Големият ден на малкия финал

Дойде и моментът за последния мач на английска земя. Малкият финал на Дорсет, така ще преведем Dorset Minor Cup Final. Има още Dorset Senior Cup, Intermediate Cup, Junior Cup, Dorset Sunday Plate Competition и още няколко.

След като бях номиран за промоция в ниво 6, получих и наряд за този финал. Тези наряди се явяват награда за сезона, и макар че не бях на най-важния турнир, се вълнувах и радвах много.

Дойде си денят - вторник, 4 април. Риза, вратовръзка, обувки - всичко, както си му е ред. На загряваката на Каунти Граунд в Хемуърти използвахме специалните фланелки, които асоциацията ни даде на съдийската вечер.

Самият двубой беше между Марнхъл (Marnhull) и Бароло (Barolo). Финалът се игра на осветление, а всичките пет гола паднаха през първото полувреме. Марнхъл стигна до убедителна преднина от 4:1 и мачът до голяма степен беше решен. Вратарят и централният защитник на Бароло бяха трагични. А колко е важно точно те да са класа.

Този финал ще го запомня добре. И главният съдия Натаниел Роф също ще го запомни. Направихме формално нарушение на правилата, което във футбола е страхотно мазало, но и горе-долу се измъкнахме.

Дава дузпа някъде в 37-ата минута Натаниел и жълт картон за номер 7 от сините, който изрита топката. Гол, 4:1. В 41 минута същият номер 7 направи груб фаул и получи втори жълт картон, обаче съдията не му даде червен.

Имахме бъз-флагове (такива с електрически сигнал) и почнах да помпам яко копчето. Повиках го и го питах на кого е дал жълтия картон при дузпата.

- На номер 7 от зелените.
- Е защо на него, те бяха атакуващия тим, сигурен ли си? - питам го аз.
- Сигурен съм.

Само че аз съм сигурен, че синият има жълт картон, а на зеленият.

Четири минути допълнителни поигра провинилият се играч. Още на терена на главния съдия му предложих да каже, че е дал жълт картон на друг син играч, например този, който направи дузпата.

В съблекалнята пак обсъдихме ситуацията, повикахме хора от федерацията, Кевин Пайк и се реши като излезем на терена за второто играчът да бъде призован да напусне.

Излязохме на терена. Главният, четвъртият и асистентът от далечната страна отидоха да говорят с щаба на сините, а аз си заех мястото, каквито бяха инструкциите на Пайки (ключовата фигура по съдийските въпроси в каунтито). Загубиха се поне 10 минути в разправии, а номер 7 се беше "скрил" от другата страна и беше далеч от скамейките и патакламата.

В един момент чух зад гърба ми, където се намираха Кевин Пайк, Марк Роджърс (съдийският секретар) и председателят на местната ЕфЕй Колин Чейни:

- Radko, go and sort them out. (Радко, иди им помогни).

Аз това и чакаш, защото някой трябваше да заведе играча към скамейките. Как да му кажат да напусне, ако не е там. Подканих го, дойде, изпружих се там и аз да създавам навалица и в крайна сметка се реши проблема и се доигра мача.

С изключение на горното мазало, и четиримата съдии се представихме добре.

След края връчихме купата, получихме почетни плакети, а в съблекалнята дойде отново Пайки да говори с нас. Много интересни слова, много опитен и свестен човек. Окуражи главния съдия, а и останалите, включително и мен. Прегърнахме се, защото знаеше, че тръгвам. Пожелахме си всичко добро и си обещахме да държим връзка, а аз му подарих една емблема, с която съм съдийствал в България.

На самият мач имаше доста публика за стандартите на района. Над 100 човека може би. Имаше и специални програмки, които се продаваха на входа на стадиона.

Интересен момент беше фактът, че името ми беше неправилно изписано на плакета - "Krastinov". Аз обаче този път не оставих така нещата и с помощта на Марк Роджърс открих производителя и го помолих да изгравира нова плочица. Така и стана. Много спомени остават след този финал, много футболни поуки и в крайна сметка едни положителни емоции.

Новата монета от един паунд

В края на март монетният двор на Великобритания въведе в експлоатация нова монета от един паунд. Хората са ѝ посветили цял уебсайт, който може да се види ТУК.

Теглото и размерът ѝ са сходни със старата, но според експертите новата монета ще бъде много по-трудна за фалшифициране. Някъде бях срещал числа от порядъка на 300 милиона фалшиви монети в обращение към момента, като става дума за старите, разбира се.

Старата разновидност ще бъде валидна до 15 октомври, след което тя ще бъде приемана само в банките в рамките на следващите шест месеца.

Главните особености са, че новият вариант е изработен от два метала, както впрочем отдавна са българските монети с номинал от лев и два лева, и че формата вече не е овал, а дванадесетостен. Има и други подобрения, но няма да навлизам в детайли.

Ето как изглеждат новата и старата монета от един паунд:

Английски сайдер

Знаейки, че времето ми в Англия изтича, през март започнах да се възползвам от една промоция на Теско (един от най-евтините супермаркети заедно с Лидъл и Алди). Тази промоция представлява три сайдера или крафт бири за £5 паунда.

Не че съм голям експерт, но изглеждаше смислено да ги пробвам по веднъж всичките и съответно да им направя лична ранглиста.

Така и направих. От ляво надясно са по-пивките:

Борнмът маратон 2017

По стечение на щастливи обстоятелства днес, неделя, 2 април, бях свободен. Първата свободна неделя от една година насам.

Разбира се, че беше още един прекрасен ден. Участвах за втори път в маратона на Борнмът (Bournemouth Bay Run). Този път беше много по-различно. Пак позагладих косъма, тоест съм с няколко килограма по-тежък от миналата година, пристигнах с кола, спокойно, на време. Знаех кое къде е, на старта се подредих в първите редици, даже участвах в разгрявката. На една платформа три девойки показваха упражнения под звуците на денс музика.

Този път направих по-слабо бягане, завърших извън топ 10 на 5 километра, но в топ 20, което пак е много добре. Достойно бягане с по-добро от тренировъчното ми темпо.

Прибрах още едно медалче-сувенирче и се забавлявах. А времето и настроението покрай маратона бяха отлични. Доста хора участваха във всички дисциплини - полумаратон, 10 км, 5 км и 1000 метра. И организацията беше чудна. Изобщо - готина неделна сутрин.

В гората

Паметни са и ще бъдат последните ми дни в Англия. Опитвам се да направя всичко, което някога съм искал. Ето, че дойде време да обърна внимание и на културния афиш.

Отдавна ми беше направило впечатление, че Борнмътският симфоничен оркестър (Bournemouth Symphony Orchestra) всъщност е базиран в Пул. А исках да видя и театър или нещо подобно. И ето, че се откри възможност - проблем досега беше липсата на време.

Избрах да видя една копродукция на . Заглавието беше "В гората" ("Into the Woods") Това беше мюзикъл, базиран на приказките на Братя Грим. В една постановка бяха смесени сюжети от Пепеляшка, Рапунцел, Червената шапчица, Златната гъска и други.

Самият културен център (Фарът - The Lighthouse) ме впечатли. Модерен, приветлив, като цяло много над очакванията ми за английската провинция, където се намирам. Голяма разлика забелязах в мърчъндайзинга - имаше два или три бара, които предлагаха вина, бири и други напитки, както и лека храна.

Бях коментирал с Андрей и Козмин преди време, че имам желание да видя нещо в Пул, те също имаха, така че отидохме тримата. Ние бяхме единствените чужденци и почти съм сигурен, че с Андрей бяхме единствените кеъръри. Този тип удоволствие изглежда първо непривлекателен за нашата среда и второ, донякъде е и недостъпен. £16,75 беше билетът, което впрочем е точно половината от билет за футболен мач на Борнмът. Но по-важното е, че за първи път от много време бях свободен в петък вечер. Времето винаги е фактор.

Самата зала не се напълни, но имаше доста хора все пак - от тийнейджъри, до белокоси. Оркестърът беше разположен под сцената, декорите бяха много хубави, а артистите - вдъхновени и талантливи.

Целият мюзикъл беше забавен, на много места имаше смях, разбирах всичко. Това, което ми дойде в повече, е че обходиха почти всички възможни житейски събития и явления - такъв беше ефектът от смесването на толкова много сюжети. Другото беше, че след антракта звукът като че ли беше по-силен от първата час и малко натовари ушите.

Като цяло обаче си тръгнах доволен, щастлив и замислен. Напълних очите, ушите, ума и отметнах още една точка от списъка с последни желания...

Ето и малко снимки от това събитие:

А сега накъде

Свободен ден. Имах цялото време на света днес да правя това, което искам и което смятам, че е полезно.

Още не са изтекли и 24 часа от последния ми работен ден, но за това време успях

• да дам колата на сервиз, 
• да се чуя на спокойствие с майка ми и Любо, 
• да се информирам какви документи ми трябват, 
• да опитам за първи път телешките бургери на Ашли роуд, 
• да се поразходим с Андрей за час в Сандбанкс, 
• да изтичам тренировъчно дистанцията, на която ще участвам на Борнмът Бей Рън за втори път,
• да пусна три перални и да почна да си разпределям багажите,
• да почета книга за около час,
• да си пусна (пак за първи път) едни DVD-та, които получих на семинара на Робърт Кийосаки (събитие от Октомври 2015 г.) (остават ми 20 минути до края на първото филмче от час и нещо),
• и даже да напиша блогпост.

... Рядко има чак такива хубави, приятни и успешни дни. Целта ми е да ги имам колкото се може повече.

Няколко други събития плюс филмчето на Кийосаки ме провокираха да напиша този пост. "А сега накъде?" е важен въпрос, след като се разбра, че английското приключение приключва (поне засега).

Вчера стана ясно, че дипломата ми може да бъде изпратена в България. Тя щеше да ми осигури правото да започна собствен счетоводен бизнес тук, в Англия. Е, услугите, които щях да имам правото да предлагам, са силно ограничени, но преди време си представях как започвам, какво правя, къде си търся клиенти и така нататък.

Та желанието ми е наистина да опитам да работя за себе си. Може би няма да стане веднага, може би няма да бъде в сферите, в които се чувствам подготвен (например медии, финанси, спорт). Но все пак ми се иска между 30-ата и 40-ата ми годишнина да опитам и това. Имам предостатъчно време.

Ето, поживях в чужбина, сега мога да си поблъскам главата и с някакви собствени инициативи. Времето ще покаже, но познавайки се, мисля, че ще съчиния все пак някоя интересна щуротия :)

Хипопотам. Нищо не означава, просто е забавен :)

Това беше от мен за Ейджинкеър

Преди около час приключи последния ми работен ден за Ейджинкеър. Изкарах типична сряда - с четири лота - сутрин, обед, следобед и вечер. От една година така работя всяка сряда и всяка неделя, а в другите дни - различно.

Сутринта се разсейвах. Бях с Кристина Томуш, румънката. Бързо свършихме работа. Следобеда почнах леко да дърпам ръчната. Бях с едно ново английско момиче - Беки Кемиш. Малко съм я разглезил нея, за трети-четвърти път работехме заедно. Успяла е вече да се скара с половината чужденци - с Даниел Тома, с Ирена Малобедзка... :)) Само аз я коткам и се грижа за дипломацията между Англия и останалите държави от ЕС.

За последен път видях някои от хората, за които се грижех толкова време. Обещах да посетя отново две-три къщи до края на седмицата и ще го направя. Привързах се до някъде, а виждам, че хората много ме обичат.

Добре се получи вечерта, че ми дадоха да работя с една нова жена от Румъния - Мариана Смарандеску. За първи и последен път бяхме с нея. Така емоциите си останаха за мен само, най-малкото не се увеличиха от факта, че съм с някой от любимите колеги. Последните визити бяха при Валери Бойт, Мери Смит, Линда Лоутън, Майкъл Кокс, Джон Лорд, Джойс Грийн и Джоан Роуз. Това, разбира се е безполезна информация, но така, след години като отворя тази публикация, ще си спомня този последен "рън".

Беше тежка година. Имаше брутални периоди - след напускането на Ноеми Томечко, около Коледа и Нова Година, а и сега последните две-три седмици, когато пък трябваше да се чистят отпуските, а и ни напуснаха две ключови добри момичета - Емили Нютън и Лорън Джуъл, а Даниел Арнауту и Юлиан Борвиц бяха освободени по различни причини.

Беше си тежка година. Това ранно ставане, късно лягане, биологични отпадъци, слаба организация, голяма отговорност, лекарства, прехрана... много работи. Обаче пък всичките - човеци. Някои криви, повечето готини, но всичките човеци.

Оф... разплаках се. Не съжалявам, няма и за напред да съжалявам. Правилно си тръгвам, но и правилно поседях и правих точно това.

Имаше смисъл. Просто имаше смисъл...

Ще попитате каква е тая снимка? Това е Радко в акция някъде през февруари. В апартамента на Силвия Феърлес я намерих тая карнавална шапка и нямаше как да не си забода едно селфи :)

Старо по темата:
Към своя край ли е английското приключение?

Татяна си доведохме в Борнмът

А бе добре се развива българската общност в Югозападна Англия.

Ето, научавам, че фолк певицата Татяна ще гостува в Борнмът на 9 април. Кой го организира, ще има ли много хора, нямам идея, но за да се предприема нещо такова, значи има интерес.

Рекламира се активно във Фейсбук групата събитието. Преобладават негативните коментари, няма много лайкове, но все пак нещо се случва.

Развива се и танцовата фолклорна школа. Името ѝ е "Златен клас". Има си редовни посетители, ентусиазъм. Направиха си хората фланелки. Едно голяма браво за начинанието.

Иначе в неделя с триста зора (заради работата) успях да гласувам. Борнмът и Пул отново се преборихме за секция, този път без драми. Имаме достатъчно обществено активни хора, на които им се занимаваше в хубавата неделя да осигурят на диаспората възможността да упражнят правото си на глас. Похвала!