Минималната работна заплата в Англия към днешна дата възлиза на 6.50 паунда на час. От 1 октомври 2015 година ставката за възрастни се повишава на £6.70 съгласно препоръките на Комисията по ниското заплащане (Low Pay Commission). Въпросните препоръки са изложени в доклад на същата от март 2015 година.
Правителството, ръководено от консерватора Дейвид Камерън, приема още през март предложението на Комисията за увеличение на минималната работна заплата за възрастни, като то се явява рекордно в реално изражение от 2007 година насам – 20 пенса.
Правителството обаче отхвърля предложението за корекция на ставката за стажанти и чираци с 2,6% до £2.80 и... взема решение за рекордно ударно увеличение. От 1 октомври младежите без опит ще бъдат възнаграждавани с минимум £3.30 на час, което включва и увеличението с 57 пенса на ставката – най-високото единично покачване за всички времена. Обяснението на правителството е, че така стажантите ще могат да имат съпоставими доходи с другите опции за издръжка пред тях. Въпросните други опции са две. Първата е нискоквалифициран труд, тоест един студент или ученик да предпочете работа в завод, строеж или ресторант, а втората е издръжка на социални помощи.
Целият доклад на Комисията, както и нейните препоръки, са публично достъпни (изтегли доклада).
Увеличение на ставките има във всички категории минимално заплащане, които са общо пет. Има две възрастови групи (16-17-годишни работници и 18-20-годишни работници), както и група на работниците, на които е осигурена квартира (последната не е отразена във фиг. 1 долу). Според правителственото прессъобщение 1,4 милиона британци ще бъдат засегнати от корекцията. Това прави около 2,3% от населението.
Всичко изложено дотук няма за цел да докаже, че Великобритания е социална държава, напротив. След изборите на 7 май тази година Дейвид Камерън състави самостоятелно правителство на Консерваторите, тоест десницата има пълна доминация в изпълнителната власт. Минималната работна заплата (МРЗ) е проинфлационен инструмент, основен стълб в кейнсианската школа, който очевидно има своето приложение и в дясното управление.
Доказателство за ефективността на този инструмент дава официалната статистика. В сравнение с началото на рецесията във Великобритания (първото тримесечие на 2008 г.), сега почти всички макропоказатели са на по-високи стойности. Напълно възстановени и вече отчитащи ръст са вътрешното потребление (101% спрямо Q1 2008), износът (102,5%), вносът (101,7%) и правителствените разходи (107,8%). Единствено инвестициите все още не могат да достигнат нивата си от края на 2007 г., но са много близо до пълното възстановяване (виж. фиг. 2).
Покрай драстичното поевтиняване на петрола обаче голяма част от икономическите стимули губят своя ефект. В момента инфлацията в Обединеното Кралство гравитира около нулата (фиг. 3) – стойност, която не генерира ръст и нови работни места, а само отложено потребление. Британското правителство има план как да се справи със ситуацията, като две от мерките ще бъдат засегнати по-надолу.
В България минималната работна заплата изглежда е по-чувствителна тема, отколкото в Обединеното Кралство. Причините са две. Първата е свързана с по-големия относителен дял на хората, които се издържат с минималното възнаграждение (360 000 заети на база 7,2 млн. население на страната или 4,72% от населението), а втората е в бизнеса, който спестява разходи за труд чрез укриване на осигуровки върху реалното възнаграждение.
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС или т.нар. Тристранка) няма единомислие по въпроса за МРЗ. Работодателските организации са твърдо против каквито и да било промени в данъчната и осигурителната рамки. Добрата новина е, че правителството не е длъжно да се съобразява с мнението на Тристранния съвет, тъй като той е консултативен орган. В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015 – 2017 г. правителството е записало увеличение на минималната работна заплата до 420 лв., което най-вероятно ще бъде гласувано за догодина.
Според бизнеса подобно шоково увеличение ще задуши ръста на заетостта, ще обрече десетки фирми на фалит и ще изтласка други в сивия сектор. Работодателите твърдят, че заетите вече губят социални придобивки заради поскъпването на тока и че при продължаване на настоящия курс се очертава и поскъпване на потребителските стоки.
Това, което Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на Индустриалния капитал в България (АИКБ) и браншовите организации твърдят, а именно, че с увеличаване на МРЗ се потиска пазара на труда и се стимулира сивата икономика, не се потвърждава от челния британски опит. Напротив, опровергава се.
Първо, финансовият министър Джордж Озбърн обяви, че от 2016 г. ще бъде въведено ново положение с ново наименование - Национална заплата за живот (National Living Wage). Предвижда се от април 2016 г. минималното възнаграждение в Англия на час за заети над 25-годишна възраст да бъде фиксирано на £7.20. Ако повишението от октомври тази година се струва шоково на някого, то за планираното в бюджета за догодина няма подходящ епитет. BBC обяснява на "човешки език" какво се предвижда и не пропуска и насрещната критична гледна точка. Цитира се Бюрото за бюджетна отговорност (Office for Budget Responsibility), според което поне 60 000 души ще загубят работата си в следствие на реформата. Друга критична теза е, че фирмите ще започнат да наемат само служители под 25-годишна възраст, за да избегнат новите ставки.
Джордж Озбърн отговаря, че 1,1 млн. нови работни места ще бъдат разкрити във връзка с Бюджет 2016 като цяло. Разбира се, в Англия никой не смее да коментира опцията сива икономика и укриване на осигуровки. В полза на бизнеса финансовият министър на Кралството е предвидил намаление на корпоративния данък с 2% от... 20 на 18% до 2020 г. Предвиждат се и някои облекчения в осигурителната тежест, но в никакъв случай не може да се каже, че бизнесът и работодателите доминират в социалния диалог.
Втората изключително популярна и същевременно нестандартна мярка е планът да се създаде онлайн справочник за справедливо възнаграждение. Идеята е лансирана от лидера на либерал-демократите Винс Кейбъл (Vince Cable) през март 2015 г., преди той да загуби поста си на Министър на икономиката, иновациите и квалификациите след изборите през май. Официалното прессъобщение, в което накратко се описва идеята, е озаглавено: "Правителството увеличава прозрачността на заплащането" ("Government to increase pay transparency"). Въпреки, че либерал-демократите са вън от коалицията, идеята на Кейбъл не е захвърлена, и макар че още не е осъществена, показва решимост да бъде ограничена злоупотребата на бизнеса с уязвими социални групи, каквито са например нискоквалифицираните и нископлатените служители.
Според статистиката изнесена в цитираното правителствено съобщение, 25% от заетите на минимална работна заплата не работят в нископлатени сектори. Това, според икономистите на изпълнителната власт, позволява на бизнеса да увеличи възнаграждението без дейността или работното място да бъдат засегнати. Всъщност, това е едно политически коректно обръщение към работодателите, че злоупотребите и спекулативно ниските заплати не се толерират.
В заключение може да се каже следното: Великобритания е избрала път на икономически растеж базиран на проинфлационна политика и стимулиране на вътрешно потребление чрез увеличаване на доходите. България от своя страна залага на привилегии за бизнеса, ниски корпоративни данъци и пазарно определяне цената на труда. Коя от двете политики е по-правилна може да се отсъди чрез бегъл поглед върху макроикономическите показатели. Резултатът е красноречив – разгром в полза на първата.
Правителството, ръководено от консерватора Дейвид Камерън, приема още през март предложението на Комисията за увеличение на минималната работна заплата за възрастни, като то се явява рекордно в реално изражение от 2007 година насам – 20 пенса.
Правителството обаче отхвърля предложението за корекция на ставката за стажанти и чираци с 2,6% до £2.80 и... взема решение за рекордно ударно увеличение. От 1 октомври младежите без опит ще бъдат възнаграждавани с минимум £3.30 на час, което включва и увеличението с 57 пенса на ставката – най-високото единично покачване за всички времена. Обяснението на правителството е, че така стажантите ще могат да имат съпоставими доходи с другите опции за издръжка пред тях. Въпросните други опции са две. Първата е нискоквалифициран труд, тоест един студент или ученик да предпочете работа в завод, строеж или ресторант, а втората е издръжка на социални помощи.
Целият доклад на Комисията, както и нейните препоръки, са публично достъпни (изтегли доклада).
Увеличение на ставките има във всички категории минимално заплащане, които са общо пет. Има две възрастови групи (16-17-годишни работници и 18-20-годишни работници), както и група на работниците, на които е осигурена квартира (последната не е отразена във фиг. 1 долу). Според правителственото прессъобщение 1,4 милиона британци ще бъдат засегнати от корекцията. Това прави около 2,3% от населението.
 |
| Фиг. 1 Ръст на Минималната работна заплата в Англия за последните пет години |
Всичко изложено дотук няма за цел да докаже, че Великобритания е социална държава, напротив. След изборите на 7 май тази година Дейвид Камерън състави самостоятелно правителство на Консерваторите, тоест десницата има пълна доминация в изпълнителната власт. Минималната работна заплата (МРЗ) е проинфлационен инструмент, основен стълб в кейнсианската школа, който очевидно има своето приложение и в дясното управление.
Доказателство за ефективността на този инструмент дава официалната статистика. В сравнение с началото на рецесията във Великобритания (първото тримесечие на 2008 г.), сега почти всички макропоказатели са на по-високи стойности. Напълно възстановени и вече отчитащи ръст са вътрешното потребление (101% спрямо Q1 2008), износът (102,5%), вносът (101,7%) и правителствените разходи (107,8%). Единствено инвестициите все още не могат да достигнат нивата си от края на 2007 г., но са много близо до пълното възстановяване (виж. фиг. 2).
 |
| Фиг. 2 Статистика за основните икономически двигатели през последните
шест години на база показателите от Q1 2008. Източник: Gov.uk, chapter 6 data tables
|
Покрай драстичното поевтиняване на петрола обаче голяма част от икономическите стимули губят своя ефект. В момента инфлацията в Обединеното Кралство гравитира около нулата (фиг. 3) – стойност, която не генерира ръст и нови работни места, а само отложено потребление. Британското правителство има план как да се справи със ситуацията, като две от мерките ще бъдат засегнати по-надолу.
 |
| Фиг. 3 Инфлацията във Великобритания от Q1 2008 досега. Източник: Office for National Statistics |
Кратък полет до България
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС или т.нар. Тристранка) няма единомислие по въпроса за МРЗ. Работодателските организации са твърдо против каквито и да било промени в данъчната и осигурителната рамки. Добрата новина е, че правителството не е длъжно да се съобразява с мнението на Тристранния съвет, тъй като той е консултативен орган. В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015 – 2017 г. правителството е записало увеличение на минималната работна заплата до 420 лв., което най-вероятно ще бъде гласувано за догодина.
Според бизнеса подобно шоково увеличение ще задуши ръста на заетостта, ще обрече десетки фирми на фалит и ще изтласка други в сивия сектор. Работодателите твърдят, че заетите вече губят социални придобивки заради поскъпването на тока и че при продължаване на настоящия курс се очертава и поскъпване на потребителските стоки.
Това, което Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на Индустриалния капитал в България (АИКБ) и браншовите организации твърдят, а именно, че с увеличаване на МРЗ се потиска пазара на труда и се стимулира сивата икономика, не се потвърждава от челния британски опит. Напротив, опровергава се.
Обратно в Англия
Очевидно дори десни правителства в Европа използват повишаването на минималната работна заплата за коригиране на индексите на потребителските цени и инфлацията. Консерваторът Дейвид Камерън не е под коалиционен натиск и управлява сам със своята партия, но не пренебрегва ни най-малко инструментариума на социалната икономическа доктрина. Какво предстои да се случи в Обединеното Кралство?
Първо, финансовият министър Джордж Озбърн обяви, че от 2016 г. ще бъде въведено ново положение с ново наименование - Национална заплата за живот (National Living Wage). Предвижда се от април 2016 г. минималното възнаграждение в Англия на час за заети над 25-годишна възраст да бъде фиксирано на £7.20. Ако повишението от октомври тази година се струва шоково на някого, то за планираното в бюджета за догодина няма подходящ епитет. BBC обяснява на "човешки език" какво се предвижда и не пропуска и насрещната критична гледна точка. Цитира се Бюрото за бюджетна отговорност (Office for Budget Responsibility), според което поне 60 000 души ще загубят работата си в следствие на реформата. Друга критична теза е, че фирмите ще започнат да наемат само служители под 25-годишна възраст, за да избегнат новите ставки.
Джордж Озбърн отговаря, че 1,1 млн. нови работни места ще бъдат разкрити във връзка с Бюджет 2016 като цяло. Разбира се, в Англия никой не смее да коментира опцията сива икономика и укриване на осигуровки. В полза на бизнеса финансовият министър на Кралството е предвидил намаление на корпоративния данък с 2% от... 20 на 18% до 2020 г. Предвиждат се и някои облекчения в осигурителната тежест, но в никакъв случай не може да се каже, че бизнесът и работодателите доминират в социалния диалог.
Втората изключително популярна и същевременно нестандартна мярка е планът да се създаде онлайн справочник за справедливо възнаграждение. Идеята е лансирана от лидера на либерал-демократите Винс Кейбъл (Vince Cable) през март 2015 г., преди той да загуби поста си на Министър на икономиката, иновациите и квалификациите след изборите през май. Официалното прессъобщение, в което накратко се описва идеята, е озаглавено: "Правителството увеличава прозрачността на заплащането" ("Government to increase pay transparency"). Въпреки, че либерал-демократите са вън от коалицията, идеята на Кейбъл не е захвърлена, и макар че още не е осъществена, показва решимост да бъде ограничена злоупотребата на бизнеса с уязвими социални групи, каквито са например нискоквалифицираните и нископлатените служители.
Според статистиката изнесена в цитираното правителствено съобщение, 25% от заетите на минимална работна заплата не работят в нископлатени сектори. Това, според икономистите на изпълнителната власт, позволява на бизнеса да увеличи възнаграждението без дейността или работното място да бъдат засегнати. Всъщност, това е едно политически коректно обръщение към работодателите, че злоупотребите и спекулативно ниските заплати не се толерират.
В заключение може да се каже следното: Великобритания е избрала път на икономически растеж базиран на проинфлационна политика и стимулиране на вътрешно потребление чрез увеличаване на доходите. България от своя страна залага на привилегии за бизнеса, ниски корпоративни данъци и пазарно определяне цената на труда. Коя от двете политики е по-правилна може да се отсъди чрез бегъл поглед върху макроикономическите показатели. Резултатът е красноречив – разгром в полза на първата.
0 коментара:
Публикуване на коментар