратите?
- Е-е-е, спокойно, бе, момче. Ето тук са, в тази барака. От колко е мачът?
- От 10:30.
- Много си подранил, рано е за вратите. (Часът е 9:15). Ей там има магазин, иди пийни кафенце, закуси нещо, не бързай толкова.
На втората снимка се вижда точката за дузпа, която в последствие използвах по предназначение. Иначе полека-лека започнаха да се събират чичовци. Изискването за ветеранската лига е да си над 35 г., но имаше и един господин на поне половин век. Полека-лека и игрището започна да добива облик.
Мачът почна, шеги, закачки, домакините ("овчарите") бяха по-силни, "берачите" издишаха, но се бореха. От много борба обаче един чичо - възедричък, се контузи лошо. Той беше нападател, но някак се бе озовал в своето наказателно поле. Направи опит да настигне противник и нещо в крака му изпука много лошо. Разтичаха се всички, и аз включително, да му помогнем. Поливахме го с вода, охлаждахме го със спрей, питахме го как е, къде го боли, изнесохме го извън игрището, а един от футболистите викна линейка.
Успях да я снимам, защото беше останала доста след края на мача. Не знам защо. От съотборниците на пострадалия разбрах, че контузията не е твърде сериозна и човекът скоро пак ще бъде на крака.
Иначе дадох две дузпи - първите ми тук, а и изобщо. Делегираните от двата отбора асистенти бяха интересна гледка. Единият даже по едно време извади електронна цигара да успокои нервите. Мачът имаше и няколко човека публика - този път бе ред на синовете да гледат бащите си как играят :)
Предния ден пък бях в Сторпейн (Stourpaine). Запознах се с много свежа личност на име Оливър Крос - уелсец, който известно време е живял в Германия, а сега работи като учител по английски в Борнмът. Той беше съдия на мача между едноименния домакин и резервите на Портланд от ДФЛ - Dorset football league. Много качествено си поговорихме с него, даже имах огромното удоволствие да побъбря за политика и история с него - нещо, което изобщо не съм очаквал да се случи тук, в Англия. Коментирахме победата на Джереми Корбин в лейбъристката партия, както и историческия комплекс на немците от Втората световна война, заради който сега те приемат толкова много бежанци. В последствие Ани ми каза, че англичаните като цяло доста се интересуват от политика, което ме наведе на мисълта, че съм на правилното място.
Иначе самият мач не бе нещо особено. Важното е, че пак имаше асесор, а на мен ми трябват оценки, за да качвам нивото.
Предната неделя пък бях съдия на мач, в който два нови юношески отбора (U18) дебютираха в лигата. От вкъщи ме взе една енергична майка, която се оказа сред основателките на клуба. Преди мача - пълна анархия. Нито аз знам какво да правя, нито те. Написахме криво-ляво тимови листове, организирах ги да се поздравят играчите, баби, дядовци, майки и бащи покрай терена, пълна лудница. Е, както винаги се случва, футбол имаше. Половината деца доволни, другата не съвсем, но такъв е животът.
За себе си мога да отбележа, че много сбърках като дадох жълт картон на едно от децата. Първо, то направи доста обикновено и безопасно нарушение и второ, в последствие видях много зор да го вкарам (жълтия картон) в онлайн системата на Футболната асоциация. Но по-важното е, че не постъпих никак педагогически. Определено можех да му направя устна забележка, а не да го стряскам така. Те и майките бяха много стреснати след края на мача. Питаха ме дали ще бъде наказан за следващия двубой и дали клубът ще бъде глобен. Успокоих ги, че нищо апокалиптично не следва, но все пак съвестта дълго ме човърка. Важното е, че си взех поука и ще знам занапред какво да правя :)
От юношеския мач няма снимка от терена, но има тоалетно селфи :)
0 коментара:
Публикуване на коментар